НОЕМВРИ още е далече, а бебче ни се гушка вече!

  • 38 830
  • 745
# 390
Здравейте, момичета! Много отдавна не съм писала, защото все още работя и все не ми остава време, но постоянно ви чета и вашите съвети и коментари са ми много полезни.
Миналата седмица, в 29-та седмица бях на 3-на ФМ. Девойката е със седалищно предлежание и сякаш не иска да си променя позицията, 1400 гр. В понеделник за пръв път отивам на тонове. Ритничетата ги усещам долу и някак навътре. И аз като вас се притеснявам, когато дълго време няма мърдане. През деня докато тичам и съм на работа, тя сякаш спи. Но след всяко хранене усещам раздвижване. Реагира на необичайни звуци - сешоар, бормашина, но музиката не я впечатлява, сякаш точно тогава заспива, успокоява си и когато разговарям.
Последните дни също така се заглеждам по т.н. "гнезда", най-вече заради положителни отзиви на познати и такива в интернет. 
Засега се заглеждам по това Cocconababy на Иеа Ъьяшве (много хвалено от една позната): 
Сигурно ще си поръчам втора употреба, новите са доста скъпи. Разбрах, че се използват само 3-4 месеца, докато не започне много да се върти бебчо.
       
Виж целия пост
# 391
Здравей, ErnaN —според мен също е излишна покупка. Каката стоеше в кошара или шезлонг тип люлка. Така можех спокойно да свърша нещо .
Виж целия пост
# 392
Понеже не обичам лутането по магазините и нервните продавачки в 90% от случаите, съм голям фен на пазаренето он-лайн. Искам да похваля още един сайт, от който останах доволна.
https://hellokids.bg/

Дрехите са памучни и на много добри цени.
Виж целия пост
# 393
А спокойно и при мен моята бебка е така има дни в който сме много подивели а другите сме спокойни 🤪
Момичета има ли някоя от вас която е раждала в Тина Киркова бившата вече или ако имате някакво инфо за нея да споделите понеже аз съм решила там и да раждам по естествен път и аз не издържам много на болка ама според мен ще е вълнуващо ,защото ще ми е за първи път 😁❣❣
Аз раждах там преди 4 години, нормално, без упойка и без избор на екип. Акушерките бяха много внимателни и с изключително човешко отношение. Лекарят на смяна само ме гледа на видеозон (или каквото е там) при самото приемане. Понеже не ми бяха изтекли водите, той "спомогна" за това, така и не разбрах какво точно направи. И накрая вече при самото раждане отново заедно с акушерката ме напътстваха как и кога да напъвам. На мен ми прави и епизиотомия, не съм усетила как ме шие, защото слагат някаква местна упойка. За протокола, никой не ми е скачал на корема и не се е държал грубо с мен. Смятам и сега да раждам там. Както съм споменавала и в други теми, забележките  ми са към детското след това, където са големи темерути и за нищо не ти дават сведения - трябва с ченгел да им теглиш думите от устата.
Виж целия пост
# 394
Спокойно,и аз пазих от много близка до мен роднина. Просто защото тя е тип човек,който хем се радва,хем и тя иска.
Няма си мъж,не и се получават нещата постоянто,иска да създаде семейство. И всички около нея сме омъжени,или на семейни начела,бременни или вече с деца.
И винаги кагота и кажеш аз ще се омъжвам или ще имаме дете. Следва реакцията "оле много се радвам,и аз искам".. и за това.. не и казах,тя разбра от други хора.
Просто не суеверие,но тези хора хем се радват,хем завиждат и аз се плаша от това.
Виж целия пост
# 395
Мами, днес излизах с една приятелка, от която умишлено толкова дълго време криех, че съм бременна, не за друго, а защото тя много иска да има детенце, вече е на 38 години и неможе да и се случи още (дано скоро да и се случи и на нея тази радост). Знам, че тя лошо не ми мисли, но и днес видях при реакцията и, като видя, че съм бременна смесени чувства- много се зарадва и в същото време се и натъжи, че иска и тя. След такава среща трябва ли нещо да направя ( казаха ми,че трябва да си измия очите веднага след това), или няма какво да се притеснявам? Аз не съм суеверна, но все пак да ви попитам и вас. Има ли хора около вас, от които пазихте в тайна бременноста си? Аз единствено с нея не споделих радоста си, когато разбрах.
Виж целия пост
# 396
Мами, днес излизах с една приятелка, от която умишлено толкова дълго време криех, че съм бременна, не за друго, а защото тя много иска да има детенце, вече е на 38 години и неможе да и се случи още (дано скоро да и се случи и на нея тази радост). Знам, че тя лошо не ми мисли, но и днес видях при реакцията и, като видя, че съм бременна смесени чувства- много се зарадва и в същото време се и натъжи, че иска и тя. След такава среща трябва ли нещо да направя ( казаха ми,че трябва да си измия очите веднага след това), или няма какво да се притеснявам? Аз не съм суеверна, но все пак да ви попитам и вас. Има ли хора около вас, от които пазихте в тайна бременноста си? Аз единствено с нея не споделих радоста си, когато разбрах.

Като жена, която повече от 10 години е чакала да забременее, и преминала през какви ли не изпитания и хирургични операции, и като приятелка, от която останалите "приятелки" са криели бременностите си, мога да кажа, че мъката ми беше, не че виждам щастливата си приятелка, а че крият от мен щастливото събитие като от прокажена. За всяка от нас детето идва в момента, който Господ е определил, за някои по-рано, за други по-късно. Пожелавам на твоята 38-годишна приятелка в най-скоро време да забременее и да стане майка, тази възраст е прекрасна за забременяване /за сведение, за пръв път забременях на 43 години/, но също така й пожелавам да си намери истински приятели, които да не се страхуват да споделят радостта си. А теб ще те посъветвам - да, измий си очите и то веднага, и след това погледни на света и на приятелите си с широко отворени очи и без излишно суеверие. Защото ако продължаваш с тези смешни страхове, един ден може да се окаже, че дори нямаш приятели на които да разчиташ.
Виж целия пост
# 397
Мами, днес излизах с една приятелка, от която умишлено толкова дълго време криех, че съм бременна, не за друго, а защото тя много иска да има детенце, вече е на 38 години и неможе да и се случи още (дано скоро да и се случи и на нея тази радост). Знам, че тя лошо не ми мисли, но и днес видях при реакцията и, като видя, че съм бременна смесени чувства- много се зарадва и в същото време се и натъжи, че иска и тя. След такава среща трябва ли нещо да направя ( казаха ми,че трябва да си измия очите веднага след това), или няма какво да се притеснявам? Аз не съм суеверна, но все пак да ви попитам и вас. Има ли хора около вас, от които пазихте в тайна бременноста си? Аз единствено с нея не споделих радоста си, когато разбрах.

Като жена, която повече от 10 години е чакала да забременее, и преминала през какви ли не изпитания и хирургични операции, и като приятелка, от която останалите "приятелки" са криели бременностите си, мога да кажа, че мъката ми беше, не че виждам щастливата си приятелка, а че крият от мен щастливото събитие като от прокажена. За всяка от нас детето идва в момента, който Господ е определил, за някои по-рано, за други по-късно. Пожелавам на твоята 38-годишна приятелка в най-скоро време да забременее и да стане майка, тази възраст е прекрасна за забременяване /за сведение, за пръв път забременях на 43 години/, но също така й пожелавам да си намери истински приятели, които да не се страхуват да споделят радостта си. А теб ще те посъветвам - да, измий си очите и то веднага, и след това погледни на света и на приятелите си с широко отворени очи и без излишно суеверие. Защото ако продължаваш с тези смешни страхове, един ден може да се окаже, че дори нямаш приятели на които да разчиташ.


Не съм искала теб да те засегна по никакъв начин. Аз сама споделих, че не мисля, че тя ми мисли лошо, просто то е подсъзнателно на нещо, което иска. Знам, колко е гадно да искаш да имаш дете, а да не се получава. Аз самата също можеше да съм в това положение, защото имах хормонални проблеми и имаше вероятност да не ми се случи скоро. Както ти сама казваш, това е " Божа работа".
Виж целия пост
# 398


Не съм искала теб да те засегна по никакъв начин. Аз сама споделих, че не мисля, че тя ми мисли лошо, просто то е подсъзнателно на нещо, което иска. Знам, колко е гадно да искаш да имаш дете, а да не се получава. Аз самата също можеше да съм в това положение, защото имах хормонални проблеми и имаше вероятност да не ми се случи скоро. Както ти сама казваш, това е " Божа работа".
[/quote]

Миличка, сигурна съм, че не си искала да засегнеш никого. Просто исках да се поставиш на мястото на твоята приятелка. Сама прецени, все пак живеем в 21 век, - как е възможно силното желание на една жена да си има детенце, да засегне теб, която вече си благословена и износваш в утробата си малко човече? Ами никак... дори и да виждаш насреща завистливи погледи, това не променя нещата, всеки ще получи неговото си когато му е писано, а ти се радвай на бременността си и ходи по улиците гордо с коремчето напред.     
Виж целия пост
# 399
Да нямаме изтрити постове в темата? Нещо не хващам връзката с последните коментари...

Аз лично криех бременността си в началото от всички и то от страх, че нещо може да се случи. Просто съм на един куп терапии и лекарства и исках да се пазя физически и психически от всичко и от всички. В квартала ми съседите и продавачите по магазините чак сега взеха да ме заглеждат, защото до скоро носех нормалните си дрехи и не ми личеше. А и са големи клюкари и хич не обичам да съм в устата на хората.

И аз имам приятелка, която в момента е в продецура и много силно се надявам скоро да се похвали с две чертички. Никога не съм я гледала по-различно, просто защото и двете минавахме през едни и същи неща, аз просто имах късмета да забременея първа. Благодарна съм и на други две приятелки, че не са ме изолирали когато те забременяха с 2 месеца разлика, аз ги последвах след кратко време.

Sunnyhobi, ти не си суеверна, но все пак да попиташ и нас? На колко години си? Хем казваш, че си излизала с приятелка, хем искаш "да си миеш очите след срещата ви", а уж не си суеверна... Ами или не я мислиш за приятелка или си суеверна. Не мога да повярвам, че в 21 век има млади хора, които да разсъждават по този начин. Надявам се никоя от моите приятелки да не си е мила очите след среща с мен.
Виж целия пост
# 400
Тук не става въпрос, че с нея не съм споделила, понеже не може да има бебенце, тук става въпрос за конкретната приятелка. Защото имам и друга, която е на инвитро процедури и тя беше една от първите, на които казах, още в началото дори на бременноста. А с жената, която излизах вчера ми се е случвало, ако прекарвам повече време и лошо да ми става, не мога да ви обясня. За това съм подходила така,  а съвсем не по други някакви причини.
Очите не си ги измих, взех си направо душ за по- сигурно. Стига вече! Благодаря за мненията. Явно не бях разбрана правилно.
Виж целия пост
# 401
И аз нещо не хванах връзката в последните коментари.
Всеки си има гледна точка,суеверия,страхове и т.н.

Аз пък имам една приятелка на която също не казах,едва Мин.месец,понеже малко повече приказва и на целият град щеше да разтраби.
Бях с извънматочна бременност в болница,целият град знаеше,след което съжали,че си е отворила устата.
Пропуснах да й кажа ,че имам след рова още 2 неуспешни,за да си спестя непоисканите съветите, въпроси и т.н.

И да не говорим,че ме подлага на всекидневни психоатаки да ми звъни по телефона и да ме залива с въпроси “Как си” с една интунация все едно нещо лошо трябва да й кажа!

И аз съм била в ситуация покрай мен всички да са с гаджета,сгодени,женени,бременни и т.н.,а аз на никъде,но всичко си е Божа работа!
Виж целия пост
# 402
Като мрънкаме за приятелки, моята пък грам не се сеща за мен. Не знам от хормоните ли или аз много очаквам, ама от един месец съм на легло и тя един път не дойде да ме види. През това време си живее живота, ходи си на море, на клубове и ресторанти с колеги, а за мен няма един час. Най-добра приятелка ми е от 15 годни и кума също, просто не очаквах такова отношение и ми е тъпо, че така се държи. От време на време ми пише във фейса прословутото "как си" и това е. Казах и, че от миналата седмица мога да излизам за по малко навън вече, еми пак нищо. Мъжа ми казва, че съм по-чувствителна и очакваща от приятелите ми от нормалните хора. Е толкова много ли искам? Аз ако бях на нейно място щях да и ходя всяка събота на гости да речем. А и двете сме в София иначе. Не мисля, че е от бременността, защото като разбра беше много ентусиазирана, че ще гледа бебето като искаме да ходим някъде с мъжа ми. Че щяла да го му купува много неща, щял да бъде на леля момчето и някакви такива. Според вас аз ли преигравам?
Виж целия пост
# 403
Аз се опитвам да не съм суеверна , защото е глупаво - но помолих майка ми да ми върже един червен конец с един малък златен кръст и си го нося с удоволствие - просто защото е вързан с най -искрени добри мисли и пожелания.
Поне аз през живота си съм срещала хора - които са наистина злобни , с лоша енергия и направо съм се чувствала като "изпита" след среща с тях.  
А за криенето... аз не исках само първата съпруга на мъжа ми да разбира в началото - защото е сама и много злобна спрямо всичко около мен. Но каквото е писано това става понякога - така че няма смисъл да си мисля глупости Simple Smile
Деси и аз на твое място щях да съм и много обидена - защото в такива моменти си проличава кога наистина някой ти е приятел. След миналото ми раждане - когато бях 6 месеца на легло - имаше хора - които бяха до мен , идваха да ме виждат и цял живот ще им бъда благодарна. И други - на които специално се обадих , че съм много зле и ще се радвам да ги видя за мъничко - които веднъж не дойдоха при мен и които повече не искам и да ги чуя.
Виж целия пост
# 404
Деси,
Може и да си по-чувствителна,но като цяло не мисля,че преувеличаваш.
Реално аз след като се ожених и забременях,голяма част от “приятелките ми” веднага се отдалечиха от мен,просто вече имах други приоритети-не излизах всяка седмица по женски по заведенията и дискотеките,предпочитах да прекарвам времето си с мъжа ми,вече не участвах никъде в тяхните планове,съботни обяди и т.н.
Променят се нещата,беше ми болно,понеже никога не съм се държала така с тях докато те преживяваха техните моменти-сватби,деца и т.н,но се свиква и ти става ясно кой какъв приятел е бил!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия