Мечта за дете или чувство за дълг

  • 14 612
  • 232
# 135
Vervam,разбирам те, но това вменено чувство за вина е пак по нашите ширини......Как така аз ще съм човек, след като родя?! Вече съм майка т.е вече не съм личност.
Аз съм излизала на заведения с детето си, но то не се тръшкало по земята, нито ми е пречело да си чуя приказката с другите. Естествено, че съм ходила и без дете, защото първо късно вечер децата трябва да спят, второ има заведения, които не са за деца, трето имам срещи и разговори, които пак не са за пред деца.....и в крайна сметка И аз съм ЧОВЕК
Виж целия пост
# 136
Vervam,разбирам те, но това вменено чувство за вина е пак по нашите ширини......Как така аз ще съм човек, след като родя?! Вече съм майка т.е вече не съм личност.

Абсолютно  Peace Имам приятелка, която гледа две деца сама (таткото е на работа до към 7-8) + домакинство + работа от вкъщи + домашни любимци. И пак се чувства гузно, ако излезе за 2ч. и то не е защото не й доставя удоволствие, ами едно такова точно чувство на вина .. едва ли не някой ще каже - майка на две деца пък тръгнала по баровете  Laughing
Виж целия пост
# 137
Може и да каже някой, но проблемът е в нея.
В България домакинската работа не се брои за работа. Отглеждането на дете/ деца също не се брои. Обаче, ако ходиш на работа, дори за смешна заплата, колкото да мрънкаш вечер, че си изморен..... се брои. И има хитри жени, които го правят. Вечер е изморена, не чисти, не готви, не се занимава с деца
Виж целия пост
# 138
Тя и работата от вкъщи също не се брои твърде, все пак - "Е какво толкоз, ще го нащракаш на лаптопа за 10мин и си свободна"  Laughing
Безспорно проблемът е в нея, ама и като цяло бг идеала за майката-героиня с тенденция към мъченица .. не го разбирам.  Peace
Виж целия пост
# 139
Еманципацията ще ни довърши
Аз си признавам, че в неделя вечер си мислех Да ида на работата, че да си почина
Виж целия пост
# 140
Еманципацията ще ни довърши
Абсолютно!
( ама сами сме си го направили)
Виж целия пост
# 141
Свекърва ми работи вкъщи -има си счетоводна фирмичка и си е направила от една стая офис.Живеем заедно за сега и виждам на какво я правят всички мъже в къщата-2 сина + съпруг.
Не дай боже да е забравила да купи сапун или хляб или нещо.Ако не е сготвила,когато се приберат ,настава война-"аз си идвам от работа,няма какво да ям!"(хладилникът е винаги пълен,пръска се по шевовете)
Това да работиш от вкъщи,считай,че не те признават за човек.Никой не осъзнава ,че работата си е работа.
Виж целия пост
# 142
Vervam,разбирам те, но това вменено чувство за вина е пак по нашите ширини......Как така аз ще съм човек, след като родя?! Вече съм майка т.е вече не съм личност.

Абсолютно  Peace Имам приятелка, която гледа две деца сама (таткото е на работа до към 7-8) + домакинство + работа от вкъщи + домашни любимци. И пак се чувства гузно, ако излезе за 2ч. и то не е защото не й доставя удоволствие, ами едно такова точно чувство на вина .. едва ли не някой ще каже - майка на две деца пък тръгнала по баровете  Laughing
Ама това пак не е задължително за означава че се е обезличила съвсем и перманентно, може просто в необходимостта да се справя с всичко това сама е свикнала с този ритъм и за момента другото и се струва неестествено, знам ли. Има хора, които в началото във въртележката и безизходицата отмятат приоритетите по важност и буквално не знаят какво да правят със свободното си време като им остане такова. Все си мисля че това е временно и си стъпват на краката. Не е лесно да няма кой да ти помогне, а за другите които нямат такива проблеми е невъзможно да те разберат и да ти влязат в обувките.
Знам ли, старая се да вляза в положение да "падналите" сестри в боя Joy И аз съм била в положение да не мога да го оставя/няма баба на разположение (пък и бабата не може да кърми Joy ) и детегледачка няма, да организират събиране точно когато ти нямаш никакъв шанс да отидеш и да ти кажат "е, какво толкова, как така не можеш", да знаете много е гадно.
Ама и патологични "маминки" не ги разбирам, виждала съм такива, побиват ме тръпки (особено като чуя да се точи мазно "принцеската на мама" или "принц" ама по-рядко съм чувала) Joy
Виж целия пост
# 143
Ние сме позволили да е така. Аз затова още вчера написах, че ми отне много нерви, да изчистя от себе си тези вкоренени модели.
Нито искам да съм удърничка, нито безплатна слугиня вкъщи. Аз съм си личност и си имам своите нужди. И даже понякога си ги задоволявам Innocent
Виж целия пост
# 144
И така стават едни роботи, депресирани , един неспирен кръг. Даже съм имала телеф.разговор в който не знаеше една моя близка кой ден е...
Тази седмица на два пъти ми се случи да не знам кой ден е. Отпуска съм, децата са при баба си. Обезличила съм се от мързел... А всъщност няма нищо чудно. Денят от седмицата е важен, само когато чакаш да дойде почивния ден. Ако си по майчинство, няма голяма разлика между понеделник и петък. И това по никакъв начин не означава, че си обсебен от детето.
Виж целия пост
# 145
Vervam,разбирам те, но това вменено чувство за вина е пак по нашите ширини......Как така аз ще съм човек, след като родя?! Вече съм майка т.е вече не съм личност.

Абсолютно  Peace Имам приятелка, която гледа две деца сама (таткото е на работа до към 7-8) + домакинство + работа от вкъщи + домашни любимци. И пак се чувства гузно, ако излезе за 2ч. и то не е защото не й доставя удоволствие, ами едно такова точно чувство на вина .. едва ли не някой ще каже - майка на две деца пък тръгнала по баровете  Laughing
Ама това пак не е задължително за означава че се е обезличила съвсем и перманентно, може просто в необходимостта да се справя с всичко това сама е свикнала с този ритъм и за момента другото и се струва неестествено, знам ли. Има хора, които в началото във въртележката и безизходицата отмятат приоритетите по важност и буквално не знаят какво да правят със свободното си време като им остане такова. Все си мисля че това е временно и си стъпват на краката. Не е лесно да няма кой да ти помогне, а за другите които нямат такива проблеми е невъзможно да те разберат и да ти влязат в обувките.

О, не не .. При нея не говорим изобщо за обезличаване - тя намира време даже за собствени хобита, благотворителност, крафт неща и т.н. Въпросът е в чувството на вина, ако излезе сама с приятелки, ако иде на фризьор и някакво такова нещо само и единствено за нея си извън вкъщито.
 Понеже по-нагоре се спомена за вмененото чувство на вина по нашите ширини.
Виж целия пост
# 146
И така стават едни роботи, депресирани , един неспирен кръг. Даже съм имала телеф.разговор в който не знаеше една моя близка кой ден е...
И това по никакъв начин не означава, че си обсебен от детето.
Не ми вади думите от контекста понеже е написано друго в предвид. Че им е трудно когато са самички и никой не им ПОМАГА! А не че са обсебени!?

 "Ако си по майчинство, няма голяма разлика между понеделник и петък. "
Сигурно няма разлика кой ден е. Но има разлика ако има кой да те отмени да отидеш да се изпикаеш.
Виж целия пост
# 147
Имам си някакво правило - всеки ден излизам сама за 2-3 часа. Мисля, че това поддържа душевното ми здраве!
Като беше по-голямо бебе малкия се измъквах поне да взема кухнята сама.😁
Виж целия пост
# 148
Имам си някакво правило - всеки ден излизам сама за 2-3 часа. Мисля, че това поддържа душевното ми здраве!
Като беше по-голямо бебе малкия се измъквах поне да взема кухнята сама.😁
Браво, значи имаш на кого да оставиш детето за 2-3 часа всеки ден Simple Smile
Виж целия пост
# 149
И аз имам бе! Че и за повече! Ясла и градина ги гледат даже по цял ден.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия