Пъргави ритничета от ОКТОМВРИЙСКИТЕ мъничета

Бащинските мисля бяха 15 работни дни нали ? Основно мисля с ММ да се справяме, но съм сигурна, че майка ми ще идва да ни види и ако има нещо да помогне. Докато за свекито не съм убедена, че ще идва. Най - много 1,2 пъти и дотам като я познава ..... Ще ми е полезно да има някой първата седмица докато се адаптирам, но след това предпочитам да се оправям сама. ММ достатъчно ми помага и бе друго. Притеснява ме това, че баткото ще е в 1ви клас и се надявам да успявам на 100% да му обръщам внимание. Така или иначе ченгелчета ще пишат с ММ, защото аз съм левичарка. 😁

Днеска на няколко пъти едни леки, тъпи болки, но не от контракция а дори не мога да обясня какво чувствам. Все едно ме боцка нещо или придърпва. А от вчера като ми се втвърди корема усещам отдолу много странно нещо. Досега не беше така. Дали е възможно шийката да се скъсява 🤔🤔🤔 или и аз нямам идея какво е възможно и кое е нормално вече.

Бащинството е 15 календарни дни.

За помощта вкъщи аз съм от тези, които искат, но едва ли ще получат особено. По скоро съм се отчаяла и мобилизирала, че със всичко сама трябва да се справя. Бабите работят и са си в провинцията. Майка ми се грижи за възрастния ми дядо и ако не е тя няма кой друг. Баща ми е с операция, а и да не беше, пак го слагам в категорията бебетата на мама.  Отделно всички гледат животни на село и трябва да хранят животните. Ако успеят да дойдат за по една седмица, ще е супер. Искам някой да ми готви супички, да ми чисти и пере -  мъжа ми тез работи не ги може и честно казано нямам никакви очаквания от него, освен да хвърля боклука.
За даването на акъл по скоро не очаквам бабите да ме поучават и да пречат, защото те самите нищо не знаят и си признават. Дори не са чували някои думи и термини, които им казвам. Братовчедите обаче са с бебета и раздават акъл на поразия и най често е обратен на мойто мнение

Деси, в моя университет по правилник имаш право една година да прекъснеш по майчинство, виж дали при теб няма тази възможност и успех

О, аз свекърва ми не мога да я понасям (заслужила го е) и много се надявам да не идва прекалено често, а и да ми се бърка с бебето. Мисля, че вече е разбрала, че такива неща не позволявам пък и сега се опитва да замаже положението след определени случки от миналата година та се надявам да не стигаме до нови конфликти.

Леле, Flower G, все едно аз съм го писала! Само дето аз изобщо не допуснах някой да идва в къщи уж да ми помага, но редовно получавах обажданя и от двете баби "да дойда да го гледам, докато ти си шеташ, готвиш, гладиш... или поспиш". Последното вече от срам казано А свекърва ми като са били в къщи уж да се видим още от самото начало само чакаше да го накърмя и да му сменя памперса и ми го взимаше от ръцете без дори да попита може ли, побърквах се. Това ескалира и при двете баби и когато детето плаче и ме търси конкретно мен, вече горкия протегнал ръце аха да ме гушне и която от тях е наоколо го грабва и го отнася. Не знам защо се държат така, направо не мога да си го обясня, но и сега продължава да се случва.
Изобщо не искам помагачи наоколо, дано не ми се налага! И двете са способни да те сринат с непоискани съвети и мнения, повтаряни докато не се пречупиш. След първото раждане са помагали най-много да донесат някоя манджа или да купят нещо, което е спешно и да го донесат. За повече не съм ги търсила и наистина се надявам да не ми се налага. Мъжът ми пак ще си вземе полагаемия отпуск за раждане на дете и толкова.
Да не говорим, че и двете вместо да помагат на моменти откровено пречат. Като родих дребния майка ми ме побърка на тема кърмене (а никога не е кърмила). Вместо да ми дава кураж, само ни говореше за 3-часови интервали и как на дребния не му стига кърмата. Ако не бях толкова дебелокожа и не бях спряла за известно време да говоря с нея за да не слушам как нямам кърма като виждам че имам, щеше да ме откаже тотално да кърмя. После обаче който срещне се хвалеше бебето как било само на кърма (все едно е голямо постижение)... Преди това пък постоянно ми обясняваше как ще имам нужда от помощ, не може видиш ли аз да се справя сама, супер демотивиращо и обидно. В момент, в който и без друго поставяме всяко свое движение на съмнение е ужасно толкова близки хора да те смачкват допълнително с критики, пък били те и маскирани като съвети... Изобщо непоисканите съвети са ми много любими... Може би им се дразня толкова, защото и двете деца са много искани и докато бях бременна първия път постоянно четях и се подготвях, после за всяко нещо съм се консултирала с педиатър, детето си се развива от раждането съвсем нормално, обаче и майка ми и свекърва ми никага няма да кажат нещо позитивно, все за нещо ще ни (мен де, мъжа ми не го закачат) клъвнат. Имам чувството че толкова са се вкопчили в начина, по който са гледали нас, че се чувстват длъжни да критикуват всяко по-различно нещо, пяна ми е излизала на устата да обяснявам кое как и защо така го правим и няма прогрес. Затова просто се отказах и предпочитам да не разчитам много на тях...
Свекърва ми и тя е същия типаж, но е свикнала да си разполага с времето и предпочита да не я ангажират с неща извън нейните си приоритети и задачки, най-обича да дойде да му се порадва когато и е удобно (независимо че за нас може да е много неподходящ момент)...

Ами така ми казаха от университета, че ми се полагат 20 дена по медицински причини, а колкото по-бързо се върна, толкова по-добре за мен. И на мен ми се сториха малко, но ... примирявам се с каквото ми дадат за това много ще разчитам на помощта предлагана и от свекито, и от моята майка

Ох, като чета какво сте преживели с бабите и тръпки ме побиват.
И за нас бебчето е дълго чакано и хич не искам така да ми го грабват от ръцете. Опасявам се, че нервите ми няма да издържат и ще стана груба в един момент.
А това "дай аз да го подържа пък ти си свърши това онова", не ме устройва никак. Че няма да мога да им откажа да дойдат е ясно и не искам да им помрачавам радостта и емоцията, но дано да не стане конфликт в някакъв момент.

Да ви кажа честно виждам в момента как свекърва ми дава мило и драго да подържи за малко племенницата, която вече е на 4 месеца. Това им е първо внуче, те чакаха внуче толкова време от нас, но съдбата не беше много благосклонна и малкия брат на ММ ни изпревариха по бързата процедура, та сега пък ще им направим двойна радостта за една година. Идеята ми беше, че жената ми споделя как иска да подържи малката, да я побута в количката и това за максимум час, но другата снаха набляга на помощ от нейната си майка и свекърва ми е по отритната. Свекървата е многи тактична и нито им се меси много, нито пък е ходила да помага много след раждането. Мъчно ми е като я гледам, и като си помисля, че майката има възможност да си го гушка почти по цял ден, а тази жената го вижда веднъж в седмицата за най-много час-два не бих и отказала аз.

Това обаче е различно от приказки да го погледам докато готвиш, чистиш и т.н. Тя иска да го гледа и бута докато сме на ресторант или докато сме им на гости на вилата и седим на маса.

Благодаря, ще попитам и за деуги възможности, ще обмисля. Но хич не ми се иска да прекъсвам, защото 2 години се подготвях за кандидатстването, а и завърших у-ще с 1 година по-късно, ме ми се губи и още една в университета Сякаш предпочитам всичко на 1 път да ми се струпа, все ще свикна. Пък и майка ми и баща ми ще могат да помагат когато се наложи. Но няма спор, сигурна съм, че поне в началото ще съм голям цирк

Бабите и те ще искат да се порадват, но важното е да не прекаляват със съвети и поучения и да не изземат функцията на майката.

Моята свекърва си позволи докато кърмя не само да ми виси над главата, но даже да ми пипне гърдата, за да види дали бебето правилно е захапало 😳 Казах й, че така не става и трябва да ни остави насаме. Ама това беше още преди да се изпокараме жестоко, както се случи месеци по-късно. Сега бих била и по-рязка. Коментарът й беше как съм щяла да кърмя навън щом пред нея не съм можела. Това е само едно примерче колко нахална жена е. Такива баби по-добре да няма наоколо.

Това с помощта от бабите при нас беше много различно. Майка ми като дойде не се спира, постоянно готви, баща ми също помага с каквото може. При второто така се случи, че дойдоха преди да съм родила, защото преносих 5 дена. Но пък бях страшно спокойна защото имаше кой да гледа баткото докато бяхме в болницата. Свекървата само гледаше да ми вземе бебето, аз седя гладна, няма кой да на готви. Отида да наготвя (примерно гювеч) , тя недоволства, че такива неща не ядяла 😠. Сега си направи думата да тръгне веднага, като тръгна да раждам. Викам и, трябва ми някой да е тук когато почне раждането, да не се чудя кой ще ми гледа децата. Тя не можела да дойде и да чака . Викам и в такъв случай, не ми трябва нейната помощ. Мъжът ми ще остане в къщи докато дойдат мойте родители. Пък тя може да дойде да види бебето след като си тръгнат. Все пак тя така си го избра.
Иначе на мен помощ друга не ми трябва, някой да сготви, да занимава големите, да погушка малко бебето за да мога да поспя.

Елфи, не всички баби са така, просто нашите са си такъв типаж, а аз от съвсем малка си търся самостоятелност и не обичам да ми влизат в личното пространство.
А това че майката постоянно може да си гушка бебето е много измамно. В началото дребният ми беше много време на ръцете да го кърмя, което при мен беше слухтене преглъща ли, засичане кога да сменя гърдата и нагаждане да не си скапя съвсем гърба, трудно е да кажа гушкане. Нямах нужда някой да ми "помага" с гушкане на бебето
Веднага след кърмене докато ида до тоалетна, пия вода, хапна, свърша нещо и то дошло време за ново кърмене. Реално да му се порадвам ей така без да трябва да върша нещо можех само ако сме седнали "да се видим" и някой друг шета, слага и вдига масата. А точно тогава тя ми го взимаше още от вратата на всяка пауза и ми го връщаше като се разплаче за смяна на памперс и кърмене, дори на свекъра не го даваше. Разбирам че бабите искат да се порадват, но все пак трябва да уважават границите на родителите на бебето, още повече че само единият родител реално им е дете...
Анастасия, направо изтръпнах да ти пипа гърдите, ужас...

Моята майка ще дойде за няколко месеца, за да помага в домакинството, а бебето ще си е наша грижа. Надявам се да успеем да разпределим ролите и да не се изпокараме. Смятам, че ще ми се отрази добре да си имам и компания, докато ММ е на работа. Например някой да го наблюдава дали диша, докато аз поспя или да го пази, за да отида до тоалетна😂😂😂малко самоирония, но като си се познавам така си представям моето майчинство😆

Остави, purpletka, страшно нахални и несъобразителни хора съществуват. За съжаление такава свекърва ми се падна, а ММ е пълна нейна противоположност във всяко едно отношение. Той пък е супер дискретен и дистанциран, чак ме дразни понякога.

На мен са ми проблем и тукашните навици да се изсипват сума ти народ в болницата да видят бебето и после повторно посещение вкъщи. Така ме е яд, че не е строго както в България. Тук “40 дни” не съществува. Миналия път за свидетели в болницата ми бяха свекървата и дългогодишния й приятел, после дойдоха бащата на ММ с втората си жена и дъщеря им. Щяха и приятели на мъжа ми да идват, но категорично забраних. Дойде само един, че много искал да мине за 5 мин да ни “уважи”. Такива са порядките тук. После вкъщи прабаби, лели, братовчедки с децата си, приятели (един даже дойде с кашлящо дете та имахме скандал с мъжа ми). И ме гледа странно като кажа, че не е нормално. Това било нормалното. А в болницата след секциото не мога да помръдна, всичко ме боли, само до гости ми беше. Супер досадно, незнам как ще ги издържа. И свекървата най-вече, а тя ще е на първа линия.

Аз също много държа на самостоятелността и личното ни пространтсво. И определено ще ми е по-спокойно само с ММ.. мога да кажа, споделя и направя всичко, а не да ни е неудобно и дискомфортно точно първите дни с мъника, защото неговата или моята майка се разхождат наоколо. С домакинството така или иначе се занимава почти само той Пък все си мисля, че двама човеци някакще се оправим с един малък човек .. не ни е страх като цяло. Като се върне той на работа се надявам да сме влезли.в рутина, но ако се налага тогава вече може някоя баба.
Свекърва ми вчера беше на вълна ,че трябва да се купуват нещата и крайно разочарована, че всичко сме купили. Та днес ходиха с ММ за ваничка да се кротне и й пратих сайта на next, поне да се неща, които харесвам
И да кабажа, че от първата ми лекция днес съм много доволна