Личността във връзката

  • 9 141
  • 147
# 60
Значи ви чака щастлив съвместен живот. Стига да не обръщаш внимание на петната от червило по ризата му след сбирки с приятели:)
Виж целия пост
# 61
Grinning
голяма драма стана
Виж целия пост
# 62
Много го "обичам" това отсичане "личи, че си мъж". Е, аз съм жена. Но и според мен този вариант е най-логичният:
Понеже съм като теб, аз си хващах такси и се прибирах. Така и двамата бяхме доволни.
А според мен и съпруга ми - не. Според мен - защото ме е страх след 11 да се возя сама на такси. Според съпруга ми - "Как ще ме пусне сама да се прибирам посред нощ?".

Подобна случка, преди 10на години, кацам от командировка в 1 през нощта, ММ тръгва към летището, обаче се оказва, че е със спукана гума, т.е. не може да тръгне. Обади ми се, взех такси, пристигам вкъщи, той пред блока се бори с резервната  гума и т.н.. И вече след това, се самоизяде как ме е оставил сама да се прибирам с таксито, било трябвало той да вземе такси, да ме посрещне и т.н.

П.С. Дописвам се Simple Smile . Аз и на масата мога да заспя, като войниците, обаче и това е срамно според ММ, та си тръгваме и двамата, доспи ли ми се (видимо).
Виж целия пост
# 63
Лигавя се. Тия дни разглеждах форум за платената любов в който мъже споделят впечатленията си от проститутки и се замислих колко ли от господата са ваши съпрузи и гаджета. Това като бележка под линия по повод петната от червило.
Виж целия пост
# 64
Малко подобни мъже са останали.
Повечето са като малки деца АЗ АЗ АЗ.Рядко се замислят за другия толкова надълбоко.
То си зависи и от жената де,аз съм доказала,че сама се справям с всичко и от нищо не ме е страх.Голяма грешка.
А баба ме учеше-"и да можеш,казвай не мога" Stuck Out Tongue
Виж целия пост
# 65
Никакъв проблем нямам да си тръгна сама. Страх да се прибирам с такси сама, след 11? Че ние да не сме пеленачета. Имала съм връзка, в която приятелят ми искаше да стои до по-късно, но излизаше изключително рядко, има-няма веднъж в месеца, така че не съм седнала да правя драма. За мен винаги е било ок 95% от случаите да си излиза сам с негови приятели, важното е било, когато аз искам да съм с моите, да е до мен. Като цяло изобщо не смятам за нужно нито аз да се сближавам или излизам с неговите приятели, нито той да е длъжен да харесва моите. Важно ми е времето, което прекарваме насаме или в пътешествия Simple Smile
А тези дето роптаят как един истински мъж няма да остави приятелката си да се прибира сама, видиш ли - моя приятелка имаше сериозен приятел, който никога не я оставяше сама, беше залепен за нея, страшен джентълмен, даже кола й подари, предложи й брак, сега са женени, наскоро разбрахме, че й изневерява от години, беше се объркал да сваля момиче, което се оказа нейна близка Simple Smile Тъй че, Вервам, гледай си живота, разбиранията на някои хора са от миналия век. Satisfied
Виж целия пост
# 66
Интересното е, че това с прибирането заедно/поотделно няма тежестта на сложен казус ако двойката е несемейна.
Няма връзка с това дали е семейна или несемейна, а опира до възпитанието и отношението на мъжа и кое поставя напред в приоритетите си - нея или тях. Един възпитан мъж никога не би оставил приятелката/жена си, да се прибира сама по нощите.
Разбира се не говорим за спиране на контактите с тях, време има за всички, доколкото разбирам става дума за тръгване след като доста часове са били заедно.

Vervam, имахме 2-3 такива познати семейства, не минава с годините, по-зле става. В смисъл излизанията зачестяват и накрая се стига до това, че всеки си живее свой отделен живот, за кратко, защото намират сродна душа, с която им е лесно да общуват и нямат разминавания.
Прецени решението наистина ли те удовлетворява, ако да, оставаш и повече не повдигаш въпроса, иначе става досадно и неприятно.
Виж целия пост
# 67
Аз съм от хората, които излизат и се прибират по светло или почти - в повечето случаи. И това е всяка седмица по веднъж, два пъти. Деца нямаме, та ограничения от този тип отпадат. Няма проблем приятелят ми да се прибере по-рано, ако прецени или аз, ако съм изморена. За щастие имаме сходно разбиране за забавление и не ни се налага да водим преговори по темата.

Иначе - не сме залепени. Прекарваме достатъчно време заедно, за да можем да излизаме и отделно без да си звъним на всеки 30 минути - милооо, какво правиш, кога ще се прибереш?
Виж целия пост
# 68
А, кого убеждавате, че сте ОК с това мъжа ви да не ви изпрати, или да си тръгне с вас, а да остане с другите хора, каквито и да са те? Или пък изобщо да не излиза с вас и да се прибира сутрин? Читателите или себе си? Успявате ли да се самозалъжете? И ако да - как го правите, по дяволите и ... защо?!
Виж целия пост
# 69
Не съди за другите по себе си, хората са различни.
Виж целия пост
# 70
Виждам, че темата се е завъртяла около нощните излизания... Simple Smile

За мен е абсолютно неприемливо партньорите да отидат заедно, а да се приберат поотделно.
Изобщо не смятам, че това схващане има нещо общо с възрастта или старомодното възпитание, защото всичките ми гаджета са били момчета в началото на 20-те си години и никой от тях не е приемал за нормално аз да си замина, докато той решава да остане, за да си допие или да прави Бог знае какво в мое отсъствие.
Не знам, аз, като жена, бих се почувствала много унизена, ако попадна в такава ситуация.
Не мисля, че след подобна случка бих могла да продължа да уважавам мъж, който ме качва на такси, като някоя проститутка, без да се интересува какво ще се случи с мен оттам-нататък. Rolling Eyes
При мен винаги нещата са стояли така – ако някой момък иска да излезем на среща, ме взема от точка А и ме връща до точка А, след като срещата е приключила. С друг тип взаимоотношения не бих се наела просто. Peace
Между другото, аз също избягвам да се возя сама в таксита – не само през нощта, а по всяко време на денонощието. Активен шофьор съм и не ползвам нито градския, нито друг вид транспорт.
Виж целия пост
# 71
Не съди за другите по себе си, хората са различни.

И как съдя по себе си точно, като нито съм мъж, нито ходя по срещи? Иначе - оценявам опита за остроумие и затапване с изрази извадени от нафталина, но не са на място. Както обикновено.
Виж целия пост
# 72
С мъжа ми сме все заедно. Дори когато сме с негови приятели (семейства), пак му е интересно да разговаря с мен. И двамата не обичаме да ходим по дискотеки и клубове по нощите, така че проблем с това няма. Всички почивки, отпуски, уикенди, прекараме заедно и сме щастливи. Не виждам как ще ми се прииска да ходя сама с приятелки на море например. На кафе - да, но другото време е за семейството. Хората, които познавам и които не прекарват свободното си време заедно и ходят по "женски" и по "мъжки" редовно на купони, обикновено едва се траят, неудовлетворени са от връзката си и не са щастливи от партньора в живота. И не, не съм скочила на врата на мъжа ми да не го "пускам " да се забавлява. Той не желае, или по-скоро не се забавлява без мен. Но за нас забавления са пътуване, чужбина, уикенда туризъм из Бг, а не дискотека с пиене. Не пием. Хората са различни, предполага се, че някои обичат да се чувстват понякога сами. Няма лошо, ако отсреща има разбиране.
Виж целия пост
# 73
Ааа, не обичат да се чувстват сами, а "свободни" - да са с хора, различни от партньора им. Да си прави сметката този партньор, колко струва в очите на другия ...
Виж целия пост
# 74
Забелязала съм обаче,че жените,които казват :"мъжът ми не се забавлява без мен",обикновено не дават друг избор на мъжете си Grinning
И винаги твърдят,че той е взел това решение.Ето,една много близка приятелка си мисли,че мъжът и иска да си прекарва всяка свободна минута с нея , обаче аз знам,че човека би бил много щастлив да има и някакво време за себе си.Уви,няма.
И то не защото жена му ще му вдигне луд скандал.Тя рядко вика или се "пеняви",но знае перфектно как да ти изкара душата с памук.Човекът просто иска да си спести месеци сръдни и цупения и намеци ,като на всякъде излизат заедно.Барабер с двете им деца.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия