Не ми помага никой с изключение на моментите, когато майка ми е на гости за 4-5 дена. През другото време се справям сама 
Май така е по - добре 
Виж целия пост
Май така е по - добре Настоящи мами - има ли кой да Ви помага?
- Публикувана: 7 юни 2006, 15:57 ч.
- Последно мнение: 8 юни 2006, 14:35 ч.
# 45
7 юни 2006, 19:01 ч.
# 46
7 юни 2006, 19:11 ч.
Сами със съпруга ми се оправяме,понякога така ми е криво дето няма на кой да го оставиш за 1 час та да си свършиш работа.
Виж целия пост
# 47
7 юни 2006, 19:41 ч.
Здравей
Моят син също е роден на 24 Май , само че 2003 година .
Никой не ни е помагал първия месец, когато бяхме заедно с тати, после останах самичка ( тати работеше извън БГ) и така до края на първата година. Навсякъде съм го водела с мен, ако случайно някой от бабите или дядовците дойде на гости понякога съм си позволявала да отида до магазина сама. Сега сме двамата с тати само и пак няма кой.
Виж целия пост
Здравейте!
Като настояща майка бих искала да Ви попитам дали имате ли помощ от страна на ваши майки или свекърви? Преди да ми се роди детенцето, то е съвсем мъничко /на 24.05.2006г.се роди/имах много обещания от страна на майка и свекърва, а сега дори не мога да изляза до магазина за покупки, просто няма кой да се ангажира да стои край детето. Незнам дали това е нормално и дали и при Вас е така. В момента в който ми е необходим човек, просто се оказва, че няма свободен такъв. Може би другите си мислят, че на който е детето сам трябва си го гледа, независимо че и той има нужда да подиша глътка въздух. Почвам да се чудя дали това е нормално явление или проблема е в другите /близки/ ?
Благодаря Ви предварително!
Като настояща майка бих искала да Ви попитам дали имате ли помощ от страна на ваши майки или свекърви? Преди да ми се роди детенцето, то е съвсем мъничко /на 24.05.2006г.се роди/имах много обещания от страна на майка и свекърва, а сега дори не мога да изляза до магазина за покупки, просто няма кой да се ангажира да стои край детето. Незнам дали това е нормално и дали и при Вас е така. В момента в който ми е необходим човек, просто се оказва, че няма свободен такъв. Може би другите си мислят, че на който е детето сам трябва си го гледа, независимо че и той има нужда да подиша глътка въздух. Почвам да се чудя дали това е нормално явление или проблема е в другите /близки/ ?
Благодаря Ви предварително!
Здравей
Моят син също е роден на 24 Май , само че 2003 година . Никой не ни е помагал първия месец, когато бяхме заедно с тати, после останах самичка ( тати работеше извън БГ) и така до края на първата година. Навсякъде съм го водела с мен, ако случайно някой от бабите или дядовците дойде на гости понякога съм си позволявала да отида до магазина сама. Сега сме двамата с тати само и пак няма кой.
# 48
7 юни 2006, 19:51 ч.
Мъжът ми помага, а и родителите ни винаги, когато има нужда, помагат.
Виж целия пост
# 49
7 юни 2006, 20:09 ч.
Когато родих майка ми си взе отпуска и постоянно беше край мен 
За щастие мога да разчитам и на бабата на съпруга ми, която се отзовава винаги, когато имам нужда от помощ и мога да й се доверя.
Виж целия пост
За щастие мога да разчитам и на бабата на съпруга ми, която се отзовава винаги, когато имам нужда от помощ и мога да й се доверя.
# 50
7 юни 2006, 21:01 ч.
Първите две седмици свекърва ми ми помагаше /за което съм и много благодарна/, защото майка ми е доста далеч. Петя /свекърва ми/ готвеше, чистеше, изцяло тя се занимаваше с домакинската работа, а аз се оправях с бебето. Съпругът ми пазареше, правех му и сега му правя списък с покупките, които ми трябват или ще ми трябват. Така не съм имала проблеми. Радвам се, че сме само двамата. Смятам, че така е по - добре. Успех и не се предавай, скоро всичко ще влезе в релси и ще придобиеш повече сигурност. Здраве за теб и твоето бебче.
Виж целия пост
# 51
7 юни 2006, 21:04 ч.
Нямам свекърва , а майка ми работи много., но драпаше да помага 
Нямах нужда, обаче - с мъжО се справяхме прекрасно. Но той си взе отпуск (първите две-три седмици), после ходеше на половин ден...
Виж целия пост
Нямах нужда, обаче - с мъжО се справяхме прекрасно. Но той си взе отпуск (първите две-три седмици), после ходеше на половин ден...
# 52
7 юни 2006, 21:57 ч.
Никой не ми помага. Майка ми за съжаление си е в България. Свекито е тук, но няма желание да ми помага, с каквото и да било.
Виж целия пост
# 53
7 юни 2006, 22:30 ч.
когато бебчо се роди, вкъщи се струпаха свекитата и етърва ми за пет /само, слава богу/ дена 
те повече пречеха, отколкото помагаха, защото изобщо не се съобразяваха с това, че и бебо, и аз, а и мъжа ми се нуждаем и от малко спокойствие
положението беше ужасно конфузно, защото родих с форцепс и 3 мес. не можех да си сядам на д-то, както и др. екстри, който го е преживял знае какво е
освен това нямах и кърма, и трябваше да се цедя, пък те даже не се сещаха да се обърнат на другата страна поне
направо ужас
и откакто заминаха НИКОЙ НЕ МИ Е ПОМАГАЛ
вече година и 4-ти месец
много ми е тежко
добре, че е този нет, да кажа някой лаф
Виж целия пост
те повече пречеха, отколкото помагаха, защото изобщо не се съобразяваха с това, че и бебо, и аз, а и мъжа ми се нуждаем и от малко спокойствие
положението беше ужасно конфузно, защото родих с форцепс и 3 мес. не можех да си сядам на д-то, както и др. екстри, който го е преживял знае какво е
освен това нямах и кърма, и трябваше да се цедя, пък те даже не се сещаха да се обърнат на другата страна поне
направо ужас
и откакто заминаха НИКОЙ НЕ МИ Е ПОМАГАЛ
вече година и 4-ти месец
много ми е тежко
добре, че е този нет, да кажа някой лаф
# 54
7 юни 2006, 22:52 ч.
rumi това все едно аз съм го писала ... Големи приказки и обещания бяха , а аз е имало моменти в които наитина съм изнемогвала ... никой обаче не се появи , водят много активен социален живот явно ... За протокола - живеят много близо родителите ни ! 
Сега е същото - малкият навсякъде е с мен , или с нас ( когато сме с мъжа ми ) . Справяме се и не искаме някой да ни помага , но понякога ми е малко мъчно , като гледам на другите родителите как помагат . Иначе много му се радват на малкия , ама ...
Виж целия пост
Големи приказки и обещания бяха , а аз е имало моменти в които наитина съм изнемогвала ... никой обаче не се появи , водят много активен социален живот явно ... За протокола - живеят много близо родителите ни ! Сега е същото - малкият навсякъде е с мен , или с нас ( когато сме с мъжа ми ) . Справяме се и не искаме някой да ни помага , но понякога ми е малко мъчно , като гледам на другите родителите как помагат . Иначе много му се радват на малкия , ама ... 
# 55
7 юни 2006, 22:56 ч.
В момента никой, майка ми идва веднъж-два пъти в годината, но имам крещяща нужда от помощ, защото сега товаря най-вече каката. Таткото не се наема да ги гледа. За първото имах помощ през уикенда и ако се наложи и други дни, съвсем различно беше, не усетих че гледам дете.
Виж целия пост
# 56
7 юни 2006, 22:59 ч.
Честито съкровище!
За жалост майка ми почина миналия месец, а "свекървата" не иска и да чуе за помощ .... Ако не бях секцио предполагам щеше да ми е по-лесно. Справяме се сам сами. Свеки беше дошла в началото - изтрая само седмица и половина като реално аз нея трябваше да дундуркам, а не тя на мен и бебе да помага .... След като си тръгна докато се оправя от операцията таткото беше неотлъчно до нас. Много ми помогна. Сега си се оправяме сами с бебо, а тати вече си гледа повече работата.
Не се страхувай! Ще се справиш и сама и така ще ти е по-добре. По-скоро ще ти трябва помощ като поотрасне детето.
Виж целия пост
За жалост майка ми почина миналия месец, а "свекървата" не иска и да чуе за помощ .... Ако не бях секцио предполагам щеше да ми е по-лесно. Справяме се сам сами. Свеки беше дошла в началото - изтрая само седмица и половина като реално аз нея трябваше да дундуркам, а не тя на мен и бебе да помага .... След като си тръгна докато се оправя от операцията таткото беше неотлъчно до нас. Много ми помогна. Сега си се оправяме сами с бебо, а тати вече си гледа повече работата.
Не се страхувай! Ще се справиш и сама и така ще ти е по-добре. По-скоро ще ти трябва помощ като поотрасне детето.
# 57
7 юни 2006, 23:11 ч.
Майка ми ми помагаше първите 10 дни, оттогава - сама. И таткото.
Виж целия пост
# 58
7 юни 2006, 23:15 ч.
нормално ми се струва 
Всички са далече, сама си гледам детето от както се е родило че даже и тати все го няма...
Виж целия пост
Здравейте!
Като настояща майка бих искала да Ви попитам дали имате ли помощ от страна на ваши майки или свекърви? Преди да ми се роди детенцето, то е съвсем мъничко /на 24.05.2006г.се роди/имах много обещания от страна на майка и свекърва, а сега дори не мога да изляза до магазина за покупки, просто няма кой да се ангажира да стои край детето. Незнам дали това е нормално и дали и при Вас е така. В момента в който ми е необходим човек, просто се оказва, че няма свободен такъв. Може би другите си мислят, че на който е детето сам трябва си го гледа, независимо че и той има нужда да подиша глътка въздух. Почвам да се чудя дали това е нормално явление или проблема е в другите /близки/ ?
Благодаря Ви предварително!
Като настояща майка бих искала да Ви попитам дали имате ли помощ от страна на ваши майки или свекърви? Преди да ми се роди детенцето, то е съвсем мъничко /на 24.05.2006г.се роди/имах много обещания от страна на майка и свекърва, а сега дори не мога да изляза до магазина за покупки, просто няма кой да се ангажира да стои край детето. Незнам дали това е нормално и дали и при Вас е така. В момента в който ми е необходим човек, просто се оказва, че няма свободен такъв. Може би другите си мислят, че на който е детето сам трябва си го гледа, независимо че и той има нужда да подиша глътка въздух. Почвам да се чудя дали това е нормално явление или проблема е в другите /близки/ ?
Благодаря Ви предварително!
Всички са далече, сама си гледам детето от както се е родило
че даже и тати все го няма... 
# 59
7 юни 2006, 23:25 ч.
Само заради тези усмивки си заслужава
Скоро ще свикнете и няма да ти е толкова тежко да се гледате.
Иначе майка ми почти изгледа по-големия ми син - до 1 годинка го гледаше непрекъснато и много ми помагаше. Но сега с второто няма време за нас. Дойде за 1 седмица, за да помогне в началото и после остави баща ми за още 2. Събота и неделя идват и двамата, за да ми помагат. А съпругът ми ми помага през седмицата доколкото може.
Вече баткото, който е на 4 години започна да ми помага. И макар да ме изнервя, когато имам нужда от помощ, той се опитва да прави каквото може.
Виж целия пост
А наградата ми е че беба е много привързана към мене и на никой не се усмихва така както на мен. 
Само заради тези усмивки си заслужава
Скоро ще свикнете и няма да ти е толкова тежко да се гледате.
Иначе майка ми почти изгледа по-големия ми син - до 1 годинка го гледаше непрекъснато и много ми помагаше. Но сега с второто няма време за нас. Дойде за 1 седмица, за да помогне в началото и после остави баща ми за още 2. Събота и неделя идват и двамата, за да ми помагат. А съпругът ми ми помага през седмицата доколкото може.
Вече баткото, който е на 4 години започна да ми помага. И макар да ме изнервя, когато имам нужда от помощ, той се опитва да прави каквото може.
Препоръчани теми