Малко за мен. Аз съм младо момиче на 21години родом от Варна.
Влюбих се в един мъж които е от София. Аз ходих при него той идваше при мен и всичко беше идеално, докато не решихме да заживеем заедно. Преди обикаляхме и се забавлявахме, докато сега той е по засредотечен да построй къщата на неговите мечти от колкото да подържа отношения честно казато с мен. Има едно голямо НО обаче ако го накара майка му да отидат някъде пали колата и тръгват, ако той иска да отиде някъде пали колата и тръгва, но като стане дума аз да искам нещо къщата е преди мен. Никога не се бяхме карали, докато не заживяхме заедно.
Уморих се да си призная много за последните шест месеца в които живея с него. Имам чувството, че всички останали са му по-важни от мен.
Аз от време на време му правя подаръци от сорта на пирин хилс весели чорапки, а той ми взима чат-пат сладко(аз не ям сладко, защото ми се гади от него)
На няколко пъти той изпата в изблици в които просто тряска неща, а аз се разкрещявам защото съм избягала от такива взаимоотношения с родителите ми, а той сякаш ги носи в къщи. Майка му ме прави пред него на две стотинки, а той си мълчи.
Последната глупост беше с кучето ми, докато беше пуснато той реши да влезе при кокошките. Една я погребах заради тази тази негова грешка и обвиняваше кучето, а знае че тя е ревнива и хищник.
Не знам какво да правя обичам го, но с това поведение отблъсква все по-далеч и по-далеч.
Виж целия пост
Влюбих се в един мъж които е от София. Аз ходих при него той идваше при мен и всичко беше идеално, докато не решихме да заживеем заедно. Преди обикаляхме и се забавлявахме, докато сега той е по засредотечен да построй къщата на неговите мечти от колкото да подържа отношения честно казато с мен. Има едно голямо НО обаче ако го накара майка му да отидат някъде пали колата и тръгват, ако той иска да отиде някъде пали колата и тръгва, но като стане дума аз да искам нещо къщата е преди мен. Никога не се бяхме карали, докато не заживяхме заедно.
Уморих се да си призная много за последните шест месеца в които живея с него. Имам чувството, че всички останали са му по-важни от мен.
Аз от време на време му правя подаръци от сорта на пирин хилс весели чорапки, а той ми взима чат-пат сладко(аз не ям сладко, защото ми се гади от него)
На няколко пъти той изпата в изблици в които просто тряска неща, а аз се разкрещявам защото съм избягала от такива взаимоотношения с родителите ми, а той сякаш ги носи в къщи. Майка му ме прави пред него на две стотинки, а той си мълчи.
Последната глупост беше с кучето ми, докато беше пуснато той реши да влезе при кокошките. Една я погребах заради тази тази негова грешка и обвиняваше кучето, а знае че тя е ревнива и хищник.
Не знам какво да правя обичам го, но с това поведение отблъсква все по-далеч и по-далеч.
)) 
