Здравейте!
С приятеля ми сме заедно от около 4 години. Беше голяма тръпка. Див, различен, свободолюбив, абе като цяло човек, който обича живота, вълнуващите преживявания, безкомпромисен към свободното си време - винаги трябва да се прави нещо интересно - разбирайте - пътувания тип приключения, екстремни спортове и тн. Правеше за мен неща, които никой никога не беше правил. Абсолютен мъжкар във всяко едно отношение. На него винаги и за всичко може да се разчита. Изненадвал ме е десетки пъти. Смяли сме се до сълзи. Добре се разбираме.
НО не обича и откровено се дразни да говори за чувствата си. Веднъж, два пъти ми е казвал "обичам те", с половин уста. Твърди, че тези думи са ужасно силни и ако ги казва често, няма да имат същата тежест - ще звучи все едно казва "купи хляб".
СЪЩОТО се отнася и до комплиментите И до милите думи, които аз като жена искам да чувам. Бяхме без тях и в началото, така сме си и до ден днешен.
Казва, че не е човек на думите, а на действията и че чрез тях изразява любовта си. А действия - много наистина, компромиси много от негова страна. Казвала съм му много пъти, че искам да е по-мил, да чувам по-често, че ме обича, че му липсвам (ей така да си сгрея душичката, да знам че си мисли за мен, че съм единствената), а отговорът му е, че той е такъв какъвто е, и не смята да казва и говори неща само ей така, за да ми задоволи каприза. Щом не го е казал, значи не чувства, че в този момент иска да го каже. Израстнал в семейство без много любов и загриженост. Вероятно от там идва студенината.
Знам, че човек не може да има всичко.
Как ви се струва това? Нормално или не?
Виж целия пост
С приятеля ми сме заедно от около 4 години. Беше голяма тръпка. Див, различен, свободолюбив, абе като цяло човек, който обича живота, вълнуващите преживявания, безкомпромисен към свободното си време - винаги трябва да се прави нещо интересно - разбирайте - пътувания тип приключения, екстремни спортове и тн. Правеше за мен неща, които никой никога не беше правил. Абсолютен мъжкар във всяко едно отношение. На него винаги и за всичко може да се разчита. Изненадвал ме е десетки пъти. Смяли сме се до сълзи. Добре се разбираме.
НО не обича и откровено се дразни да говори за чувствата си. Веднъж, два пъти ми е казвал "обичам те", с половин уста. Твърди, че тези думи са ужасно силни и ако ги казва често, няма да имат същата тежест - ще звучи все едно казва "купи хляб".
СЪЩОТО се отнася и до комплиментите И до милите думи, които аз като жена искам да чувам. Бяхме без тях и в началото, така сме си и до ден днешен.
Казва, че не е човек на думите, а на действията и че чрез тях изразява любовта си. А действия - много наистина, компромиси много от негова страна. Казвала съм му много пъти, че искам да е по-мил, да чувам по-често, че ме обича, че му липсвам (ей така да си сгрея душичката, да знам че си мисли за мен, че съм единствената), а отговорът му е, че той е такъв какъвто е, и не смята да казва и говори неща само ей така, за да ми задоволи каприза. Щом не го е казал, значи не чувства, че в този момент иска да го каже. Израстнал в семейство без много любов и загриженост. Вероятно от там идва студенината.
Знам, че човек не може да има всичко.
Как ви се струва това? Нормално или не?
