Разкажете за първата любов...

Здравей
Общо взето и аз така. Бях 9-ти клас, когато се влюбих в един доста близък суъченик, и двамата бяхме големи приятели, всички си мислеха, че се харесваме, ама то се оказа, че съм само аз тази с чувствата. Споделих, че съм влюбена пък той си промени корено поведението, абе истински ад стана за мен. И така не 2, ами 4 години, като имаше период, в който бях си намерила гадже (първото), с което се обичахме и бяхме 2 години, и какво стана? Въпросната първа любов отново се появи и аз отново се загубих, и пак болка.
 Много, ама нещастие изпитах тогава и някак си и сега все още изпитвам съжаление, че не се получи. Помня тогава как всички около мен просто като с някаква вълшебна пръчица си намираха гаджета, пък аз.... беше ми много тежко.

Първата ми любов се казваше Александър, беше от моя клас. Бях тормозена в училище,а той ме разбираше и защитаваше. Беше споделена любов, макар и да не станахме гаджета, защото аз се притеснявах. Бях по-мъничка, на 13-14 може би и наивно си мислех, че ще е завинаги така и някой ден ще се оженим, хаха. Той ме чака известно време, отиде на лагер със съученици и там си намери друга приятелка. Плаках, после на 16 аз си намерих приятел, с който все още сме заедно. Сега съм на 18 - не много по-голяма, но вече не така по детски наивна. Наложи ми се да порасна по-бързо от съучениците ми, но това е друга история, която няма място тук.
С удоволствие ще прочета вашите истории.

Първата ми любов беше в първи клас. Много се разбирахме, изпращаше ме до нас след занималнята. Целуваше ме по бузата, защитаваше ме от другите. Имахме планове да се оженим. Във втори клас те се преместиха във друг град. От тогава не съм го виждала. Не съм страдала, но разбрах, един идва друг си отива, живота е колело. После разбрах и други работи за мъжете, но не това е идеята на темата...та така, хубаво нещо е първата любов, истинска, перфектна...

   Поздравления за хубавата тема.

   Помня, че първата ми любов беше, когато бях в 5-ти клас. Не знам дали беше любов, но много харесвах това момче. Тогава изобщо нямах представа какво е това любов, но чувствах как сърцето ми туптеше и щеше да изскочи, когато го видя. Той беше плейбоя на училището. Всички момичета в училището го харесваха. Помагах му в абсолютно всичко, свързано с училището. В един и същи клас бяхме. Живеехме блок срещу блок. Дори съм ходила и на гости при него. Майка му изобщо не ме харесваше. Мислих, че и той ме харесваше, но си хвана гадже и много страдах. Помня, че имаше една моя бивша съученичка и я смятах, че беше моя много добра приятелка, която завиждаше и правеше всичко възможно да се скараме. Също живеехме блок срещу блок. Тя беше в същия блок, в който той живееше. Той нямаше понятие за чувствата ми спрямо него. След време се срещаме, сигурно бях в 10-11 клас, от 8-ми клас бяхме раздели вече и бяхме в различни училища и така не се срещахме често, въпреки че живеехме наблизо един от друг. И така, бях в 10-11 клас и в тролея се срещнахме. После отидохме на кафене и оттам му споделих, че дали изобщо знаеше, че имах чувства към него. Той беше вцепенен и каза, че изобщо е нямал представа за чувствата ми. Той много ме уважаваше. Не знам дали продължава да ме уважава. Оттогава не сме се срещали изобщо, но аз го помня, че той беше моята първа тръпка. С усмивка си спомням за тази история.

   Другата ми любов, която беше още по-силна от  първата ми любов, беше, когато бях в 8-ми клас. Повече страдах и много ме болеше, отколкото при първата любов.

   После в 10-ти клас имах връзка със 7 години по-голям от мене мъж, но нямам добри спомени с този мъж. Той ми беше и първият мъж в интимен план. Дори не желая да имам каквито и да са спомени с него. Ако можех да изтрия всички спомени относно него. Непрекъснато ме лъжеше и ме изневеряваше. Правеше ме на глупачка. В началото имаше нещо подобно на любов, но тази любов се изпари. Бяхме заедно 5 години.

Чак любов не мога да го нарека, но си го харесвах - бяхме на по 16 г., в съседни класове
Беше много харесвано момче в училище, затова си траех, не вярвах баш мен да си избере за гадже, но един ден дойде при мен и ме попита може ли да си вземе от солетите ми (колко плоско, ама за детския ни акъл беше добре ), после станахме гаджета, 6 месеца. Но много бързо го разлюбих, самочувствие до небето, чалгарски истории, женкар.
Имам хубави спомени, но не изпитвам носталгия, радвам се, че е в миналото

Аз съм "любовчийка" от малка. На почивка сме с мама и баба и съм някъде на три и половина. Аз нямам спомен. Та по разкази на мама и баба - харесвам един левент, малко по голям от мен, на около 4г., който е с баба си в същата почивна станция. И, става ад, защото влюбената Жулиета е войнствено настроена и напада и бие Ромео само като го види, а той милия само ревял и се криел зад баба си. И ревнива, не дава друга мома да го доближи. Та, така, любов ли бе да я опишеш. Че и документирано, на снимки, как хем го прегръщам с едната ръка, а с другата гледам да го оскубя.

Първата ми реална любов и първата ми "връзка "беше с един приятел на брат ми. Връзка е в кавички, защото беше детска работа и се оказа женкар, който през месец си сменя гаджетата. Ревах три дни и ми мина. Първата ми истинска обаче много голяма любов беше несподелена и неизживяна, макар в началото да имаше възможност за това. Имаше интерес и от двете страни, но нищо не се получи и там си остана. Обаче аз се влюбих толкова силно и отчаяно,че вече минаха повече от 10 години и няма забравяне. Така и не я  изживях  тая пуста история. Това е единствената ми голяма любов в живота (преди съпруга ми).Никога няма да успея да се оттърся и да приключя с нея. Голяма болка и голямо мъчение. Обаче аз не съжалявам, защото човек от всичко получава ценни уроци и става това,което е благодарение на преживяното.

   Срещнали сте онази изпепеляваща любов. За тази любов няма лек. Никога не се забравя.

Не помня, забравих. Пък вече се съмнявам дали някога съм се влюбвал...

А, типично по мъжки. Но, мъжете обичате по силно. Дори и да сте забравили.

Не, заблуждавал съм се. Чувствал съм друго в друга жена.

Извинявай, в друга или към друга.

Първото момче, което харесвах ми беше саученик да сме били 4-5-ти клас. Така и не разбра за това, харесвах го до момента в който класната реши да ни подреди на чиновете и ме сложи с него на чин. Което ми даде възможност да го опозная и много бързо да забравя за него

Ох, още от детската градина се влюбих в Деян. Бяхме в една група, после попаднахме в един клас. Много ме беше страх да не забременея- мислех си че се забременява като харесваш някого и постоянно си гледах корема. В класа бяхме поредни номера и много обичах часовете по трудово, понеже ни групираха по номера и аз все с него се падах. Беше слаб ученик и мен караха да му помагам, а той ме ползваше да му пиша домашните. Гаменче си падаше.
Първата ми целувка беше с него в шести клас. Излязохме от барчето една вечер и отидохме на една пейка в училище. Беше си подготвил салфетка и ме накара да си изтрия червилото, да не се изцапа. Колко сме се целували и как, нямам спомен.
След две седмици разбрах, че е преспал с една кака, две години по- голяма от нас и много тежко го изживях.