Разкажете за първата любов...

Моята първа ученическа любов беше несподелена. В момента живее в малък град. Баща е на три деца. Не знам дали още кара такси. Последния път, като се видяхме, ми изглеждаше ужасно състарен и огрухан. От прекрасната му усмивка няма и помен. Искрящите очи, които помня, са тъжни. Пи много.

Само като го видях за първи път в гимназията, си казах, че точно това е моят тип момче.. моята тръпка. За съжаление изкара само 1 година в моето училище и не се познавахме лично. След време като поотраснахме го засичах в един клуб, в който ходих често и го наблюдавах отдалеч. В последствие се намерихме във фейсбук, но всичко беше само харесване на снимки и адски рядко си писахме общи неща. След това загубихме връзка. Докато един ден от нищото пak се намерихме и  за секунди си организирахме среща. От деня, в който го видях за първи път в гимназията до денят на въпросната първа среща бяха минали 8 години. Цели 8 години аз не спирах да мисля за него и да твърдя, че това е ТОЙ, въпреки че бях убедена, че всичко е само от моя страна. И така докато не се случи така дългоочакваната среща. Тогава разбрах много неща, а именно, че той е изпитвал към мен абсолютно същите неща, които и аз цели 8 години !, но просто все не е намирал смелост, защото и той си е мислел, че всичко е само от негова страна За жалост след въпросната среща останах много разочарована от него, оказа се доста самовлюбен тип, който не спря да говори за себе си и от тогава аз сама прекратих всичко, въпреки че дори и сега когато пиша тази история съм с голяма усмивка на лицето и хубави спомени за тази така 8 годишна "несподелена" любов

Бях в пети клас.  В  една компания с девет други деца, водещи се за тинейджъри. Той беше шест месеца по-голям, но много висок. И много умен. Харесвах го, и защото не пушеше трева. В осми клас си хвана една русокоса, която не блестеше с много ум, но това не ми пречеше на всяка падаща звезда да си пожелавам да се омъжа за него ( сега тайничко се кръстя да не се сбъдне наистина, нищо че съм вече венчана). На всичките си приятелки казвах, че ще се омъжа за него.
Станах първи курс, той замина за Англия да учи. Във втори курс си писахме за последен път. От интелигентният тийн бе станал оплакващ се мърмърко. И не беше толкова интелигентен.
Боже опази да попадна на него! Отврат...

Мисля, че бях на 12г, когато го видях за първи път в центъра на града. И бях до тук 😆 Гръм и Любов от пръв поглед.

По принцип си имах нещо като гадже в този момент, приятелче от махалата и от училището.
В последствие разбрах кой е, къде учи, къде живее, къде движи, абе цялата информация. Оказа се, че имаме общи приятели и с разни маневри от моя страна се оказахме в нещо като една компания. После кандидатствах там където учи. Направо го преследвах😆

Беше много хубаво 💖, но в същото време аз направих много грешки. По това време бях глупава, самовлюбена и нахална тийнейджърка.
С него са ми най-хубавите спомени от 14 до 25г.
Ходихме, разделяхме се, после пак заедно....,но накрая останахме добри познати.
Не живеем в една държава, винаги ако имам желание мога да си поговоря с него и е много приятно.
Това е единствения бивш, който много обичам и искам винаги да е в добро здраве, заслужава го!

Моята първа тръпка беше един Александър, с който в седми клас се преместихме в едно училище. преди това съм си харесвала разни съученици, но за по някокло седмици, с Александър беше различно. Само че аз бях пълна загубенячка, а той - от най популярните - висок, хубав, лошо момче, с леко дълга коса. Той много ме тормозеше в седми и осми клас, все ме дразнеше, все ме закачаше, за майтап идваше при мен да ме пита дали искам да съм му гадже, само за да ми се подиграват с приятелите му. Даже баща ми беше идвал да говори с него веднъж, да ме остави на мира, ама не знам дали помогна. После за късмет се оказахме в една и съща гимназия, в един и същ клас - аз, той и моята приятелка от стария клас, с която станаха гаджета. Не помня да съм го преживяла тежко, но много много дълго време го харесвах този Александър. След години, след като завършихме и аз отдавна го бях забравила, по едно време си пишехме във Фейсбук и даже щяхме да се виждаме като се прибирам в България, имаше леко флирт и планове за една-две нощи, прибрах се, ходихме на среща на класа и накрая той ме закара до вкъщи... И аз се прибрах. Сама. Без него. След това веднага си писахме и даже той искаше да дойде да ме вземе от вкъщи все пак, но беше вече късно и така и не се видяхме повече.

Бях пазено дете, че много по квартири ходехме с майка ми - все ми казваше да си стоя в къщи, че да не ме откраднат.

Излязох пред блока на 14 години за първи път - след 2 дни имах гадже - 2 г по-голям от мен. Първата ми целувка и голямо разочарование - опита се да прави секс с мен, ама не му се получи. После разбрах, че съм била за развлечение и има дългогодишно гадже... Много рев!

После - доведен братовчед на приятелката ми от село - лошо момче, пуши цигари, кара мотори, слуша бунтарска музика - около 6г припадах само при мисълта за него. Накрая си го извоювах - бях много щастлива, но за кратко. Не беше за мен и не се и видяхми повече, макар че имаше ниско самочувствие и любовта ми му допадна... Свирено!

В 9ти клас, нова паралелка. Той е странен, нахакан, със самочувствие, но имаше винаги нещо неразбираемо в очите му. Като малък бе претърпял мозъчна операция. Има огромен белег на тила. Много интересен ми беше и тръгнах към него. Станахме близки приятели. Година след това, след зимната ваканция седяхме на леглото му у тях и се целунахме. Много се целувахме... Криехме връзката си от всички - успяхме около половин година. Той беше и първият ми сексуален партньор - много ни беше трудно на по 15г шемети. Бяхме неразделни, нямахме тайни един от друг. Живеехме у тях и у нас постоянно. И майка му и майка ми все ги нямаше. Бяхме си семейство. На 15 доста тежи това и след 3г казах край! Много тежко го преживя. След бала в 12 клас се опита да ми звънне 1 път, а аз дори не го познах... Сега имам чудесно семейство с прекрасен човек и много рядко се сещам, но онзи ден сънувах товя момче как ми казва, че му липсва и мисли за мен, и ме обича... Стана ми много странно. Понежи живея в друг град го виждам много рядко, но не се е променил ни най-малко - като се опитвах да ги изтрия от живота си го няричах "този от моя клас, когото не познавам"...  Той е застинал във времето на 19г и ми е мъчно за това, че не е направил нищо с живота си.... Не мога дори да го поздравя. Или аз или той все се правим на непознати.. странно е всичко това.... Но сега животът ми е друг, хубав, и не съжалявам, че прекъснах онази връзка.

Аз бях любовчийка също от малка. Още в детската градина си падах по едно момче. Първата ми така детска любов , обаче беше в 9 клас. Той беше от моето училище, но 2 години по-голям от мен. Имаше си гадже и аз само плакнах очи, но се разделиха и за мой късмет и той ме хареса. Бяхме гаджета 5-6 месеца, което тогава ми се струваше направо невероятно. С гордост казвах от колко мнооооого време сме заедно Дори ми беше първият. Но си намери друга тръпка и ми тегли една набързо. Аз страдах, но беше лято и отидох на лагер на морето. Там имаше и лагер на момчета спортисти. Бързо го прежалих

Моята първа любов срещнах в 5-ти клас. Запознанството ни беше неизбежно, оказахме се в един клас. Бяхме кандидатствали и в друго училище, в което също щяхме да сме в една паралелка. Всичко продължи до средата на 1-ви курс в университета, в който също учехме и двамата. Много раздели и събирания, изневери и обиди, унижения и...любов, колкото и да е странно, знам, че беше взаимна. Приличаме си дори външно по разни белези, имаме ужасно много общи неща в характерите, знам винаги какво мисли. От година има нова приятелка, но преди няколко месеца ме потърси. За добро или зло-разминахме се в очакванията, не се събрахме отново. Тогава се бяхме заговорили и се оказа, че дори сме сънували едни и същи неща по едно и също време. Но за толкова години...знам ли, някаква телепатия може да сме развили. Майките ни бяха сигурни, че ще се оженим, имах и предложение, но... Откакто се разделихме, паник атаките ми спряха, станах по-спокойна и някак навързах нещата с вече бившата си връзка. И така-съдбата си знае работата(надявам се). За момента след 2 неуспешни последвали връзки, съм решила да си дам време, пък да видим какво ми е подготвил животът.
Радвам се на Вашите истории и ги чета с удоволствие!

В девети клас се запознах с първата ми голяма любов. Бяха големи закачки и “дърпане на плитки”, но никога нищо не стана. Обаче любими спомени ...
Не е ли едно от най-яките неща изречението към приятелка: “Я гледай дали ме гледа”? Или например ако пиеш вода и той каже: “Я дай и аз да пия” и пийне след теб, значи все едно сте се целували 😂 И куп други такива сериозни доказателства, че със сигурност и той те харесва !

Беше братовчед на най-добрата ми приятелка, 5 години по-голям от нас. На 13 или 14 бяхме, не помня. Запознахме се на погребението на баба им, страшно подходящо... Той така и не знам дали разбра, че го харесвам. Имаше един период, в който само той ми беше в мозъка, само го мислех, само сънувах. Като го срещах по улиците, свят ми се завиваше от вълнение от едно негово "Ей, здрасти" Как ми мина - не помня.
Гадже имах на 16, т.е. 2-3 години по-късно, но не помня да ми е бил чак такава тръпка като братовчеда

В гимназията бях, не помня кой клас. Имаше двама братя - всички смятаха по-големия за много умен и красив, а по-малкия - за грозен и тъп. Освен мен, понеже аз си падах по малкия брат.