Отново прецакана

Според мен авторката  иска дете точно от този мъж, а не защото тя самата копнее отново да стане майка. Това според мен е грешка. Но... тя си знае.
А мъжът няма да го коментирам - сетил се е, че иска дете и понеже от авторката не става ще търси друга за разплод. Не знам обаче дали ще намери. Иначе  щом не става in vitro, аз също бих предложила осиновяване. Но явно господинът не иска и то защото не обича авторката. А просто иска възпроизвеждане на безценните си гени. Ако я обичаше - нямаше да я подложи на 6 опита in vitro, a щяха да си осиновят детенце и да си го гледат с грижа и любов. Защото тя ще да е ЖЕНАТА и МАЙКАТА.

Може пък и родителите му да пригласят в хор, че искат тяхно внуче. Така де, две деца е родила снахата, кво се ослушва за трето. Като не става, синът им друга трябва да си намери.

Аз не вярвам той да е толкова тъп да не е знаел, че може и да не стане номера с детето. Да не би да е наясно, че той не може да има деца? Да не си опича питката за нещо имотно? Авторке - богата ли си? Каква е уловката?

Последните 2 въпроса са майтапи.

На тази възраст и при две големи деца, да правиш толкова опити "ин витро", явно на всяка цена иска да задържи този мъж. Не, че това е начина де и не, че детето би го вързало. Страх от самотно остаряване, финансова изгода, защо?

Темата е озаглавена "Отново прецакана". Мисля, че авторката и сама осъзнава, това, което повечето пишещи тук казват.

Добре, че репродуктивните специалисти не работят със статистиката в ръка.

На 40 инвитрото не е панацея.
Ряяяядко, много рядко става от първи път. Много пъти не става въобще. Яйчниковият резерв след 35 пада жестоко надолу, така че е напълно нормално мъжът и да може да има деца.

[след като ти си имаш деца, не ти разбирам драмата. Остави го да си намери жена, която ще му роди дете. Аз също ако нямах дете, а биологически мога да имам, щях да търся партньор, които може да ми направи. Напълно го разбирам мъжа ти, а теб не. Както вече ти казаха има много мъже с деца, които не искат нови. С моят мъж ако се разведе, също ще търсим партньори, които не искат деца, защото не ни се занимава с други деца, освен с нашите. /i]

Авторке, защо толкова отчаяно държиш да родиш от този мъж?
Пускай го да си търси някоя която ще му роди дете и си свиркай.
Имаш си свои деца, защо са ти още?

Аз донякъде разбирам авторката.  Наборка съм и.
Децата са и големи. Голямото след година, две ще си тръгне по негов си път, малкото и то. Тя остава сама. Надявала се е да има другар, пък и ново дете за което да се грижи. Това е абсолютно нормално и естествено.

Била съм в твето положение. Само че моето, беше на две като се случи. Не съм търсила нищо. Просто исках да дишам  спокойно. Другото само ме намери. Моя мъж обаче знае, че деца повече не раждам, но и той има. Живеем спокойно и си се грижим за децата.

И аз не разбирам авторката. Мъж, ако иска на всяка цена свои деца, не бих го спирала да се разделим. Била съм в подобна ситуация - и аз се омъжих на 40 за втори път, за мъж без дете. Лекарите на мен и с инвитро не ми даваха шанс за бебе. Казах на мъжа ми, че ако стане нормално -стане, ако не, да си реши той. Ако беше си тръгнал, може да ми станеше кофти, но в никакъв случай нямаше да му се сърдя. Животът продължава! Няма начин жена, разделила се с бащата на децата си веднъж, да страда пак за мъж. Или поне аз мисля така.

Първият ми съпруг има едно момиче от една жена което е на 4 г и с мен 2 дъщери на 21 и19 г и тия дни от друга му се роди син и той искаше син най сетне получи въпреки развода не е платил нито една издръжка на децата сама съм си ги гледала.Със сегашният ми мъж продадох апартамента си за 22000 лв за да вземем кредит за апартамент в София сегашния в който живеем за 30 г на изплащане.Искаше ми се да сме семейство до някъде аз съм навита за осиновяване аз много се радвам на деца винаги съм искала да имам повечко но.Друго аз го обичам въпреки смотаното му държание поведение.А тези които са обичали знаят колко е глупав  такъв човек така да се каже.Мъже много ,но аз не се виждам с някой друг.Ще се хвана с някой ще си изгубя няколко години и после пак някой друг  що за живот е това ?Аз го разбирам и него че иска да си има свое дете но сега погледнато за мен вината е негова.Още като се запознахме 2011г му казах че не мога да имам деца след раждането 1999г нещо е станало обаче 2012г забременях от него но се оказа че  е извънматочно разделихме се за 6 м опитах се да го забравя. После си писахме отидох в София да го видя уж за 2,3 дни и до днес вече 5г така си и останах с него в София.И веднага забременях и пак се оказа извънматочно ади операция и така останах без тръби.Решихме да живеем заедно продаох апартамента взехме тоя и сега до тук през годините са си 6 опита ин витро.Ако за някои хора им е лесно да сменят партньора си то за мен не е аз се опитвам да запазя брака си за мен венчавката не е просто един подпис.Казваше че ще опитваме до като стане питах уж казва че няма трети човек намесен.И че може би чувствата му ги няма към мен защото изгубил надежда да има дете от мен.Лично за мен си е сложно.

Сама си влошаваш нещата.
Продължаваш да си там, където се нежелана и ненужна. А твоя човек точно по това те определя и този "мъж".

Окей, не ти се сменят мъже. И предпочиташ да стоиш с този, който те прави на нищо, взел те е за разплод и си играе с теб. Това ли искаш? Това ли е мечтата, венчавката?

Съвсем други мечтите ми бяха.
Ще се пробвам да си поговорим пак или да отидем на психолог да си разбере чувствата си.
Добре ако не съм с него какво да правя ?
Можеш ли да си го представиш изведнъж бум и си някъде сам.

Леле, авторке, съвсем се обърках, то като индийски сериал.