Как да съобщя на дъщеря ми,че съм бременна ?

  • 23 961
  • 716
# 330
Сещам се за един, който се чудеше къде и как да заведе 16 годишната си бременна приятелка, да разрешат проблема без родители те й да разберат.
Виж целия пост
# 331
Ами травмират се, както и да живеят. Авторката също едва ли е имала лесен живот, щом на 20 се е сдобила с брак и бебе и то не преди 50, когато е било нормално, а преди 17 години. Я е видяла университет, я не. Сигурно и тя е бързала да се спаси от къщи, а сега е с тотално неразбиране, към дъщеря си.
Виж целия пост
# 332
Сещам се за един, който се чудеше къде и как да заведе 16 годишната си бременна приятелка, да разрешат проблема без родители те й да разберат.
И какъв е изводът?
Виж целия пост
# 333
Дева, мани майтапа, ма откакто разбрах, че се виждаш с бившия си мисля, да не вземеш да имаш същият казус като авторката  Joy /шегувам се/
Виж целия пост
# 334
И какъв е изводът?

Дали пък е чак толкова полезно очукването от живота.
На тази възраст.
Виж целия пост
# 335
И какъв е изводът?

Дали пък е чак толкова полезно очукването от живота.
На тази възраст.
Във връзка с тая тема си вадиш изводи от истории, за които си чувала и не си била вътре в тях!? На други хора!?
 Дай още някоя историйка, за която си чувала или прочела три реда във форума.
Ако ти остане време, гледай и на мен, моля! Две деца имам, едното е на 18, другото на 10. Мисля да забременея с трето. Ти какво ще кажеш по въпроса? Разрешаваш ли? И най-вече, как мислиш, колко точно ще навредя на децата си? Може и с примери, за които си чела във форума.
Виж целия пост
# 336
Аз искам да попитам авторката още веднъж - когато с новия ти мъж "оставихме нещата да се случат" защо не сметна за нужно да уведомиш дъщеря си, че имате намерение за дете? Щом си обичаш детето, редно е да беше го направила, особено виждайки колко трудно приема промените в живота ви. Това не е никак маловажно решение и не става дума да искаш разрешение, а да окажеш уважение към вече доста порасналото ти момиче и да му съобщиш нещо, което по един или друг начин ще засегне и нея.

Ако не си говорила навреме с нея, защото си я сметнала за още дете, което "няма право да ми нарежда относно моя личен живот", това говори кофти за теб.

Ако не си говорила от страх и желание да избегнеш неприятен момент между двете ви, това пак говори кофти за теб. Неприятния момент няма как да бъде избегнат и аз лично на нейно място бих се почувствала обидена, че споделяме един дом, праскаме се на майка и дъщеря, които се обичат, а зад гърба ми въпросната майка не смята за нужно да ме погледне като почти зрял човек и да ми каже за нещо толкова съществено.

Иначе е ясно, аз го написах вече един път - детето е факт, така че няма смисъл от полемики дали е станало умишлено, бързо, обмислено, недообмислено и прочие. Сега ще си понесеш последствията и дано дъщеря ти излезе разумна.

По същия начин е постъпила и с прибирането на мъжа. Дълго крила от дъщерята за мъжа и после го прибрала. Като се има предвид, че всичко, от започването на отношенията до прибирането на мъжа, се развива в рамките на 3 месеца, съчетано с дългото криене, дъщерята сигурно го е виждала броени пъти. Е, как да имаш нормални семейни отношения и съжителстване с човек, който си виждал 3 пъти и не го познаваш. Сега пак дълго изчаква, преди да съобщи благата вест. Много подло.
Виж целия пост
# 337
luna,
може и повече деца да имате, след като можете да се справите.
Никой не Ви спира, и никой не е казал, че появата на следващо дете по някакъв начин вреди на по-голямото/големите.
Казвам, че трябва да имат доверие на родителите си и да имат опора в тяхно лице.
Сега да изброявам примери колко често се случват неприятни неща когато това не е така - и хиляда да изброя на Вас не ви мига окото.
Дали не правите разлика между пълнолетен и непълнолетен или защитавате правото на жената да е щастлива на всяка цена, това не знам.
Виж целия пост
# 338
Изводът от цялата тема е,че човек винаги съди по себе си,но казано е "С каквато мера мериш,с такава и ще те отмерят"

П.п.Не видях някой да твърди,че жената трябва да е щастлива на всяка цена.
Това е поредната ти инсинуация.
Говорим ,че в конкретния случай жената има право да продължи напред.
Виж,ако бе довела насилник,побойник или човек с други дефицити,който да тормози детето,щеше да е друго..
Виж целия пост
# 339
Авторката е егоист, лъже-маже за да й е добре максимално дълго, а после се чуди защо и щерката е егоис. Същата скоро сигурно ще започне да лъже майка си, защото вижда, че втората го прави и й е кеф.
Пълно щастие Simple Smile
Виж целия пост
# 340
Аз сега се върнах на първия пост за да погледна по-внимателно хронологията.

С баща и се разделихме преди 2 години...

Преди година започнах отношения с друг мъж...

 Та, от началото на тази година, живеем тримата заедно.

Същинският ми проблем дойде преди седмица, когато установих че съм бременна.

Около година след развода започва връзка с друг мъж. Нормален период. Но след няма и три месеца този мъж се нанася у тях и нещата излизат на бял свят, стават сериозни един вид. Тук не е много нормално вече, но да кажем, че се случва. И след още половин година, хайде малко повече, бременност.

Ако го погледнем от страна на момичето... ами, разбирам я. Майка й е "още млада, иска да се чувства обичана и иска още едно дете", но от страна на дъщерята как изглеждат нещата? Че майка й с всички сили иска да загърби миналото и да започне нов живот. А това момиче, на 99% съм сигурна, се мисли за част от миналото, от "старото" семейство, което сега отстъпва в името на новото. Мисля, че реакцията й до голяма степен е защитна. Детето (защото те са ни деца, дори и пораснали) просто го е страх. Страх от новото, страх, че вече няма да бъде обичана, да бъде важна за майка си и какво ли още не. Жал ми е за нея.
Виж целия пост
# 341


Не,
друга е причината да поставям нуждите на непълнолетен човек пред тези на майка му.

Още по-- долно е държанието ти- заради някаква твоя си причина, проектираш злобата и простащината си върху живота на непозната жена.
На 17 години ако си инфантил с реакции на 8 годишно, не те чака кой знае какво узряване, ако ще и на 50 да те тестват.

HighSpeed, Дори всичко това, което си написала да е вярно, не е коректно да се вменява на майката задължението да иска разрешение за интимния си живот от дъщеря си!

Ако я беше попитала дали може да има приятел, какъв би бил отговора?
А, като не я е попитала, а само уведомила, какъв е отговора?
Ако беше ѝ казала, че мислят за бебе, каква би била реакцията?
Разбира се, против.
И какво- майката свива перки и не забременява или забременява, а девойката го приема като нещо, сторено напук!?

Виж целия пост
# 342
А не - това не е логично мислене, това са инсинуации.
Чака Ви лоботомия.
Виж целия пост
# 343
До колко години е позволено да си инфантил?
И от колко трябва да сме силни и да приемаме всеки?
Таблицата къде е?
Виж целия пост
# 344
И на мен.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия