Състраданието има две лица, едното е малодушно и сантиментално, то не е нищо друго, освен сърдечно нетърпение час по-скоро да се оттърсим от мъчителното състояние на покъртеност, причинено от чуждото злощастие. Това състрадание, съвсем не е състрадание/от себе си добавям, в каквато и форма да го облечем/, а само интинктивен отпор на собствената ни душа срещу чуждото страдание. А другото, единствено истинското, несантиментално състрадание съзнава своята мисия и търпеливо и съпричастно е решено да понесе всичко до края на силите си и дори да прекрачи тяхната граница.
Именно това първото, т.нар. състрадание държи далеч от този форум много хора. Но, дори да им угодим и да "смекчим" нещата, дали ще променим собственото им виждане по въпроса. Все ми е едно как ще се казва форума, но тук пишат и четат постоянно хора, които всеки ден се сблъскват с проблеми и неразбиране.....и си дават сметка, че израза "дете с увреждане" е само обвивка, под която се крие тяхното прекрасно слънчице.