КГБ = Клуб на Готините Баби - 191.

Делта, много  хубаво разказваш за първите обущенца! Моят по-малък син проходи на 10, 5 м. Нищо чудно и вашето пъргавелче да  е така.
Фло, я разкажи (pliiz) за философията на хранене, че аз  вече се търкалям. Минах 90 кг. и се чувствам зле.
Но и тази вечер на празничната трапеза с домочадието не си спестих от нищо. А то имаше  курбан с телешко, кюфтенца със салатка, тутманик, пастички, не се въздържах и от кОличка. Въобще се натъпках пак.
Здравке, и за мен  тази част е най- отпускаща. Вечер лягам с книжка, чета, колкото чета и по някое време се събуждам, изгасвам лампата, заспивам и сутринта в обратен ред.
Луси,  явно гости не ти липсват. То си е хубаво, ама и изморително. Дай си сега почивка . Аз слагам край на приемането на гости с официални вечери . Който иска, да заповяда, но каквото има в хладилника и в тенджерата-това. Тежки трапези- чак на Коледа.
Айша, аз съм кандидат за Турция. Каня се да ида да си извадя паспорт, че досега съм пътувала само с лична карта. Видях  много добра екскурзия на една от известните туристически агенции със самолет и автобус до Кападокия, Анкара, Истанбул и Одрин за 7 дни с дати на заминаване на  1 и на 8 ноември за 275 евро, ама за съжаление, нямам паспорт. Дано напролет излязат пак хубави оферти.
Тану, Доби, Фури, Гъбка, Кари, Мамси, Неша, Диди, Янче, Иха,  Римар, Пипи, Шпунц, Маринка, Боряна, Алфея видях и вашите поздрави за празника. Всички да сте живи и здрави!
Лека нощ, че вече стана утре!

            

 Абе, момичета, ние тази година няма ли да си разменяме подаръци Оня ден Тони ме подсети.

Добро утро , мили дружки ! Спорен и сговорен ден и бъдете щастливи !

На патерица – Честит имен ден на Шпунци и Миша на Шпунци, Мила на Марина и Мила на Боряна ,Чаровната Радичка на Фло ,  Жабчето и нейната Ани, Анитата на Джили и на всички други ,които имате именници в къщи!

Фурийче , допада ми определението за “депресия”. И нас с ММ май ни хваща , но много “гордо” си се оправдаваме , че вече сме стари и не можем да караме с темповете от преди няколко години. Само гледаме да свършим най-необходимото и залягаме с книжка или пред ТВ. За оправдание си спомням , че и най-близките ни роднини /бяха много работни/ на нашите години си полягаха. Даже на моите родители и на леля ми /когато бяха на нашите години/ние слагахме тапетите , а сега се каним да правим ремонт /но още не си приемаме поканата/
Засрамена от моята “депресия” се възхищавам от неуморимостта на Гъбка , Луси , Фло и Боряна

Айша , пожелавам ти възможно най-скоро да отидеш в Истанбул. На нас ни действа успокояващо и зареждащо /въпреки калабалъка/. ...

Римарче , райските ябълки трябва да омекнат и тогава са много сладки. Аз ги ям с лъжичка. А когато са сурови са твърди и стипчиви /Като мушмулите/

Добрутро!
Виж - днес различен ден! Върви ми като на хала! Що нещо свърших до тук... А какво ме чака до довереча! Е, има и фризьор вътре, и концерт, и йога, и тиквиник. Ама навървенооо.
То е от слънчицето. Като се смръцъфуца времето - и аз се смръцъфуцвам.
А дано на всички ви спори и имате енергия като моята.

ЕЙ! ДАВАЙТЕ ВИЦОВЕ ЗА ПЕЛТЕЦИ! За бабин сладък.

Какво става с Пловдив?

Добро утро в петък! Присъединявам се към компанията ви за кафепиене.

Добре, че е края на седмицата, че и аз да си почина. Не съм се преуморила, не мога да се сравнявам с някои от вас, но си имам бая тичане. Ама не се оплаквам, само се хваля за релакса, дето ми предстои.

А и довечера се каня да започна нов автор и книга, та чакам с нетърпение да дойде това време. Шьосаку Ендо, "Мълчание" съм запланувала, да видим дали ще ми хареса.

Но, днес изпълнявам и специална поръчка за т.нар. домашен хамбургер. Правя питките, след това голямото кюфте (от магазина за месо ми казаха рецептата, супер е) и кашкавалчето, листата маруля, доматче и други екстри. Ха-ха.

Ихичка и Фури не ви виждам в графата "депресирани". Не ви отива, не сте такива.  

Момичета, благодаря ви за поздравите към моето дете.  

Имах идея да се разходим заедно до съседна ни държава, но като гледам какъв ентусиазъм кипи за предложението за Пловдив, отново се отказах да поемам инициативи. Здравче, отиваме. Колкото, толкова. Забравих да ти кажа, че аватарът ти е невероятен, отговаря на името и всичко твое. 

Отдавна не съм ви подарявала стихотворение, мили любителки на поезията. Тези дни бях на премиерата на новата книга на Маргарита Петкова и ще ви поднеса нещо нейно, новичко.  Душата си заредих с това слово за дълго време напред. Другата седмица - пак с друга поетеса. Ако има желаещи за поетично матине да свиркат.


МАРГАРИТА ПЕТКОВА

Тъй рече Виктор, докато не спеше

Сладни снегът като прашец от пудра захар.
И чайникът като крадец подсвирква плахо.
След малко ще се разпищи с дъх липов.
Една от двете ми души изхлипа.
Една от двете ми души обръгна.
Сгреших ли, или съгреших? Не тръгвай!
Седни на стола срещу мен. Защо си
върху килима изчервен със пръсти боси?
Налях ти чаша с весел чай. Разсмей се тихо.
Луната, свита на кравай, със теб ще прихне.
Снегът е просто блага вест от захарница,
разсипана с небрежен жест над Ница.
Кристална захар е нощта - с дъх млечен.
Крещи едната ми душа за вечност.
А другата душа шепти за седем мига,
в които твоят вик почти ще ме настигне...
И после пак ще заснежи спокойно.
Сега и двете ми души са твои.

Добро утро и от мен.
Аз днес имам трудна задача - ще трябва да правя триседмичен маршрут за гостуването на едни роднини - американци. Никога не са идвали в България и вече започваме да планираме идването им догодина, че време не остава - трябва да се уточнят дати, хотели където ще ходим и пр. подробности, за да могат да си купят самолетните билети. Искат и до Гърция да прескочим, обаче на мъж ми не му се кара чак до Атина, та трябва да заплануваме екскурзия - мислех за Атина и островите. Но и за това си трябва да се организират нещата.
Чудя се къде да ги водя - мислех на връщане от морето да прескочим до Етъра, Шипка, Павел баня...но не съм минавала по Подбалканската от години, дали са я ремонтирали и е хубав пътя? Щото по едно време беше дупка до дупка.
Благодаря за кафенцето, пийнах си го с кеф и успешен и ползотворен ден.

Делта, подбалканският път е ремонтиран и е много приятен за шофиране. Движението не е натоварено, има какво да се види - може да отбиете и до Копривщица. Преди Карлово има едно приятно местенце с хотелска част и дегустация на вино - Шато Копса. Тръгвайте смело

Здравче, ето два-три вица от мен:

На село. Един пелтек отива до селска тоалетна. Жена му вижда, че той се бави и отива да го търси. Намира го в тоалетната и го пита какво прави. Пелтекът отговаря:
-Пи-пи-пи...
-Докато кажеш, че пикаеш, събра всички кокошки от селото!

Пелтек влиза в зоомагазин:
- Им-м-мате ли г-г-го-ворещи п-п-папагали?
- Махай се! Ще ми повредиш стоката!

Аптекарят се обръща към дете:
- Ето лекарството за баща ти. Но запомни, преди да го вземе, трябва здравата да го раздрусаш.
- Не-не-не мога - заеква малкият. - Ба-а-а-а-аща ми тежи дддд-еветдесет килограма!

Родителите на студентка я попитали:
- Къде беше цял ден и цяла нощ?
- На лекция.
- До четири сутринта?
- Ами оказа се, че професорът заеква.

Двама алпинисти изкачвали висок връх, но единият малко заеквал. По средата на изкачването той почнал да заеква нещо. Другият му казал да изчака, докато се качат до горе. Качили се те, и заекващият казал:
- З-забравихме п-палатките д-долу.
Тръгнали да слизат, но по средата онзи пак се мъчел да каже нещо. Другият пак му казал да изчака. Слезнали долу и заекващият казал:
- Х-хе, м-майтап, б-бе!

Мамси, благодаря за информацията! И аз си мислех за Копривщица - ние с мъж ми сме се женили там. Имаме и църковен брак в старата синя църква. Попът беше един път - беше пиян, може и от винцето, което му донесохме, беше Кианти и ни ожени с голям кеф. Бяхме наели цяла къща, а в ресторанта в центъра имаше жива музика и едни хора се виеха....ех, спомени. Може да прескочим до там, добра идея е.

 Мамси, смях се сама на вицовете
Не казахте нищо за размяната на подаръци...
То май пак Мамси трябва да се произнесе, че има всички адреси

За подаръците - от моя страна няма проблем, ще се заема, ако решите да си разменяме и тази година.

Прибрах се от тръстиката. Прочетох вицовете, посмях се, мислех да не вечерям, но телешката шкембе чорба ме изкуши  Сега отивам да чета по дисциплината Сън и здраве. ( ние я наричаме сън и кошмари )
По Философия на здравето за сега не мога да ви разкажа кой знае какво, не все пак е нещо. Философът Имануел Кант канел много често приятели на обяд в дома си. Канел винаги 9 души и той, та десет. Това е оптималната бройка, за да може домакинът да обърне внимание на всеки един от гостите, да поговори с всеки. Ястията са винаги три, ни повече, ни по-малко. Наливал на гостите вино в канички и повече не доливал. Кой както искал да си го пие - бавно или бързо. Темите предварително се договаряли, но темите за работа били забранени. Ей такива ми ти работи по Кантовски
За размяната на подаръци съм ЗА.
Момичета, моя племеница роди преди десетина дни. Има и момченце на 1 година и два месеца. Има нужда от някоя свободна баба, която да й помага през седмицата за по 4 часа. Мисля, че парите са 500 лв. Живее на метростанция Стадион В.Левски. Интелигентно момиче е, кротка и спокойна. Ако има желаещи, звъннете ми да ви свържа.
Хайде стига за сега. Лека нощ и спокойни сънища. Обещавам ви, да ви напиша някои Ентересни неща за спането и сънищата.
Точно да изпратя писмото и реших да позвъня на ЯЖКА. Та се чухме. Пипнала е някакъв вирус, та здраво кашля. Професорът й е хванал някъде по света, чака го да се върне и да я оперира. Това естествено я напряга, та нито й се чете, нито й се пише, но след проведената психотерапия може и да пропише. Прочетох й какво съм написала, а тя се засмя и отговори: Надай се

Ето съм и директно по темите.
Радвам се като описвате подаръците, но няма да участвам.
У нас си менкаме едни пари и това е - кой каквото иска да си купува.
Нито аз избирам хубави подаръци на близките, нито подареното ми от тях ми е харесало.
Затова - чиста работа с парите.
За утрешната дегустация в Пловдив - няма как да участвам. Вече писах, че в сряда Пл. заминава да се запознае с внук си. Та събота и неделя ще докупуваме по списъка, изпратен от Ани.  А и писах Там, че изпитвам ужас от пътуването с влак. Ако някоя от шофьорките се беше навила да кара - горивото от мене.
Никоя софиянка не спомена, че ще идва с автобус за да се комбинираме. А пък едните да пристигнат на едно място, другите - на друго и къде ще се намерим. Канещите и сборен пункт не уточниха -  как ще се срещнем. Може и да са уточнили, но не не и с мене....
Делта, мои роднини от Америка идваха доста често тук до 1989 г. После престанаха - защо ли???
Водехме ги на Рилския манастир, на Търново, в родното място на дядо им - Севлиевско село. Морето отказваха, за да имат време за софийски срещи. Ако на ТМ не му се кара до Атина - огледай се за самолетни билети. Ако знаеш датите - от сега има изгодни цени за лятото. А за там ще си наемете кола. Само трябва хората да ти изпратят  точните имена по ЛК, да няма разлика в изписването.

То сега се уточняваме кога ще идват, та само програма нахвърлях, дати още нямам и не мога да правя никакви резервации. Иначе, те са си истински американци, не са с български произход. Ще ги водим на Слънчев бряг - рекламирахме им го като българския Лас Вегас. Не е далеч от истината, само дето няма толкова казина, обаче пък има море. Топло, топло.. На Рилския манастир задължително ще ги водим - на нас често ни гостуват американци и им харесва. Проблемът е, че ще стоят доста дълго и трябва да запълваме време.

Може Рилския манастир да съчетаете с няколко дни на планина - напр. Банско.
Първата ми работа беше в туризма - на сън да ме бутнат можех да спретна 4 -5 - 15 дневни програми за чужденци. Но много неща съм забравила от тогава.
Сещам се за пещери, водопади/работят, нали хора се претрепаха там/.
Пазара в Пирот и Ниш, замъкът на Дракула.
Но все си иска каране на кола.

Да, това с колата е убийствено. Особено лятото, когато пътищата са пълни с турски гастарбайтери, отиващи си по родните места. Пък и нашите пътища не ги знам на какъв хал са - колкото пъти сме ходили някъде, то са едни кратери, ум да ти зайде. Затова трябва да измисля приятен маршрут, без много екшъни. Няколко дена в София и околностите - трябва да проверя какво става с двореца във Врана, дали е отворен, какво е що е, ще ги водим в НИМ, Боянската черква, ще обиколим центъра с Александър Невски и Витошка. После ще ги грабнем до морето, после по подбалканската да поразгледаме разните готини градчета и после Гърция. Бая ще ми дойде, но няма как - хората от другата страна на земното кълбо идват, да не е залудо и да оползотворим времето пълноценно, че да останат доволни и да запомнят България с добро.