А вие делите ли си сметките/разходите?

  • 60 815
  • 1 760
# 660
Все си мисля, че увеличаването на дохода в пъти за 1 седмица не е най-типичният пример.
Виж целия пост
# 661
То и пътите са проценти, 200, 300 Simple Smile
Виж целия пост
# 662
Все си мисля, че увеличаването на дохода в пъти за 1 седмица не е най-типичният пример.

Не за седмица, но да кажем 3-6 месеца.

Виж целия пост
# 663
Временен период. След това нещата се пренареждат. Да кажем 3-6 месеца.
OK. Но този временен период ти нееднократно си го описвала като постоянни отношения. А и при вас той трае с години. Не че е лошо, ако вас ви устройва.
Виж целия пост
# 664
Тоест до нова година мъжът ти как трябва да се напъне, за да докарва 30К на месец? Нали си даваш сметка, че всичко зависи от началното ниво...
Виж целия пост
# 665
...Тоест въвличането на таткото и искането на помощ щеше да е самоцелно упражнение и учение за поставяне под чехъл. Ама финансовите последствия пак щяха да са за мен.
Значи човек, който работи, за да си плаща сметките, но и след работа си гледа дома и децата е под чехъл. А в най-добрия случай помага. Брей, не знаех, че и така може...

А дали можеш да излезеш поне за малко от тези няколко години, в които децата са малки или има някаква друга извънредна причина, примерно временна нетрудоспособност? Защото животът на повечето хора продължава и след децата, а сметките си вървят. Тогава пак ли е много чудно да участват и двамата в плащането на сметките?
Виж целия пост
# 666
Има голяма разлика между описваното "жената и децата пазят тишина на финансовия донор" и случая, в който и двамата полагат усилия един за друг, за да се развива кариерата и на двамата.
Виж целия пост
# 667
Аха, така ли стимулирала мамасита половинЪт?
Ляга на една кълка уж да гледа децата, а той завалията търси увеличение, щото освен да плаща сметките и прислуга трябва да наеме...Joy
Виж целия пост
# 668
Важен е резултатът в крайна сметка.
Какъв толкова извънземен трябва да е резултатът, който другите не постигат, че "целта да оправда средствата"?!
От това, което описваш досега целта е само да не се измориш.
Виж целия пост
# 669
Временен период. След това нещата се пренареждат. Да кажем 3-6 месеца.
OK. Но този временен период ти нееднократно си го описвала като постоянни отношения. А и при вас той трае с години. Не че е лошо, ако вас ви устройва.

Погледнато назад, има различни периоди с различно включване и нива на помощ - според зависи. Но иначе неговото развитие винаги ще е с приоритет. Както и да е, темата не е за мен, има такива моменти, всеки ги е имал. Моменти, в които няма "след работа" - където е компютърът, там е работата.
Виж целия пост
# 670
Ние имаме такива моменти, но ако траят по-дълго от месец, лично аз не бих ги изтраяла. По принцип целта не оправдава средствата, защото децата имат нужда и от баща, но ако е нещо краткосрочно се преживява.
Виж целия пост
# 671
Неизбежни са тези моменти, но е добре да са моменти, а не дългогодишно ежедневие.
Виж целия пост
# 672
Моменти, в които няма "след работа" - където е компютърът, там е работата.

Аз по тази тема размишлявам ежедневно. От една страна, това сливане е добре: работата е портативна и се напасва към семейните задължения и обратното, в работата ми всички хора знаят добре и за това, че съм майка и двете неща динамично заемат ту предна, ту задна позиция. Идентичността ми е комплексна и включва и едното и другото, не бих казала в конфликт, но в непрекъсната промяна, дори от минута на минута.
От друга страна, има нещо привлекателно в това да можеш напълно да изключиш и да разделиш двете сфери: работата си остава в офиса, дори да е хоум офис. Излизаш и забравяш.
Обаче точно както и с деленето на финанси, няма само черни-бели крайности, нито начин, който да работи за всички. Особено в определени професии. Мъжете, по мое наблюдение, са по-склонни да приемат, че са или работяги или семейни типове, а при жена това не съм го срещала до момента.
Виж целия пост
# 673
Monique_cj, yahoo - партньорите ви чувстват ли се пълноценни? И друг въпрос - вие нямате ли  (не знам как да се изразя, за да бъда разбрана правилно) амбиция за тях? Т.е. да искате да се развиват, да надграждат себе си?
Съпругата ми се занимава основно с домашната работа в къщата и с детето. Като цяло това също не е никак лесна работа. Следи разни семинари, кулинарни и други предавания, развива се по свой си начин, но няма как да преценя дали така през последните 20г. се чувства пълноценна. И няма как друг да има имбиции вместо теб. Това не е дете за да го напътстваш и притискаш да постигне нещо за да го надгражда. Само за себе си мога да кажа, че вероятно щях да се поболея, ако не работех с желание работа, която ми носи удоволствие и удовлетворение.
Виж целия пост
# 674
За мен е нормално жената да остане вкъщи и да си гледа децата и домакинската работа.Ако може да си го позволи.
Това не значи,че тя няма да има доходи-някои  вземат наеми и ренти,други имат почасова работа ....
Нормално е също и мъжа и жената да работят.Ако жената иска да прави кариера или ако не достигат парите....
Обаче не мога да възприема варианта жената да издържа семейството ,да поеме грижите за децата и да върши домакинската работа,а Мунчо да си клати краката и да чака тя да плаща сметки,да го храни и да го води на почивка.
За мен това не е мъж.Аз не бих живяла с такъв .
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия