мила много ми е мъчно за теб. Поплачи си, знам че олкева. 
Но, както са казали и другите, важното е, че имаш възможни решения на проблема. Много е трудно, когато човек разбере, че е изправен вече пред "тежката артилерия" - лапаро и/или ин витро. Но пък хубавото е, че това са методи, които или дават най-голяма яснота относно проблема, или имат най-голям шанс да доведат до щастлив край. На мен след първоначалния шок до някъде ми олекна психически като разбрах, че няма смисъл да се лутам повече, а е време за сериозни мерки... Разбрах от Зачатие, че брат му бил в кома. Дано се оправи скоро 
Дали е нормално след ЦС? 
Дано все пак да не стигаш до ин-витро Понякога стават чудеса.. Направи си едно тестче все пак. Стискам ти палци 
. Налегнали са ме едни мисли на безнадеждност, не е за разправяне... Сигурно е чст от ПМС-то, но има още мнго време до теста 
Освен това, ние се пазихме този месец, тъй като се уплаших да не направя някоя извънматочна 
Благодаря ви за палците, но шансът да ме изненада нещо е нищожен 
Важното е да ми идва вече, че почнах да правя планове за отпуски 
Но важното е, че има пътища! 
Препоръчани теми
