Просто не трябва след раждането на детето бащата да се праща в девета глуха.А да му се даде шанс и възможност да бъде до детето си, да бъде наистина баща, а не само по документи да се води такъв.
Когато таткото е приобщен, когато има възможност да се "запознае" с детето си, да го опознава всеки ден, всеки час, да го вижда как расте, първата усмивка, първата крачка, първото "тати".....тогава нито се чувства отблъснат и пренебрегнат, нито има отдалечаване от семейството и съпругата.
Познавам такива всеотдайни майки, които от "грижи" по детето (и тук Сирената е права, няма какво чаааак толкова да се обгрижва едно дете, че да отнема едва ли не по 23-24 часа в денонощието), едва имат време да кажат "Здрасти" на мъжа си.
Ами, ако и мъжът ми изчерпва общуването си с мен само до едното "Здрасти!", и аз ще охладнея.И дори няма да ми трябват 14 години, още на втората ще съм намерила кой да ми казва повече и да прави повече за/с мен.