Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Прераждане

  • 6 323
  • 17
Здравейте!Преди няколко дни писах в темата за представяне историята за това как май месец почина 6 годишната ми дъщеричка Габи.Не мога да се примиря и това е.Толкова искам да е отново при мен...Искам да ви попитам дали е възможно,ако и аз незнам какво правя,ако родя друго дете Габчи да се прероди в него да прилича на нея и да е тя.Пиша това по повод,че един приятел на мм му разказал за някакви хора,на които детенцето им го блъска кола и умира.Жената забременява с дете от същия пол и когато го ражда го кръщава на починалото дете,впоследствие то прилича все повече на починалото им дете и визиуално и като характер.Ако някой знае и други такива случаи ще съм благодарна да пише!
Виж целия пост
# 1
Здравей. Много съжалявам за.затубата ви
 И аз съм чувала такива истории, но дали са верни не знам. За мен би било плашещо. И не бих се надявала на това. Ако наистина има някаква карма и натоваря с нея роденото после няма ли и него да го сполети същото? По-скоро бих искала новото дете да не ми напомня с нищо първото. Всяко дете е отделна личност и така трябва да бъде.
Имам познат, осиновен след загуба на дете. Той винаги се е чувствал заместник и не му е било комфортно от това.
Виж целия пост
# 2
Да,така е,просто мнжго искам да си я върна.Аз никога не съм искала 2 деца,винаги съм искала 1 и да е момиченце,и ако си я бях искала точно такава нямаше да се роди толкова съвършена.Тя беше точно това,за което съм мечтала и по-хубаво...Незнам как ще живея без нея и ако имам друго дете незнам дали няма да го сравнявам с нея...Много ми е трудно...
Виж целия пост
# 3
Раната е много голяма и все още прясна, нормално е, но невъзможно да се върне. За огромно съжаление. Аз съм осиновител. В групата ни дойде семейство, загубило бебето си на 8-9м. Тогава водещите в групата (социален работник и психолог) казаха, че трябва да се справят със загубата преди да осиновят, точно защото едно дете не може да замени друго. Аз бих изчакала още малко и тогава бих опитала и бих се надявала новото дете да е момче, точно за да не правя сравнение.
Виж целия пост
# 4
Да,но аз винаги съм искала момиче и сега,ако не мога да я имам,отново бих искала момиче.И се моля,ако не е тя, да е здраво и да съумея да съм толкова щастлива,колкото бях с Габи..
Виж целия пост
# 5
Съжалявам за загубата ти ,наистина е тежко и не бих могла да си представя мъката която изживяваш. Искам да ти препоръчам книга, не зная дали си я чела, но мисля че ще ти помогне. Казва се ," Пътят на душите" Майкъл Нютън,ще намериш надявам се отговорите които търсиш, има я в ел.вариант.
Виж целия пост
# 6
Много, много съжалявам за станалото.

Препоръчвам също книгите на Майкъл Нютън - "Пътят на душите" и "Следите на душите".
Носят огромно успокоение.
Там се казва, че душите постоянно се прераждат. И най-важното - всичко, през което преминават по земния си път, е избрано от самите души предварително с цел усвояване на различни уроци. Всеки сам е избрал още преди да се роди какъв живот ще има, колко дълго ще живее, как ще си  тръгне... Не, че това намалява болката от загубата, но все пак на мен лично, когато моят баща почина от рак, ми донесе успокоение...
Виж целия пост
# 7
Благодаря ви за предложените книги момичета.Никога няма да спра да мисля и страдам за нея.Колкото и книги да прочета осъзнавам,че цял живот ще трябва да живея с тази мъка...
Виж целия пост
# 8
Прочети я, ако можеш започвай още сега, авторът се е замивавал с хипноза и регресия през целият си живот и с нейна помощ е успял да научи много неща за духовният живот. Аз чета 2 ра книга в момента има и 3-та. Точно забтакива случаи на починали деца беше описал ,че се прераждат почти веднага в детенце в семейството. Книгата на мен ми беше малко трудна защото не мога да я чета бързо, по 10 страници на ден успявах, но и не исках да бързам. Горещо ти препоръчвам да я прочетеш, няма да съжаляваш.
Виж целия пост
# 9
Още днес ще я почна,благодаря ти!
Виж целия пост
# 10
Защо мислите, че тази книга ще я успокои? Ако сте едни хора, които стъпват в църква, палят свещица никога няма да си помислят за прераждане. Авторката е объркана, тя се лута в мъката си, аз и в предната и тема писах, раната и е прясна. Прераждане няма, не се заблуждавай, мила! Просто си остави достатъчно време да изживееш мъката си и после помисли за друго детенце, защото иначе е черно! И никога не си поставяй планове колко деца искаш да имаш, защото живота е непредвидим и жесток! Ще мине време, докато стъпиш по- здраво на земята и ще осъзнаеш, че такива неща не съществуват. Но мъката ще си я носиш до живот!

Всичко ми е познато, защото съм го изпитала, но никога не съм си мислела, че детето ми ще се прероди или ще ми даде знак и т.н.  Запази прекрасните спомени за Габи, говори за нея, споделяй, но не си мисли, че тя ще се върне...Уви, това е безвъзвратно изгубено!
Прегръщам те! Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 11
Всеки има право на собствено мнение!
Но също така е хубаво да се развива и да търси отговорите на своите въпроси, ако не си чела тази книга ти я препоръчвам горещо, решението си е твое.
Виж целия пост
# 12
Случилото ти се е най-голямата мъка, която може да си представи един родител
Cry
Според мен е добре да имате друго детенце и всъщност пола му няма значение. то няма да бъде Габи, дори и да го кръстите така (по-добре недейте да избирате същото име). Новото ви дете ще ви донесе нови радости и нови тревоги навярно също. Да сложим обаче РАДОСТИ с големи букви. Това е важно за вас, защото сега имате само мъка.
Виж целия пост
# 13
Poohito-да така е...в момента изпитваме само мъка...вчера имах рожден ден и си пожелах да имам дете и да е здраво,ако може да е момиче,ако не каквото такова и да съм щастлива.Дай боже така да стане!
Виж целия пост
# 14
Да,така е,просто мнжго искам да си я върна.Аз никога не съм искала 2 деца,винаги съм искала 1 и да е момиченце,и ако си я бях искала точно такава нямаше да се роди толкова съвършена.Тя беше точно това,за което съм мечтала и по-хубаво...Незнам как ще живея без нея и ако имам друго дете незнам дали няма да го сравнявам с нея...Много ми е трудно...

Аз в живота си съм научила едно нещо: никой не може да заеме мястото на някой друг. Всеки е уникална душа. Ако имаш второ дете момиченце и то ти напомня на първото, според мен ще е нечестно спрямо първото. Да обичаш второто си дете, за това, че ти напомня на първото е нечестно. Но можеш да си благодарна, че Господ ти праща втори шанс - да изживееш неща, които не си успяла да изживееш. Всеки заслужава да бъде обичан за това което е. Ако вътрешно усещаш, че второто дете много прилича на първото, според мен не е невъзможно да има някаква кармическа връзка.

Аз като изгубя животинка, много страдам. След време в живота ми идва друга животинка. Веднага й търся прилика с изгубеното и успявам да я намеря. Това ми помага да не мисля толкова за загубата си, дава ми надежда, дава ми кураж да гледам напред. Важното е да имаш цели. Новото дете би било една нова причина за съществуването ти.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия