Отношенията ни се влошават

  • 13 616
  • 268
# 75
Абсурт, как да се държи като е скапана по цял ден с детето, а мъжа и като се прибере не и помага с нищо, но тя е длъжна да му пуска.
Че защо да му пуска като няма желание. Той с какво е заслужил?
Проявил ли е някакъв интерес към детето, дома или към нея като човек.
Или интереса му трябва да е свързан само с чукането.


Чети какво пише авторката.
Колкото и да си скапана, когато се прибере жив човек вкъщи, който също е скапан, защото авторката написа, че работата му е и тежка, и опасна, ако си човек, ще отразиш прибирането му.
Ще седнеш да обелиш 2 думи, а не да се оправдаваш, че си обсебена от детето и затова не можеш да го дишаш.
Дори не иде реч за секса, а за човешко отношение.

И защо не забеляза, че пак според авторката, през бременността и до 1.5 месеца на детето, мъжът е бил неотлъчно до нея и е гледал детето след работа, и го е къпал и преобличал?
Дали разрива не е настъпил с пълното неглижиране от нейна страна?
Виж целия пост
# 76
Или с някоя и друга критика?
Виж целия пост
# 77
Или с това, че мъжът е осъзнал каква отговорност е детето и че не е кукла дето само гука и се усмихва и че жена му е в пъти по - натоварена от преди и трябва малко да се включва и той?
Виж целия пост
# 78
Или с някоя и друга критика?

Че, аз нито една добра дума не чух за тоя човек- все едно изведнъж преди 2.5 месеца са го подменили с някаква гад.

Калина, бебе на 4 месеца наистина друго не може да прави, освен да спи, яде и пълни памперсите.
Бащата го е обслужвал. Въпросът е, защо е спрял демонстративно?
Виж целия пост
# 79
Аз тъкмо щях да питам какво положително виждаш сега в мъжът ти.
Виж целия пост
# 80
Абсурт, как да се държи като е скапана по цял ден с детето, а мъжа и като се прибере не и помага с нищо, но тя е длъжна да му пуска.
Че защо да му пуска като няма желание. Той с какво е заслужил?
Проявил ли е някакъв интерес към детето, дома или към нея като човек.
Или интереса му трябва да е свързан само с чукането.


Чети какво пише авторката.
Колкото и да си скапана, когато се прибере жив човек вкъщи, който също е скапан, защото авторката написа, че работата му е и тежка, и опасна, ако си човек, ще отразиш прибирането му.
Ще седнеш да обелиш 2 думи, а не да се оправдаваш, че си обсебена от детето и затова не можеш да го дишаш.
Дори не иде реч за секса, а за човешко отношение.

И защо не забеляза, че пак според авторката, през бременността и до 1.5 месеца на детето, мъжът е бил неотлъчно до нея и е гледал детето след работа, и го е къпал и преобличал?
Дали разрива не е настъпил с пълното неглижиране от нейна страна?

Съгласна съм, ама донякъде.
Защо само тя трябва да прояви човешко отношение?
Той защо не го проявява?
Аз също съм работила тежка работа. И не съм лежала като се прибера. Почивам за малко и  почвам да правя нещо по къщата - готвене, чистене и т.н. А съм жена. Значи един мъж може и трябва да издържа повече.
Ненормално е като се прибере да се изтипоса на дивана и нищо  да не пипва. Да не би това да му е хотел?
Виж целия пост
# 81
Бебе на 4 месеца освен да яде и спи може да реве доста часове в денонощието и да държи родителите си будни през голяма част от нощта. А това е изтощително и изнервящо. Стреса, безсънието, умората и невъзможността да се свикне с новата роля и огромна отговорност променят отношенията между хората и те карат да виждаш всички недостатъци на партньора много по - ясно изразени от преди. Нормално е че преди и по време на бременността всичко е било наред защото двамата са нямали кой знае какви общи отговорности и задължения, а сега явно поне един от тях не иска да се справи с новата такава. Изтъркан сценарий като цяло.
Виж целия пост
# 82
Неслучайно много голяма част от разводите са точно преди навършване на 1 година на детето.
Виж целия пост
# 83
Pammy, нормално е да си уморена, а това те прави изнервена и заядлива. Вторачваш се в подробности и прекспонираш проблемите.  Не очаквай мъжът ти да контактува с детето по твоя начин ("да научи песничка"!!!!), приеми, че ще има моменти, когато само ти ще можеш да  успокоиш бебето (а понякога и ти няма да можеш). Но, ако все търсиш кусури на мъжа си, естествено е той да става неуверен и да се дистанцира. Не искал да глади - ако е толкова наложително, изглади само твоите дрехи (бебето може и с негладени!). Не искал да оправи леглото - толкова ли са важни тези 5  минути, или   просто държиш да стане твоето?

Вместо нещо от сорта на "Скапана съм и не ми е до секс, гушни ме и да заспиваме" при теб се получава "Като не гладиш съм скапана и затова не ми пука за теб!". Далеч по-добре би било, ако в събота срещу неделя кротко му обясниш, че вече не знаеш на кой свят си, и затова тази нощ той ще поеме бебето, а ти ще спиш в хола (вероятно плачът ще те събуди, ама не бързай да скачаш).


Виж целия пост
# 84

Звучи ми като следродилна депресия това. Но фактът, че изключваш половинката няма как да го накара да се чувства по-приобщен. И не забравяй, че той не е раждал, не е бил "поразен" от душът от хормони, който ти си преживяла и няма как нито да го оцени, нито да прецени кога е нормално да свърши и да станеш обратно нормална, такава, каквато си била (не непременно безотговорна, или по какъвто и да било начин "свободна", но по някакъв начин това, което и представлявала ти - не просто придатък към малкото). Общо взето за 2 месеца би следвало хормоните да са спаднали до нормално ниво - имай предвид, че ако кърмиш, това може допълнително да ги обърква. И че хормоните променят твоето "аз". променят психиката ти. Много е трудно да излезеш от себе си и да се погледнеш отстрани... но на този етап май ти е налага. Добре ще е или да спреш да кърмиш (ако го правиш) - така, покрай другото, бащата ще може да поеме част от храненията и да се свърже с детето като теб - и/или да се опиташ да възобновиш, доколкото е възможно, обичайният си социален живот. Има ли наблизо някоя баба, на която да можете да поверите детето част от времето? Или дядо, би могъл да се научи. Така че да имате време "за вас". Спадът на либидото толкова късно след раждането също е притеснителен. Ако се дължи на хормоните от кърменето добре, с това можеш да се справиш и сама, но иначе трябва да потърсиш по-специализирана помощ. Имай предвид, че ако ти не приобщиш скоро бащата, ще го отдалечиш не само от себе си, но и от детето, а това е вече наистина лошо.

Да се усмихва, да погъделичка и да погали едно бебе на 2 месеца е напълно нормалният контакт за всеки нормален възрастен човек с малко човече. Не очаквай от него да стане певец най-внезапно. Малко мъже, които не са музиканти, или поне особено музикални, пеят или свирят на бебетата си. Още по-малък брой са тези, които биха тръгнали целенасочено да учат детски песнички. И, честно, за 2 месечно бебе е напълно излишно и безполезно. Толкова малки бебета не различават дали им пееш за часовник, пате или балада. Различават ритъм (доста добре) и мелодия (или по-скоро монотонен звук). Ако трябва да съм честна, най-любимата песен на сина ми в тази възраст ще да е била "I was made for loving you" (и сега я харесва, по други причини) - ама не понеже се е родил с афинитет към Кис, а понеже аз пощурявах и кофеех и тръсках коса (тогава прическата ми беше просто супер гъста коса без подстрижка до под кръста) и кофеех над него над повивалника - предполагам,  че е било леко гъделичкащо усещане с моята усмивка и "мама е щастлива = всичко е наред".

Също така, ако искаш семейно щастие и в бъдеще, не е толкова добра идея да дресираш 2-месечно бебе да бъде приспивано от човек / човешко присъствие. Ще чуеш / прочетеш най-различни мнения по въпроса, но... ако не искаш да си вкарваш таралеж в гащите - не го приучавай към това. Ако са достатъчно (и не твърде) изморени, бебенцата на тази възраст чудесно си заспиват след някакъв ритуал ( къпане, мазане с масаж и леки напеви от масажиращия...) и сами. Моето Вряче, противно на всички съвети, заспиваше с Бетовен - но можеш да намериш запис на ромон на вода или някаква друга форма на бял шум.

Сериозно, не разрушавай семейството си толкова рано по толкова... тривиален повод, като излишъкът на хормони в тялото ти.
Виж целия пост
# 85
Стигнах до тук...
"Участваше в къпането и преобличането само докато малкия навърши 1,5 м."
Значи е имал желание, но поради някаква причина е спрял. Можеш ли да предположиш каква?
Виж целия пост
# 86

Звучи ми като следродилна депресия това. Но фактът, че изключваш половинката няма как да го накара да се чувства по-приобщен. И не забравяй, че той не е раждал, не е бил "поразен" от душът от хормони, който ти си преживяла и няма как нито да го оцени, нито да прецени кога е нормално да свърши и да станеш обратно нормална, такава, каквато си била (не непременно безотговорна, или по какъвто и да било начин "свободна", но по някакъв начин това, което и представлявала ти - не просто придатък към малкото). Общо взето за 2 месеца би следвало хормоните да са спаднали до нормално ниво - имай предвид, че ако кърмиш, това може допълнително да ги обърква. И че хормоните променят твоето "аз". променят психиката ти. Много е трудно да излезеш от себе си и да се погледнеш отстрани... но на този етап май ти е налага. Добре ще е или да спреш да кърмиш (ако го правиш) - така, покрай другото, бащата ще може да поеме част от храненията и да се свърже с детето като теб - и/или да се опиташ да възобновиш, доколкото е възможно, обичайният си социален живот. Има ли наблизо някоя баба, на която да можете да поверите детето част от времето? Или дядо, би могъл да се научи. Така че да имате време "за вас". Спадът на либидото толкова късно след раждането също е притеснителен. Ако се дължи на хормоните от кърменето добре, с това можеш да се справиш и сама, но иначе трябва да потърсиш по-специализирана помощ. Имай предвид, че ако ти не приобщиш скоро бащата, ще го отдалечиш не само от себе си, но и от детето, а това е вече наистина лошо.

Да се усмихва, да погъделичка и да погали едно бебе на 2 месеца е напълно нормалният контакт за всеки нормален възрастен човек с малко човече. Не очаквай от него да стане певец най-внезапно. Малко мъже, които не са музиканти, или поне особено музикални, пеят или свирят на бебетата си. Още по-малък брой са тези, които биха тръгнали целенасочено да учат детски песнички. И, честно, за 2 месечно бебе е напълно излишно и безполезно. Толкова малки бебета не различават дали им пееш за часовник, пате или балада. Различават ритъм (доста добре) и мелодия (или по-скоро монотонен звук). Ако трябва да съм честна, най-любимата песен на сина ми в тази възраст ще да е била "I was made for loving you" (и сега я харесва, по други причини) - ама не понеже се е родил с афинитет към Кис, а понеже аз пощурявах и кофеех и тръсках коса (тогава прическата ми беше просто супер гъста коса без подстрижка до под кръста) и кофеех над него над повивалника - предполагам,  че е било леко гъделичкащо усещане с моята усмивка и "мама е щастлива = всичко е наред".

Също така, ако искаш семейно щастие и в бъдеще, не е толкова добра идея да дресираш 2-месечно бебе да бъде приспивано от човек / човешко присъствие. Ще чуеш / прочетеш най-различни мнения по въпроса, но... ако не искаш да си вкарваш таралеж в гащите - не го приучавай към това. Ако са достатъчно (и не твърде) изморени, бебенцата на тази възраст чудесно си заспиват след някакъв ритуал ( къпане, мазане с масаж и леки напеви от масажиращия...) и сами. Моето Вряче, противно на всички съвети, заспиваше с Бетовен - но можеш да намериш запис на ромон на вода или някаква друга форма на бял шум.

Сериозно, не разрушавай семейството си толкова рано по толкова... тривиален повод, като излишъкът на хормони в тялото ти.


Благодаря за страхотните съвети 😊 Малкия е на 4м не на два . Просто е невъзмижно да заспи сам , защото все още го мъчат колики и на това отгоре го сърбят и болят венците , защото скоро ще изникне зъбче и нали се сещате колко е "добра " комбинацията колики + зъби ..рев почти през целия ден и от време на време нощем . Вече не кърмя от няколко седмици . Въпросът е че мъжа ми изгуби желанието да се научи .. Детето се скъсва от рев в ръцете му , той го е гушнал и същевремено е полу легнал и го друса .. Казвам му стани , разходи се с детето в ръце пошъшкай му малко , издай някой друг тон без значение дали ще е детска песен или не опитай да го успокоиш ... И той веднага ми се нацупва . Относно бабите и двете са работещи едната работи дори и уикенда и рядко може да го оставим . Не очаквам от него да стане певец , аниматор или каквото и да е  . Очаквам просто да прояви интерес да се научи да се грижи за детето , така както имаше интерес и в началото . А може би в началото го правеше просто защото аз родих секцио и ми отне време да се възтановя , струва ми се че след като се възстанових достатъчно за да поема грижите изцяло сама той спря да прави каквото и да е и реши че е достатъчно само да работи .
Виж целия пост
# 87
Колко време си го оставяла сама с ревящо бебе? Ще поседи, ще поседи, пък все ще направи някакъв опит да го успокои. Едва ли е чак толкова глух.
Виж целия пост
# 88
Колко време си го оставяла сама с ревящо бебе? Ще поседи, ще поседи, пък все ще направи някакъв опит да го успокои. Едва ли е чак толкова глух.
Честно казано не съм го оставяла много за дълго понеже ми е жал да слушам малкия как плаче неутешимо чак до захлас ...а баща му не може да го успокои
Виж целия пост
# 89
Pammy - много жени, включително тук във форума, натоварват сами себе си с някакви очаквания и фантазии, затова така ги измаря бебето. Всъщност, то няма нищо изморително - хранене, гащи, едно къпане, малко гладене ... в общи линии, целия ден ти е свободен. Че било ревяло от колики ... ами да си реве малко, докато си изпиеш кафето, голяма работа. Взимаш му една люлка или го обръщаш по корем и млъква веднага.

Трява да се осъзнаеш, че е важно да се грижиш за себе си и като ти мине кривото настроение, ще видиш, как всичко ще се промени. От кога не си ходила на фризьор, на маникюр?

Между другото ... 4 месеца му е малко късно за колики вече, по-скоро да реве от глад, но това е друга тема. Мъжете, а и някои жени, не знаят как да успокоят бебето за секунди, това трябва да им се покаже или да се открие. Ако не се справяте сами - източници бол. Но не става да сте 24 часа слуги на бебешки рев.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия