Отношенията ни се влошават

  • 13 599
  • 268
# 90
Pammy - много жени, включително тук във форума, натоварват сами себе си с някакви очаквания и фантазии, затова така ги измаря бебето. Всъщност, то няма нищо изморително - хранене, гащи, едно къпане, малко гладене ... в общи линии, целия ден ти е свободен. Че било ревяло от колики ... ами да си реве малко, докато си изпиеш кафето, голяма работа. Взимаш му една люлка или го обръщаш по корем и млъква веднага.

Трява да се осъзнаеш, че е важно да се грижиш за себе си и като ти мине кривото настроение, ще видиш, как всичко ще се промени. От кога не си ходила на фризьор, на маникюр?

Между другото ... 4 месеца му е малко късно за колики вече, по-скоро да реве от глад, но това е друга тема.
Оо на такива глезотийки не съм ходила одавна . Няма кой да ми гледа детето за да си позволя да отида . Бабите работят до късно а свекърва ми даже се сеща за малкия предимно събота или неделя вечерта .
А малкия няма как да плаче от глад ..яде си на три часа . Според мен са колики защото се гърчи , изпъва има много газове а и както споменах в по- горния коментар сърбят го и венците много , защото е тръгнало зъбчв. Но да това е друга тема 🙃

Виж целия пост
# 91
Ти не харесваш майка му и рядко и позволяваш да вижда собствения си внук. Не правиш секс с него. Не му обръщаш внимание. Не го забелязваш. Той още живее с теб и работи, за да изкара пари.
Да, мъжът ти е виновен! Събирай си веднага багажа и отиди при майка ти! Не пропускай да направиш сцена и скандал, за това, че роклята не ти стои добре преди това! Това значи, че мъжът ти не те харесва по принцип, никога не те е харесвал или направо те мрази...
Виж целия пост
# 92

Звучи ми като следродилна депресия това. Но фактът, че изключваш половинката няма как да го накара да се чувства по-приобщен. И не забравяй, че той не е раждал, не е бил "поразен" от душът от хормони, който ти си преживяла и няма как нито да го оцени, нито да прецени кога е нормално да свърши и да станеш обратно нормална, такава, каквато си била (не непременно безотговорна, или по какъвто и да било начин "свободна", но по някакъв начин това, което и представлявала ти - не просто придатък към малкото). Общо взето за 2 месеца би следвало хормоните да са спаднали до нормално ниво - имай предвид, че ако кърмиш, това може допълнително да ги обърква. И че хормоните променят твоето "аз". променят психиката ти. Много е трудно да излезеш от себе си и да се погледнеш отстрани... но на този етап май ти е налага. Добре ще е или да спреш да кърмиш (ако го правиш) - така, покрай другото, бащата ще може да поеме част от храненията и да се свърже с детето като теб - и/или да се опиташ да възобновиш, доколкото е възможно, обичайният си социален живот. Има ли наблизо някоя баба, на която да можете да поверите детето част от времето? Или дядо, би могъл да се научи. Така че да имате време "за вас". Спадът на либидото толкова късно след раждането също е притеснителен. Ако се дължи на хормоните от кърменето добре, с това можеш да се справиш и сама, но иначе трябва да потърсиш по-специализирана помощ. Имай предвид, че ако ти не приобщиш скоро бащата, ще го отдалечиш не само от себе си, но и от детето, а това е вече наистина лошо.

Да се усмихва, да погъделичка и да погали едно бебе на 2 месеца е напълно нормалният контакт за всеки нормален възрастен човек с малко човече. Не очаквай от него да стане певец най-внезапно. Малко мъже, които не са музиканти, или поне особено музикални, пеят или свирят на бебетата си. Още по-малък брой са тези, които биха тръгнали целенасочено да учат детски песнички. И, честно, за 2 месечно бебе е напълно излишно и безполезно. Толкова малки бебета не различават дали им пееш за часовник, пате или балада. Различават ритъм (доста добре) и мелодия (или по-скоро монотонен звук). Ако трябва да съм честна, най-любимата песен на сина ми в тази възраст ще да е била "I was made for loving you" (и сега я харесва, по други причини) - ама не понеже се е родил с афинитет към Кис, а понеже аз пощурявах и кофеех и тръсках коса (тогава прическата ми беше просто супер гъста коса без подстрижка до под кръста) и кофеех над него над повивалника - предполагам,  че е било леко гъделичкащо усещане с моята усмивка и "мама е щастлива = всичко е наред".

Също така, ако искаш семейно щастие и в бъдеще, не е толкова добра идея да дресираш 2-месечно бебе да бъде приспивано от човек / човешко присъствие. Ще чуеш / прочетеш най-различни мнения по въпроса, но... ако не искаш да си вкарваш таралеж в гащите - не го приучавай към това. Ако са достатъчно (и не твърде) изморени, бебенцата на тази възраст чудесно си заспиват след някакъв ритуал ( къпане, мазане с масаж и леки напеви от масажиращия...) и сами. Моето Вряче, противно на всички съвети, заспиваше с Бетовен - но можеш да намериш запис на ромон на вода или някаква друга форма на бял шум.

Сериозно, не разрушавай семейството си толкова рано по толкова... тривиален повод, като излишъкът на хормони в тялото ти.


Благодаря за страхотните съвети 😊 Малкия е на 4м не на два . Просто е невъзмижно да заспи сам , защото все още го мъчат колики и на това отгоре го сърбят и болят венците , защото скоро ще изникне зъбче и нали се сещате колко е "добра " комбинацията колики + зъби ..рев почти през целия ден и от време на време нощем . Вече не кърмя от няколко седмици . Въпросът е че мъжа ми изгуби желанието да се научи .. Детето се скъсва от рев в ръцете му , той го е гушнал и същевремено е полу легнал и го друса .. Казвам му стани , разходи се с детето в ръце пошъшкай му малко , издай някой друг тон без значение дали ще е детска песен или не опитай да го успокоиш ... И той веднага ми се нацупва . Относно бабите и двете са работещи едната работи дори и уикенда и рядко може да го оставим . Не очаквам от него да стане певец , аниматор или каквото и да е  . Очаквам просто да прояви интерес да се научи да се грижи за детето , така както имаше интерес и в началото . А може би в началото го правеше просто защото аз родих секцио и ми отне време да се възтановя , струва ми се че след като се възстанових достатъчно за да поема грижите изцяло сама той спря да прави каквото и да е и реши че е достатъчно само да работи .


Виж сега, вече сте го научили на нещо, което е крайно не-конструктивно - не знам дали - и как - може да се отучи... но сигурно можете поне да се пробвате. Но и ти трябва да си активна в това. НЕ го разнасяй насам-натам. Независимо от това колко ти се иска и как ти се струва, че ще стане по-бързо и по-лесно. Всъщност не е - просто имаш чувството, че правиш НЕЩО. И да не правиш "нищо", все същото ще е. Не му натрапвай чувството, че "той не може да се справи". Може - просто не му даваш шанс (и той не си дава). Всъщност инстинкта му е много правилен - ако легне (не изцяло, под 45 градуса примерно, полу-легнал, с бебето с коремчето към него, на топло) е точно толкова добре - обективно - ако не и повече, от това да бъде разнасяно насам-натам. Някакви капки за корем биха били добре дошли - не знам какви, тези, които действаха на Врячо, не се предлагат вече на пазара ни, уви - ни каквито и да е би било по-добре от нищо, пробвайте всичко подред (но не наведнъж!). Можеш просто да му предложиш да си ръмжи, докато гледа тв с бебето - всеки носов звук има някакъв ефект, не е нужно дори и да се доближава до песен, каквото и да е в стил "ууууу", но през носа, не през устата, има същия ефект. Ако растат зъби, може да погне произволен масаж на венците с пръст (ръката трябва да е чиста!). Разните гелове за венци също могат да са от полза. И ако не се успокои, само в креватчето (поне за 10 минути без ваше присъствие, колкото и да се изкушаваш!), ако не помогне - пак в полу-легнало положение и така... проблемът е, че на 4 месеца вече е свикнало, че може да ви диктува какво да правите (независимо от факта, че няма обективно подобрение). И не, не е "нищо не разбира". Много даже разбира... вие сте тези, които не разбирате - и, в този случай, най-вече ти. Отчаяният майчински инстинкт "трябва да направя нещо!". Ми не, понякога трябва да не правиш нищо - за да дадеш шанс на мъника да разбере , че всъщност той може да направи нещо. В началото изглежда трудно... но ако си упорита, в последствие има ефект. И е добро - и за бебенцето, което се научава да се справя с тялото си, и за теб, понеже се научаваш, че и ти си човек, и са съпругът, който се чувства пълноценен и способен, и за семейството като цяло, което остава единно, а не разпокъсано според ситуацията.


ПП
Това дали харесваш или не майка му няма никакво значение. Тя е баба на бебето и има право да прекарва време с него - вкл. и  сама. Бебето също има право на баба. Да си мислила по-рано и да си включвала "да харесвам майка ти" при избора на партньор. Сега... си с това, което е - това е, каквото имаш, и каквото бебето има, и има право да го има. Твоето мнение... уви, следва да задържиш за себе си до живот.
Виж целия пост
# 93

Оо на такива глезотийки не съм ходила одавна . Няма кой да ми гледа детето за да си позволя да отида . Бабите работят до късно а свекърва ми даже се сеща за малкия предимно събота или неделя вечерта .
А малкия няма как да плаче от глад ..яде си на три часа . Според мен са колики защото се гърчи , изпъва има много газове а и както споменах в по- горния коментар сърбят го и венците много , защото е тръгнало зъбчв. Но да това е друга тема 🙃



Ама не ти трябва някой да го гледа, пък и винаги може да си намериш жена за два часа седмично. Аз взимам моите в количката и си ходя, изобщо не ми пука, само избирам фризьор, където може да влезе скапаната огромна количка. Simple Smile

Понякога не искат на 3 часа, случва ми се и след 30 минути пак да ревне и да се гърчоти, давам още 20-30 мл и е тишина. Те си имат някакви си техни нужди, все пак са хора, макар и малки, пробвай следващия път. А и малко мляко им активизира метаболизма и по-лесно излизат газовете. Гризалки, дъвкалки, има и обезболяващи, може и с пръстче да му разтриваш венеца.

Както и да е, много е важно да се грижиш за себе си, ама много. Бебето може да чака 10 минути, но ти не бива да се лишаваш от душ, от хубава музика, от маникюр, от храна. Все пак трябва да си весела, за да му обръщаш внимание и то да е весело.

И аз свекърва ми не мога да я гледам. Майка ми беше дошла на гости, пратих я скорострелно обратно в България, сами се оправяме, както можем. Ако нещо не сме могли, ами това си е проблем на бебетата, никой не си избира родителите, от нас толкова. Simple Smile
Виж целия пост
# 94
Pammy, нормално е да си уморена, а това те прави изнервена и заядлива. Вторачваш се в подробности и прекспонираш проблемите.  Не очаквай мъжът ти да контактува с детето по твоя начин ("да научи песничка"!!!!), приеми, че ще има моменти, когато само ти ще можеш да  успокоиш бебето (а понякога и ти няма да можеш). Но, ако все търсиш кусури на мъжа си, естествено е той да става неуверен и да се дистанцира. Не искал да глади - ако е толкова наложително, изглади само твоите дрехи (бебето може и с негладени!). Не искал да оправи леглото - толкова ли са важни тези 5  минути, или   просто държиш да стане твоето?
Абсолютно съм съгласна. Не, че и аз не бях подобна, но сега от дистанцията на времето осъзнавам колко е абсурдно.
Виж целия пост
# 95
Колко време си го оставяла сама с ревящо бебе? Ще поседи, ще поседи, пък все ще направи някакъв опит да го успокои. Едва ли е чак толкова глух.
Честно казано не съм го оставяла много за дълго понеже ми е жал да слушам малкия как плаче неутешимо чак до захлас ...а баща му не може да го успокои
Накратко. В началото мъжът ти се е включвал в грижите за бебето, а ти си му пилила на главата колко неправилно го прави и как трябва да се научи на твоя правилен начин. След месец и половина на него му е писало от твоето пилене и е теглил една майна на ум. Още ли питаш кое ти е незрялото и защо мъжът ти се скатава?
Виж целия пост
# 96
С две ръце зад изказването на Уиш. И авторката удобно пропуска всеки път да отговори на въпрос, който няколко души поставиха вече - каква е причината този човек да спре да обгрижва детето си, след като в началото е имал желание и е намирал време?
Виж целия пост
# 97
Каквато и да е причината, тя е в авторката. Мъжът да престане да обръща внимание на авторката, защо е престанал да си гледа детето? Много незряло.
Виж целия пост
# 98
Незряло е. И двамата се проявяват като незрели хлапета, които си мерят инатите и тропат с краче, викайки "Ама, той/тя започна пръв/първа!"
Виж целия пост
# 99
Така е. Ама тя е в по-кофти позиция, така че да си опича акъла. Ако реши, може с памук да му вади душичката и той да скача около нея като кученце, само ако знае как.
Виж целия пост
# 100
И двамата трябва да си опичат акъла. И двамата са родители. Нито единият не трябва да се налага да застава на ушите си, за да благоволи другият родител да си гледа детето. Това не е право, а задължение на всеки родител.
Виж целия пост
# 101
Така е, Милена, но утре като му писне на тоя мъж да седи и търпи мусене и мрънкане, като си вдигне багажа и си замине, хвърляйки едни сто лева на месец, дали на авторката ще й е по-добре? Как точно ще го задължи да полага грижи за детето си? Хвърляйки му го насила в ръцете? Голям праз, той веднага ще го остави на омразната свекърва и работата съвсем ще се разсмърди. Авторката гръмко заяви, че може съвсем спокойно да си отгледа детето и сама. Значи има жилищно и финансово обезпечение. Тогава що не си вземе една бавачка на половин ден поне? Хем ще се наспи, хем ще се види като човек, ще отиде на фризьор, маникюр, пазар. Ама май не стои като опция.

Затова казвам, че тя е в по-кофти позиция, дори оставяйки настрани ирационалното желание "детето ми да расте с баща" и е добре да си опича акъла малко повече от него.
Виж целия пост
# 102
Съгласна съм с Хай. Жените сме в далеч по-уязвима позиция от мъжете.
Виж целия пост
# 103
А ако на нея утре ѝ писне да търпи псевдо-родител за детето си? Каква е тази предварително наведена поза, която се очаква от една жена? Да му вадела душичката с памук. Да му правела теманета. Преди беше много разпространено във форума да се съветва жената да се посрещала мъжа си по секси бельо, за да му поддържала интереса. А нейния интерес? А нейната душа? Защо той да не ѝ вади душата с памук?
Виж целия пост
# 104
Стига търси кусури на свекървата. Не ти е тя проблемът. Проблемът изначално е тръгнал от твоето държание към мъжа ти.
Държанието ми е спрямо неговото . Нима съм длъжна да мълча когато той се заяжда за всичко и да си затварям очите за това че него го няма вкъщи да си гледа детето . Това дете не е само мое и работата му не е оправдание . Той няма желание една детска песничка да научи да попее малко на син си било то за  да го приспи или да го забавлява . За него вече е достатъчно да го погали и да му се усмихне да му поговори малко и толкова . После ляга да спи , според него той не трябва да ми помага с нищо нито иска да глади , нито да оправи поне леглото . Смятам че не съм робот .. А когато се скараме за тези неща той просто става и излиза и нещата си остават същите
До тук стигнах...та, какво "видях" аз в историята:
Едно сравнително добро семейство.Събират се, жената забременява, гледат се двамата, мъжа се грижи за жена си.
Също, уважава майка си и помага, когато се налага и когато може.
После, ражда се детето.Той се включва в обгрижването му, къпе, преоблича, изобщо опитва се да се учи да бъде татко.Но, мама е обсебена от детето, нищо чудно постоянно да е имало "Дай на мен, ти не можеш...!", "Не така, бе, памперса се слага ей така.", "Не го държиш както трябва, ето така се прави!" и т.н.Че на кой мъж няма да му писне на "шапката", ако се старае, но вместо обич и някаква благодарност за съвместните грижи, получава само "Ти си пълен некадърник!"?
Всеки би избягал.И той бяга, при майка си.
Авторката да се благодари, че няма любовница все още на хоризонта.....но и нейната поява е "на дневен ред", ако не преосмисли поведението си.
Обидите и злобата към свекървата допълнително наливат масло в огъня.Да, може да е кофти жена, но плюенето по неин гръб не е начинът да "върнеш" съпруга си при теб и детето.Така само улесняваш отдалечаването му.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия