Отношенията ни се влошават

  • 13 589
  • 268
# 210
Ама защо продължавате да настоявате, че е овикван, командван и какво ли не? пак питам, по себе ли си съдите?
Съдим по тона, с който авторката комуникира с нас.
Виж целия пост
# 211
Интересни са нейните разбирания.
Виж целия пост
# 212
Seerose, хубаво си цитирала какво прави авторката, ама пропусна да цитираш и следващото изречение, в което пише какво очаква мъжа й Wink

Факт. Но мисля, че и тя, и мъжът й искат елементарни неща, въпросът е в тона, с който се задават. Аз не прочетох той да й е казал "ДЛЪЖНА си да готвиш и гладиш всеки ден". Аз затова казах, че е нужен разговор, в който и двамата да направят един план, да се види мъжът къде може да се включи, а авторката - на кое може да каже "майната му, утре".
Ми, и аз искам като се прибера ММ да ми е направил вечеря, да ми е преинсталирал уиндоуса на лаптопа, да е извел кучето, да ме посрещне ведър и усмихнат и да ме тръшне на леглото. Ми да, ама не става точно така и си представям как се прибирам, започвам да му се умилквам, а той ми скръцне със зъби "Не сега, не виждаш ли, че ти преинсталирам уиндоуса, ти какво, бавен лаптоп ли искаш?". Ми, да, после със сигурност ще кажа "еййй, да, има разлика, определено е по-хубаво като не цикли по 1 минута", ама ако трябва да си избирам между 2-те дейности, еми ще почакам 2-3 дни с преинсталацията.
Виж целия пост
# 213
Ще дам един съвет на авторката.
Не знам дали е правилен, но нищо не и пречи да пробва.
Измисли си ангажимент тези дни.За около час.Остави му детето и излез.Ако се притесняваш нахрани го, смени памперса и тогава излез.
Като се прибереш не го разпитвай , не му прави забележки как се е или как не се е справил.
След известно време пак му го остави и излез.Този път му кажи че трябва да нахрани бебето.
И така, с малки стъпки.Приобщи бащата към сина.
Може и да мрънка в началото.Та какво от това.Нека си мрънка.
Но и ти не прави забележки.Нищо че детето реве.
Виж целия пост
# 214
Аз пък да ви кажа, първите три месеца, след като се роди синът ми си бяха РАЙ! Всичко е въпрос на организация и спокойствие. Имала съм време за всичко, верно че ми беше спокойно детето, но малко се преекспонира с това колко била изморена жената вечер. Изморена е, защото иска да я виждат изморена и се вживява в ролята на мъченица. (ай ся ме наскачайте) Laughing
Виж целия пост
# 215
Хаха, стигна се и до любимото ми: "Всичко е въпрос на организация"...сега лошото е, че темата ще тръгне в съвсем друга посока, а няма нужда.
Виж целия пост
# 216
Акцентът ми не беше върху организацията, но явно на Вас това ви липсва и това виждате Simple Smile
Виж целия пост
# 217
Аз пък да ви кажа, първите три месеца, след като се роди синът ми си бяха РАЙ! Всичко е въпрос на организация и спокойствие. Имала съм време за всичко, верно че ми беше спокойно детето, но малко се преекспонира с това колко била изморена жената вечер. Изморена е, защото иска да я виждат изморена и се вживява в ролята на мъченица. (ай ся ме наскачайте) Laughing

НапраО може да ми дишаш праха. Само три месеца!? При мен цялото време беше рай. И продължава, вече шеста година Hug
Виж целия пост
# 218
Да, изключително много ми липсва, само че аз драма нямам и не съм пуснала тема как да се справя с бебе и с всичко останало. Авторката също не е. Пуснала е тема за отношенията с мъжът си. Не за чистене, готвене и пране и как не смогва с бебе, за да започнете с дежурните нелепи реплики за ОРГАНИЗАЦИЯТА. Просто няма нищо общо с темата. А и самото изречение е абсурдно когато иде реч за бебе, но няма смисъл да коментираме повече...
Нея я вълнува как да накара мъжът си да бъде баща и да се вълнува от нея и бебето, а не от биричките и маминка...
Виж целия пост
# 219
Калина, организацията е част от отговора. Ако авторката излезе от вманиаченото си състояние, че само тя може да гледа перфектно бебето и си оптимизира малко работата около него и домакинството, ще ѝ стане значително по-леко на душата, а от там ще ѝ бъде и по-леко просто да връчи бебето на баща му докато тя си взема дълъг душ и не се тръшка дали в този момент той държи бебето по най-правилния начин.
Виж целия пост
# 220
Калина, организацията е част от отговора. Ако авторката излезе от вманиаченото си състояние, че само тя може да гледа перфектно бебето и си оптимизира малко работата около него и домакинството, ще ѝ стане значително по-леко на душата, а от там ще ѝ бъде и по-леко просто да връчи бебето на баща му докато тя си взема дълъг душ и не се тръшка дали в този момент той държи бебето по най-правилния начин.

Това разбира се, че трябва да го направи, аз лично съм я посъветвала в първите постове на темата, да постъпи точно така. Просто приказките за умората и организацията не са на място и нямат много общо тук. Проблема е, че мъжът абдикира от отговорност, а не нещо друго, според мен.
Виж целия пост
# 221
Аз пък да ви кажа, първите три месеца, след като се роди синът ми си бяха РАЙ! Всичко е въпрос на организация и спокойствие. Имала съм време за всичко, верно че ми беше спокойно детето, но малко се преекспонира с това колко била изморена жената вечер. Изморена е, защото иска да я виждат изморена и се вживява в ролята на мъченица. (ай ся ме наскачайте) Laughing

Аз няма да те наскачам, а ще отбележа от опит- ако детето е заобиколено от спокойна обстановка, е спокойно и то.
Дори коликите се понасят по- лесно.
И да, преекспонира се с умората на жената вечер- не че е бодра като краставичка, но всъщност е отегчена  и е нормално да се зарадва като се върне мъжа и има с кого да си каже цяло изречение.
Или да му каже да не пазарува, а тя да излезе, да се пошляе по магазините........да си разведри мозъка.

Само че, как да стане, като ще изтърве възможността да отметне свършената от него работа, която трябва задължително да е наполовина на нейната поне, че да не се чувства мината?
Виж целия пост
# 222
Аз пък да ви кажа, първите три месеца, след като се роди синът ми си бяха РАЙ! Всичко е въпрос на организация и спокойствие. Имала съм време за всичко, верно че ми беше спокойно детето, но малко се преекспонира с това колко била изморена жената вечер. Изморена е, защото иска да я виждат изморена и се вживява в ролята на мъченица. (ай ся ме наскачайте) Laughing

НапраО може да ми дишаш праха. Само три месеца!? При мен цялото време беше рай. И продължава, вече шеста година Hug

О, да, Хайче... и при мен. Hug Визирах първите 3 месеца, защото са предмет на темата, колкото и някои вкиснати Калинки да се опитват да твърдят, че не е.
Виж целия пост
# 223
Предмет на темата са мамините синчета, които са направили бебе, което не искат да гледат, колкото и на някои кикимори да не им стига умствения капацитет да го осъзнаят.
Виж целия пост
# 224
Е, хайде сега. Хем казвате, че Вие проблем нямате, хем сте доста изнервена и започвате с лични нападки. Акцентът в поста ми беше спокойствието, успокойте се.

Аргументирайте се, вместо да се занимавате с моя умствен капацитет. Wink
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия