Най-голямото разочарование,най -голямата ми мъка

  • 6 105
  • 35
# 15
Хубаво е да си имаш едно наум, времето ще покаже дали може да му се довериш.
Виж целия пост
# 16
Споделям това ,защото ме съсипва вече мина 1 година и сякъш съм изпаднала в дупка ...плача доста често,особено когато видя младо семейство с дете или майка с количка ...

1. Отиди и запали свещичка в черквата за благодарност, че си се отървала от този ненормалник.
Не си прави илюзии- той си има психически проблем и щеше да те съсипе, а не се знае дали детето нямаше да наследи лудостта му. Защото това си е вид лудост, а то щеше да наследи 50% от гените му.
2. Дай си сметка, че съдбата ти е изпратила урок- да не позволяваш НИКОЙ мъж да влияе на решенията ти, които касаят теб лично и твоето тяло!

Ако прецениш, че сама не можеш да оцениш огромния си късмет, и подкрепа от съдбата, отиди на психолог да ти помогне да го осъзнаеш.
Виж целия пост
# 17
Благодаря ви за подкрепата,не споменах,че в момента си имам нов приятел,който знае цялата история и напълно ме подкрепя,но имам чувството,че не мога да се отдам напълно,това ме мъчи ,аз живота съм си го продължила ,работя,уча и гледам напред ,но понякога се връщам назад и ме боли ,боли ме ,че не мога да се отдам напълно на новата ми връзка ,с най-прекрасното момче ,защото това ми остана белег

Има две хубави неща в тази драматична история.
Едното, което е направо супер - че си се отървала от този мухльо-бебеправяч и използвач. Това не е мъж изобщо, а гадна пиявица.

Второто - моля те добре го премисли. Ти си направила спонтанен аборт. Не по твое желание. Разбирам, че може би свързваш аборта със стреса покрай раздялата. Но според моя скромен опит, не става така. Близки даже умират, катастрофи стават и бременността си остава, ако е читава. Много по-вероятната причина е нежизнеспособност на самия плод. Така че не съжалявай за това също.

Връщай се назад, премисляй много пъти, разказвай на близки, ако трябва - и на психолог. Трябва да си изживееш емоциите, не ги подтискай в никакъв случай, за да можеш да продължиш напред.
Успех!
Виж целия пост
# 18
Благодаря ви за мненията ,като го разказах на непознати ми поолекна от сега нататък само напред и нагоре и по-малко връщане в миналото 🙂
Виж целия пост
# 19
Урок е това Simple Smile Знам, че е трудно. Но след време, ще осъзнаеш колко си спечелила
Виж целия пост
# 20
Даданене, не мисля, че е честно да прехвърляш разочарованието от предишната връзка в новата. Недоверието към новия партньор е дразнещо и обидно и е изплащане на чужди грехове. Звучи като "Предишният ме прецака и изостави и затова докажи, че не си като него, стой кротко и мирно, пази ме от бременност, доказвайки, че съм единствена и неповторима, ожени се за мене и тогава дете". На първо време мъжът скланя, но после му става досадно. Няма връзка без доза доверие. Не е добре човекът да се чувства сгащен и да не смее да си иде ако не му е добре във връзката.

Старата връзка е зад гърба ти. И аз съм имала подобни, но не съм се чувствала зле, защото не съм искала бракове и деца и съвместен живот. В съвременния свят с висока мобилност раздели са неизбежни. Даже мисля, че е за добро раздялата, защото ти предстои по-интересно.
Виж целия пост
# 21

Всеки път като видя, чуя или прочета такава история се сещам за бабата на една моя състудентка... та тя ни казваше, че ако един мъж още от самото начало / от много рано започне да говори за семейство, деца и сериозни неща, значи нещо не е наред и "по-добре бягайте овреме"...
Няма я вече, но мъдра жена беше.
Виж целия пост
# 22
Абсолютно подкрепям горното мнение. Най-големите психари обикновено на третият ден вече са предложили брак и деца. Радвай се, че си се отървала от един болен мозък.
Виж целия пост
# 23
    Само един съвет ще ти дам - внимавай с този нов приятел. Не му имай пълно доверие.
Това пък защо? Той с какво е виновен, че предишния е бил такъв? Новия става без вина виновен и наказан... хайде няма нужда!
Виж целия пост
# 24
И той ми го повтаря същото ,когато прекалявам и всъщност караниците са ни за това ,че не му вярвам и т.н и т.н и плащал чужди грехове
Виж целия пост
# 25
Никой не е казал, че е виновен, просто човек не трябва да се предоверява. Вие винаги ли влизате със 100% доверие в нова връзка?
Виж целия пост
# 26
И той ми го повтаря същото ,когато прекалявам и всъщност караниците са ни за това ,че не му вярвам и т.н и т.н и плащал чужди грехове

Прав е. Аз бих си тръгнала, защото липсата на някакво доверие ме отблъсква. Подсъзнателно гониш човека.
Виж целия пост
# 27
Никой не е казал, че е виновен, просто човек не трябва да се предоверява. Вие винаги ли влизате със 100% доверие в нова връзка?

А, защо да не влизаш с пълно доверие и просто да го оттеглиш, ако се издъни?
Това няма нищо общо с предоверяването.
От една възраст нататък камбаната дрънчи и само ако съзнателно си запушваш ушите, може да не я отразиш.
Виж целия пост
# 28
    Не сте прави. Ако имате голямо доверие на някого и той ви предаде, ще бъдете разбити. Доверието се печели!
Виж целия пост
# 29
Най-добрата стратегия е да вярваме на хората около нас. Затова имаме мозък в главите - да преценяваме хората, с които общуваме. Обикновено идиотите си личат отдалеч.

Dadanene, ако разбереш, че сегашният ти приятел още се тръшка заради някаква, която му е разбила сърцето преди една година, как ще се чувстваш? Ще чакаш ли търпеливо да я забрави и да се сети, че ти нямаш вина за чуждите грешки?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия