здравейте накратко историята е такава.израснал съм при майка ми баща ми и техните му родители без собствена стая(доста неприятно).първите години в началното училище стоях на чина в една поза(странно е знам).в гимназията беше подобно и тогава забелязах че с всички нещо не е наред.на училище ми казваха бавен и задръстен като наще за което бяха прави.не е имало едно спокойно седене на маса без да има каране баба и майка казваха яж това не яж онова.баща ми се напиваше и ги слушах в леглото сяккаш правеха насилствен секс.в 10 клас дядо ми го блъсна кола.тогава почна депресията развих social anxiety и такива психични работи.като завърших се преместих при другата баба която е също ненормална като и другата с която се карахме много.отидох в университет по сила стоях известно време не ядох не спах самоубийствени мисли като преди.върнах се в града си майка ми ме записа в колеж по нежелание мина.сега казах не на продължаването скъсах диппломата и тази за средно в изблици на гняв.на моменти като в момента когато пиша започва болки в гърдите също забравих да кажа
че съм като анорексик.нз кво да права да се спаса нямам приятели бих отишъл на някъде с нищо или бих сменил цялото семейство неискам да имам общо с те зи откачалки никога повече.здравето и психиката са много развалени и немога.
Виж целия пост
че съм като анорексик.нз кво да права да се спаса нямам приятели бих отишъл на някъде с нищо или бих сменил цялото семейство неискам да имам общо с те зи откачалки никога повече.здравето и психиката са много развалени и немога.
