Отношенията след раждане

Работата му на едно място ли е или излиза и пътува? Ако знаеш къде е мястото беше да се разходиш дотам, все едно случайно. Има някакви програми, които се слагат в телефона и показват къде е. Една приятелка монтира GPS в багажника.

Само първо си помисли искаш ли наистина да знаеш. Често, когато кръшкачът се чувства сгащен бяга. Може беше ли да си позволиш да останеш сама с бебе?

Дано да греша, ама в общия случай да чакаш гадната депресия да отмине е като да чакаш гадната пневмония да си отмине сама.

Не мога да разбера как в 5 страници се търсят причини в защита на мунчо.
Жената е родила 1 дете, грижи се за домакинството, готви му всеки ден, обслужва бебето, грижи се за себе си,  обръща внимание на мъжа си и в замяна иска просто внимание и секс.
Мъжът от друга страна има точно едно задължение - да ходи на работа. И много му тежи, трудно му е, в депресия е, кара се с шефове, не говори с жена си, не прави секс с нея.
Един сериозен разговор - да се стяга или да си стяга багажа. Аз такова неглижиране към мен и детето не бих понесла. Камо ли за половин година и отгоре.
Как ли няма да се счупя да правя всичко вкъщи и да гледам детето, а той след едната работа да идва намръщен и да се правя на клоун, че да му оправям настроението.
Нещата, които се случват в офиса си остават там. Колкото и да си обичаш работата - това е. Почнеш ли да пренасяш негативните емоции вкъщи, вече не е окей - никой не е длъжен да е натоварен с проблемите от твоя офис с твоите шефове. Точка.

Дайте ми само да работя, а мъжът ми да гледа децата. Ще издържам цялото семейство и няма да се оплаквам. Супер ще ми е.

Готова съм и на обратната роля - да гледам деца и да  не работя.

Обаче вечно съм и с двете под мишница и пак не съм в депресия - няма угаждане

Моят съпруг също имаше такъв момент след раждането на дъщеря ни. Той беше започнал нова работа в която трябваше тепърва да се доказва(и да учи тънкостите). Отделно в нас беше строителна площадка до последно. Като добавим кредит и първоначалния шок от новия члена на семейството, съвсем странеше. Аз му споделях много малко от деня с детето и търсих всякакви други теми за разговор. Ако искаше да говори за работа го изслушва, но задава въпроси само ако виждах че иска нещо да си излее. С времето нещата постепенно започнаха да си идват на мястото. Лятото го убедих да отидем за няколко дни на почивка. Избрахме близко място до нас, което да не ни събори финансово. Това много помогна. Започнахме да ходим на разходки извън града в почивните дни и всичко отшумя.

Баси стъклените мъже. За жената не е строителна площадка в жилището, тя в друго живее. Кредитът не я вълнува, нали комшията го плаща. Бебето си го е донесла от дома на мама и затова е свикнала с него. Не й пречи денонощно да го обгрижва и да не си доспива, защото това й е хоби. И на всичко отгоре трябва да ходи на пръсти около мъжлето, Щото то е разстроено от всичко изброено. Как пък не прочетох за един мъж, който така да се жертва за жена си и да търси вината в себе си за мрачното й настроение?

Имахме такъв период и ние. С първото дете като влязох в шестия месец мъж ми отказа да правим секс, да не навредял на бебето... След като родих обаче нещата се оправиха. С втората ми бременност обаче нямаше такъв проблем, как се е престрашил, да му се неначудиш... Това по въпроса за преди раждането.
Преди около две години мъжът ми също като твоя реши да сменя работа, много извънредни ходения до работа, почивни дни, празници, няма почивка. Вечер до късно... преуморен... какъв ти секс, той даже не яде, ляга и умира и на другия ден пак на работа. Отслабна, вървеше като ударен самолет, видимо не изглеждаше добре. Ама няма къде да ходи, работа за без пари много, а там му плащаха добре...Не споделя, гледаме филм, а той само тялом е вкъщи...
След много разкъсвания и колебания - напусна, постоя малко вкъщи, вярно парите не стигат, гадно, ама друг човек стана, пак усмихнат, пак с желание за живот, сега се занимава с друго, нещата си дойдоха на мястото. Чак напоследък ми е казвал как се е чувствал - когато му звъннел телефона, стомахът му се свивал, защото знае, че пак от работа го търсят, пак нещо проблем. Беше механик поддръжка в една фирма, нямаше заместник, буквално всеки ден трябваше да е на разположение, ако се счупи машина - трябва да отиде.
Дали е мъж или жена, няма значение, ако се преуморява до степен, че е изпаднал в дупка, от която няма излизане, по - добре с по-малко пари, но спокойни.

Dara888, аз бих се жертвал, но засега няма желаеща.

Знаеш ли как посрещат бурите и ураганите двата пола?
Мъжете са като боровете- гордо изправени и твърди, но вятърът ги изтръгва из корен.
Жените са като тръстиките- огъват се под напора, до земята може да се огънат, но като мине бурята се изправят невредими.

Това е положението- различни сме и всяка сила или слабост в единия пол, се компенсира от другия.
Разбира се, винаги може да постъпим " по мъжки" и да си изкореним отношенията, оставяйки децата си без бащи.
Но пък, можем да постъпим и по женски- ако имаме достатъчно самочувствие.

Глупости, има и нормални мъже, които не се огъват пред всеки допълнителен час работа, не изпадат в депресия от детето си и са достатъчно неегоистични, за да помислят как фасоните им биха се отразили на майката на децата им и жената, която уж обичат.

А точно жена със самочувствие няма да наобикаля мунчо и да се унижава да си прави голи разходки (по- назад имаше подобна), въпреки че я приемат за стол. Тия, дето много се огъват и се изправят, щото женската сила била в компромисите, не им остават достатъчно годинки за компромиси. Обикновено се разболяват от нерви и стрес и умират, а такива като тоя уж са много депресирани, ама ще си кюта в дупчицата, докато не дойде някоя, за която да запретне ръкави, щото тя не обича да постъпва по женски.

Накратко, жени, постъпвайте по мъжки, че да ви приемат мъжете ви за еднакви с тях.
Така ще живеете по 100 години минимум!

Ми не, това, че ти казваш, че е мъжко да легнеш и да се депресваш, а за жената е женско да поема всякакви удари, не го прави истина, за да се стигне и до заключението ти.
За мен е обратното, мъжът трябва да е опора и жената да се депресира и да си пази нервите, а не да си ги увеличава с воденичен камък на шията си, докато дундурка бебе.

Здравейте. Има развитие при нас, изобщо не е към добро, но поне вече знам какво го мъчи моя човек.
Вдигнах му един хубав скандал, направо си излях душата, така ми се беше насъбрало от месеци си траех, все чаках да му мине, но вече не се сдържах. Първо ми каза, че главният проблем е работата, че не издържал вече и това, че нямал друг изход го подтискало и стресирало още повече. А с появата на бебето, го обзел страх, да не го лишава от нещо и да се провали като баща. От една страна финансовите проблеми и тъпите кредити, с които направихме голяма грешка да ги теглим в неподходящ момент.
Оказа се, обаче, че има още един ГОЛЯМ проблем, за който научавам сега, и това е майка му
Няма да пиша подробно за отношенията ни, просто с една дума- не се понасяме с тази жена. Никога не съм я обиждала, не съм повишавала тон, до едно време я уважавах само защото е майка на мъжа ми, но тя с поведението си загуби и това уважение.
Когато се роди синът ни, тя дойде да го види и остана един месец( беше един кошмар). Откакто си замина не сме говорили, тя се обажда от време на сина си( когато има нужда от пари или нещо друго) и толкоз.
Обаче напоследък звъняла все по-често и се оплаквала на сина си, че не издържала вече на тормоза от страна на баща му(алкохолик). Искала да дойде да живее при нас, да ни помага, да гледа бебето, а аз да започна работа.
И след като мъжа ми много добре знае каква ще е реакцията ми на това предложение, решил да си залълчи. И на майка си не можел да каже нещо, но му било много мъчно, останал между нас и това много го подтискало.
И така плавно измести темата и започна да ми говори, дали наистина не е добра идея, да дойде да гледа бебето, аз да започна работа, и да не чакаме само неговата заплата, че се затруднява много.
Да, щеше да бъде супер идея, ако майка му си знаеше границите и се държеше като нормален човек. Но при това положение аз не мога да и се доверя, да си оставя детето. Ще се побъркам вече, незнам какво да правя...

Да прави секс с майка си тогава.

Да, но животът не е справедлив.