Отношенията след раждане

Говори с мъжа си и му обясни, че колкото и да искаш да помогнете на майка му, финансово няма да се справите. Щом си на 4 часа, заплатата ти няма да е достатъчна да издържат вече четири членно семейство. Щом и здравословното състояние на всеки не е добро, ще трябва освен за храна и сметки, да я финансират и за лекарства. Предложи му да изчака няколко месеца, докато той смени работа, а ти се върнеш на своята, за да ѝ помогнете. Убедиш ли него, той сам ще я отсвири. Важното е да не изглеждаш лоша в случая, за да не ти я доведе изненадващо.

Салсиша, като те чета, си мисля, дали не познаваш лично свекърва ми? Ами точно такава, каквато описваш е. За един месец ми разби психиката тая жена. Аз прясно родила, не знам на кой свят се намирам, се опитвам да си нагодя ежедневието с бебето, недоспала и уморена, а тя насочваше цялото внимание върху себе си, като се оплакваше какви болежки имала и колко малко живот и останало. Веднъж не стана да сготви нещо, да помогне с някоя домакинска работа, седеше си на дивана и се тюхкаше. Мен само ме питаше, накърми ли бебето, да не го оставиш гладно и толкоз. Веднъж не ме попита как съм аз, имам ли нужда от нещо, не. И като споделях тези неща с мъжа ми, той пак ми казваше да не и обръщам внимание, защото е временно тук.

Охоо, добре дошла. Такива крясъци за внимание бяха от нейна страна, при всяко раждане. Последно излъга, тъпачката, че си е счупила ръката. Идва след няколко дена - няма гипс, няма никой, движи си ръката. Питам я, какво стана, нали беше счупена - правила упражнения и минала по-бързо?! Егати упражненията за счупени кости ... прииска ми се за момент да и я счупя наистина, но засега се контролирам.

Преди да ме нахокате, щом говори за диети, а не за инсулин, значи е тип 2. Кажи й, че се лекува с глад. (сериозно). Ще е икономична.

Ами захапала е по-лесната жертва, змията, но си прави сметката без кръчмар, възползвай се от следродилните хормони и я унищожи!

Здравейте. Има развитие при нас, изобщо не е към добро, но поне вече знам какво го мъчи моя човек.
Вдигнах му един хубав скандал, направо си излях душата, така ми се беше насъбрало от месеци си траех, все чаках да му мине, но вече не се сдържах. Първо ми каза, че главният проблем е работата, че не издържал вече и това, че нямал друг изход го подтискало и стресирало още повече. А с появата на бебето, го обзел страх, да не го лишава от нещо и да се провали като баща. От една страна финансовите проблеми и тъпите кредити, с които направихме голяма грешка да ги теглим в неподходящ момент.
Оказа се, обаче, че има още един ГОЛЯМ проблем, за който научавам сега, и това е майка му
Няма да пиша подробно за отношенията ни, просто с една дума- не се понасяме с тази жена. Никога не съм я обиждала, не съм повишавала тон, до едно време я уважавах само защото е майка на мъжа ми, но тя с поведението си загуби и това уважение.
Когато се роди синът ни, тя дойде да го види и остана един месец( беше един кошмар). Откакто си замина не сме говорили, тя се обажда от време на сина си( когато има нужда от пари или нещо друго) и толкоз.
Обаче напоследък звъняла все по-често и се оплаквала на сина си, че не издържала вече на тормоза от страна на баща му(алкохолик). Искала да дойде да живее при нас, да ни помага, да гледа бебето, а аз да започна работа.
И след като мъжа ми много добре знае каква ще е реакцията ми на това предложение, решил да си залълчи. И на майка си не можел да каже нещо, но му било много мъчно, останал между нас и това много го подтискало.
И така плавно измести темата и започна да ми говори, дали наистина не е добра идея, да дойде да гледа бебето, аз да започна работа, и да не чакаме само неговата заплата, че се затруднява много.
Да, щеше да бъде супер идея, ако майка му си знаеше границите и се държеше като нормален човек. Но при това положение аз не мога да и се доверя, да си оставя детето. Ще се побъркам вече, незнам какво да правя...