Здравейте!
Винаги съм гледал с насмешка на тези форуми за социални проблеми и тяхното споделяне.В крайна сметка се реших да се пусна и аз по течението,па да видим какво ще излезе.
Ще изпея всичко от началото до края,защото имам нужда от съвет и какво да правя не знам.
На 28 години съм.Момче от дълбоката провинция.Когато бях студент,на 24 години,срещнах едно момиче.Влюбих се.Бях толкова влюбен,че с години наред не виждах нито един недостатък.Беше перфектната.Разбира се и беше първокурсничка,а аз бях вече в края на обучението си.Никога не смятах,че нещата действително ще се развият.
Накратко-през годините нямахме почти никакви проблеми,с изключения на дребните битовизми,разбира се.Аз завърших и трябваше да започна да работя,а тя остана студентка.Наследих семеен бизнес и за последните 4 години смея да твърдя,че много се получават нещата.Тъй като наближавам трийсетака,вече искам деца.Проблема е,че не го виждам това момиче майка на мойте деца.Не знам аз ли искам много,но някак ми липсва жената в къщи,което страшно много ме дразни.Ще дам само няколко от многото примери,защото едва ли ще мога да изброя всичко за една вечер.Прибирам се вечер в 9 скапан,а съм излезнал в 6 и 30 сутринта,минал съм над 200 км и съм работил.Най-обичайната изненада като се прибера е кочината,ако е яла нещо то чиниите не са измити,а мен това много ме дразни.Започвам да мия чинии умрял за сън и от умора.Вечеря няма.Оправданието и е,че е учила цял ден,а това с ученето цял ден се повтаря последните две години.Примирих се някак с тоя факт,започнах само да купувам и поръчвам храна,реших че финансово това въобще няма да ме затормози,пък защо да затруднявам жена ми с битовизми.
Отностно хигиената...трябваше да се моля на една баба от входа да ми чисти,като и давам по 30 лева един път в седмицата.Въпросната ми приятелка не иска да си и мръдне пръста.Не излизаме често по ресторанти,въпреки че,когато се прибера в 9 вечерта и съм полумъртъв,предпочитам да излезнем.Финансово не съм затормозен,въпреки всичко успявам да спестя доста,защото така ме учиха.Да не харча и да си давам сметка на разходите.Да следя какво купувам и какво не.Но това е друга тема.Купих дом и направих основен ремонт,в който живеем сега,а въпросната баба чисти,а аз нося кетъринг.В 9 вечерта.Кетъринг който съм успял да купя някога си порез деня.А когато и кажа,хайде да си сготвим,да спестим някой лев,ми се отговаря,че трябва или да учи,или че тя не желае да бъде домакиня.Занимавам се със стоматология и основно хирургия.В силните месеци доходите надхвърлят пет цифрена сума,парите не са проблем,ама хич.Притеснява ме,че това мое девойче,въобще няма да може да се грижи за едно семейство.Това което ме спира да се разделя с нея,е че се взехме докато бяхме и двамата студенти.Тогава имах по 280 лева на месец.Тя имаше почти същите приходи.Не мога да кажа,че някога ми е гледала в джоба,или е искала.Наскоро даже имаше рожден ден и и казах да си избере каквото си пожелае,а тя си избра някаква дрънкулка за 20 лева.Никога не е искала финанси от мен,а нещата се промениха главоломно.Навсякъде пише,че хората се променят след 25 годишната възраст,та затова тайничко все още се надявам,че тя ще се промени,че ще мога да я усещам като майка на моите деца,че ще мога да разчитам на нея.На този етап някак си не мога да го направя,по скоро имам чувството че гледам едно пораснало дете.Сам се пера,сам се гладя,нямам почивен ден.Дори вече не мога да немеря време за спорт,а преди посещавах залата редовно.Имам странното чувство,че си губя времето с нея.Страх ме е,че ако я оставя,всяка следваща вече ще гледа само в джоба.Страх ме е,че ако от тук насетне започна да се загаджвам с някоя,нещата няма да потръгнат добре.Пропуснах да споменя,въпреки всичко,че си я обичам и всички неща които трябва да правя не ми тежат,никак дори.Страх ме е от бъдещето с нея.И дали въобще мож да има такова.
Виж целия пост
Винаги съм гледал с насмешка на тези форуми за социални проблеми и тяхното споделяне.В крайна сметка се реших да се пусна и аз по течението,па да видим какво ще излезе.
Ще изпея всичко от началото до края,защото имам нужда от съвет и какво да правя не знам.
На 28 години съм.Момче от дълбоката провинция.Когато бях студент,на 24 години,срещнах едно момиче.Влюбих се.Бях толкова влюбен,че с години наред не виждах нито един недостатък.Беше перфектната.Разбира се и беше първокурсничка,а аз бях вече в края на обучението си.Никога не смятах,че нещата действително ще се развият.
Накратко-през годините нямахме почти никакви проблеми,с изключения на дребните битовизми,разбира се.Аз завърших и трябваше да започна да работя,а тя остана студентка.Наследих семеен бизнес и за последните 4 години смея да твърдя,че много се получават нещата.Тъй като наближавам трийсетака,вече искам деца.Проблема е,че не го виждам това момиче майка на мойте деца.Не знам аз ли искам много,но някак ми липсва жената в къщи,което страшно много ме дразни.Ще дам само няколко от многото примери,защото едва ли ще мога да изброя всичко за една вечер.Прибирам се вечер в 9 скапан,а съм излезнал в 6 и 30 сутринта,минал съм над 200 км и съм работил.Най-обичайната изненада като се прибера е кочината,ако е яла нещо то чиниите не са измити,а мен това много ме дразни.Започвам да мия чинии умрял за сън и от умора.Вечеря няма.Оправданието и е,че е учила цял ден,а това с ученето цял ден се повтаря последните две години.Примирих се някак с тоя факт,започнах само да купувам и поръчвам храна,реших че финансово това въобще няма да ме затормози,пък защо да затруднявам жена ми с битовизми.
Отностно хигиената...трябваше да се моля на една баба от входа да ми чисти,като и давам по 30 лева един път в седмицата.Въпросната ми приятелка не иска да си и мръдне пръста.Не излизаме често по ресторанти,въпреки че,когато се прибера в 9 вечерта и съм полумъртъв,предпочитам да излезнем.Финансово не съм затормозен,въпреки всичко успявам да спестя доста,защото така ме учиха.Да не харча и да си давам сметка на разходите.Да следя какво купувам и какво не.Но това е друга тема.Купих дом и направих основен ремонт,в който живеем сега,а въпросната баба чисти,а аз нося кетъринг.В 9 вечерта.Кетъринг който съм успял да купя някога си порез деня.А когато и кажа,хайде да си сготвим,да спестим някой лев,ми се отговаря,че трябва или да учи,или че тя не желае да бъде домакиня.Занимавам се със стоматология и основно хирургия.В силните месеци доходите надхвърлят пет цифрена сума,парите не са проблем,ама хич.Притеснява ме,че това мое девойче,въобще няма да може да се грижи за едно семейство.Това което ме спира да се разделя с нея,е че се взехме докато бяхме и двамата студенти.Тогава имах по 280 лева на месец.Тя имаше почти същите приходи.Не мога да кажа,че някога ми е гледала в джоба,или е искала.Наскоро даже имаше рожден ден и и казах да си избере каквото си пожелае,а тя си избра някаква дрънкулка за 20 лева.Никога не е искала финанси от мен,а нещата се промениха главоломно.Навсякъде пише,че хората се променят след 25 годишната възраст,та затова тайничко все още се надявам,че тя ще се промени,че ще мога да я усещам като майка на моите деца,че ще мога да разчитам на нея.На този етап някак си не мога да го направя,по скоро имам чувството че гледам едно пораснало дете.Сам се пера,сам се гладя,нямам почивен ден.Дори вече не мога да немеря време за спорт,а преди посещавах залата редовно.Имам странното чувство,че си губя времето с нея.Страх ме е,че ако я оставя,всяка следваща вече ще гледа само в джоба.Страх ме е,че ако от тук насетне започна да се загаджвам с някоя,нещата няма да потръгнат добре.Пропуснах да споменя,въпреки всичко,че си я обичам и всички неща които трябва да правя не ми тежат,никак дори.Страх ме е от бъдещето с нея.И дали въобще мож да има такова.
