♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Безжизнени ~♡ Сблъсък ~♡Тема 74

Кате, благодаря за отговора ти, в стихове...Прекрасни са!
Не исках, да звуча, като дълбоко разочарован от живота песимист, но наистина мисля, че е много, много трудно и рядко, да срещнеш в реалността такава любов. Голям късмет се иска! Дай Боже всекиму такава любов и толкова щастие!!!

Вилли, дай Боже! Но когато и Господ на може да помогне, трябва сами да потърсим любовта, да я  повикаме, (както Йомер беше казал на Исо: "Повикай я!") и да я помолим да остане... Може и така...

Бъди до мен    
в добро и зло
и в радост или болка,
когато си щастлив
или сломен,
когато питаш
"Докога?" и "Колко?".
Не ме оставяй
да тъжа,
защото мястото до мен
пустее.
Не мога аз сама
да продължа -
сърцето ми за теб                                          
копнее.
Бъди до мен
сега  
и винаги,
защото страшно те обичам!
И всеки Божи ден
във вечността
на тебе в обич
ще се вричам.

Извинявай, ако сметнеш, че прекалявам.  

Здравейте и честита Нова година на всички.Четох,четох,смях се,много е приятно тук при вас...и взех,че се регистрирах.Сигурно често ще ви питам за разни неща ама първото сега е къде да намеря началото на Нашата история,да я почвам.Четох подобни в един руски сайт,интересно е.Та откъде тръгва, моля,хелп ми😉

Емма, само авторката може да те хелпне , иначе купона малко позатихна, ама не се знае какво се знае



Елка и Боре са си лайкнали / ама че дума/ новите проекти.

Ех,дано ме хареса.Не съм много наясно с реда тук,виждам че мен ме отчита като "нечлен"😉А съм тук,защото съм от пристрастените към Дефом-Елбар,следя Сблъсък и очаквам Гарванът.Пристрастяването ми е от август,тъй че съм още в страстната любов😍

Кате, не прекаляваш, прекрасни стихове, за прекрасни чувства!
Аз въпреки всичко съм от големите романтици..., в душата си...
Просто в моя живот я няма тази любов, затова така мисля...

 

Глава 24

Суде си нямаше и на идея каква опасност я грози. Или какви тревоги притесняват приятеля ѝ. И точно поради тази причина реши именно нея вечер да покани баща си на вечеря. Беше направила резервация в ресторант с тиха и спокойна атмосфера, където можеха да поговорят. Предупреди го, че няма да е сама, но не сподели кой е в живота ѝ.
-   Скъпи, къде си?- Попита Суде в момента, в който Исо вдигна.
-   Имах малко работа навън, тъкмо отивам към ателието. Ти какво правиш?- Опитваше се да звучи нормално, но тя усети скрития гняв.
-   Проблем ли има?
-   Не, няма за какво да се притесняваш. Защо се обади?
-   Трябва ли да има причина? Не може ли просто да искам да те чуя?!
-   Може, но не си го направила затова. Какво пак си намислила?- Попита със смях Исо.
-   Довечера сме на вечеря с баща ми!- Изстреля тя.- След като толкова време ми натяква, реших най- после да го направя. Обадих му се и го поканих на вечеря в ресторант, като го предупредих, че ще доведа приятеля си. Не му казах кой си, за да остане изненада.
-   Добре си направила. Къде и кога трябва да дойда?!
-   Ще отидем заедно, затова се обаждам. Прибери се малко по- рано, резервацията е за седем.
-   Слушам и изпълнявам!
Затвориха, всеки зает със своите мисли. Тя се чудеше защо, въпреки опитите му да звучи весело и спокойно, ѝ се стори притеснен и дори ядосан. Исо от своя страна забрави веднага вечерята, зает да се притеснява как ще разкаже на Суде за станалото днес. И възможността тя да загуби работата си, защото той не се е съгласил да предаде Дефне.

Въпреки критичното положение, Бурак не забрави за плана си. Дори напротив, реши да използва ситуацията, за да подтикне Йомер за действие.
Като начало трябваше да му разкаже за ставащото. Успя да се свърже с него едва следобед, първо навиквайки го, защото не отговаря на телефона си толкова време. Притесненият Йомер веднага разбра, че нещо се е случило и без да губи време да обяснява какво му е попречило, попита какво е станало с Дефне. Подробните обяснения на адвоката за стъпките, които бе предприел Дениз, направо го подлудиха. Единствено следващите думи успяха да го спрат, преди да затвори телефона и да отиде да пребие Транба още сега.
-   По другия въпрос също има развитие. Букетите от онзи продължават, придружени от малки подаръци. Освен това, доколкото разбрах, Дефне вчера е прекарала целия ден с него.- Тази безсрамна лъжа Бурак изрече с толкова усилия, опитвайки се да потисне напиращия в гърдите му смях. Просто си представяше почервенялото лице на Йомер.- Чух я докато говореше с Деврим, явно е предположила, че ако каже на мен, ще стигне и до теб.
-   Какви ги говориш, Бурак? Полудя ли?
-   Само предавам това, което съм разбрал. Казах ти, приятелю, ако не действаш скоро, ще я загубиш! Очаквай в най- скоро време документите за развод!- Захапа палеца си, за да не се изсмее. Пое дъх, преди да продължи.- Съжалявам, че аз трябваше да съм лошия вестител.
-   Какво очаква да направя? Молих я, кълнях се в любов, исках да се върне при мен!
-   Може би просто трябва да ѝ покажеш всичко това, вместо да ѝ го обясняваш?!- Подсказа му Бурак.- Дефне е независима и силна, но все пак е просто една млада жена. Има нужда от закрила и защита, от доверен човек, който да я подкрепя, без да ѝ се налага.
-   Все едно слушам майстор Садри!- Измърмори Йомер.
-   А може би трябва и да чуеш това, което само слушаш.

Йомер бе отново пред дома ѝ, а тя отново слезе от онази кола. Помаха весело на мъжа, когото той искаше да убие с голи ръце, след което се качи в апартамента си. Но вместо да я последва, Йомер подкара след него. Проследи мъжа до една от частните вили в града. Голямата къща говореше за пари и възможности и той се зачуди какво общо може да има Дефне с този човек.
Върна се до нейния дом, но не се осмели да се качи. Щяха да се скарат, а той не искаше. Поседя загледан в светещия прозорец, след което си тръгна. Дори тази Дефне да не желаеше да го вижда, онази вкъщи със сигурност го очакваше с нетърпение.

В семейство Топал настроението бе ужасно. Сердар беше ядосан и изнервен, Нихан- притеснена и изплашена. Есра беше единствената, опитваща се да мисли логично, но тъй като бе малка, никой не я слушаше, докато си мърмореше кой и защо може да им е причинил това. Само бебето Исо като че ли не се интересуваше от станалото, гушнато между куп възглавници на дивана. Беше нахранен, сух, в ръката му бе любимата дрънкалка и просто следеше с очички движението на възрастните.
-   Ако бяха просто крадци, щяха да вземат парите и да се изнесат. Това е лично!- Сердар не спираше да си представя това, което откри сутринта в кафенето си.
-   Но ние нямаме врагове. Никому нищо лошо не сме сторили!- Нихан бъркаше вечерята им на котлона, опитвайки да спре треперенето на ръцете си. Още не се бе успокоила.- Нямаме конкуренти, в квартала няма от онези хлапета, които просто правят бели. Ние сме тиха махала, всички се познаваме.
-   Лично е, Нихан, срещу мен, срещу нас! Но защо?!

Неджми пристигна пръв в ресторанта, сядайки на масата така, че да види Суде веднага, щом влезе. Липсваше му, но разбираше защо се е отдалечила от тях. Понякога на самият него му се искаше да избяга с писъци от онази къща и да не се връща никога. Нериман бе станала нетърпима, а заплахата от парична криза, надвиснала над тях, превръщаше отношенията им в постоянни караници. Той настояваше тя да се замисли най- после какво ги очаква. Нериман държеше на своето, че те са Ипликчи и никой и нищо няма да ѝ попречи да запази статута си в обществото. Каквото и да казваше Неджми, сякаш не можеше да достигне до съзнанието ѝ.
-   Татенце!- Суде се хвърли на врата му, притискайки го в силна прегръдка.
-   Момичето ми! Добре дошли!- Отдръпна дъщеря си, оглеждайки с изненада Исо.
-   Здравейте!- Младежът му подаде ръка и Неджми я пое.
-   Съжалявам, че чаках толкова дълго, за да ти кажа.- Суде държеше другата ръка на баща си, сякаш той щеше да избяга.- Ние сме заедно.
-   Това е…- Неджми нямаше думи, затова просто местеше поглед между двамата.
-   Изненадващо?- Подсказа му дъщеря му.
-   Да.- Кимна той.
-   Ще ти разкажа всичко, но нека първо седнем. Достатъчно внимание привлякохме!
Настаниха се на масата- Неджми от едната страна, а Исо и Суде срещу него. В началото всичко бе странно, разговора тръгна трудно, но в края на вечерта всичко вече бе наред. За разлика от Нериман, Неджми нямаше никакъв проблем с връзката на дъщеря си. Дори напротив- така щеше да е много по- спокоен. Исмаил бе сериозен и работлив мъж и може би точно той щеше да успее да укроти дивия и буен характер на Суде, с който никой друг не бе успял да се справи.
-   А сега ще ми кажеш ли какво те тревожи?!
Пътуваха към вкъщи и Суде се завъртя на седалката, за да вижда добре лицето му.
-   Толкова ли си личи?
-   Помислих, че е заради вечерята, но и днес по телефона бе странен. Случило се е нещо.
-   Може би заради мен ще загубиш работата си!
-   Какво?!
Исо не можеше да мълчи повече. Изчака тя да осмисли казаното, следейки пътя и промяната в лицето ѝ едновременно. Шок, неразбиране, изненада.
-   Какво трябва да означава това, Исо? Какво става?
-   Транба ме изнудва, за да му продам къщата на семейство Топал.
Нов шок. Суде изглеждаше така, сякаш въобще не разбира за какво говорят. Трябваше ѝ повече от минута, за да реагира този път.
-   Къщата е твоя?!
-   Братовчед ти я купи, но за да не се обиди Дефне, я преписа на мен.
-   И сега Транба я иска. Защо?!- Виждаше как се опитва да си обясни всичко логично.
-   Изнудва Дефне.
-   Какво иска Дениз от Дефне?!
-   Тя да работи за него, за да победи Йомер.
Суде замълча, премисляйки отново всички факти. Пъзелът се нареди и тя избухна.
-   За кого се мисли Транба? Още колко ще продължава тази тяхна война с Йомер? Толкова години не стигат ли на Дениз, за да разбере, че не може да се конкурира с нас?! И защо иска да намеси Дефне? Тя вече няма нищо общо с Йомер!
-   Бивша съпруга му е, това в личен план. Освен това е ученичка на Йомер, най- добрата. И според Транба само тя може да нарисува обувки, които да победят Ипликчи.
-   И за да принуди Дефне да работи с него, иска да купи къщата на семейството ѝ. А за да я получи, заплашва теб чрез мен, правилно ли съм разбрала?!
-   Точно така. Освен това е пратил някой да изпотроши кафенето на Сердар. Сега там е като бойно поле и ще им трябват маса пари, за да го възстановят.
-   Полудял ли е този човек? Дефне сигурно е отчаяна?!
-   Бясна е по- вярната дума. А в гнева си човек върши много глупости!

Дефне отвори вратата, посрещайки гостите с прегръдка. Бе решила да разкаже на Синан и Ясемин за ставащото и да поиска съвет от тях. Познаваха Транба добре и може би те щяха да се сетят за нещо, което на тях им убягва. Освен това според нея имаха право да знаят за плановете му, а се съмняваше Йомер да е споделил каквото и да е. Не само поради отношенията помежду им, а и защото щеше да иска да се справи с Дениз сам. Точно както тя се бе опитала.
-   Какво се е случило отново?- Попита Ясемин, докато оглеждаше внимателно лицето ѝ.
-   Дълга история, която искам да ви разкажа.
-   А аз си мислех, че ще прекарам една спокойна вечер с две красиви жени. Каква заблуда!
-   Не му е сега времето за шеги.- Скара се годеницата му.- Йомер?!
-   И Транба!
Поведе ги към хола, опитвайки се да отбие за момента неспирните им въпроси. Кутиите с пица бяха пристигнали пет минути преди тях, затова масата бе готова. Наливайки им по чаша вино, Дефне седна и заразказва. Синан и Ясемин я изслушаха, без да я прекъсват, след което дадоха воля на гнева си. Възмутени и изненадани от наглостта на Транба, те попитаха Дефне какво мисли да прави.
-   Няма да приема предложението му, каквото и да стане. Ще намерим начин да го спрем, независимо как!- Гласът ѝ леден.
-   И ние ще помислим за това. Все трябва да има начин, с който да го накараме да се откаже!
-   Г-н Бурак вече обмисля варианта да заведа дело за тормоз. Но няколко букета са нищо, а и аз не пазя нито една от картичките. Не че в тях е имало кой знае какво.
-   А нападението над кафенето?- Синан опитваше да види цялата картина, обмисляйки какви стъпки могат да предприемат те.
-   Няма камери наоколо, никой нищо не е видял или чул. Махалата ни е спокойна, а в съседство с кафето са дюкяни, които са празни през нощта. Не знаем и доколко сериозен е бил при заплахите към Исо. Г-н Бурак иска да го използва като примамка, за да запише поне част от разговора му с Транба. Но и това е почти нищо. Ако Суде остане без работа заради мен, ще откача. Защо не послушах Йомер още в самото начало?!
-   Каквото и да бе направила, Дениз пак щеше да намери начин да действа. Не се обвинявай напразно.- Ясемин я прегърна, опитвайки да я успокои.- Защо бедите винаги се случват на добрите хора? Кога най- после ще имаш малко спокойствие.
-   Знаеш ли, задавам си този въпрос всяка сутрин. Но отговора така и не успях да го открия.

Йомер се събуди от мяукането на Дефне. Бе застанала върху гърдите му и надаваше жални вопли, които просто не можеха да бъдат пренебрегнати.
-   Добро утро!- Поздрави Йомер, без дори да си отваря очите.- Гладна ли си?!
Продължителното „мяууу”, което чу, прие за положителен отговор. Това бе станало обичайна практика- за разлика от неговата Дефне, тази се събуждаше с огромен апетит. Протегна се и взе телефона, чудейки се защо не е чул алармата си. Часът обаче едва пет сутринта. Не се бе надявал да спи до осем, но заспа едва в три и си мислеше, че му се полагат поне три часа сън.
-   Ядеш повече от мен, а не ти личи и грам. Каква е тая работа?!
Мърморейки си и търкайки очи, Йомер слезе, за да даде храна на животинката. Реши да си направи кафе и да го изпие, защото и да се върнеше в леглото, нямаше да заспи. Можеше да опита да поработи. Включи кафемашината и зачака, докато котето лакомо ядеше закуската си. Беше като хала.
-   Днес или утре трябваше да идем пак до ветеринаря? Някъде бях записал!- Попита Дефне, докато се опитваше да се сети сам.- Ще трябва да проверя.
Взе кафето и се отправи към кабинета, оставяйки вратата му открехната. Бяха минали едва петнайсетина минутки, когато малката влезе и със скок се настани в скута му. Нави се на кълбо и замърка, а той просто се усмихна. Още един навик, който си бяха изградили двамата.
В началото му бе странно. Да има друго същество в къщата, а и то да зависи от него. Трябваше да се съобразява кога ще се прибере. Дали има храна за котето, дали му е налял достатъчно вода за през деня. Малката настояваше и спеше в неговото легло, а Йомер бе свикнал да е сам. Освен това тя не го оставяше никъде, освен в банята. Неусетно бе започнал да ѝ говори, не само да ѝ се кара. Споделяше с нея, питаше я за неща, които го тормозеха, все едно тя можеше да му отговори. Осъзнаваше, че се променя и това го радваше и плашеше едновременно. Бе се превърнал в коренно различен човек и то само благодарение на едно коте. Но нали точно това искаше? Да се промени, за да покаже на Дефне, че вече не е онзи глупак, който я остави на средата на пътя?
-   Какво ще кажеш?- Попита Йомер, показвайки скицата, когато котето стана и се протегна на коленете му.- Мисля, че се получи доста добре. Ако си послушна, ще направя един и на теб! Точно така, само ако слушаш!
Сякаш за да покаже колко добричка може да е, Дефне се умилка в гърдите му, покатери се по тях и свря влажната си муцунка във врата му, мъркайки доволно, когато и той я погали по гърба. Дращеше го леко по раменете, навирайки носле в лицето му и просейки си ласки.
-   Голяма си глезла понякога. Колко само ми напомняш на нея!- Въздъхна Йомер, давайки на котето това, което иска. То не бе виновно за онова, което той бе загубил.

Дефне се събуди с главоболие. Две чаши вино, а сякаш бе изпила бутилката сама. Изпи два аспирина и се приготви, повтаряйки си никога повече да не повтаря тази грешка.
Бурак я придума да изпие и едно кафе с него, за да се събуди напълно. Обсъдиха възможността да използват Исо, който да се срещне с Транба и да запише целия разговор, надявайки се онзи отново да го заплаши. Дефне нямаше съмнение, все пак познаваше методите на Дениз повече, отколкото ѝ се искаше. И макар да бе постъпила като пълна глупачка, пренебрегвайки съветите на Йомер, нямаше намерение и занапред да постъпва толкова идиотски.
-   Дори и да не успеем да му причиним кой знае какво, поне ще му докажа, че няма да стоя и да гледам как съсипва живота на близките ми. Той със сигурност няма да очаква такава крачка от моя страна.- Усмихна се Дефне, преди да вдигне звънящия телефон.
Слава Богу, денят бе спокоен. Дефне прекара следобеда в мисли затова как бе стигнала дотук. Знаеше, че е безсмислено и само се измъчва, но не можеше да спре да мисли за всичко случващо се. Лошите неща в живота ѝ бяха като лавина- всяко водеше поне още две след себе си. 
Бурак ходи два пъти до съда, а Деврим пак бе поел на някъде. Снощи отново я изпрати и тя бе благодарна за загрижеността му, но се чувстваше като малко дете, което всички трябва да пазят. Днес най- после щеше да се върне към нормалния си начин на живот и да се почувства себе си. Или поне така си мислеше, преди Синан да ѝ позвъни.
-   Мисля, че измислих идеалното спасение за теб!

Добро утро!  



Олеле нашите сови са ни зарадвали!
Темпи, Славе благодаря ви за любимите четива!  

Хубав ден!

Аййй, страхотен сценарий това...Нашата история.Снощи сън не спах да я прочета.И сега какво,всеки ден по малко така ли?Или даже не всеки ден!
Ах,автора,аааах😉

 



Интересно, кого ли вижда Боре пред себе си

Привет момичета
Честита нова година! Бъдете здрави и щастливи! Нека новата година ни донесе много интетесни проекти с нашите любимци Елбар .
Днес видях че в ИГ на дневен ред са лайковете на аслан партнерите . Нали са си колеги, много хубаво!
Добре дошли на всички новопоявили се във тийм ЕлБар-Дефом .
Славе дълго чаках завръщането на малкото дяволче Ипликчи .
Темпиджим , татлъм тешекюлер за поредните няколко глави. Харесва ми интеригата! Дерзай

Здравейте, дами     
Честита Нова година! Да е мирна и успешна!
За вас и семействата ви -здраве, благоденствие и късмет!



Славе  , малката хулиганка хич не се е укротила, въпреки че толкова време я нямаше 

 



От едни по други времена

Диди, Коте