Как протече второто Ви нормално раждане?

И аз се включвам в темата, изключително полезна, мен най-много ме притеснява епизотомията и дали ще се наложи пак такава или да не получа разкъсвания, защото това бебе върви по-голямо от първото. С първото много се измъчих, 16 часа от приемането ми в болницата до раждането, с включена система окситоцин накрая за 2 часа родих, но болките бяха зверски, контракциите нередовни и накрая като ме шиха упойката не беше хванала и усещах всичко... Не знам даже колко шева бяха. Възстановяването ми беше много бавно и трудно, две седмици не можех да си седна на г**а...  За това силно се надявам второто наистина да е по-бързо и по-лесно, сега се чувствам и по-подготвена (4 години и половина по-късно), но все пак гледам да не го мисля много, че си го има и страха... Чакаме бебчо на 30.12.2018 г. 💙

Happy mommy, аз втория път още с прекрачването на прага на родилното казах на всички, че окситоцин няма да дам да ми сложат. Имаше коренна разлика. Не е само от него най-вероятно, но има роля и това. Първия път отидох с 4+ см. разкритие, след нерегулярни контракции цял ден, нямах силни болки до момента, в който незнайно защо ми хакнаха системата. От тогава до раждането ми се губят трите часа. Не знам припадала ли съм между контракциите, заспивала ли съм, но нямам наистина ясни спомени. Нямах никакви сили да напъвам, а и истински напъни не усетих изобщо, съответно се наложи да ми скачат по корема. Няма значение де, минало заминало. Втория път отидох с изтичащи води, 2 см. разкритие. Приеха ме в 8, до 14.30 имах едва 4 см. Към 15 ч. започнха по-силни контракции, а към 16 силни напъни, за нула време бях направила пълно разкритие, родих малчо в 16.25 за нула време с един два козметични шева. Успех и леко раждане! 🤗

Както казах на първото раждане мисложиха окситокцина защото ми бяха изтекли водите а нямах контракции ни дявол. Включиха ми го в8:30 и казаха на мъжа ми че ще родя след 17:00. Да ама не. В 11:00 вече ми идваше да пълзя по стените и се примолих на акушерката да ме провери. Тя като ме видя изпадна в паника. Бях със 7 см. Едвам свариха да ме преместят, мислех че ще родя в коридора. В 11:20 почна изгонването но се проточи 20 Мин заради пъпната връв. Родих в 11:40, горе-долу за три часа но истински кошмарни.
Затова Втория път исках без окситокцин. Прекарах си часовете от една контракция на час до контракция на 5-7 минути вкъщи. Сумарно отне 9 часа , като първите 6 часа имах по контракция на час час и половина. Следващите  три часа от контракция на час, стана контракция на 5-7 минути. От там в болницата за15 минути, , докато попълним документите още 15-20 и направо в родилна зала. Нямаше време ни за обезболяващи ни за окситокцин. Щях да родя с втория напън но главата на маминия сладък се оказа два см. над нормата. Опитвахме опитвахме но нямаше минаване. Епизотомираха ме. Иначе втория път беше песен. Най-трудно беше да докато ми попълваха документите за прием в болницата , трябваше да си стоя на краката и да отговарям адекватно а имах контракции през 3 минути

 Да се включа и аз, може да съм полезна на някой с голяма разлика. При мен второто раждане беше 16 години след първото и беше много по-лесно от него. Разликата е, че при първото ми изтекоха водите, без контракции и без разкритие. Включиха окситоцин - около 13-14 часа силни, ужасно силни болки. Контракции - кратки (около 1-2 минути), през кратък интервал от време(2-3 минути). Второто - без окситоцин, около 2 -3 часа общо, контракциите - не бяха силно болезнени. Около 30 мин. накрая бяха по-силни, но се търпяха. Според мен огромната разлика в силата на болката е от окситоцина, но при първото раждане без него нямаше да се случи нормално.
С втрото тръгнах към болницата, когато контракциите бяха през 20-ина минути, но много бързо се развиха нещата. При първото е ясно, че след като ми изтекоха водите.
Напъни при първото имах много силни и много бързо след като започнаха родих - буквално с един напън, но първите два-три нямаше никой около мен и се опитвах да ги задържа (не се получава, процесът си върви без да можех да го контролирам). При второт раждане въобще нямах напъни и това беше по-тежката част от раждането, защото лекарката ми казваше да напъвам, а то болеше, но пак два-три пъти и акушерката извади госпожицата.
При първото имах леко разкъсване - два шева, при второто - никакви шевове, но и госпожиците не бяха големи -  първата 54 см.  и 3, 100 кг., втората - 50 см. - 2.990 кг.
При първото се възстанових по-трудно, по-скоро при второто не съм имала нужда от възстановяване.
Определено при второто раждане бях по-добре подготвена.
В заключение, въпреки че акушерките ми обясняваха да искам секцио, поради голямата разлика(16 г.) и възрастта ми - 37 г., както и моето настояване да родя секцио, благодарна съм на  лекарката, която не позволи и родих много, много лесно второто си дете.

И двата пъти раждах с окситоцин. Първия път подозирам лекарката, че искаше да родя в нейната смяна, втория път отидох след цял ден и нощ нерегулярни контракции с 4 см. разкритие и ми предложиха или да си ходя, защото не е започнал родилен процес, или да ми сложат окситоцин.

С първото раждане ми предозираха окситоцина и доста ме болеше. С второто усетих едни 4-5 по-болезнени контракции преди да ми сложат епидуралната упойка и след това нищо повече не ме боля. С първото и епидуралната ми бяха предозирали, защото не си усещах краката 2 часа след раждането. Не усетих и напъните, но можех да напъвам. С второто усетих кога се появиха напъните, но ми отне малко повече време за изгонването. Първото родих с 4 напъна, второто - примерно с 9-10. След първото - 3 шева на шийката, с второто - нито един. С първото бях отекла отдолу, с второто - не. Като цяло с второто бях много по-спокойна, но затова голяма роля изигра и екипът. Акушерките бяха страхотни, дори едната си вдигна блузата, за да ми покаже на нейния корем кои мускули трябва да активирам за напъването. Отделно, обстановката в частна болница със самостоятелна родилна зала - също. Възстанових се и с двете много бързо, с второто ми се прибра корема малко по-бързо.

И аз си изчаках вкъщи с второто и не дадох да ми сложат окситоцин.
И двата пъти имам епизотомия, като втория ме зашиха по-добре и зарастна лесно.

Мами моля изкажете своя опит, как започна второто раждане при вас? Аз съм с термин 30.12 2018г., днес на прегледа се установи, че имам 2 см. разкритие и околоплодните води са малко намалелели, което били признак, че раждането наближава, а плацентата си е 'свежа' според доки... С първото ми падна тапата и след това на преглед се установи, че имам 2 см разкритие и родих след 2 дена. А сега тапа още не е падала, болки не усещам, освен леко напрежение ниско долу от време не време... И тръпна в очакване, защото ме чака и 1 час път до болницата...

Момичета, като автор на тази тема, която много ме вълнуваше последните девет месеца, искам да споделя и моите отговори във връзка с второто ми раждане и се надявам да бъдат полезни и за други потребителки.

1. Беше ли второто Ви раждане по-кратко от първото? Колко часа от началото на контракциите или изтичането на водите продължи? Да, беше по-кратко. Първият път родих около 26 часа след началото на контракциите, а вторият път - около 7 часа след началото на контракциите.
2. Бяха ли по-малко болезнени контракциите в сравнение с тези от първото Ви раждане? Да, бяха в пъти по-малко болезнени и докрая си останаха съвсем поносими. Самата болка втория път се усещаше само в долната част на корема, докато при първото раждане ме болеше целият корем и бедрата.
3. Колко време останахте вкъщи и на какъв интервал контракции тръгнахте за болницата? Останах вкъщи около 4 часа и когато тръгнах за болницата, контракциите бяха на около 7-10 мин.
4. Слагаха ли Ви система с окситоцин? Ако едното Ви раждане е било с окситоцин, а другото-не, имаше ли разлика в силата на болките между двете? Този път държах на своето, че не искам система с окситоцин и ми пуснаха такава съвсем накрая(последните 15 мин), защото вече бях с пълно разкритие и имаше нужда да се подпомогнат контракциите за да започнат напъните. Първият път ми сложиха окситоцин на още на 2-3см разкритие и болките станаха абсолютно нетърпими, докато втория път получих пълно разкритие без помощта на окситоцин и болките изобщо не станаха толкова силни, колкото очаквах.
5. Имахте ли по-силни, от първото раждане, напъни или бяха по-слаби или липсващи? Първият път нямах никакви напъни, докато вторият път имах много силни и родих с 3 напъна.
6. Имахте ли епизиотомия или разкъсвания? Получих естествени външни разкъсвания и ми направиха 3-4 шева.
7. По-бързо ли се възстановихте този път или не? Еднакво и двата пъти.
8. Бяхте ли по-добре психически подготвени за второто раждане и това помогна ли Ви? Да, бях категорично по-подготвена втория път и това определено ми помогна много.
9. Споделете за други разлики между двете Ви раждания. Ражданията ми бяха коренно различни, като второто беше много лесно, много по-малко болезнено и хубаво, за разлика от първото, което ми остави ужасен спомен. Смятам, че втория път ми помогна моята предварителна подготовка, силна мотивация, присъствоето на таткото и уговорката с медицинския екип да оставим нещата колкото се може повече на естествен ход. Също така беше второ раждане по-малко от 3 години след първото, заради което получих пълно разкритие много бързо, така че и това не е без значение. Важно беше също, че вторият път държах да се разхождам и прекарах по-малко време легнала по гръб, докато първият път ме държаха по гръб и така много трудно понасях болката.

Пожелавам на всички бъдещи майки такова леко раждане със съвсем поносими болки. Аз за себе си се убедих, че предварителната подготовка за раждането е от ключово значение за това как ще протече то.

Поздравления, Happy! Да сте живи и здрави и да ви радва много новият член на семейството!

Интересно ми е първото ти раждане в държавна болница ли е било?

Благодаря. Не, първото ми раждане беше в същата частна болница, но с друг екип. Сега по-внимателно си подбрах лекаря и предварително обсъдих желанията си по време на раждането.