Бързи здравословни въпроси и отговори – 17

  • 38 569
  • 742
# 210
Не съм те прочела правилно.Проблема ти са киселините.При мен се бяха появили след като ми бяха изписали куп лекарства,след Хистероскопия.Тахан на гладно,сок от пресен картоф,семена от живовляк.Таблетки Талцид .Това ме оправи.А имах пожар в стомаха
Виж целия пост
# 211
Киселините вече не са ми проблем,а пораженията,които нанесоха,когато се събудих от давене преди няколко нощи.
Сега вече проблема е гърлото.Сутрин почти не мога да говоря.
Виж целия пост
# 212
Не се притеснявай, аз нямам време да изпадна в това състояние.
Ежедневието ми се  е превърнало в борба за оцеляване, буквално! Бачкам като замаяна и в свободното си време изключвам, не си поставям диагнози! И не гледам на себе си като на пътница! Вместо да се радваш на живота и здравето ти идваш тук да се жавалваш- ЗАБЕЛЕЖЕТЕ- защото си здрава!!! Защо не си доволна с това???  Колко специалисти да ти кажат- проблема е  в главата ти!!!
Намери си занимание, разсей се, спри да си внушаваш, здрава си, защо не те устройва???

Не ме устройва ,защото не се чувствам така да не мислиш ,че ми е хубаво на мен и си измислям симптомите .И аз искам да ходя на работа ,да обърна внимание на детето си както трябва,да ходя на разходки.Не е до време ,да не дава Господ да се разболяваш тогава не пита имаме ли време ,нямаме ли време.За мен това състояние постоянно да ми се мотае,да имам сърцебиене и гадене е ужасно пречи ми въобще на ежедневието 😢

Със всичките тези симптоми съм наясно, защото при мен се появиха след изкарания грип в началото на годината. Този грип какво ли не ми докара като усложнения, то не беше бодежи по цялото тяло, невралгия почти на цялото тяло, колебание в кръвното налягане, което досега не бях имала, постоянно сърцебиене, че дори от лекарствата прескачане на сърцето и болки под сърцето, което ми казаха, че може да е невралгично, а може и далак. Постоянни болки в ръце, крака, схващане се в едната, се в другата ръка, постоянно втрисане, което и на мен лекарите ми казваха, че е от неясни симптоми. Започнах работа точно когато се разболях и настъпиха усложнения. Други години зимата като вървях се кефих, че не се застояване на едно място, не можех да си представя какво е дори в най-студеното да съм все на едно място и да не искам да мърдам. След тези неща обаче стана. Мимоза е права, независимо какъв е проблема. Човек става асоциален, усеща си проблемите, не желае нито да работи, нито да излиза някъде ей така, освен ако няма спешна работа или до работата и обратно. 9 месеца ходих на работа все така. Зима, лято нямаше за мен. Колко пъти закъсняваха за работа, защото ходих де на изследвания, де на лекари. Колегите на работата полека започваха да ми се нервят. Смятаха, че го правя нарочно, за да не работя. Докато не се разболя друга моя колежка. 30 дни не й стигнаха да си вземе болничен. И то не от самия грип, а от усложненията. Появи се суха кашлица, която продължава  и до днес и все с храчки . И те като настъпят е нормално човек ден след ден като не вижда поне малко промяна към оздравяване или отшумяване , да започва да се тревожи, тревожи и да се страхува. Много се притеснявах, направо реват всяка вечер. Казвах си какво се случва, дори в болница лежах, къде е проблема, каква е тази инфекция, която уж имам, а не могат да открият. С месеците тревоги, тревоги, тревоги, ми откриха тироидит на щитовидната жлеза. Преди обаче да ме изследват, имах много голям апетит. Дори бях напълняла с два кг, а аз съм изключително слаба. За първи път ядях много. И понеже работих пред компютър и това предразполагаше да пълнея. Тъпчех се с всевъзможни неща и най-вече сладко. Изведнъж желанието за сладко изчезна. Единствено консумирам вафли без шоколадова глазура и бисквити. Просто и едно парче шоколад или бонбона веднага ме замайваха. Все едно съм бягала много и се случи замайване. И заради това ми пуснаха хормони. Но за съжаление не успях да попадна и на читави ендокринолози. Тсх и фт4 били в норма и край , нямам право на хормони. 11 месеца живея в стрес, в мислене, в ядосваме, в гледане как другите се забавляват, а аз не мога. Лятото особено, когато бях навън и понеже втрисане то и субфебр. температура бяха постоянно явление при мен и само да духнеше вятър, или да бяха пуснали колегите ми климатик, аз се вкоченявах и се тресат все едно е много студена зима и аз съм болна. Това е и до днес, няма студено, няма топло втрисане то е всеки ден. Но в един момент свикваш с всичко, колкото и неприятно да е и започваш да мислиш много рядко за него. Стресът и отрицателните мисли не водят до нищо добро. Разказах всичко това, защото още съм в борба със състоянието ми, което незнайно защо ме тормози. Знам как се чувстваш. Непрестанно сърцебиене да имаш като си спокойна, седнала , вървиш, спиш и да чуваш това не е работа. Или постоянно да ти се вие свят и да не можеш да се концентрираш в своите задължения. Понеже аз нямах необходимата подкрепа от моите близки и винаги получавах ускоряване, вместо ще се оправиш спокойно и не знам как да мисля положително за всичко. Ти си имаш семейство, имаш си най-ценното създание в живота, малко детенце. Ние хората със кисти сме застрашени и да не разберем какво е да имаш дете. Спортуваш ли нещо, не говоря за навън. Някакви леки упражнения сутрин например. Правила ли си дихателни упражнения, когатонсе появи сърцебиене?
Много ти благодаря за разбирането и отделеното време да напишеш всичко това.Не не правя упражнения никакви аз само като лежа ми се вие свят а като стана е нещо ужасно😢 когато започне сърцебиене правя да вдигаш дълбоко и да издишам,но не усещам да ми помага
Виж целия пост
# 213
Не се притеснявай, аз нямам време да изпадна в това състояние.
Ежедневието ми се  е превърнало в борба за оцеляване, буквално! Бачкам като замаяна и в свободното си време изключвам, не си поставям диагнози! И не гледам на себе си като на пътница! Вместо да се радваш на живота и здравето ти идваш тук да се жавалваш- ЗАБЕЛЕЖЕТЕ- защото си здрава!!! Защо не си доволна с това???  Колко специалисти да ти кажат- проблема е  в главата ти!!!
Намери си занимание, разсей се, спри да си внушаваш, здрава си, защо не те устройва???

Не ме устройва ,защото не се чувствам така да не мислиш ,че ми е хубаво на мен и си измислям симптомите .И аз искам да ходя на работа ,да обърна внимание на детето си както трябва,да ходя на разходки.Не е до време ,да не дава Господ да се разболяваш тогава не пита имаме ли време ,нямаме ли време.За мен това състояние постоянно да ми се мотае,да имам сърцебиене и гадене е ужасно пречи ми въобще на ежедневието 😢

Със всичките тези симптоми съм наясно, защото при мен се появиха след изкарания грип в началото на годината. Този грип какво ли не ми докара като усложнения, то не беше бодежи по цялото тяло, невралгия почти на цялото тяло, колебание в кръвното налягане, което досега не бях имала, постоянно сърцебиене, че дори от лекарствата прескачане на сърцето и болки под сърцето, което ми казаха, че може да е невралгично, а може и далак. Постоянни болки в ръце, крака, схващане се в едната, се в другата ръка, постоянно втрисане, което и на мен лекарите ми казваха, че е от неясни симптоми. Започнах работа точно когато се разболях и настъпиха усложнения. Други години зимата като вървях се кефих, че не се застояване на едно място, не можех да си представя какво е дори в най-студеното да съм все на едно място и да не искам да мърдам. След тези неща обаче стана. Мимоза е права, независимо какъв е проблема. Човек става асоциален, усеща си проблемите, не желае нито да работи, нито да излиза някъде ей така, освен ако няма спешна работа или до работата и обратно. 9 месеца ходих на работа все така. Зима, лято нямаше за мен. Колко пъти закъсняваха за работа, защото ходих де на изследвания, де на лекари. Колегите на работата полека започваха да ми се нервят. Смятаха, че го правя нарочно, за да не работя. Докато не се разболя друга моя колежка. 30 дни не й стигнаха да си вземе болничен. И то не от самия грип, а от усложненията. Появи се суха кашлица, която продължава  и до днес и все с храчки . И те като настъпят е нормално човек ден след ден като не вижда поне малко промяна към оздравяване или отшумяване , да започва да се тревожи, тревожи и да се страхува. Много се притеснявах, направо реват всяка вечер. Казвах си какво се случва, дори в болница лежах, къде е проблема, каква е тази инфекция, която уж имам, а не могат да открият. С месеците тревоги, тревоги, тревоги, ми откриха тироидит на щитовидната жлеза. Преди обаче да ме изследват, имах много голям апетит. Дори бях напълняла с два кг, а аз съм изключително слаба. За първи път ядях много. И понеже работих пред компютър и това предразполагаше да пълнея. Тъпчех се с всевъзможни неща и най-вече сладко. Изведнъж желанието за сладко изчезна. Единствено консумирам вафли без шоколадова глазура и бисквити. Просто и едно парче шоколад или бонбона веднага ме замайваха. Все едно съм бягала много и се случи замайване. И заради това ми пуснаха хормони. Но за съжаление не успях да попадна и на читави ендокринолози. Тсх и фт4 били в норма и край , нямам право на хормони. 11 месеца живея в стрес, в мислене, в ядосваме, в гледане как другите се забавляват, а аз не мога. Лятото особено, когато бях навън и понеже втрисане то и субфебр. температура бяха постоянно явление при мен и само да духнеше вятър, или да бяха пуснали колегите ми климатик, аз се вкоченявах и се тресат все едно е много студена зима и аз съм болна. Това е и до днес, няма студено, няма топло втрисане то е всеки ден. Но в един момент свикваш с всичко, колкото и неприятно да е и започваш да мислиш много рядко за него. Стресът и отрицателните мисли не водят до нищо добро. Разказах всичко това, защото още съм в борба със състоянието ми, което незнайно защо ме тормози. Знам как се чувстваш. Непрестанно сърцебиене да имаш като си спокойна, седнала , вървиш, спиш и да чуваш това не е работа. Или постоянно да ти се вие свят и да не можеш да се концентрираш в своите задължения. Понеже аз нямах необходимата подкрепа от моите близки и винаги получавах ускоряване, вместо ще се оправиш спокойно и не знам как да мисля положително за всичко. Ти си имаш семейство, имаш си най-ценното създание в живота, малко детенце. Ние хората със кисти сме застрашени и да не разберем какво е да имаш дете. Спортуваш ли нещо, не говоря за навън. Някакви леки упражнения сутрин например. Правила ли си дихателни упражнения, когатонсе появи сърцебиене?
Много ти благодаря за разбирането и отделеното време да напишеш всичко това.Не не правя упражнения никакви аз само като лежа ми се вие свят а като стана е нещо ужасно😢 когато започне сърцебиене правя да вдигаш дълбоко и да издишам,но не усещам да ми помага

Добре е , че правиш поне някакви дихателни упражнения, но аз не говоря за нещо прекалено натоварващо. Когато станеш от леглото просто сядаш, започваш бавно и леко да се разгрваш. Няколко махове с ръцете първо да раздвижеш тях, след това с врата, полека полека и с краката и чак тогава се изправяш. Не прави рязки движения от ставане към лягане и обратно. Важно е да започнеш лека по лека да се раздвижваш. Колкото и сърцебиене да получиш от това, после като се натовариш поне малко и започва период на намаляване на пулса. Тялото ти е обездвижено и лека по лека не е лошо да започнеш да го раздвижваш. По този начин не само физически, но и психически ще започнеш да се отпускаш. Това е като за начало. После можеш да включваш гимнастика в право състояние, има много движения за ръце, крака, кръст, глава. Каквито и да правиш си е добре. Това ако за седмица се получи, но задължително е да е постоянно , не един ден и на втория да се откажеш, защото е нормално след първите да ти е отмаляло и да ти е терсене. По няколко пъти на ден след изправяне от легнало положение да си раздвижваш частите на тялото, полека лека ще започнеш да се чувстваш по добре. И е много важно да имаш воля. Няма да се отказваш с думи не мога. Колкото повече страх се изпитва в такива моменти, толкова повече стопираш всички процеси да се оправиш. Ако до седмица, две започнеш да почувстваш лека промяна, можеш да започнеш и с аеробика сутрин за разгряване и вечер няколко движения преди лягане. Никой не те кара нито да бързаш, нито да ги правиш колкото да отбиеш номера. Може да е бавно, но ти самата да усещаш някакъв ефект. Ще ти се отрази много добре, повярвай ми. Ако се чувстваш много отслабена и имаш и мускулни болки по ръцете и краката можеш да приемаш и Магнезий , който подпомага както стреса, така и сърцето. Но е много важно когато се застоиш по дълго време на едно място, на всеки 30 40 минути някакви леки движения да си правиш.
Виж целия пост
# 214
Пак съм аз много ми е лошо много ми де гади имам чувството,че ще повърна всеки момент.Едва се изходих до тоалетна по голяма нужда и имаше кръв отново ,но този път сякаш със съсиречета .Пише много лоши неща в нета а и както не се чувствам добре,много ме е страх няма да издържа така да ходя ли ,ако е някой кръвоизлив
Виж целия пост
# 215
Не се шашкай,най-вероятно са хемороиди,има някой по-навътре.Вземи си едни свещички Цикатридина.И си виж диетата.
Виж целия пост
# 216
Не се шашкай,най-вероятно са хемороиди,има някой по-навътре.Вземи си едни свещички Цикатридина.И си виж диетата.
Така го приех миналия път,но сега имаше съсиреци  а и много ми е лошо много,едно къркорене в стомаха и се поду
Виж целия пост
# 217
Ходила ли си на гастро?
Имаш у вас хапчета Дуспаталин?
Виж целия пост
# 218
Ходила ли си на гастро?
Имаш у вас хапчета Дуспаталин?
Нямам такива хапчета .На гастро ходих началото на септември ,но сега като получих тези кървенета не съм ходила и предния път го отдадох на запека и напъването,но този път тези съсиреци ме плашат и това силно гадене и къркорене в стомаха
Виж целия пост
# 219
Мимозка,защо като начало не седнеш и не направиш един "план за действие".Подреди приоритетите си.Запиши ги на лист като ги степенуваш по важност.Спомни си кога и с какво започнаха неразположенията ти.Събери си всички изследвания и диагнози.Опиши ги последователно в хронология(неразположение-изследване). Не пропускай детайли,дори да ти се струват маловажни или не от значение.Важно е да се свали адекватна анамнеза и да бъдеш насочена към правилния/те специалисти. Надявам се vici_75 да се включи и обясни за полипите.
Може да се поразровиш в руските сайтове.Предлага се онлайн консултация за потвърждаване на диагноза(или насоки за изследвания).Не зная дали се заплаща.
Виж целия пост
# 220
Мимозка,защо като начало не седнеш и не направиш един "план за действие".Подреди приоритетите си.Запиши ги на лист като ги степенуваш по важност.Спомни си кога и с какво започнаха неразположенията ти.Събери си всички изследвания и диагнози.Опиши ги последователно в хронология(неразположение-изследване). Не пропускай детайли,дори да ти се струват маловажни или не от значение.Важно е да се свали адекватна анамнеза и да бъдеш насочена към правилния/те специалисти. Надявам се vici_75 да се включи и обясни за полипите.
Може да се поразровиш в руските сайтове.Предлага се онлайн консултация за потвърждаване на диагноза(или насоки за изследвания).Не зная дали се заплаща.

Как да седна и да направя план в това състояние много ми е лошо ,притеснява ме тази кръв със съсиреци ,ясно ми е че има някакъв проблем ,но какъв е ,писна ми толкова време нищо,не е всичко само на психична основа ето тази кръв няма как да е от там с тези съсиреци и  това силно гадене 😭много ми е трудно вече ,много притеснено ,и къде да идеш в събота и да ти обърнат внимание 
Виж целия пост
# 221
Didka-moni то няма много за обеснения за полипите Simple Smile Там е тя че не се усеща нищо, ни болка, ни неразположение, ни нищо. То за това и човек си ги носи докато станат на рак. На случаен преглед се откриват въобще ако някой лекар се наеме да праща на колоноскопия. Но в Бг пък може да се ходи на частно, така че и това е вариант.
Виж целия пост
# 222
Здравейте! Жена на 52 г. съм и до началото на тази година, цикъла ми винаги е бил редовен, без проблеми и около седмица. В началото на тази година започна да ми прескача и да ми идва на два три месеца веднъж. Май месец посетих генеколог и тогава се установи, че имам някаква гъбична инфекция, но всичко друго било нормално. Имах назначени свещички за 2 месеца, като август отново посетих генеколога, но на прегледа всичко беше вече изчистено и цитонамазката ми беше добре. През септември и октомври цикъла ми беше добре, но този месец се случи това. Първата седмица на ноември имах за 4 дена и след това ми спря. Миналата събота отново ми дойде, но този път само със съсираци и много обилен. Днес ми е 9 ден и цикъла продължава да ми е така. Нямам иначе никакви болки , но ме притеснява това кървене. Знам, че за периода на менопауза са нормални тези неща, но започнах много да се притеснявам.
Виж целия пост
# 223
Моето мнение е, че трябва да се посети ендокринолог.

Момичета, моля препоръчайте ми добър пулмолог (за възрастен и за дете) за София.
Виж целия пост
# 224
Отново съм аз много зле се чувствам вече абсолютно нямам сили за нищо и да лежа ми е трудно също,тази нощ не съм спала почти .Вчера стигнах до спешното страшно гадене,подуване на стомаха ,къркорене ,изхождане с кръв и съсиречета, езика ми обложен и имам горчив вкус в устата .Моля ви за помощ ,просто не мога повече така наистина кажете къде мога да ида в София да ме приемат и да направят каквито изследвания преценят,че е нужно не мога да чакам повече и дали още днес ще може да стане
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия