Подсъзнанието може всичко/69 Линкове за всички техники има на 1 стр.

Аз ще подхвана една друга тема. Има ли някой опит с енергийните вампири и особено, когато става въпрос за близък роднина, когото не можеш да избегнеш. Този човек ми въздейства изключително негативно и винаги след общуване ми остава едно много неприятно чувство, а понякога и буца в гърлото. Ставам нервна, просто не мога място да си намеря. Как мога да огранича влиянието?

Просто не се срещай с него.

Когато това е майка ти - няма как да не се срещаш, колкото и да не ти се иска. Още повече, че непрекъснато те занимава само с проблеми, болести и накрая даже ти се обижда и ти вменява вина. Не става с игнориране на човека, а колкото повече се опитваш да й угодиш, толкова повече не се получава. Все от нещо не е доволна.
Аз всъщност започнах темата, защото е интересна, според мен, и защото на всеки се е случвало да среща подобни хора. Да, когато са чужди, е лесно да ги отбягваш, нямам проблем с това, но когато са в семейството и не можеш да се освободиш от тях така лесно - за това беше и въпроса ми. Много хора четат и пишат, все някой се е сблъсквал с подобен проблем.

Аз имам същия проблем с моята майка. За нула време ме изнервя и не можем да говорим нормално. Опитвам се да практикувам хоопонопоно, докато говоря с нея и като че ли нещата са малко по-добре.

А защо всъщност трябва да ѝ угаждате?! Тя нали е възрастен човек? Вие нямате ли си собствено семейство - деца, мъж? Темата е дискутирана из форума, търсете в подфорума за семейните отношения. Според мен трябва да промените Вашите настройки и да погледнете малко по-егоистично на нещата. Да, малко егоизъм не вреди. Все пак си имате и лични нужди, и личен живот, помислете върху това.

Опитвам се да й угаждам най-вече емоционално, защото живее сама - разведена е с баща ми от много години и съдът ме е присъдил на нея и естествено моето задължение сега е към нея, като родител. Обръщам й внимание точно заради това, а и ми става жал в определени моменти. Ако не съм аз ще си кукува съвсем сама, всъщност никой от фамилията не обича да общува с нея и всеки я избягва. Но понякога и на мен ми идва в повече, особено когато започне да се обижда от всякакви глупости. Угаждането всъщност е моя опит да поддържам нормални взаимоотношения с нея, донякъде се получава, но има моменти, в които имам чувството, че конфликта се търси от нейна страна. Тя ме познава, знае, че реагирам веднага на несправедлива критика и въпреки това, като че ли ме провокира да избухна - с тон, с реплика, с обвинение някакво и т.н. Тя може сега да се сети за нещо, което съм я обидила, според нея обаче, преди не знам си колко години и да го натяква в момента. Предизвиква бурна реакция от мен, тя надява жертвеническата риза - видиш ли колко съм лоша и зла, как се държа с нея, след това от цялата работа аз се чувствам виновна и не мога да се възстановя с дни. Просто се чувствам зле. Затова стигнах до извода, че тя е енергиен вампир. И нали все пак темата е за алтернативни подходи към проблемите. На мен това ми трябва - друг начин да неутрализирам атаките й. Защото те няма да спрат и защото с разговори и обяснения не става. Когато й обяснявам как се чувствам, тя започва да обръща нещата към мен - „а ти тогава еди какво си ми направи, еди какво си ме обиди”  и т.н. Така е било през целият ни съвместен живот, мислех, че като се омъжа и се отделя това ще спре, но- не.

galya_o, Аз мисля, че трябва да се защитиш енергийно по някакъв начин, на първо четене ми идва визуализацията на "балон", който те обгражда отвсякъде и не позволява на негативната енергия да проникне и да те нарани. Можеш да го визуализираш и като започнеш да търкаш дланите си една в друга и после с твоята собствена енергия да очертаеш балона около себе си и да му дадеш определен цвят (моят е розов). Друго, за което се сещам, е да визуализираш майка си щастлива, здрава, отнасяща се прекрасно с теб и всички нейни близки и приятели.

Според мен трябва да промениш отношението - ето тези твои думи - "естествено моето задължение сега е към нея, като родител", ми говорят много...
Някои хора злоупотребяват с думата "благодарност" - "Аз съм те гледала, ти сега трябва да се отблагодаряваш, ти си длъжна и т.н." Някой е направил нещо за теб и сега за благодарност ще трябва да сложиш света в краката му, иначе се превръщаш в неблагодарник, виновник за всички проблеми... От опит също го казвам.
Хареса ми постът на Auspicious!

"Тя ме познава, знае, че реагирам веднага" 

Това ми направи впечатление. Докато получава това, което търси, няма да се промени.
Можеш да промениш само своето отражение. Знам, че не е лесно, но си струва да опиташ.
Много се дразнех на една приказка, но има много истина в нея. "Ходи ли бивол по керемиди? Ходи, ходи."
Може да потърсиш в Дриймленд, там има много по този въпрос.

Благодаря на всички, отзовали се момичета. И на тези, които ще го направят.

Аз съм писала желания за сина ми - "Благодаря, че намирам начин да помогна на сина ми за ...." , "Благодаря, че Вселената ми изпраща ясен знак, как да се справим двамата със сина ми със...", "Благодаря, че чрез мен и други хора от близкото ми обкръжение, Вселената изпраща помощ на сина ми да се преодолее...."
И се появява неочаквано раздвижване в тази насока.
Изпробвано.

Галя, съучастничество ми се вижда съжалението, отправено към човек за изборите му, за решенията му и за нежеланието да стои зад тях, прехвърляйки "вината" върху друг. Не е ползотворно нито за единия, нито за другия. Няма за какво да съжаляваш майка си. Можеш да я обичаш, можеш да я подкрепяш, когато и както можеш, но не й ставай съучастник в самосъжалението. Като те чета, успяла е да го попрехвърли и върху теб. Осъзнай, че това те дърпа назад. Обичай себе си, тогава ще успееш и да неутрализираш негатива от майка си.
Хубав ден на всички! За мен последните дни са много, много приятни и усмихнати.

О, да със сигурност е така. Все пак живяла съм с нея сама - без баща ми и сестра ми- от 9-10 годишна. Сега съм над 40 - те. Баща ми пък е решил, че се развежда и с мен и не се интересуваше от мен. Даже и докато са живели заедно, той не се е месил във възпитанието ми, защото „така са се били разбрали”. Той да възпитава сестра ми, а тя - мен( нещо супер тъпо, по мое мнение). Та, живееща единствено с нейния авторитет, без някой друг, който да ти каже, че нещата не са наред няма как да не ти повлияе. Опитвам се да се саморегулирам, благодарна съм на Бог, че ми е дал поне реална представа за себе се и се усещам като залитна в нейната посока, обаче ми е много, много трудно да се справям с емоциите си.

Галя, при мен ситуацията с майка ми е същата. Живеем на 100 метра разстояние, но аз от октомври не съм ходила. Звъня на баща ми и го викам на гости, за да разбера как са. Много обичам майка си, но от всяко вербално съприкосновение с нея, се чувствам като разбита. Чудя се как веднъж не каза нещо положително за мен. Коментирала пред леля ми, че приятелят ми щял да ме зареже, защото съм надебеляла. на мен пък октомври като и се обадих, че започвам работа-ми каза, че няма да ме изтърпят...Вечно такива негативни мисли, които ми тежат като проклятия... Така, че напълно те разбирам...Аз съм израстнала в такава обстановка и сега съм един несигурен, безволев човек, с постоянна депресия и Паническо разстройство.....

Знам колко е трудно да се пререже пъпната връв, но е необходимо!
Правила съм го! Ужасно е! Но съм ок! Верно живота ми можеше да е коренно различен! Но съм го изживяла, на/поучила съм се и сега съм в хармония със себе си и домашните! Стигаме до неизменното - всичко зависи от нас самите!