Научете се да се радвате за успехите на другите! толкова ли е трудно?
Как възприемам аз мъжът до мен? Той е лекар - доста тежка професия, особено за семейство. Костваше ми много усилия да свикна с безбройните дежурства и с факта, че практически винаги е на разположение. телефонът звъни непрекъснато - няма ден или нощ. Успял е, да! първо, защото работи това, което обича с цялото си сърце. Научих се да не ревнувам, а просто да намеря моето място в неговото ежедневие. отличен лекар е и за всичките години, в които работи, не успя да се корумпира, да се комерсиализира... имали сме много трудни моменти, в които с мъка ме е питал дали да не се откаже и да започне друга работа... Въпросът беше измъчен, с чувство за вина, че не печели почти нищо... Мислех дълго и накрая му казах, че ще се опитам да направя всичко възможно, за да продължи да работи това, което е неговото призвание. така и стана! и когато усещах, че се комплексира, съм се опитвала да правя чудеса, за да си възвърне самочувствието като мъж!
Най-ценното е, че е човек, че подхожда спрямо всеки пациент индивидуално, че не претупва нещата... Признавам, че понякога не съм била доволна, че звъни на пациенти от собствения си телефон - просто за да ги пита как се чувстват... Когато ми е отговарял - съм чувствала само и единствено срам...
Успял е не само заради това, че е отличен специалист, но и поради факта, че не спира да чете и да се развива!
Пожелавам същото и на всички вас - да бъдете удовлетворени и да се радвате от успехите на човека до вас, да бъдете до него в неуспехите, които неизбежно се случват!