Дневникът - тема 96 - Да отслабнем всички заедно!

  • 41 010
  • 747
# 15
Благодаря за темата!!!  Hug Hug Hug

Много съгласна с написаното от Демирче и НоМе! Ако не се харесваме такива, каквито сме- да не очакваме и другите да ни харесат такива, каквито се опитваме да бъдем.  Peace Пък ако сме обичащи се в желаната форма и визия- значи сме постигнали пълното съвършенство!  Laughing

Относно закуската- напоследък закусвам, но не със ставането, по- скоро между час и половина- два след това. Ако не закуся или пропусна хранене, след това само "чопвам" от тук- от там...  Tired
Виж целия пост
# 16
Скрит текст:
И аз съм тук. Simple Smile Благодаря за новата темичка.
Започнах да пиша във фейса по повод споделеното за това, че понякога не се харесваме нито дебели, нито слаби.
Напълно убедена съм, че около това се върти основния проблем на много от нас.
Сигурно и вие сте се чудили, като мен, как пухкави дами, с коремчета, несъвършени форми, са така пръскащи чар и усмивки!!! Когато са на купон, си хапват с апетит всеки залък, танцуват, и обикновено са обградени от хора, които се кефят на доброто им настроение. Те, вероятно са се приели със своите несъвършенства и си градят самочувствието и върху други качества.
И другото - дами, като изрязани от корицата на списание, със съвършени форми, грим, прически - всичко  по тях е перфектно от-до...как пощипват марулевото листо от салатата си и сякаш с отвращение преглъщат поредната хапка. И това, гарнирано с постоянното наблюдение за реакциите на хората около тях, онова периферно зрение, което не им дава мира защо не са забелязани и одобрени от ВСИЧКИ. Защото един да не ги е оценил, самочувствието им не е достатъчно нахранено. И са нещастни. И обвиняват формите си за това.
Само ще споделя още нещо за мен през последния месец:
Когато кантарът показваше тенденция само надолу и достигнах 81 кг , бях уникално щастлива и доволна. Записала съм го и в дневника си, в който отбелязвам паметните дни!!! Написах Мира е щастливка!
Ами сега, когато кантарът показва 79 - 80 - 78 - 80 кг., защо не се чувствам още по-щастлива, а напротив - демотивира ме?!?!
Мисля, че бързо свиквам с победите, обезценявам ги и искам още и още...и до кога?!
И какво ни прави ЩАСТЛИВИ, всъщност?!
Ами, мен лично, на този етап-здравето ми.
Аз съм писала, моята "диета" беше заради здравословен проблем и ужасната ми непоносимост към доктори, болници, лекарства и подобни.
Та, за сега-щастлива съм.Че съм здрава.Че съм слаба.Че нямам дразнители около мен, следователно ми е и спокойно.
Виж целия пост
# 17
Благодаря за темата!
Напредък никакъв при мен-85 ,5 килограма показа сутринта кантара.Отивам на фитнес-явно няма да отслабна ,ама за тонус поне.Онзи ден ММ отбеляза ,че някак разхубавена се връщам от фитнеса.Викам-смятай пък ако и  отслабвах..Joy
Виж целия пост
# 18
И моето отслабване започна заради здравето. От нищото ми се появиха някакви проблеми. Като се качих на кантара, оказа се, че за по-малко от 2 години съм качила 14 кг. В момента, в който влязох в рамките на здравословното тегло, повечето проблеми изчезнаха. Надявам се със спорт и хранене да премахна и другите, които останаха.
Това, което ме прави щастлива е да сме добре в семейството, да сме спокойни и здрави. За другото ми е все тая.
Виж целия пост
# 19
Щастлива ме прави спокойствието. Спокойствие в личния живот, служебния, храненето. Спокойствието в храненето обаче ме прави дебела, което ме прави неспокойна, следователно - нещастна. Останалите неспокойствия също често избиват в храната.

aбсолютно така е. но какво може да направи човек, не живее във вакуум
Виж целия пост
# 20
Ами да работи върху психиката си, но това е дълъг процес.
Виж целия пост
# 21
Аз пък изобщо не разбирам горната дискусия. Ама изобщо.
Много от нещата не са ми драма, храня се здравословно автоматично. Не страдам по боклуци, не завиждам, че някой е весел, защото яде без да го е страх.
Не мисля, че слабите жени са нещастни скумрии. Не мисля, че щастието е свързано с килограмите, но със здравето абсолютно е. И ще направя всичко, за да го запазя.

Когато за последен път коментирах мъже и обожатели щяха да ме убият с камъни, та по-добре да си мълча.

Изядох си прекрасен омлет от 3 топли яйчица с кокосово масло, и ми е щастливо. Клиентите ми са болни и не съм на работа по изключение.

До абсолютното съвършенство (според моите представи) ми остават около 3кг мазнини. Не бързам. Пътят ми е по-интересен от целта. Не се чувствам виновна, че искам да постигна максимума от това което ми е дадено в този живот. Аз имам един живот, едно тяло. И искам да остарея достойно.
Виж целия пост
# 22
Тялото ни е дадено, за да живеем, но не и да живеем, заради тялото си.
Виж целия пост
# 23
Благодаря за темата Simple Smile
Щастлива и доволна съм когато съм слаба и не мисля за храна Simple Smile
Когато съм дебела като сега съм много зла и по цял ден мисля какво да ям защото апетитът ми е огромен и не мога да се усмихна от глад Sad
За протокола вчера бях 61 килограма а днес вече 62 кг
Вчера бяхме на ресторант и си позволих какво ли не
За закуската - понякога когато ме гони такъв глад като сега закусвам, иначе в нормално състояние пия кафе и чай преди работа и не се чувствам гладна Simple Smile
Вчера започнах Джилиан Майкалс - благодаря на тези които ми я препоръчаха Simple Smile Това май трябва да го напиша в темата за домашни тренировки Simple Smile
Виж целия пост
# 24
много на психика го обърнахме ... но мен много ме е яд на ядящите всичко и нетрупащи килограми. Аз взимам кафе, гледа мте бъркат капучино, добавят сметана, захар ... и това по няколко пъти на ден . Не се хранят само с това ... а аз при всяко допълнително нещо си мисля ... ей сега ще трупна нещо . Ами яд ме е . Не вярвам обаче от това да дебелея.

Съни много често не е до психика ... много често се налага да реагираш. Просто няма вакуум и псих. зен само ако си напълно подсигурен и всичко ти е на тепсия.
Разбирам демирчето, но не дебелеем от завист. А завиждаме защото и ние искаме/.
Виж целия пост
# 25
Хахаха, и мен ме е яд, че колегите, които постоянно са на торти, бонбони, бисквити, хляб на обяд или спагети, лазаня, не дебелеят, а аз смятам, меря, изчислявам. И ме е яд, защото обичам да хапвам, та затова ми е драма, имам приятелка, която е много злояда, само плодовете я влекат, от останалото може само троха да хапне и толкова. На нея не ѝ е драма, че другите ядат тесто, или месо, или каквото и да било, защото тя спокойно може да не яде.
Виж целия пост
# 26
Моята теория е, че има нещо в индианските идеи , че има различни хора произлизащи от различни животни. 
Та някои произлизащи от мечките имат нужда от есенно трупане и после зимен сън. Това трябва здравната каса да го признава и да ни оставя да спинкаме едно 3м. на топло и да изразходваме ... Т.е. да си дойдем до естествения за нашия @индиански@ тип начин да изразходваме каквото сме си събрали.
Виж целия пост
# 27
Много ми харесва теорията ти Simple Smile А всъщност личното превъзпитание е възможно. Преди време винаги избивах в много храна при стрес в работата, сега вече хапвам, когато много ми се дояде от любимите храни, а не, защото ми е нервно. Вече знам, че това не помага, само ми вреди.
Виж целия пост
# 28
Не ям защото ми е нервно, а защото ми е вкусно.
При проблеми съм забелязала, че ям повече защото ... ами защото имам повече с какво да се боря, изморявам се повече, чувствам слабост и умора ... и това преведено е > имам нужда от енергия. Уморена съм > нямам енергия ... и пр.
при мен поне е така . когато не съм уморена или много натоварена мога и на домати със сирене или резен шунка.
Виж целия пост
# 29
Тъй де, аз се преборих с ям, защото ми е нервно, сега трябва да преборя и ям, защото ми е вкусно. Обаче тук идва друга вътрешна борба, че, ако си отнема тази радост, се чувствам ограничена.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия