От няколко дни съм на ново работно място. Започнах единствено, защото имам възможност да придобия опит и да се занимавам с нещо, с което винаги съм искал да се занимавам, пренебрегвайки, че като заплащане и работно време, позицията не ме устройва. Още по време на т.нар. "обучение", чух случайно моите бъдещи колеги, да говорят страшно грозни неща зад гърба ми. Бях на път да се откажа от работното място, тъй като според мен екипът е много важен, но все пак огромното ми желание да се занимавам с това нещо надделя. Говорих със своя пряк ръководител, дали бъдещите ми колеги, по някаква причина, не ме харесват, и ако е така, по добре да не започвам работа. Той ме посъветва да игнорирам подобни мисли, тъй като напрегнатата обстановка се дължала на несвързани с мен обстоятелства и с времето щяла да отшуми. Както й очаквах, работата ми е интересна и уча нови неща с желание. Проблемът е, че екипът е много малък, а все още не знам всичко и, имам нужда някой да ми даде отговор, когато имам въпрос, или да ме поправи, когато греша. Прекият ми ръководител е отзивчив и ми съдейства, когато има време, но не винаги е на разположение, а и не мога за най-дребното нещо да му звъня. От страна на колегите, с които работя, ежедневно търпя злобни подмятания, хихикания, всяка грешка, ми се изкарва през носа, докато, ако някой друг обърка нещо, дори не се коментира. Наскоро се почна и с обидни квалификации. Както споменах, работното място не ме устройва, като условия, но искам да придобия опит и работата ми харесва, но не мога да търпя подобно отношение. Според вас как е най-добре да постъпя: да говоря с началника си за сиуацията, да се конфронтирам с колегите си, или да зарежа всичко и да напусна?
Виж целия пост
Тормоз на работното място
- Публикувана: 14 ноем. 2018, 19:30 ч.
- Последно мнение: 27 ноем. 2018, 20:52 ч.
# 1
14 ноем. 2018, 19:40 ч.
Аз бих напуснала. Мобинг и недобра заплата няма как да ме задържат. Това, че искаш да научиш нещо ново за мен не е достатъчна мотивация.
Виж целия пост
# 2
14 ноем. 2018, 19:46 ч.
Озъби се, сопни се и ти. Връщай жеста при всеки удобен момент. Това ако толкова много държиш да останеш във фирмата.
Нищо фатално няма да стане. Или ще млъкнат и ще те оставят на мира или не. Ама поне и на тях ще им е гадно като им отвръщаш.
Това съм разбрала аз. Преди години съм била кротка и не съм отвръщала. Но има хора са си зли. Като виждат, че не отвръщаш, още повече почват да те мачкат.
Сега не търпя такива неща. Веднага се озъбвам и аз и не ми дреме.
Виж целия пост
Нищо фатално няма да стане. Или ще млъкнат и ще те оставят на мира или не. Ама поне и на тях ще им е гадно като им отвръщаш.
Това съм разбрала аз. Преди години съм била кротка и не съм отвръщала. Но има хора са си зли. Като виждат, че не отвръщаш, още повече почват да те мачкат.
Сега не търпя такива неща. Веднага се озъбвам и аз и не ми дреме.
# 3
14 ноем. 2018, 19:51 ч.
Това е съветът, който масово получавам. На мен не ми се занимава, да съм злобен или да се заяждам, обаче. Другите не ме интересуват, нови приятели не търся. Не мисля и,че трябва тихомълком да си ходя, правейки им "густото" едва ли не, признавайки, че съм некадърник, който не може да се справи.
Наистина голяма дилема.
Виж целия пост
Озъби се, сопни се и ти. Връщай жеста при всеки удобен момент. Това ако толкова много държиш да останеш във фирмата.
Нищо фатално няма да стане. Или ще млъкнат и ще те оставят на мира или не. Ама поне и на тях ще им е гадно като им отвръщаш.
Това съм разбрала аз. Преди години съм била кротка и не съм отвръщала. Но има хора са си зли. Като виждат, че не отвръщаш, още повече почват да те мачкат.
Сега не търпя такива неща. Веднага се озъбвам и аз и не ми дреме.
Нищо фатално няма да стане. Или ще млъкнат и ще те оставят на мира или не. Ама поне и на тях ще им е гадно като им отвръщаш.
Това съм разбрала аз. Преди години съм била кротка и не съм отвръщала. Но има хора са си зли. Като виждат, че не отвръщаш, още повече почват да те мачкат.
Сега не търпя такива неща. Веднага се озъбвам и аз и не ми дреме.
Това е съветът, който масово получавам. На мен не ми се занимава, да съм злобен или да се заяждам, обаче. Другите не ме интересуват, нови приятели не търся. Не мисля и,че трябва тихомълком да си ходя, правейки им "густото" едва ли не, признавайки, че съм некадърник, който не може да се справи.
Наистина голяма дилема.
# 4
14 ноем. 2018, 20:02 ч.
Всеки има различен праг на търпимост. Щом работата ще ти донесе опит, то аз бих стискала зъби да изкарам и взема колкото се може повече. А що се отнася до отношенията с колегите - аз съм по-скоро за принципа, че е по-добре да се докажеш като професионалист, като човек, който си върши добре работата. А дали ще подмятат и подиграват - то това говори само за тяхната несигурност.
Аз бях нова преди няколко месеца на сегашното ми работно място. Дочух, че колега е казал, че ще си ми стъжнява живота и никога няма да ме приеме като част от екипа. Еми аз нищо конкретно не предприех. Просто си вършех работата и сега нямам абсолютно никакъв проблем с него. Даже пием кафе в почивките заедно. Не казвам, че ситуацията при теб ще е същата, но все пак... аз лично не съм от хората, които тръгват и те с рогата.
Виж целия пост
Аз бях нова преди няколко месеца на сегашното ми работно място. Дочух, че колега е казал, че ще си ми стъжнява живота и никога няма да ме приеме като част от екипа. Еми аз нищо конкретно не предприех. Просто си вършех работата и сега нямам абсолютно никакъв проблем с него. Даже пием кафе в почивките заедно. Не казвам, че ситуацията при теб ще е същата, но все пак... аз лично не съм от хората, които тръгват и те с рогата.
# 5
14 ноем. 2018, 20:08 ч.
Благодаря за мнението! Според мен обаче, има една съществена разлика. Ти си дочула неща, което може би е било само слух. Докато аз не мога да пиема, някой, да си позволява квалификации по мой адрес, пред мен. Нямам власт над това, кой какво говори зад гърба ми (не ме и интересува), но ако оставям, пред мен да се говори така, значи съм страхливец. Дори въпросните хора да ми бяха началници (не са), пак професионалната етика, не го позволява.
Имам чувството, че в България, единствения, случай, в който се говори за тормоз на работното място, е, ако шефът иска да спи с теб. Има много форми и видове тормоз.
Виж целия пост
Всеки има различен праг на търпимост. Щом работата ще ти донесе опит, то аз бих стискала зъби да изкарам и взема колкото се може повече. А що се отнася до отношенията с колегите - аз съм по-скоро за принципа, че е по-добре да се докажеш като професионалист, като човек, който си върши добре работата. А дали ще подмятат и подиграват - то това говори само за тяхната несигурност.
Аз бях нова преди няколко месеца на сегашното ми работно място. Дочух, че колега е казал, че ще си ми стъжнява живота и никога няма да ме приеме като част от екипа. Еми аз нищо конкретно не предприех. Просто си вършех работата и сега нямам абсолютно никакъв проблем с него. Даже пием кафе в почивките заедно. Не казвам, че ситуацията при теб ще е същата, но все пак... аз лично не съм от хората, които тръгват и те с рогата.
Аз бях нова преди няколко месеца на сегашното ми работно място. Дочух, че колега е казал, че ще си ми стъжнява живота и никога няма да ме приеме като част от екипа. Еми аз нищо конкретно не предприех. Просто си вършех работата и сега нямам абсолютно никакъв проблем с него. Даже пием кафе в почивките заедно. Не казвам, че ситуацията при теб ще е същата, но все пак... аз лично не съм от хората, които тръгват и те с рогата.
Благодаря за мнението! Според мен обаче, има една съществена разлика. Ти си дочула неща, което може би е било само слух. Докато аз не мога да пиема, някой, да си позволява квалификации по мой адрес, пред мен. Нямам власт над това, кой какво говори зад гърба ми (не ме и интересува), но ако оставям, пред мен да се говори така, значи съм страхливец. Дори въпросните хора да ми бяха началници (не са), пак професионалната етика, не го позволява.
Имам чувството, че в България, единствения, случай, в който се говори за тормоз на работното място, е, ако шефът иска да спи с теб. Има много форми и видове тормоз.
# 6
14 ноем. 2018, 20:22 ч.
След като не можете да приемете квалификациите според мен има няколко варианта:
1. Напускате
2. Говорите с прекият си ръководител и изисквате той да реши проблема
3. Сам го решавате в зависимост от ситуацията / квалификациите.
Ако квалификациите са на професионална тема може и да имат основание, но нямат право да ги правят. Може да помислите за допълнително обучение или курс, за ментор от колегите, които са положително настроени и компетентни и т.н. Ако са на лична основа е по-мерзко и изисква директно изясняване според мен.
Вариант 1 за мен не е решение. В трудовата си кариера ще попадате в различни колективи, с различни субекти и вероятността да се повтори ситуацията е почти 100%. Никъде няма да срещнете колективи, в които всички ще ви приемат с отворени обятия.
Виж целия пост
1. Напускате
2. Говорите с прекият си ръководител и изисквате той да реши проблема
3. Сам го решавате в зависимост от ситуацията / квалификациите.
Ако квалификациите са на професионална тема може и да имат основание, но нямат право да ги правят. Може да помислите за допълнително обучение или курс, за ментор от колегите, които са положително настроени и компетентни и т.н. Ако са на лична основа е по-мерзко и изисква директно изясняване според мен.
Вариант 1 за мен не е решение. В трудовата си кариера ще попадате в различни колективи, с различни субекти и вероятността да се повтори ситуацията е почти 100%. Никъде няма да срещнете колективи, в които всички ще ви приемат с отворени обятия.
# 7
14 ноем. 2018, 20:31 ч.
Естествено, че приемам критика от сорта на : " това е грешно - поправи го (ако, има как) или понеси си последствията (ако няма как да се поправи, макар да не е имало такъв случай). Питам рядко и то, предимно човек, който имам за "ментор", както споменахте, защото така или иначе, няма да получа отговор по същество, а нещо от сорта на "сещай се сам/колко си тъп". Не чакам никъде да ме приемат с отворени обятия, но никой няма право да ме тормози.
Виж целия пост
След като не можете да приемете квалификациите според мен има няколко варианта:
1. Напускате
2. Говорите с прекият си ръководител и изисквате той да реши проблема
3. Сам го решавате в зависимост от ситуацията / квалификациите.
Ако квалификациите са на професионална тема може и да имат основание, но нямат право да ги правят. Може да помислите за допълнително обучение или курс, за ментор от колегите, които са положително настроени и компетентни и т.н. Ако са на лична основа е по-мерзко и изисква директно изясняване според мен.
Вариант 1 за мен не е решение. В трудовата си кариера ще попадате в различни колективи, с различни субекти и вероятността да се повтори ситуацията е почти 100%. Никъде няма да срещнете колективи, в които всички ще ви приемат с отворени обятия.
1. Напускате
2. Говорите с прекият си ръководител и изисквате той да реши проблема
3. Сам го решавате в зависимост от ситуацията / квалификациите.
Ако квалификациите са на професионална тема може и да имат основание, но нямат право да ги правят. Може да помислите за допълнително обучение или курс, за ментор от колегите, които са положително настроени и компетентни и т.н. Ако са на лична основа е по-мерзко и изисква директно изясняване според мен.
Вариант 1 за мен не е решение. В трудовата си кариера ще попадате в различни колективи, с различни субекти и вероятността да се повтори ситуацията е почти 100%. Никъде няма да срещнете колективи, в които всички ще ви приемат с отворени обятия.
Естествено, че приемам критика от сорта на : " това е грешно - поправи го (ако, има как) или понеси си последствията (ако няма как да се поправи, макар да не е имало такъв случай). Питам рядко и то, предимно човек, който имам за "ментор", както споменахте, защото така или иначе, няма да получа отговор по същество, а нещо от сорта на "сещай се сам/колко си тъп". Не чакам никъде да ме приемат с отворени обятия, но никой няма право да ме тормози.
# 8
14 ноем. 2018, 20:40 ч.
Това е съветът, който масово получавам. На мен не ми се занимава, да съм злобен или да се заяждам, обаче. Другите не ме интересуват, нови приятели не търся. Не мисля и,че трябва тихомълком да си ходя, правейки им "густото" едва ли не, признавайки, че съм некадърник, който не може да се справи.
Наистина голяма дилема.
Била съм в подобна ситуация. Напуснах.
И какво трябва да направя оттук насетне? Защото в живота винаги ще срещаме такива хора. Или човек се научава да се защитава от словесни простотии или продължава да търпи и да се стресира.
Избрах първото. Промених се. Вече не мълча. И ми е добре. Ти си решаваш.
Аз също не съм злобна. Но вече като ме нападат без причина, не съм длъжна да търпя.
От юли имам нова колежка на която трябваше да помагам.
Имаше много да учи. Каквото можах, направих. Не виждам причина да се държа гадно с нея. Та ние ще бъдем екип. Обаче част от другите колежки се оказа, че са си показали зъбките директно. Като не ми е ясно каква точно заплаха са видели в нея, след като не им е на позицията и няма как да ги измести.
Явно някаква първична женска простотия има в някои да се заяждат и странят от новите. Ама и при мъжете се среща същото.
Виж целия пост
Озъби се, сопни се и ти. Връщай жеста при всеки удобен момент. Това ако толкова много държиш да останеш във фирмата.
Нищо фатално няма да стане. Или ще млъкнат и ще те оставят на мира или не. Ама поне и на тях ще им е гадно като им отвръщаш.
Това съм разбрала аз. Преди години съм била кротка и не съм отвръщала. Но има хора са си зли. Като виждат, че не отвръщаш, още повече почват да те мачкат.
Сега не търпя такива неща. Веднага се озъбвам и аз и не ми дреме.
Нищо фатално няма да стане. Или ще млъкнат и ще те оставят на мира или не. Ама поне и на тях ще им е гадно като им отвръщаш.
Това съм разбрала аз. Преди години съм била кротка и не съм отвръщала. Но има хора са си зли. Като виждат, че не отвръщаш, още повече почват да те мачкат.
Сега не търпя такива неща. Веднага се озъбвам и аз и не ми дреме.
Това е съветът, който масово получавам. На мен не ми се занимава, да съм злобен или да се заяждам, обаче. Другите не ме интересуват, нови приятели не търся. Не мисля и,че трябва тихомълком да си ходя, правейки им "густото" едва ли не, признавайки, че съм некадърник, който не може да се справи.
Наистина голяма дилема.
Била съм в подобна ситуация. Напуснах.
И какво трябва да направя оттук насетне? Защото в живота винаги ще срещаме такива хора. Или човек се научава да се защитава от словесни простотии или продължава да търпи и да се стресира.
Избрах първото. Промених се. Вече не мълча. И ми е добре. Ти си решаваш.
Аз също не съм злобна. Но вече като ме нападат без причина, не съм длъжна да търпя.
От юли имам нова колежка на която трябваше да помагам.
Имаше много да учи. Каквото можах, направих. Не виждам причина да се държа гадно с нея. Та ние ще бъдем екип. Обаче част от другите колежки се оказа, че са си показали зъбките директно. Като не ми е ясно каква точно заплаха са видели в нея, след като не им е на позицията и няма как да ги измести.
Явно някаква първична женска простотия има в някои да се заяждат и странят от новите. Ама и при мъжете се среща същото.
# 9
14 ноем. 2018, 20:41 ч.
Ако не са ти преки началници им тегли по една п...а м...а и те са като теб работници нищо в повече от теб освен стаж и умения които с времето и ти ще придобиеш.Трудно се бори селенията, ако продължаваш да мълчиш ще става по тегаво.А да може да си казваш че всичко е до време зависи какъв праг на търпимост имаш.!Шефа има достатъчно за какво друго да мисли, камо ли някакви сръдни да оправя.
Виж целия пост
# 10
14 ноем. 2018, 20:44 ч.
Мисля, че изобщо не разбрахте какво казвам. В сегашната ситуация имате на ваша страна пряк ръководител, който, доколкото се разбира от първоначалният пост, ви симпатизира. Ако нападките и подмятанията са на база професионални качества, компетентност, обучение и подобни, то тогава трябва да говорите с него и да имате план как да подобрите представянето си. Това може да се постигне по различен начин в зависимост от естеството на работа. Споменах положително настроен колега / ментор, който да е и достатъчно компетентен. Изобщо не визирам хора, които биха отговорили "Махай ми се от главата".
За понасяне на критика не съм споменала нито дори една буква / дума! Изобщо! Но щом вие го споменавате, може би има защо.
Поставете се в друга ситуация. Имате работа, която напълно отговаря на всичките ви ОСНОВНИ изисквания, НО отново има колеги, които не са настроени приятелски и колегиално. Имате и шеф, който СЪЩО, за разлика то сегашният, не е във възторг от представянето ви. Пак ли ще напуснете, за да започнете отново търсене на работа?
Виж целия пост
За понасяне на критика не съм споменала нито дори една буква / дума! Изобщо! Но щом вие го споменавате, може би има защо.
Поставете се в друга ситуация. Имате работа, която напълно отговаря на всичките ви ОСНОВНИ изисквания, НО отново има колеги, които не са настроени приятелски и колегиално. Имате и шеф, който СЪЩО, за разлика то сегашният, не е във възторг от представянето ви. Пак ли ще напуснете, за да започнете отново търсене на работа?
# 11
14 ноем. 2018, 20:44 ч.
Отвръщай им. Недей да таиш всичко в себе си, защото ще дойде един момент, в който няма да можеш да търпиш всичко това. Много е неприятна такова работна обстановка, но не се отказвай от мечтите си заради някакви хора без мозък
Виж целия пост
# 12
14 ноем. 2018, 20:53 ч.
И аз не мисля, че ме рабрахте правилно. Не твърдя, че сегашния ми ръководител ми симпатизира, но дори да е така, освен, ако не ми е баща, едва ли би ми спестил уволнение, ако не се справям. Единственото, което казвам е, че при възможност отговаря на въпросите ми. Не искам настроени приятелски колеги, но има едно нещо наречено, етика ( дори няма да добавям професионална ), която в случая не се спазва.
Моля, не приемайте думите ми, като защита или нападение. Просто искам да разясня нещата и да събера мнения. Осъзнавам, че в крайна сметка от мен зависи крайния изход на ситуацията.
Виж целия пост
Мисля, че изобщо не разбрахте какво казвам. В сегашната ситуация имате на ваша страна пряк ръководител, който, доколкото се разбира от първоначалният пост, ви симпатизира. Ако нападките и подмятанията са на база професионални качества, компетентност, обучение и подобни, то тогава трябва да говорите с него и да имате план как да подобрите представянето си. Това може да се постигне по различен начин в зависимост от естеството на работа. Споменах положително настроен колега / ментор, който да е и достатъчно компетентен. Изобщо не визирам хора, които биха отговорили "Махай ми се от главата".
За понасяне на критика не съм споменала нито дори една буква / дума! Изобщо! Но щом вие го споменавате, може би има защо.
Поставете се в друга ситуация. Имате работа, която напълно отговаря на всичките ви ОСНОВНИ изисквания, НО отново има колеги, които не са настроени приятелски и колегиално. Имате и шеф, който СЪЩО, за разлика то сегашният, не е във възторг от представянето ви. Пак ли ще напуснете, за да започнете отново търсене на работа?
За понасяне на критика не съм споменала нито дори една буква / дума! Изобщо! Но щом вие го споменавате, може би има защо.
Поставете се в друга ситуация. Имате работа, която напълно отговаря на всичките ви ОСНОВНИ изисквания, НО отново има колеги, които не са настроени приятелски и колегиално. Имате и шеф, който СЪЩО, за разлика то сегашният, не е във възторг от представянето ви. Пак ли ще напуснете, за да започнете отново търсене на работа?
И аз не мисля, че ме рабрахте правилно. Не твърдя, че сегашния ми ръководител ми симпатизира, но дори да е така, освен, ако не ми е баща, едва ли би ми спестил уволнение, ако не се справям. Единственото, което казвам е, че при възможност отговаря на въпросите ми. Не искам настроени приятелски колеги, но има едно нещо наречено, етика ( дори няма да добавям професионална ), която в случая не се спазва.
Моля, не приемайте думите ми, като защита или нападение. Просто искам да разясня нещата и да събера мнения. Осъзнавам, че в крайна сметка от мен зависи крайния изход на ситуацията.
# 13
14 ноем. 2018, 20:59 ч.
И аз не мисля, че ме рабрахте правилно. Не твърдя, че сегашния ми ръководител ми симпатизира, но дори да е така, освен, ако не ми е баща, едва ли би ми спестил уволнение, ако не се справям. Единственото, което казвам е, че при възможност отговаря на въпросите ми. Не искам настроени приятелски колеги, но има едно нещо наречено, етика ( дори няма да добавям професионална ), която в случая не се спазва.
Моля, не приемайте думите ми, като защита или нападение. Просто искам да разясня нещата и да събера мнения. Осъзнавам, че в крайна сметка от мен зависи крайния изход на ситуацията.
На колко години си, ако не е тайна ?
Виж целия пост
Мисля, че изобщо не разбрахте какво казвам. В сегашната ситуация имате на ваша страна пряк ръководител, който, доколкото се разбира от първоначалният пост, ви симпатизира. Ако нападките и подмятанията са на база професионални качества, компетентност, обучение и подобни, то тогава трябва да говорите с него и да имате план как да подобрите представянето си. Това може да се постигне по различен начин в зависимост от естеството на работа. Споменах положително настроен колега / ментор, който да е и достатъчно компетентен. Изобщо не визирам хора, които биха отговорили "Махай ми се от главата".
За понасяне на критика не съм споменала нито дори една буква / дума! Изобщо! Но щом вие го споменавате, може би има защо.
Поставете се в друга ситуация. Имате работа, която напълно отговаря на всичките ви ОСНОВНИ изисквания, НО отново има колеги, които не са настроени приятелски и колегиално. Имате и шеф, който СЪЩО, за разлика то сегашният, не е във възторг от представянето ви. Пак ли ще напуснете, за да започнете отново търсене на работа?
За понасяне на критика не съм споменала нито дори една буква / дума! Изобщо! Но щом вие го споменавате, може би има защо.
Поставете се в друга ситуация. Имате работа, която напълно отговаря на всичките ви ОСНОВНИ изисквания, НО отново има колеги, които не са настроени приятелски и колегиално. Имате и шеф, който СЪЩО, за разлика то сегашният, не е във възторг от представянето ви. Пак ли ще напуснете, за да започнете отново търсене на работа?
И аз не мисля, че ме рабрахте правилно. Не твърдя, че сегашния ми ръководител ми симпатизира, но дори да е така, освен, ако не ми е баща, едва ли би ми спестил уволнение, ако не се справям. Единственото, което казвам е, че при възможност отговаря на въпросите ми. Не искам настроени приятелски колеги, но има едно нещо наречено, етика ( дори няма да добавям професионална ), която в случая не се спазва.
Моля, не приемайте думите ми, като защита или нападение. Просто искам да разясня нещата и да събера мнения. Осъзнавам, че в крайна сметка от мен зависи крайния изход на ситуацията.
На колко години си, ако не е тайна ?
# 14
14 ноем. 2018, 21:02 ч.
И аз не мисля, че ме рабрахте правилно. Не твърдя, че сегашния ми ръководител ми симпатизира, но дори да е така, освен, ако не ми е баща, едва ли би ми спестил уволнение, ако не се справям. Единственото, което казвам е, че при възможност отговаря на въпросите ми. Не искам настроени приятелски колеги, но има едно нещо наречено, етика ( дори няма да добавям професионална ), която в случая не се спазва.
Моля, не приемайте думите ми, като защита или нападение. Просто искам да разясня нещата и да събера мнения. Осъзнавам, че в крайна сметка от мен зависи крайния изход на ситуацията.
На колко години си, ако не е тайна ?
Не съм в предпенсионна възраст, щом тепърва искам да събирам опит в определена сфера, но това не ми е и първа работа. Предпочитам да не давам конкретни данни за себе си.
Виж целия пост
Мисля, че изобщо не разбрахте какво казвам. В сегашната ситуация имате на ваша страна пряк ръководител, който, доколкото се разбира от първоначалният пост, ви симпатизира. Ако нападките и подмятанията са на база професионални качества, компетентност, обучение и подобни, то тогава трябва да говорите с него и да имате план как да подобрите представянето си. Това може да се постигне по различен начин в зависимост от естеството на работа. Споменах положително настроен колега / ментор, който да е и достатъчно компетентен. Изобщо не визирам хора, които биха отговорили "Махай ми се от главата".
За понасяне на критика не съм споменала нито дори една буква / дума! Изобщо! Но щом вие го споменавате, може би има защо.
Поставете се в друга ситуация. Имате работа, която напълно отговаря на всичките ви ОСНОВНИ изисквания, НО отново има колеги, които не са настроени приятелски и колегиално. Имате и шеф, който СЪЩО, за разлика то сегашният, не е във възторг от представянето ви. Пак ли ще напуснете, за да започнете отново търсене на работа?
За понасяне на критика не съм споменала нито дори една буква / дума! Изобщо! Но щом вие го споменавате, може би има защо.
Поставете се в друга ситуация. Имате работа, която напълно отговаря на всичките ви ОСНОВНИ изисквания, НО отново има колеги, които не са настроени приятелски и колегиално. Имате и шеф, който СЪЩО, за разлика то сегашният, не е във възторг от представянето ви. Пак ли ще напуснете, за да започнете отново търсене на работа?
И аз не мисля, че ме рабрахте правилно. Не твърдя, че сегашния ми ръководител ми симпатизира, но дори да е така, освен, ако не ми е баща, едва ли би ми спестил уволнение, ако не се справям. Единственото, което казвам е, че при възможност отговаря на въпросите ми. Не искам настроени приятелски колеги, но има едно нещо наречено, етика ( дори няма да добавям професионална ), която в случая не се спазва.
Моля, не приемайте думите ми, като защита или нападение. Просто искам да разясня нещата и да събера мнения. Осъзнавам, че в крайна сметка от мен зависи крайния изход на ситуацията.
На колко години си, ако не е тайна ?
Не съм в предпенсионна възраст, щом тепърва искам да събирам опит в определена сфера, но това не ми е и първа работа. Предпочитам да не давам конкретни данни за себе си.
Препоръчани теми