Самият термин „дисбактериоза” не е нов. Той е известен на учените и лекарите и се използва вече повече от 60 години, макар че едва през последните години от дисбактериозата като проблем са започнали да се интересуват и лекарите клиницисти.

Повечето хронични заболявания, свързани с нарушаване на метаболизма и имунната система, започват от нарушаването на баланса на микрофлората (микробиоценоза) на червата, макар че се проявяват по различни начини: във вид на дерматити, диатези, невродермити, колити, алергии и т.н. Повечето от тях са само следствие от дисбактериозата, а не нейната причина, както беше прието да се смята. Тази грешка – "да се впрегне каруцата пред коня" – обяснява неефективността и дори безперспективността на лечението на голям брой заболявания, при които се лекуват само симптомите, а не самата причина на болестта – дисбактериозата.





Дисбактериозата обикновено е свързана с нарушенията на имунната система. Това е напълно естествено, ако си припомним каква роля изпълнява чревната микрофлора. По този начин развитието на имунодефицитите така или иначе се отразява върху протичането на съответната болест. Неслучайно учените определят червата вече като „втори мозък” за човека. Все повече факти от клиничната практика показват, че дисбактериозата не е следствие, въпреки широко разпространеното мнение, а първопричината на голям брой заболявания. Нарушаването на баланса на микрофлората, респективно – на имунния статус, представлява своеобразен тласък, който определя развитието и протичането на болестта. В редица случаи това става непосредствено, в други – косвено, чрез развитието на имунодефицитите.

Ще посочим само някои примери. Микроекологичните нарушения на флората на дебелото черво се срещат при повече от 94% от болните с гастроентерологичен профил, т.е. страдащи от различни заболявания на стомашно-чревния тракт. Ефективността на терапията се постига, ако преди това болният се излекува от дисбактериозата. При голям процент от болните с хронична бъбречна недостатъчност се наблюдават доста дълбоки нарушения на баланса на чревната микрофлора. При една трета от болните е понижено съдържанието на бифидобактериите; а при всички болни се наблюдават високи нива на условно-патогенната микрофлора.

Тези състояния, според данните от клиничните изследвания, напълно естествено се свързват с морфологичните промени в стените на червата, нарушението на способността им за всмукване, появата на микроби, токсини и продуктите на гнилостния разпад в кръвта. С други думи, с процесите, които предизвикват нарушения на метаболизма и претоварване на отделителните системи на организма. Нормализацията на чревната микрофлора във всички случаи значително подобрява клиничното състояние на болните.

Т.е. наблюдава се определена връзка между нарушенията на баланса на микрофлората и клиничната симптоматика на болните. И тази връзка изобщо не е случайна, тя се обуславя от активното влияние на продуктите от функционирането на бактериите в дебелото черво, върху различните видове процеси на обмяната на веществата, включително върху такива важни за нормалното функциониране на организма процеси, като кръговратът на жлъчните киселини, усвояването на витамините, нивото на интоксикация, обусловена от дейността на патогенната микрофлора. Освен това се наблюдава връзка между протичането на бронхиалната астма и чревната дисбактериоза не само при възрастните, но и при децата. За това, както и за дисбактериозата при новородените писахме в другите полезни материали по-подробно.

Изводът е очевиден – съвсем различни на пръв поглед заболявания се характеризират с единен признак – дисбактериоза на дебелото черво, сравнително общ дефицит на пробиотични полезни бактерии и повишаване на количеството на условно-патогенните и патогенните бактерии.

Какво е това: просто съвпадeение или факт, който заслужава по-сериозно внимание?
Дисбактериозата и хроничните заболявания – интервю с проф. д-р Ашот Хачатрян, д.м.н.


През последните години се установява мнението, че първоначален е дисбалансът на чревната микрофлора, който предизвиква постоянна интоксикация на организма, нарушение на метаболизма и имунната система. Това означава, че червата вече не могат пълноценно да изпълняват ролята на първичен филтър, нарушава се обмяната на жлъчните киселини, въглехидратната, водно-солевата обмяна, създава се опасност и развитие на диабет, дисфункции на черния дроб и бъбреците. В дебелото черво започват да преобладават процесите на гниене и поради тази причина образуващите се токсини почти безпрепятствено попадат в черния дроб и се отлагат в него. И когато човек достигне зряла възраст, черният дроб вече не може да изпълнява функциите си за филтриране на токсините и ги пропуска безпрепятствено в кръвта, с която те се разнасят из целия организъм, замърсяват се бъбреците и т.н. Болният започва дълъг път на лечение, което невинаги е ефективно, тъй като то се опитва да отстрани само следствието на заболяването, а не неговата причина.

Все пак не трябва да се смята, че всяко нарушение на баланса на микрофлората е болест. През първия стадий незначителното отклонение от нормалното съотношение между полезните и патогенните микроби е все още обратимо и може да изчезне от само себе си. Вторият стадий – дисбактериозата – вече е състояние, което не може да се възстанови от само себе си. Нарича се компенсирана форма на дисбактериозата, когато болният до определена степен се е приспособил към дисбаланса на микрофлората в червата си. Третият етап представлява вече истинска дисбактериоза, когато организмът вече не може да се справя самостоятелно с постоянната интоксикация, настъпват сериозни нарушения на метаболизма и дейността на имунната система, като това състояние се характеризира с рязко намаляване на съдържанието на непатогенни щамове Ешерихия коли и слаб растеж на бифидобактериите. За този етап са характерни два стадия – т.нар дисбактериоза от III и IV степен, които се различават помежду си със съотношението на полезната и патогенната микрофлора. Това вече са субкомпенсирани и декомпенсирани форми на болестта с нарушения в дейността на стомашно-чревния тракт и обективни промени в лигавицата на дебелото черво.

Въз основа на голям брой клинични наблюдения е доказано, че след възстановяването на нормалната микрофлора на дебелото черво, имунната система се нормализира от само себе си, метаболизмът също се възстановява и болният се излекува от заболяването, от което е страдал в продължение на много години.


Разберете повече за "Наринé" и от консултативната ни тема, която ще бъде активна през следващите 6 месеца.