Любители на кучета - 86

  • 25 669
  • 754
# 375
И аз се включвам с една лепка.. дори и на плажа на слънце не може да не легне до мен:

А когато съм дневна смяна вечер винаги заспива лягайки върху кракат ми и иска са го гушкам:
Виж целия пост
# 376
Ееех, Макс на плажа поне ляга до теб. Ерос копае винаги дупка точно пред мен и ме зарива с пясък. Grinning
Виж целия пост
# 377
Коледно ни е 🎄🎁
Виж целия пост
# 378
Аз поръчвам от зооплюс с Виза Електрон, която сайтовете разпознават като кредитна, но всъщност си е дебитна Simple Smile Планирам да поръчвам нещо, но към средата на месеца. Ако не е късно, мога да включа някого в поръчката.
По лепкавата тема:

И от снощи една снимка:
Виж целия пост
# 379
Имам един малко въпрос малко по така...
Кога всъщност заобичахте кученцето си? Любов от пръв поглед или с времето?
Виж целия пост
# 380
С времето, все повече и повече, почти като с децата. ЦЪК, голяма игра днес
Виж целия пост
# 381
Аз нямаше да си вземам куче. И изведнъж хоп, куче. И аз още по хоп, собственик на такова. Та от пръв поглед ще да е било. А имах и избор между две.
Виж целия пост
# 382
Момичета, виждали ли сте такова нещо? Отдолу на брадичката му е
Виж целия пост
# 383
Младежка пъпка.

Мажи с крем здраве и дебни. Ако се разраства или не минава, на вет.
Виж целия пост
# 384
О, благодаря! Имат пъпки и те ли? Всеки ден научавам по нещо ново хаха
Виж целия пост
# 385
Имам един малко въпрос малко по така...
Кога всъщност заобичахте кученцето си? Любов от пръв поглед или с времето?
Бела я обикнах в мига, в който я видях на снимка и разбрах, че тя е моето куче.
Лили ми беше малко... натресена, заобичах я с времето. Днес смело мога да кажа, че я обичам колкото Бела Simple Smile
А Балу... той е съвсем друга бира. Когато си видял как се ражда, как се бори да поеме първа глътка въздух, колко меко и топло е телцето му, няма как да не го обичаш. Дори не знаех, че за него е имало специално място в сърцето ми, още преди да се роди, но е така. И когато се роди, той си зае това място.
Виж целия пост
# 386
Имам един малко въпрос малко по така...
Кога всъщност заобичахте кученцето си? Любов от пръв поглед или с времето?

Аз, понеже много го исках Рексун, предварително си знаех, че го обичам. Беше малко особена ситуация, хората ми го дадоха за по-малко пари от обявената сума и аз реших, че ще е изтърсачето, болно, мъничко, слабичко....но толкова го исках, че им бях благодарна задето изобщо ми дават кученце. Цели сценарии измъдрих, докато чаках да минат 45 дена, как ще си го лекувам, гледам, подсилвам, казвах си колкото ще да е болничко, само да ми го дадат, ще си го лекувам. И бях първата взела си кученцето от всичките останали, които бяха капарирани. Бързах да не вземат да се откажат собствениците им. Simple Smile Човекът ги пусна в стаята, 10 еднакви топки със залитащи дупета, грабна едно и каза: "това е твоето!" Докато седнахме да ни почерпят  (вместо аз да се сетя Embarassed), Рекси дотътрузи дупенце и се тръшна на моите крака. Сви се, полежа и заспа, не смеех да мръдна. А бяхме 6 човека, 4 големи и две дечица, е, мен си избра маймунчето, знаеше си той, че много го искам. И досега сме си залепени, лепки с една дума, нищо, че не ми се гушка, както повечето показват на снимки, завидях хич не благородно! Mr. Green

Днешната ни разходка
Виж целия пост
# 387
 Аз по снимките го заобичах. Като го взехме, ме беше страх, че няма да се справя. Първо куче ми е, тресеше ме параноя ,че някой ден ще се прибера и ще го намеря умрял. 😣 Луда работа! Но свикнах, с нищо не ме натоварва косматкото, като приятелче го чувствам.
Виж целия пост
# 388
Много мили истории сте споделили.
Аз и друг път съм казвала, че като отидохме да го вземем от 30 кученца, той от вратата ни залая и гледахме, гледахме, по-хубаво от него не виждахме. Любов от пръв поглед, растяща с всеки изминал ден. И двамата с мъжа ми го обичаме ужасно много, еднакво се притесняваме, когато не е добре, еднакво му се радваме. Той ни научи какво е ние двамата да се грижим за някого и да го обичаме с цялото си сърце.
Виж целия пост
# 389
Понякога се обвинявам, че сигурно не обичам Джина достатъчно...
В началото беше като гръм от ясно небе. Отидох на село и я видях вързана в двора. Обикнах я в момента, я който я видях. Не можех да се отпеля от нея. След няколко месеца пак отидох... Беше жестока картинка. Помните я някои от вас в началото. Чичо ми я заварил на пътя и няколко дни я хранил с хляб, докато му се довери. После я завел на село... Но там още са старите нрави. Не я кастрирали и тя родила две кучета. Искаха да я дадат някъде на някой си... С цялото си същество чувствах, че това е смъртна присъда. Взех я. Големи разправии бяха. Взех я вечерта и на сутринта беше вече в клиниката за профилактика. Оказа се с 41 градуса температура и Гана. Отделно и други неща около раждането. И така вече година и половина сме семейство. И то благодарение и на вас. Нямаше да мога да я спася, ако не ми бяхте подали ръка и морално и финансово.

А тоя малкия... Влюбих се щом го видях. Вече е при сестра ми. Днес много стрес му се е събрал но утре...ах ще го изям само да го гепя.



Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия