Любители на кучета - 86

Това е и моето мнение. Любов и само любов е необходима, всичко ще се нареди ако има любов. А думата "мастия" е изключително грозна и показва определено отношение, което тук е неприемливо и обидно.

Под не съм го закачал, имах предвид, че не съм го карал да прави нищо, давах му храна, вода, милвах го говорих му спомойно и на втория ден дойде да ме оближе и да си поиграе. Не личала привързаност, ти куче, което дори не си виждала, осиновявала ли си? Много ясно, че ще му се скарам, вашите кучета като серат и пикаят, сигурно не им се карате. Казах му не...

Не ми се занимавало, регистрирах се в женски форум, с ясното съзнание какви неща ще чуя... Исках да сверя нещо.В мъжкия форум съвсем други съвети чух- никакво лигавене, разходки, твърд тон като направи бела.
Щом не мърда и лежи( хвърлях му гранули из стаята да се раздвижи, знам, че не е правилно), може и да е болно, тая я питах има ли ваксини, първо каза да, после се оказа, че няма.

Ами честно да ти кажа, аз на моите не съм се карала у дома. Просто хвалех когато на вън свършат работата, а вкъщи никакво внимание не съм им давала независимо дали са пикали или акали. Че аз и ваксини съм чакала да минат и не са извеждани по повече от месец на вън.
При теб се усеща едно разочарование, че не е сетер за каквото са ти го дали кучето. Но все пак ако си се привързал към него ще трябва да имаш огромно търпение, тъй като до сега то не е имало лек живот и не знае все още как се общува с хората.
И все пак има разлика в отношението на жените и мъжете към кучетата, така че е нормално да има различни мнения от “мъжкия” форум. Въпреки, че съветите които си получил са адекватни, но не към моментното състояние на кучето с което си се захванал. Когато свикне, отпусне се и спре да се страхува от теб, вече може да преминеш към по твърд тон при възпитанието, но докато още е страхливо ще се получи обратен ефект.

Seerose помня че много се чудех дали ти пускам поста от фейса, защото виждах как добре се грижите и колко си го обичате Денис, независимо какъв дивак се оказа. Радвам се, че уж стопаните му са се отказали от него, защото по добри стопани не би могъл и да намери. Всеки като му види характера би се отказал от него, но вие полагате големи усилия за това той да се социализира. 🤗

Nikovski
  Дам ние сме жени - изначално различни от мъжете. Рядко ви разбираме правилно, особено ако употребявате думи, които за нас са доста... не-грижовни. И особено насочени към същество, което и като жени и като хора, намираме за страдащо и нуждаещо се от грижа.
Истината е по средата. И винаги зависи от контекста. Пък и не виждам какво толкова сме ти казали, освен че по описанията и епитетите ти, ние усещаме отношение, което не е ОК за животното. Просто те призовахме да си честен първо сам към самия себе си и към кучето, защото и двамата го заслужавате.
Тя е страхотна и с малко грижи и любов, може да стане уникално куче. Но те са като децата - усещат, усещат всичко. За това ти казах, че ако не си готов да й дадеш това себеотрицание, поне в момента, просто не се захващай, защото иначе ще го усеща и няма да стигнете до никъде. Или приемаш, че в следващите 2-3 месеца тя ще е по-важна от теб и раздразнението ти или потърси някой, който може да го приеме. Иначе е мъка и за двама ви.
И без да се правя на психолог, смятам че си ядосан най-много на онази жена. И имаш пълното право, никой не обича да го лъжат. Особено, ако се наема да се грижи за същество. Обаче то не е виновно за нищо. И така стоят нещата - това е. Прецакан си, излъган си и си се натресал на болно, невъзпитано, страхливо, серящо и неваксинирано куче. Избери какво правиш и го прави последователно.
Първо трябва да си наясно, че ще отидат между 200 и 300 лв за ваксини, чипове и прочие неща.
После трябва да знаеш, че ако не започнеш да я извеждаш през 30 до 60 минути, тя ще продължава да "сере" из къщата ти. Не го иска, ако куче възприеме дома ти за свой дом, то тя няма да иска да го цапа. Но не е научена и не знае друго.
След това трябва да знаеш, че доверието и обичта се градят постепенно и са двупосочни. Ако ти не й се довериш и не я обикнеш, тя може и да го направи, но ще е нужда и необходимост, а не чиста и вярна обич.
След това трябва да знаеш, че щом е женска по всяка вероятност ще кърви, ще има цикъл, ще е непослушна и емоционална в тези моменти, ако не я кастрираш. Т.е. бъди готов да омаже нещо с кръв - и пак вината не е нейна, това е просто природата й. И това са неща, които е трябвало да знаеш преди да я вземеш, независимо от характера и болестите й. Ако изобщо има болести
Аз много искам да ти помогнем, но първо сам трябва да решиш искаш ли я наистина.

nikovski,
иска се търпение, строг тон ще проработи ако си взел вкъщи куче, което може да го възприеме като респектиращ, а не като изцяло плашещ, тя първо трябва да се почувства у дома си и че ти си нейния човек, преди да си налагате кой е шефа. Заведи я на ветеринар, това е най-важното, той ще ти отговори и на много от въпросите ти. Тук сме, за да си помагаме взаимно, имай предвид все пак, че и думите които употребяваш рефлектират и на отговорите, подмени "мастия" с "мелез","помияр, значат едно и също, но в ежедневието тази дума си е изменила значението към много по-груб смисъл..

Духче,
 не знаех как е изглеждала Джина, адмирации за търпението, усилията и любовта, която си вложила, за да се види таква промяна!

Jas,
 моля те качи снимки и как изглежда сега, нямам спомен да си показвала!

Историите на всички са много мили, снимките също.

Лепката вкъщи беше изтърсака в кучилото на познати, казах че търся бигъл и на следващия ден шефа вече ме беше уредил с моето грозно пате.
Бяха раздали всички кученца, само моята малка пръдла никой не я искал. Беше почти изцяло черна, нямаше бяло по врата освен едно мъъничко петънце, като цяло окраската и хич не се очертаваше да е по стандарт, дори и сега не е с отсечени цветове, както при другите, но аз си я обичам и така, рошлата и с рошла.. Ушите на другите били по-дълги, тя била по-слаба, дребнава, абее.. изтърсак.. не личи по нищо, че мама и тате са с родословие..
ММ беше мноого против, аз съм голям любител на котките, но съм и с много остра алергия (сърбеж на скалпа и косопад на петна) и сме се разделяли с две, едната скочи от прозореца(така и не разбрах как си отвори комарника) и ревах три дни, другата я подарихме на сестра ми, защото останах с половин перука.. и той хич не искаше да си правим експерименти, че и с куче. Отказваше първите месеци да и се зарадва, някак все едно чакаше да кажа, че няма да остане вкъщи, а тя така се е наместила в нашия дом, че абсурт да ходи някъде.. Към днешна дата са голяма любов, гушкат се, спят заедно, да не му е уроки, ама в последно време ме отменя и за някоя разходка..
Ето ви и малко лепящи снимки, трябва да има допир във всеки един момент.

Не бе, никога.
Просто не те кефи, че кучето има проблеми, напълно нормални за това, през което е минало.
Първо трябва да се адаптира, да се усети сигурно и обичано. Кучето ми е наказвано, и бой е яло, но за съвсем други изцепки. Докато го лекувах от дирофилария, с ММ сме го карали денонощно на смени - единия извежда навън, другия бърше и чисти опикано и наакано. И никога не сме му се карали, не е бил виновен.
Твърд тон и дисциплина трябва, но това не изключва и демонстрирането на любов. Баланс му е майката. А при наплашено и страхливо куче, още повече бебе, подходът е съвсем различен от този към обгриженото от ден първи.

Sivi, добре ми каза тогава. Оказа се, че техни познати от района са ни виждали. Ако ми се бяха изтресли на някоя разходка, не искам да си мисля тогава пък какъв шок щеше да е. Така поне бях подготвена.

nikovski, твърдия тон и никаквите лигавщини важат за куче, което е било гледано в нормални среда и условия. Вярни са съветите, просто за конкретния момент и случай не са приложими. Ще имаш време да си строг, сега на кучето наистина му трябва повече "глезене", отколкото команди и строгост.
За разходките навън - започни да слагаш нашийника вкъщи (когато кучето не е само!), ако куч се сърди или стряска, просто го остави с нашийника. Ще свикне постепенно. Започни с носене 10 минути вкъщи, увеличавай времето постепенно. Опитай се да ангажираш вниманието на кучето с играчка или храна, за да не възприема слагането на нашийника като наказание. Когато се отпусне и започне да щъка насам-натам с нашийника, закачаш повода. Ако трябва, остави повода на земята, кучето да го влачи. Нека се почувства спокойно с него и свикне. Отново отвличаш вниманието с храна и играчки, каквото работи. Процесът е дълъг и времеемък, но това е положението. Навън - ако живеете в сграда с асансьор, избягвай го, поне за излизането. Шумът може да стресне кучето. Започнете със стълбите - примамвай с награди /лакомства, играчки, дори, ако някой може да помогне - друго куче за пример/, не бързай! Важното е да не теглиш кучето по стълбите, а то само да слезе. Викай го, подканяй го да дойде при теб. Когато сте пред входа, ако пак седне, стоиш с него и го чакаш да започне да се отпуска. Само се отместете от входната врата, да не пречите, че може да отнеме доста време
Това са основни съвети, които се прилагат еднакво и за стресирани кучета, и за "нормални" такива. В тях няма строгост, защото целта е да въведеш едно съвсем ново преживяване за кучето и то да не го изплаши, а кучето да го очаква с радост.

Детето е лудо по всичко, което мърда - като повечето деца. От много малка мрънка за домашно животно и аз от години обмислям вземането на куче. За котка изобщо не е стоял въпроса, защото ме е страх от тях.
ММ беше най-труден за убеждаване и все ми излизаше с аргумента, че е много тежко да изгубиш домашен любимец и затова не иска. Въпреки това един ден се прибра с новината, че на негов колега са му се родили мини пинчери и ме попита какво мисля. Викам "Давай! Колкото повече го мислим, толкова повече ще се разубеждаваме и ще намираме аргументи против". И така, тази година на Димитровден, Роузи дойде в дома ни. Не бяхме я виждали предварително. Колегата на ММ ни я избра, била уж най-кротка и страняла от лудориите на останалите. Оставихме детето да ѝ измисли името, макар че не съм се съмнявала, че ще е точно това, защото кръщаваше плюшените си играчки така и обясняваше наляво и надясно, че когато има куче, ще се казва Роузи. Сега - месец по-късно, мога да призная, че съм силно и безвъзвратно влюбена в малката буболечка. Чета много за възпитанието и ще дам всичко от себе си да бъдем добри стопани и малката душичка да е щастлива с нас. През уикенда започнах да я уча на "седни" и "на място" по една от статиите на началната страница. Оказа се много забавно и Роузи бързо схваща функцията на наградата, та вече бърза да изпълни преди да е чула командата.

Направихме и първата разходка. Беше голяма паника - оглежда се, катери се по нас и скимти да я вземем. Окаляхме се всички до ушите. Довечера пак ще се пробваме.

Хибискус, показвала съм я, но ето една снимка от днес с обелен нос:)

Яяя, да се разберем, няма грозно, тука всички сме избирани с конкурс.

Сиви, ако знаеш как ми хареса единия полски хубавец, има нещо ловно май в него? Мъжки ли е или това е женската? Надявам се схвана за кой куч питам..

Jаs, прекрасна е! За мен грозно куче няма, погледна ли им очите...........потънала съм!

Леле, сега като заговорихте за първите разходки и спомних колко се бях изнервила докато тръгне на повод нашата козичка. Направи две крачки и спре и така по 4-5 часа на разходка. Късах яко нерви и през повечето време беше на ръце, защото не мога да вървя бавно. Бях сигурна, че вечно ще я нося и все се успокоявах, че повече от 8кг. няма да стане и поне ще е лесно носенето 🤣🤣🤣
Еро ви още една снимка на лепката

Jas, страхотна е!
Ох аз сега отивам да видя Аксел хахаха на джина снимки не качвам, ама от тоя малкия сигурно ще ви писне скоро

Дух, ползвай ни го малкия. Няма да ни омръзне
 
Jas, това са едни от най дълбоките и топли очи, които съм виждала някога!

Pip4i, честита ви първа разходка. И с команди си почнала, браво. Нашия още не реагира като че ли на името си. Мисля, че първо това трябва да се случи.
Иначе пък в 60-70% ходи сам в банята и там пишка и ака.


Тази пъпчица на челото беше се прибрала, пак излезе, че даже се спука. Отидохме при вет, каза че вероятно е нещо алергично. Изписа ни сироп противоалергичен.