Имам страх от каране на кола

Шофирането не е толкова страшно, колкото изглежда. За мен дори е удоволствие. Не знам от кой град си, но единственият по-проблемен град за шофиране, освен София е Пловдив. Като за начало започни с извънградско шофиране. Ще ти изгради първоначалните рефлекси. Отивай до някой по-малък град, и там карай на воля. Спазвай винаги ограниченията, не се прави на Шумахер зад волана. Никой не е спечелил от това. И спирай винаги на пешеходните пътеки. Единственият начин за учене, е като непрекъснато се предизвикваш да пробваш всичко, което ти се вижда трудно. Паркиране-отиваш до някой голям магазин, на места където няма коли, гледаш маркировката на паркоместата, и я ползваш като ориентир.
След като те е страх, вземи някой опитен шофьор със себе си.
И мен първоначално ме беше страх да седна зад волана. Но този страх изчезна от самосебе си, а още нямах кола. Сега имам кола от 8 години. Сам се доучвах да шофирам. Нямаше кой да ме учи. Гледал съм как реагират другите шофьори, и оттам уча. От 2015 година пътувам с нея до западна Европа. Тази година ходих до Норвегия.
Това е, което мога да ти кажа за шофирането.

Е те това е проблемът. По пътищата са и тия дето стават и тия дето не стават. Това което си описала все едно за мен си го писала с тази разлика, че нямам книжка и не искам да имам. Синът ми е шофьор от два, три месеца. Стана такъв по принуда. Транспорта му до училище беше много зле и трябва или да шофира или да не учи. Кара всеки ден, но не му харесва и с всеки изминал ден все повече се изнервя на простотиите по пътищата. Мъжът ми е на пътя всеки ден по цял ден. Такива ми ги разправя, че  ...
Та моето мнение е, че ако не можеш да правиш нещо и си на ясно с това по-добре не се мъчи. Особено с нещо толкова опасно като шофирането където от твоите умения и преценки зависи живота и на този който е до теб на пътя.

От какво точно те е страх в шофирането? От колите, от хората, от какво?

Може да си платите за допълнителни часове по кормуване и да опресните практиката с читав инструктор.

Точно това си помислих, че би било добра идея.

Често търпението не е силна страна на много шофьори, може би в известна степен  това стресира авторката на темата.

Аз обичам да шофирам въпреки неприятните условия и натовареното движение. За мен лично градското шофиране е по-лесно от извънградското. Започваш по малко и с някой в колата докато преодолееш страха. Взимаш допълнителни часове с инструктор, повечето в нашия град са съгласни да карат с теб в твоята кола, макар че не е оборудвана да бъде инструктурска. Аз също преди да започна кормуване с инструктор много се страхувах от движението. След това осъзнах че всъщност движението следва правила и не е чак толкова страшно. Въпросът е дали искаш да караш или не. За мен е огромно удобство, освен удоволствие. И освен това не е необходимо да си бърза чак толкова. Когато придобиеш рефлекси, и се отпуснеш, ще се получи. Но докато се страхуваш, няма как да преодолееш страха. Просто трябва да започнеш. Когато изкарах книжката си, веднага седнах да карам. Това бе единствения начин да не се поддам и да се страхувам.

Имам кн3жка от повиче от 5 години. Не съв активен шофьор. Карам от дъжд на вятър. Страх ме е и мен,неуверена съм,разсеяна,паника и прочие.
Ще ме се наражи обаче да вляза в час и да попрактикувам малко,че да съм по -мобилна и поне да си карам детето на градина след време и да върша най-необходимото.
Аз знам един лаф"който го е стрях не се качва на кола".Всичко идва от страха. Там е проблема. И трябва много практика. Иначе няма да стане. Само с трениране и каране ще се получат нещата.

И какво като е млад шофьор Дивна? Какви страшни катастрофи има предизвикани от опитни шофьори също.
Започни с шофиране по един и същ маршрут, когато няма движение, например нощем. Когато се усетиш вече по-уверена се пусни и в движението, но избягвай натоварените часове в началото. След това пробвай и нови маршрути. Като натрупаш малко опит ще видиш, че няма нищо страшно.

Ако все още не си избрала кола и имаш възможност, вземи си автоматик. Не искам да влизам в обяснения и спорове ръчна-автоматична, само ще кажа, че имах книжка от 2004 г. Не бях карала освен в началото няколко пъти и после спрях за повече от 10 г. Поради това, че колата ми е необходимост вече, се принудих да започна да карам. С автоматика е в пъти по-лесно, особено за начинаещ шофьор.

Ще напиша и моята история.
До сега никакви съвети не са ми помогнали.
Книжка имам от 2006 г. Тогава тепърва започвах работа и нямах никаква възможност да си купя кола. След курса не съм карала и така...
Първата семейна кола с мъжа ми взехме 2011  или 2012 г. Тогава може би направи той някакъв опит ад ме "учи", но не се получи. Той го нарече "несериозно отношение и нежелание".
През 2016 г. трябваше да се преместим, да се върна на работа след майчинство и детето да тръгне на ясла. Решихме /аз също мислех, че така е най-правилно/ да отида на опреснителен курс, за да мога да карам. Курса мина и през цялото време ми беше противно и ме беше страх много. Вече имах кола за мен /наследствена от баща ми Рено Клио/. Опитах 2 или 3 пъти да закарам детето на ясла. Всеки път умирах от страх как ще отида, дали ще има къде да паркирам, как ще се върна, къде ще паркирам до нас. Едната сутрин излизайки от паркинг, колата ми падна от по-висок бордюр и остана "по карем" един човек помогна да я изкарам, междувременно одрах цялата дясна страна на един контейнер за боклук. Един ден пък се мъчих 20 минути да паркирам пред нас и някакви хора ме гледаха с присмех и накрая една жена каза, че съм й ударила /допряла леко/ колата, а аз почти се разплаках. Умирах от страх и реших да не си го причинявам повече.
Намерих работа в чужбина. Трябваше да мога да карам. Трябваше да се науча за 2 месеца. Мъжа ми се зае отново да ме учи, когато имаше време. Не разбира моя страх и паника и това как колкото повече ме е страх толкова повече греша и влизам в омагьосан кръг. Една сутрин дойдох сама до работата си /не новата,която намерих/. Когато тръгнах да си ходя съм забравила ръчната спирачка. Знам, колко е смешно и нелепо. Знам, колко глупава изглеждам. Всичко това се случва в паниката ми. Карала съм така много - километри. Нещо пушеше, някаква миризма. Колата ми останала без спирачки. Когато реших да отбия и спра вече не спря. Т.е. спря в бронята на един бус. Мъжа ми ме прибра - естествено разтреперана и разревана. Каза, че ще ми помогне. Започна да ме учи пак да карам в негово присъствие на едно голамо Рено Еспейс.
Много тревожно време беше за мен предвид, че се приготвях да замина за чужбина и това с шофирането. Както и да е отказах се да заминавам /не само заради шофирането, а и заради дреги причини/. С мъжа ми решихме все пак да продължа да се опитвам да карам. На път за морето ме накара да се кача и да карам по магистралата. Отново ме беше страх много и скоро се сменихме - ткой си пое шофирането. В крайна сметка според него съм безнадежден случай.
С всичко изписано не искам да плаша никой, но може би просто има хора, коити не умеят това. Същевременно е ужасно неудобно да не можеш да шофираш.
Четох дори публикации по въпросо, че проблема може да бъде доста дълбок психологически и да се нуждае от някакъв вид психологическа терапия. Там беше описано конкретно това, което изпитвам аз. Ужас, страх, реве ми се при идеята колко съм безпомощна на пътя, стомаха ми се обръща, гади ми се. Карането е за мен някакво мъчение и принуда. Не знам дали някога ще имам време да се задълбоча в проблема и да го разреша.
По принцип не съм някакъв безпомощен ревящ плужек, както може би излиза от всичко написано по-горе. Конкретно обаче с шофирането не мога.

Всеки някак е тръгнал, ако е имал желанието да го направи... бях толкова стресирана от "блъскащите се колички" на пътя, че едва изкарах курса (заради работата ми...)Книжката ми стоя в "рамка" 10г. после се наложи да се науча да карам и взех кола автоматик преди две години. Що безсънни нощи, страх и трепети изживях - аз си знам! Карах в ранни зори, да няма много коли ... паркирах на най-широките места, защото ме беше страх да вляза в гаража...  Магистралата беше моя учител и баща ми за кураж. После започнах да свиквам с колата, с пътя, разбрах, че сама съм по-спокойна. Все още мразя да карам в града, избягвам, много е натоварено, пренаселено... Освен това не мога да карам по тъмно, или не искам ... с това се боря още...

Мен пък ме притеснява повече карането вечер, когато уж е по ненатоварено, защото точно тогава има разни шофьори, които си правят каквото искат на пътя, въртят гуми, препират те, карат опасно. За мен карането в трафика е по лесно, защото скоростта е малка и няма възможност за кой знае какви волности. Моят инструктор казваше, че съм припрян човек и че когато някой седне да кормува, си проличава какъв е. Паркирането се учи с времето и опита. Габаритите на колата също. Но трябва време.

Зашиши се на опреснителен курс. Като станеш активен шофьор в началото се качвай с някой в колата, който е шофьор, за да се чувстваш по- сигурна. Аз от 10 години не слизам от колата. Навсякъде с кола отивам. В началото и мен ме беше страх, но ми се налагаше всеки ден да се качвам на колата и да отивам на работа, която беше  извън града ми и нямах друг начин. Така и преодолях страха с всекидневно каране. Сега не мога да си представя живота без кола. Шофирането дори ме разтоварва.

Аз нямам книжка, нямам и намерение да изкарвам. Усещам си, че шофирането не е работа за мен. Особено пък като виждам какво става по пътищата и какви агресивни и нагли шофьори има, съвсем. Всеки си преценява дали дадена работа е за него или не.

Опреснителни часове, автоматична кола, не много нова и карай сама. Опитен шофьор, седнал до теб и наставляващ те, пречи много.

Аз шофирах от дъжд на вятър пет години след като взех книжка. Много ме беше страх от градското, отделно ММ дооълнително ме изнервяше с неговите забележки и критики, но същевременно и още повече ме амбицираше да си докажа, че мога. После трябваше да се науча заради работата и 15 години вече не слизам от колата. В началото треперех и вършех куп простотии на пътя, сега шофирането ми е удоволствие. Практиката е най-добрият учител.

Много мислиш. Няма какво да се ползва толкова . Имаш 3 педала, един волан, две странични огледала и гледаш напред какво става. Друго особено няма. Останалите около теб да се оправят както си знаят. Ако гледат и те съвестно огледалцата и напред, вместо в телефоните, всичко ще е наред. Голяма философия.

А, да, след предното мнение да добавя Основна пречка е критикар в колата. Не се лъжи да пуская такъв вътре.

Доста често виждам жени зад волана, а до тях може би техните мъже, братя и т.н., според мен е най-добре да започнеш с някой близък, който да те напътства, да ти казва в какво да внимаваш, къде да гледаш. Аз имам страх да не изгасне колата докато сме на светофар например с идеята, че свиркането и псуването ще се чуят в Гърция сигурно и за това си взех автоматик.

Може би наистина карането не е за всеки. Имам книжка от 30 години. Активна съм, но шофирам  в малък град , където всичко ми е познато. До по-голям град съм ходила 10-тина пъти и съм се справяла, макар и да ми е било доста напрегнато. И това, когато се е налагало и не съм имала избор. Ако има избор, страхът надделява и отказвам да шофирам. В повечето случаи е имало кой да ме вози. Миналата есен реших да изкарам няколко часа с инструктор в София. Направих го. Инструкторът ме уведоми,че аз съм пълноправен шофьор и си нося отговорност, въпреки че той е с мен.Това малко ме стресна... Млад мъж , но доста опитен и обяснителен беше инструкторът. Първият му въпрос беше: Каква е целта на тези няколко часа , които искам, да карам с инструктор. Отговорът ми беше, че искам да преодолея страха си. Обясни ми доста неща. Накрая ми каза, че просто трябва да стана по-уверена. Иначе си личало, че шофирам. Нямам проблем с габаритите на автомобила, мога относително добре да паркирам. Просто съм неуверена в многоредовото движение  и всеки натиск от страна на друг шофьор зад мен ме кара да съм припряна и да правя грешки. А високите скорости по принцип си ме плашат и аз това си го знам. И така, една година по- късно не съм се престрашила да карам в София сама и на мнооого дълъг път също, защото бързо се уморявам. И сега когато имам избор - не карам. Просто не излизам от зоната си на комфорт. А за да се научи човек, трябва да излиза от зоната на комфорт. Ако ми се наложи- мечка страх, мене не..... Иначе моят мъж да ме напътства е равносилно на развод.

Карането не е за всеки,наистина. И тези дето са добри и изпечени шофьори не могат със сигурност да разберат останалите.
Някои от постовете ми напомнят на мен самата. В кола без друг човек до мен не се качвам. Всичкото това следене на 100 неща супер много ме напряга. Очите трябва да са на 4 в сто посоки. Това противоречи на хаотичната ми,творческа и разсеяна натура. Страх ме е и да изпреварвам. Да карам назад и да изляза от паркинг до друга кола-не мога.
Попадна ли в извънредна ситуация стоя и чакам,панирам се, изпадам в състояние да не знам какво да предприема.
И не съм супер зле в карането. Просто при мен всичко е психика. Може и да е генетично-всички жени в нашия род не са шофьори освен леля ми, която е перфектна.
Знаете ли колко е тъпо да си зависим и да не можеш да си мобилен. Наистина е много неприятно.
Но ето лятото един бус ми отне предимство-еми оправих се,но ми дойде като гръм от ясно небе.
За всяко нещо трябва да се моля на бащя ми или на мъжа ми да ме разкарва с колата. Понякога ги прибирам ако  пийнат до по-късно с приятели-толкоз.
С малката да се кача-абсурд. И за себе си все повече се навивам,че туй не е моето нещо. А имах голям мерак. Сега все повече се отказвам. Така,че лесно звучи,но някои хора не могат да бъдат шофьори-това е. И аз предпочитам да не  рискувам себе си,хората с мен и останалите на улицата.
Та си седя и си се ядосвам на страха. Ама това е.

Мис Каролин Бингли
Получаваш направо похвала от мен, защото аз дори и до това, което ти правиш не мога да достигна.
Напълно разбирам какво ти е, защото все пак съм по-лошия случай от теб. Мъжа ми или друг да разчита на мен да го закарам, когато пийне или в друг случай - абсурд...
Това, че съм толкова зависима понкога дори ме кара да се чувствам непълноценна в ежедневието не мога да свърша неща, които другите хора вършат с лекота. Например от месец не мога да занеса едни палта на химическо, защото са обемисти и трябва на ръка да ги пренеса до там, а мъжа ми не намира време за това.

Не е точно така. На нас жените (а и не може би само на нас) преценката  за разстояние и скорост може би не са ни точни. Струва ми се, че имам достатъчно време да се изтегля, а се оказва, че отсрещният автомобил се движел по- бързо, отколкото очаквам. Иначе с педалите и огледалата може и добре да боравим, но грешната преценка не е за подценяване. За да си добър шофьор, според мен трябва да владееш добре авотмобила и на пътя да преценяваш само пътната обстановка, а не да се чудиш: Ще успея ли да тръгна , няма ли да ми угасне колата, ще успея ли да превключа и т.н

Не знам на вас жените, но на нас, жените, не ни се случва така. Очевидно е къде е колата пред теб .

Критикарите най ги обичам. Слизам и толкоз. Да си карат. Мъжа ми е много спокоен,но и той се изнервя на макс със мен. Баща ми....ужас това е много неприятно. Те са така мъжете. За тях жените шофьари са като че от дрега планета. Не мога да го разберат.

Много си зависи от човек.
Аз например не мога да преценявам добре разстоянието. Всичко ми се струва по-близо. Като кара ММ все мисля, че ще се забие в колата отпред, а той казва, че има достатъчно място.

Преди няколко дни едни хора ме помолиха да ги упътя. Показвам им да вървят направо и после наляво, но казвам - Вървете направо и после надясно. И бях много убедена, че е надясно....

Благодаря за сарказма. Естествено, че е очевидно. Излизам от страничен път на главен път има кола на едни 500 м (примерно). Решавам да се включа, защото имам достатъчно време и място, а онзи се залетял със 140, вместо с разрешените 90 км/ч. Естествено се озовава, по-бързо зад мен, отколкото съм очаквала. Оказва се, че видиш ли съм му взела предимството. Това си е преценка, нали! А че виждам колата е ясно, кьорава не съм взела книжка. Тази преценка някои от жените я нямаме. Някои от вас, жените, щом я имате, евала!!!! Затова сте по-добри от нас, другите жени.

Моля. Разлика между 90 и 130 всеки би усетил . Не само жените.
Това с различното усещане, когато друг вози си е така. Пак за всички. Може би затова много се оплакват от мъжете в колата. И те имат разни усещания, когато контрола не е у тях.

Разлика между 90 и 130 в колата, в която се возиш -да, ще ги усетиш. Аз говоря за другата кола на пътя на прав участък.Това не мога да преценявам лично аз. И си го признавам най-открито. Поради това не съм толкова уверена в преценката си и това поражда страх у мен. Понеже темата беше основно за това...

Изкарах книжка още на 18, защото имах голям мерак да карам. По една или друга причина се получи така, че реално карах много по-малко, отколкото ми се искаше. След години, бившият ми (вече) мъж реши да ми дава да карам семейната кола, за да се редуваме на път и буквално уби всякакво желание в мен - изключително лесно се изнервяше, крещеше ми, дуднеше с часове. Ами отказа ме тотално. Пак карах, когато се налагаше, но с неудоволствие и постоянно на тръни.

След като се разведох, се наложи да се стегна и да започна да карам сама, за да карам детето до градината/училището/на лекар и т.н. Отне ми два-три месеца, за да се отпусна и да преодолея всякакво притеснение. Сега шофирането ми е удоволствие и карам навсякъде с кеф. Нямам проблеми с паркиране, преценка, ориентация и т.н. и също мразя клишето, че жените не можели еди-какво си.

Не е тайна, че най-важна е практиката. Дали с приятел, дали с опреснителни курсове - както прецениш, но не се отказвай и карай. Лично аз никога не съм карала автоматик и не знам дали е по-лесно, но и ръчните скорости са елементарни, щом свикнеш да усещаш колата. А и преди това - голям праз, че ти угаснала колата на светофара. Свиркай си и не обръщай внимание на нерваците.

кой може ? да не би модерните коли да имат кристално кълбо кой идиот ще ти се изпречи и кога. нали затова са знаците на пътя.
Стига с тези самообвинения. Мъжете са ясновидци зад волана, пък жените само на метлата. Глупости и половина.

Кола автоматик се кара много лесно. Да, колата с ръчни скорости също не се кара трудно, но си трябва време за начинаещ шофьор да се научи да я усеща. Една година карах такава, след това започнах да карам автоматик. По-лесно е, определено.

Различава се и то доста добре. Необходимо е набито око и внимателно вглеждане във въпросния автомобил и отправната система. Помните ли това понятие от физиката?  

180км/h са 50м/s, а 140 колко са можете да пресметнете. Преценката за скорост и разстояние е от особена важност, за да не правим катастрофи или да бъдем често на ръба. Моят стаж е 35г. Доста предотвратени катастрофи са зад гърба ми, а участие в катастрофа за щастие нямам.

Мен също ме беше страх в началото.  Сега ме е страх по непознат маршрут, да карам по тъмно но ако се наложи го правя.
Имам и нерационален страх че на баир ще тръгне назад.

От изкарването на книжка до купуването на кола при мен мина година и половина. В началото разчитах на бивш колега. Той ме обучи на основните неща. Истинското учене е като останах сама защото не разчитам на никой.

Карала съм на ръчна, бъркала съм колонките газ/бензин, заставала съм от грешната страна на колонката, огледало съм сгъвала за да мина, спирачки съм била щото някой ме е засекъл...
В началото гаснех редовно на светофар. Веднъж бях първа кола на голям булевард на светофара за наляво. Що свирене и псувни отнесох ...
Чупила съм полуоска в движение та виках Пътна помощ.
Сама обикалям сервизи и гумаджийници.

Не се отказвам защото сторя ли го- няма и да се кача пак, а и ще обезмисля всичко вложено  досега - нерви, усилия, пари.

Ако имате страх не се качвайте на кола. Така застрашавате другите. Няма да имате адекватни реакции заради този страх.

Ако не и приказва някой глупости страха ще и мине за 0 време.
Безстрашните така застрашават другите задминавайки отдясно, без мигач и с превишена ... или давайки газ да минат на жълто или недопускайки престрояване ...

И двете категории са еднакво лоши.

И аз съм летяла да хвана жълтото на светофара. Вече не защото имах случка.

Мястото е светофара на пазара на Кр. Поляна за идващите от тунела на Люлин. Ляв завой по Възкресение, но на мигащо жълто го минах.
На края на тясна еднолентова квартална улица светофар за дясно/направо и за наляво. На булеварда  друг светофар с три секции. На него трябва да се престроиш в средната или дясната лента за направо след левия завой като минеш трамвайната линия.
Хвърча аз на жълто, озовах се в лентата чакащи ляв завой. Задницата ми на трамвайните релси и трамвая свири ли свири да мръдна. За тия няколко минути такъв страх брах трамвая да не ме понесе нарочно. Един от чакащите за ляв завой ме пусна и нещата се оправиха.

От тогава видя ли мигащо зелено, намалявам постепенно и спирам на жълто.



Имала съм случай при поредни светофари да гледам следващия зелен и да бия спирачки щото тоя пред мен спира.


Случвало ми се е при четирилентов булевард с две ленти за десен завой да застана в лявата дясна а да съм за направо. Бакшиша зад мен застана до мен, попита ме тука ли трябва да застана и продължи.

И още подобни случки имам и не съм се отказала. Така човек се учи.

Здравейте!

Аз имам абсолютно същия проблем като авторката на тази тема.
Изкарах книжка в 11 клас, след това съм карала 2-3 пъти и до там ... тъй като изпитвам ужасен страх и паника като седна зад волана ...
Толкова много се радвам на приятели/ки - те ми, които си джъткат наляво- надясно, но ... аз така и не се престраших и ето... вече съм на 24 и усещам жлание да карам кола, но съм много страхлива, а и хилядите катастрофи всеки ден, не съм сигурна, че ще оцелея и седмица на пътя...
Та ще видим като ми опре яйцето ... ще ми се наложи един ден ... ама още го отлагам .. и се размотавам с метрото и автобусите.

Най бързо и ефективно този страх се преодолява по 2 начина :

1.Вземаш още няколко урока при инструктор.

2.След изпълнение на т.1 , караш с някой опитен шофъор до теб от 2 до 4 седмици , първо след 22 ч когато няма движение по познати маршрути + всяко следващо каране е малко по рано и по непознат маршрут.

Целта е следенето на знаците , светофарите и правилното престрояване.

Аз също имах страх от шофиране,но един ден моя мъж отиде на работа без колата,детето беше малко,вдигна много висока температура,нещата не ми изглеждаха добре.Грабнах я на ръце,качих я в колата и газ на бърза помощ.Та мисълта ми е,че целия страх ми мина за част от секундата.
Сега обаче сме с друга кола и не я карам.Някак си не ми е удобна,не мога да се наглася,да и свикна и не се и качвам.
А що се отнася до това да не би да стане нещо на пътя,не трябва изобщо да го мислиш,защото ти може да си паркирала някъде и пак някои да се одари в теб.
Със сигурност обаче те съветвам да не шофираш докато със сигурност не си готова затова,колкото и да ти се иска.Сама ще го усетиш.Успех😊

Моя опит с карането е събирателно от няколко поста тук, така,че н няма да изпадам в подробности. Книжка взета,караномтук и там по малко и после 10 години нищо.
Имах точно страха,че няма да мога да спра на червен светофар, ще ударя колата пред мен и т.н. ....и си мислех,че никога няма са карам.

Докато ММ не ме амбицира , защото каза,че му е писнало да ми е таксиметров шофьор. Взех 10 часа с инструктор на ръчни скорости, но така и не се научих на тях.

Започнах с автоматик, спокойно си следя пътя, не ме е страх,че колата ще ми угасне и т.н.почнах с ходене до магазина, до работа и постепенно разширих периметъра. Апетита идва с яденето и самочувствието с практика. Гледам себе си да съм в безопасност първо. Ако не съм сигурна с габарити и т.н намалят, давам път и т.н.

Живея в Англия и карам всеки ден до работа в много интензивен трафик, но и карам из Европа кола с обратен волан.

Мъжа ми като се качва го карам да мълчи😀все намира кусури...

Този автоматик наистина е голям плюс! Но вярно ли е наистина, че в България ВСЕ ОЩЕ е лукс да караш автоматична кола и че малцина същност управляват такива?

Взех книжка преди 3 месеца.2 дни ,след като я получих се наложи да карам 300 км .,защото нямаше кой друг...Дали ме беше страх? Направо всичко ми се потеше.Карах в чужд град тогава.Абсолютно непознат.Страх голям,но нямах избор.Когато се върнах тук в моя град някак си избягвах да се качвам.Знам,че трябва ,ноо голям стрес ми нанесе това приключение.Мъжът ми ме усети,че все отивам да се качвам от  пасажерската врата и един ден ми каза " Ааа не не,ти ,ще караш!" Опитах се да се измъкна,че ще карам на връщане....само ми каза "Сядай и карай!".От  тогава шофирам всеки ден.Гасила съм я и аз на светофари.Одрах бронята при нопит за излизане от мястото,на което бях паркирала.Трудничко свикнах с габаритите ,колата ни е голяма 4х4.Но това е...Смело ,но бавно и се свиква.Вече не се страхувам.Навирам се на места,на които и аз не си вярвам,че ще успея,но се получава...просто внимание.Не вдигам телефон докато шофирам,не шофирам с една ръка.Това са нещата,които все още не си позволявам.Всичко останало с практиката отшумя..Имам още много да уча,но не се отказвам,вече ми е приятно да сядам зад волана.

Казват, че е по - скъпа, частите й - също.

Пред мен избора ръчка или автомати не е стоял никога, не само заради горното. Струва ми се прекалено лесно, половинчато някак.
Качих се веднъж за 10 мин и не е моето. Все едно управлявам космически кораб - два педала и готово. Става ми скучно. Не е за мен.

Аз съм твърдо за автоматична. Не че няма недостатъци, но предимствата са много повече. Много добра за градска кола.

Най-важното първоначално (щом е ясно, че имаш книжка и знаеш правилата за движение) според мен е да си усетиш собствения автомобил. Да свикнеш с него. Курсовете и изпитите си изкарах на 2 автомобила - спирачките им бяха коренно различни, на втория ковяха от раз, на първия бяха доста по-плавни. Взех кормуването от втория път точно защото бях плаха и изпитващите го видяха. Следващия служебен автомобил беше с ужасен съединител, отделяше много високо, а беше и дълго, противно комби...Мразех света, когато трябваше да се ходи някъде. Сега комбито е в историята. Лепнала съм си дамската хечбек колица и ми е 6. Аз съм шофьора нацялото семейство, на фирмата и вече - и за собствен кеф. Огромен проблем обаче ми е нощното шофиране, както и високоскоростното когато се налага.  Избягвам ги. Имам проблем с очите, сигурно и с възприятията на светлините. Иначе да шофирам  в града ми е супер, именно защото все пак всеки спазва някакви ограничения и ако си толерантен и си заемаш правилното място (лента), спазваш скорост - всичко е наред. Не се шашкай, започни с усещането към автомобила (колко газ, колко спирачка, шумът от двигателя и от градската среда) и ще станат нещата. За високоскоростна и нощна возия - и аз все още съм негодна...с 10 години стаж (но 99% градски!). И най-важното - винаги нащрек! На магия избегнах наскоро една неосветена каруца на междуградски път в тъмното.

Автоматика,че е по-скъо, по-скъп е, но не чак толкова. За части, освен различната скоростна кутия и нещата околко нея друго различно не мисля,че има. И двете скоростни кутии могат да се повредят и ремонта им е доста скъп, ама при мен с ръчните скорости като ,че ли вероятноста да я повредя щеше да е много по-голяма. Три коли съм сменила досега ( все автоматици - една френска и две немски ако има значение) , освен стандартите неща, друго по тях не е правено , но смятам,че е и до късмет.

Не е само това......ами караш си нормално, на магистрала в Сърбия ( над 100 км/ч и ...елен изскача пред колата ти.....

Всеки има избор, разбира се, аз лично силно препоръчвам автоматик. Ремонтите на каквато и да е кола са скъпи.

Единственият недостатък е, че харчи повече. Моята например харчи 10/100 градско, като още продавачът ме предупреди за това. За мен удобството от автоматика е достатъчно голямо, за да не ми пречи по-високия разход.
Има и коли, които не са с такъв висок разход, така че може да се избере.

Привет на всички

И аз съм от страхливите новобранци.
Тази година лятото изкарах книжка, като си взех изпита от 4-я път. Първите пъти от притеснение правих глупави грешки и до някъде беше доза късмет, но подробности. Още първия път не бях готова и определено си ми трябваха часове за мое спокойствие, но инструктора каза, че имам основата. Държа да отбележа, че съм си доволна от инструктора.

Кола имам. Една малка Корса с ръчни скорости, количката е супер ама няма кой да я кара. СТРАХ! Мисля за твърде много неща и не мога да се огледам спокойно какво се случва наоколо и да следя другите участници от движението. И другия ми проблем са разстоянията и все ходя на ляво...Абе тъпа работа.

Излязох веднъж сама и от страх на всяко кръстовище угасях колата. От тогава излизам само с придружител. Всичките ми приятели твърдят, че се справям добре, просто ми трябва каране, за да натрупам опит и да свикна с колата.

Аз пък държах на ръчка, за да се науча наистина да карам. Карала съм служебната кола автоматик, за градско е чудна така е.

Във Варна живея и трафика е ужасен. Половуната град е разкопан за ремонти и всички са много изнервени и се бутат ужасно и още повече ме хваща страх. Затова излизам събота или неделя с приятели.

И тъй оплаках се и аз. В заключение - на нас страхливите наистина ни трябва каране

Още един въпрос - защо казвате, че автоматикът е подходящ за градско каране? Смисъл, това значи ли, че не е окей за междуградско или за малки провинциални градчета? 🧐

Ами защото именно в града сменяш скорости често. Ако пълзиш в задръстване може да ти се наложи да тръгнеш и спреш съответно превключваш на първа - втора - спирачка-нулева за 100 метра Н брой пъти, затова...
Естествено, че става за дълъг път, ти и с ръчката тогава колко често сменяш, само на баир или за изпреварване...
Но за града е незаменим, супер удобно е, особено в комбинация с авто-стоп система, която те задържа на наклон за няколко секунди и не ти дава да се върнеш назад и/или спреш в задния в момента между пускане на спирачката и зацепване на съединителя.
За ремонт на автоматик безспорно е по-скъпо, но ако колата е в добро състояние, ако е обслужвана кутията изкарва поне до 300 К километра без проблеми, може и повече, зависи от модела, мотора, условия на експлоатация, шофьор ако щеш...
И още нещо важно - автоматичната скоростна кутия т, ако е изправна сама се "пази" от неумели шофьори. Безхаберният новобранец може да кара довейдайки мотора до жален вой на втора с 60 км/час и 4000 оборота, без да се сети, че трябва да превключи нагоре, или да мъчи колицата на 5 по баир с 1500 оборота до положение изгасване, без да се усети, че претриса и товари/разбива лагери, тампони, всичко по кутията...  Това с автомата няма как да се случи, там си има алгоритъм, превключва сам и е винаги в щадящ режим, освен ако не си на "ръчно" положение, ти да си определяш предавката, но и там, влезеш ли в ограничението, пак автоматично качва предавката, "пази" се...
Такива работи.
Та, за града, автоматът е слънце. За извънградско - все тая, но все пак повечето от нас карат главно градско, нали....
А повишеният разход.... Принципно да, но става дума за литър на 100 км... И пак не е задължително, при мен е обратното, например. Карам два джипа - единият ръчка, другият седемстепенна , с двоен съединител, автомат. Моторите са подобни като обем, като коне също, въртящият момент на ръчната е 100 н/м по-голям. Автоматът ми харчи 10/100 в града, ръчната 11.5/100. На дълъг път са подобни, около 8,5. Та, няма правило, или и да има, има и изключения, всичко е според колата, условията, концепцията, теглото на крака върху газта , ако щете...
Безавариййно...

Уффф, как си личи, като го е писал мъж...

Личи си, че мъж го е писал и е прав.
Случвало ми се е лятото, тунела на Люлин, пороен дъжд. Средна скорост - 10 км, тръгни - спри. Втора за малко и трябва да спреш.
Колкото до предавките и скоростта - и това съм го правила. На втора в разкопана квартална улица и подскачане до тавана, на трета - с 60 км и тя вие.
Случи се опитен шофьор да ме вози в моята Парцалана. Сякаш пееше.
Тайната я разбрах с опита, макар и малък. Тя сама говори. При правилно каране тоест нормална предавка за съответната скорост звука, който издава е равномерен, галещ ухото.
Почне ли да вие, сменям предавката и звука се нормализира.


Оня ден ми се наложи по тъмно да карам по непознат маршрут. Съгласих се защото прибиращата се жена беше навигатор. На един светофар обърках лентата, свирнаха ми, поместих се.  Мислех, че най - дясната е за направо и за надясно, тя била само за надясно.
На указание - при трамвайната линия завий на дясно продължих направо. При забележката спрях, изчаках другите завиващи и взех завоя с голяма траектория.


Случва ми се да карам с една ръка когато съм спокойна и уверена в себе си. Дясната е на волана, лявата на коляното.
Пуша рядко докато карам, най - често когато съм бясна.
Телефона е табу. Звъни от чантата.   

Опит - неопит, но на мен тъкмо ми сменяха съединител и скоростни колела на 1 годишна кола и то 3 седмици след инспекция ...

Какво е скоростни колела? Гумите ли?

Колко ти излезе смяната на съединител и къде?

И аз сменях след 2 - 3 месеца предните гуми със задните. Изпилих ги защото тръгвах с виене на гуми.
Докато науча кога и как да вдигам краката от съединител и газ ... Сега го правя рядко и то ако съм разсеяна с някакъв проблем. Още не ми е навик.

в кутията.
ами още не знам . не съм получила сметката.

Много ви благодаря за подробните и изчерпателни отговори! 🙏💙

абе май не знаем добре как да вдигаме краката ...
ще ни трябва инструктор.

Бела Чиао, как за няма и месец си успяла да счупиш скоростна кутия? Сигурна ли си, че преди ти да се качиш, скоростната кутия е била здрава?

Не е нужен инструктор, а опит.

Мен ме доучва бивш колега защото не можех да си позволя опреснителни часове. Много добър учител беше.
Обясних му, че много ме е страх от задръствания и тръгни - спри. Той ми каза следното упражнение: Излез нощем по тъмно и намери спокойна квартална улица. Опитай да тръгваш и да спираш на всяка паркирана кола.
В началото спирах на една от три. След няколко нощи задобрях.
Сега на задръствания ми е скучно, пея си, пуша.


За краката правилото било: Десния (газ) от желязо, левия - от въздух. Почти го научих.


Сега имам страх, че на баир ще тръгне назад.

aми аз доста карам. Миналата година взех колата на 1 Окт. и до сега имам 54 х.км. с тази кола. С на мъжа ми имам по малко.
И преди инспекцията забелязах шум при пускане на сзединителя, но като ми я върнаха сменили някакви филтри и направили незнам си какви проверки според протокола се успокоих . После имах едно голямо пзтуване и мислих след това пак да ида на проверка, но пък шума спря и аз не отидох и ... предната неделя излизам на аутобана и колата започва да губи мощност .. .докато спрях на един паркинг и не тръгнах повече. Сега и я върнаха. Гледам между 1 и 2 има едно взлнение ... не ми харесва. Мисля да им я закарам да ги питам какво е това преди да съм останала пак на пътя.
Това е. 

Пиши после ...
Може някой по - запознат да даде полезен съвет.


Да ви споделя нещо да се посмеете:
Карах по тъмно (не обичам) и ми се стори, че струвам странно тракане като натисна газта докрай. Отивам на сервиз, обясних си проблема. Монтьори реши да я пробва. Направихме кръгче около сервиза. Стигна до пета, би спирачки, накара я да поднася. Каза, че проблем не открива.
Нов е в сервиза, но някак вдъхва доверие.
Повярвах му и се прибирам. И тракането пак се появи.
Спрях, запалих цигара и се замислих какво съм променила от обичайното. Започнах да й познавам звуците, да откривам моите грешки, а те са много.
Проблема се оказа пепелника - пластмасов, горната му част е тенекия. Като е отворен от друсането при висока скорост се чува тракане.
Сега ме е срам от мен си, но тогава много ме беше страх, че нещо се е случило.


Още един такъв случай имах:
Необичайно виене идващо отзад отляво. Пак разходка до сервиза за проверка. Оказа се ляв заден лагер за смяна.


Така се уча ...

Ако си спряла внезапно на баир и потегляш, използвай ръчната. Така ще си спокойна, че на полусъединител колата ще потегли плавно, без страх, че ще я загасиш или ще тръгне назад.

Ръчната ми спирачка не държи, не знам защо.

Защото е за паркиране, а не за тръгване по наклон.
За автоматичната скоростна кутия. Недостатъка който я прави мързелива е, че тя взема решението на коя предавка да караш. Та ако искате друг да управлява колата ви по добре му отстъпете управлението.

Не виждам причина да не се ползва ръчната в такава ситуация. Честно казано, така преодолях страха си от потегляне по наклон:) Бяха ме посъветвали.

Мен пък инструкторът изрично ме учеше така да тръгвам по наклон, даже на изпита имах такова тръгване. Какъв е проблемът?

Имах много големи проблеми при тръгване под наклон, докато не се научих да усещам докъде да отпусна съединителя - най-тъпо казано отпускаш плавно докато колата не почне да се тресе леко В началото се изисква повече внимание да го усетиш, но с времето се автоматизира. Та като улучиш този момент, няма абсолютно никакво връщане назад, дори не се налага да даваш рязко газ.

Да, и при мен беше така, "естакада" го наричаха инструкторите. Но аз съм взела книжка през 1999 година и бяхме от последните, които се явяваха на изпит пред КАТ.

Бях по същия начин. Никога не съм имала желание да изкарам книжка, да имам кола и да шофирам. Все пак на 18 изкарах такава, общо- взето заради баща ми, който просто един ден се прибра с учебника по теория и ми каза "Записал съм те на курс". В онзи момент го "мразех", защото нямах никакво, ама никакво желание. Теорията я взех от раз, без никакъв проблем и без никаква грешка, на кормуване ме скъсаха 3 пъти все от нелепи и абсурдни грешки заради паниката ми. Осем години си стоях с книжка за чест и слава и все ме питаха "ама защо изобщо си я изкарала?!". Ами нямах желание да шофирам, нямах проблем с градския транспорт и в момента все още смятам, че много хора трябва да се пренасочат към него, поне частично.  Започнах да шофирам по малко покрай мъжа ми. В началото, когато ми предлагаше да ме учел да карам твърдо отказвах. Отне близо две години, докато една вечер някак сама се престраших и му предложих да идем някъде извън града, за да шофирам. Не знам на какво се е дължал ентусиазма ми, но просто дойде от самосебе си и мисля, че това е най- важното. На сила хубост не става. Известно време карах само вечер, късно, когато почти няма движение и без да влизаме в тесни улички или да се мъча да паркирам. Шофирах само, когато аз изявявах желание за това, не са ме мъчили насила и въпреки това, първите пъти в началото като седнех от шофьорската страна така ми се разтуптяваше сърцето все едно нещо супер страшно предстои. На първия ми опит за паркиране осурках колата. Не беше нищо фрапантно, но ужасно ме срина и пак минаха няколко месеца, в които твърдо отказвах да седна да карам. Желанието да опитам отново, пак дойде само, когато явно съм се почувствала готова, може би дори от инат за това, аз ли съм най- некадърната на света, та да не мога да се науча. И пак започнахме с опитите. Трябва да отбележа и, че колата е автоматик и да, определено ме улеснява това. Мисля, че ако се кача сега на автомобил с ръчни скорости ще е пълна трагедия. Малко по малко се отпуснах, спрях да треперя в първите минути като потегля и да се шашкам за най- малкото нещо. Важно е обаче и да имаш търпелив човек до себе си, с някой нервак и критикар нищо няма да стане. Много ми помогна и това, че стотици пъти, когато мъжа ми шофираше, а аз бях пасажер ми обясняваше като се сети някакви неща, свързани с правилата за движение, с чисто техническата част на шофирането, като виждаше нарушение от страна на друг шофьор, аз в началото изобщо не забелязвах такива неща. И лека- полека важното ти се набива в главата. Но смятам, че наистина вътрешно трябва да се почувстваш готов да опиташ и желанието да дойде от теб, а не от ръчкането на други хора. И при мен надали щеше да се получи нещо, ако на зор се опитвах да се науча, докато вътрешно протестирам как изобщо не ми е до това и грам не смятам, че ми е необходимо.

Същата работа, без наличието на мъж обаче Когато станах пълнолетна, сякаш имаше "мода" всеки на моята възраст да изкара книжка. Нашите пък все ми говореха, че наличието на книжка е голям плюс при кандидатстване за работа, а и в ежедневието. Сега осъзнавам и съм съгласна само с второто, защото ето - имам книжка, но не карам изобщо, а виждам, че само по себе си, самото притежаване на книжка изобщо не е плюс при работа, защото ако дадена позиция изисква да имаш книжка, то това автоматично и задължително е свързано и с умения да караш. Иначе все тая имаш ли или нямаш книжка.Та да, абсолютен привърженик съм на вътрешната нагласа и усещания. Следователно, когато се чувстваш готов и с желание, тогава се правят нещата.

Карате с инструктор, докато спрете да мислите как и кога да превключите предавка и успеете да паркирате успоредно.
След това САМИ, в ненатоварените часове (рано сутрин, по светло)
Не се притеснявате да карате бавно, с колкото можете. Не реагирате на подканване да карате по-бързо от колкото ви е комфортно или да се отместите рязко.
Престроявате бавно и постепенно. Пазите дистанция. Давате предимство на всеки.
После по шосета извънградско, после магистрали.
Стара, но здрава и евтина за ремонт кола.
И след 30 х. километра няма да ви е страх повече.

А аз още не съм минала 5000 км.

Успоредното паркиране ми е кошмар. Перпендикулярното ми е сравнително лесно.

Смяната на предавките я усещам по звука. Вие ако я изсиля над 2,5 оборота.

Прекрояването също ми е трудно. Проблем ми е да преценя разстоянието и скоростта над колата зад мен която е в съседната лента.

Успоредното е въпрос на практика съобразно това филмче:
https://www.youtube.com/watch?v=2QX8jTmjO_w
30 опита на полигон, спазвайки 4-те правила и паралелното паркиране е ок.
Престрояването е лесно: мигач,  проверка на огледало, ако колата в огледалото не се увеличава, проверка за кола в сляпата зона и постепенно престрояване.
За бързо набиране на скорост се искат обороти над 3 000.

Здравейте, а попадали ли сте на добър инструктор, който да може да обяснява добре нещата, да е търпелив и да се справя с по-проблемните курсисти? Ако някой може да ми препоръча, ще съм ви много благодарна.

Какво означава по-проблемни курсисти?
Аз от моя съм много доволна. Търпелив и ми обясняваше всичко много добре. Казах му, че никога не съм се качвала да шофирам и не съм искала някой да ме учи. Той каза "Това е много добре". Аз съм във Варна и тук си карах курса. Школата е една от най-старите и големите и ми беше препоръчана от приятел, който кара там курса. Не съм си избирала инструктор. Просто ме разпределиха. И всичко си беше 6+.

Ами имам предвид инструкторът да има подход към курсистите, които "повече се шашкат".

 Супер, че си доволна от твоя инструктор, за съжаление аз търся за София инструктор. Ще съм благодарна, ако някой ми препоръча.

Успех! И аз съм от шашкащите се, така че те разбирам, Ще намериш твоя инструктор, не е като да няма избор в големите градове

Моят инструктор беше супер спокоен човек, но вече сигурно е към 70 годишен, че отдавна карах курса. Даже съм го питала как може да е толкова спокоен като го возят такива като нас.

Ами има си разни педали, добри реакции и все пак повечето учебни коли се движат с 35 км/ч, което не е много опасно. Разбира се че зависи кой и откъде и как кара, и разбира се че няколко пъти съм вдигала повече от 35. Но, човек или е спокоен, или не е. И май няма значение какво работи.

Разбирам те напълно.Аз бях така.До последно не шофирах в БЪлгария.Когато се преместихме и видях , че няма как се принудах да започна да карам.Аз мразя да карам , винаги когато мога го избягвам.Взех допълнителни часове.Макар че тук се кара лесно и като цяло шофьорите са много по-културни аз пак сядам с нежелание.Работата ми е наблизо , та не трябва да се напрягам много.Ходя да пазарувам рано когато е още по-спокойно и да кажа, че почти няма коли.Просто трябва да седнеш и да караш, което за мен си е огромно напрежение.

Да споделя и аз моите страхове. Книжка от 2007,каране за тези години малко,предимно извънградско.Мъжът ми е много нервен,седяше до скоро и само дуднеше,но реших че не е той този,който ще ме откаже и така с времето спря да ме изнервя, то и аз спрях да се шашкам и съм спокойна с карането.Обаче....и до ден днешен само това пусто паркиране не ми дава мира,избирам места шороки и удобни,сама избягам да ходя на непознати места само поради факта че изпитвам ужас да не ожуля колата...Как да го преодолея?

Няма да го преодолееш, докато не решиш да излезеш от зоната си на комфорт и не се заставиш поне да опиташ да паркираш на място, изискващо повече маневриране. Ако имаш възможност, може да се упражняваш някъде, където да си рамкираш мястото, в което да вкараш колата с конуси примерно и след това да пробваш в градска среда.
Другото, което е, трябва да прежалиш факта, че колата може да се ожули. Не казвам да не се съобразяваш изобщо и да не внимаваш грам, но колата Ви може да я ожули и друг шофьор. В крайна сметка драскотини и леки щети по автомобила са нещо поправимо, не свършва света, ако си чукнала колата някъде. Важното е вие да сте живи и здрави, ламарината ще я оправите.

Проблема е не толкова че ще ожулиш твоята кола, а да не ожулиш чужда. Докато не започнеш да паркираш, няма да преодолееш нищо. След като видиш, че се справяш, ще се отпуснеш. Когато ми се налага да паркирам успоредно, а има коли, които ме чакат, обикновено търся друго място, защото не ми се иска фа бързам и да направя грешка.

Здравейте хора,

И аз като някои хора имам страх от карането на кола.
Записах се в една Автошкола и инструктора е доста пекан човек.  При него първо се обучаваме на теория и след това започваме управлението на автомобил в града. Засега сме на ниво теория и след известно време ще се явявам на теоретичния изпит.

Има два автомобила  във Автошколата. Единият е с ръчна скоростна кутия, а другият си е новичък автоматик. Каза ми че автоматика е по-лесен за управление, но след това ще мога да управлявам само такава кола ако изкарам курса.

При ръчката имам известен опит тъй като съм карал известно време из село. Разбира се така и не ме хванаха. макар че имам приятели които са отнисали солени глоби.

Какво ще ми препоръчате.

Почвай на ръчки!