Как заобичахте спорта?

Хаха, добре, че по природа някак си обичам натоварванията тип кардио, че иначе както ме мързи и никак не съм организирана...
В момента използвам, че свекървата е на гости, и ходя с удоволствие на фитнес 3-4 пъти седмично - само кардио, нищо, че на същото място има и силова зала. Даже имам чувството, не знам защо, че удоволствието е по-голямо, отколкото на домашния кростренажор, който и без това е хронично счупен с поредно обостряне.

На въпроса - ако си опитала всички начини и не си открила онова, което ти носи удоволствие, според мен няма фокуси за заобичване - или ти харесва, или не. Може би обаче и усещането, че има резултат и нещата вървят, дава крила някак си.

@Франсоаз*
Разбирам, важното е, че си открила как се чувстваш добре и какво работи за теб.

Здравей, мацко!

Значи, аз съм безкрайно мързелив. Като саласунгер, както казваше едно бившо гадже. Който не знае - саласунгер е едно анимационно животно, което толкова го мързи, че докато върви - заспива и си настъпва главата с предните си лапи Ако чуя някой да разправя колко му се тренирало, просто няма да му повярвам. Единственият спорт, който практикувам с удоволствие, е спортното чукане Опитай, може това да се окаже и твоят спорт! Поддържаш чудесна форма и гориш калории по възможно най-приятния начин

На времето от мързел започнах да тренирам парашутизъм. Защото е най-мързеливия спорт. Цял ден лежиш под камиона на летището на сянка и чакаш да падне скоростта на вятъра. Като утихне, качваш се на самолета и седиш в него, докато те вдигне. Скачаш, пет минути висиш като прани гащи на сбруята, докато се приземиш, за още пет скатаваш парашута и после пак лежиш на сянка. И се водиш спортист

През лятото плувам в морето по 2-3 часа на ден. Но понеже съм мързелив, правя така, че плуването да се окаже по-приятната алтернатива. А именно, отивам на плажа без чадър в най-горещото време - по обяд. Ако легна на пясъка - ще умра от жега. Ако вляза на плиткото - водата е като супа, няма да ме разхлади. Затова, поради липса на алтернатива, тръгвам навътре. Плувам, плувам, плувам, докато съвсем ми омръзне и ми се долежи и додреме. Но за да легна, трябва да стигна до брега. И какво правя? Плувам на връщане бътерфлай, за да изляза по-бързо. И така всеки ден, в който има хубаво слънце...