Наивността и самотата ми разбиха живота, имам нужда от морална подкрепа

Откъде да се започне..... Виж сега, не знам на колко години си, звучиш като на 20 и няколко, но може пък и да си по-голяма. Първо ще ти кажа, че със тази тотална липса на правопис темата изглежда ужасно скалъпена.
Все пак по зададения въпрос
На първо място престани да се чувстваш ”жертва”. Все някой е виновен, някой те е предал, наранил... Потърси психологическа помощ. Отървеш ли се от тази ”ах, горкана аз” нагласа нещата ще се оправят. Не търси приятели, търси хора с които да ти е приятно. Споделянето е нещо важно, но по-добре споделяй с ”дневник”, за да ти е спокойно. Нареди си нещата едно по едно - на първо място трябва да ти е психологическата помощ и чак тогава да търсиш всичко друго. Отново казвам, че темата изглежда като ”пързалка”. Все пак, ако е истина ти пожелавам успех.

Не се нуждаеш от подкрепа, трябва да се оттървеш от психологическите ти пречки, както са казали и преди мен. Разбирам, че животът ти не е бил хубав, но ти вече не си онова момиче. Вече си жена и, доколкото разбирам, успяваш да се справяш с трудностите на живота.
Родителите ми са разделени, никой не ме е възпитавал, никой не ме е учил на морал, приятели не съм имала, защото живеех на две места. На мен нищо ми няма, все още нямам приятели, имам познати. Според мен не тръгвай на лов за приятели. Живей си живота, не мисли за това и в един момент ще се усетиш, че имаш много хора около теб.
А за България или чужбина - защо питаш нас, ти какво искаш? Къде ще се чувстваш по-добре?

Какви проблеми имаш? Ако не са здравословни, всичко е поправимо. Наистина не е много добре да си самотна. Запиши се на някакви курсове по интереси, ще се запознаеш с нови хора, може да завържете приятелство.

Не търси щастието вън от себе си. Ти си мислиш - ако имам приятели, ще съм щастлива. Не е така. Чети книги, статии в интернет за психология и лично развитие. Препоръчвам "Животът може да е чудо".

Търсиш външна подкрепа. Това е грешка – трябва да я търсиш в себе си. Не ти трябва форумно решение дали да заминеш или не, трябва ти твое. Ако ти е кеф – заминаваш, ако не ти е кеф – не заминаваш.

Как/кой те насочи,подпомогна и финансира,за  да отидеш в чужбина и да учиш?

Както са ти писали по-нагоре, това отношение към себе си ти пречи още повече. Несъзнателно или не се отделяш от хората по този начин, защото смяташ, че никой няма да те разбере заради тежкото ти минало, ако сметнеш, че другите не са имали такова. Много често човек с тежко минало търси други хора с подобно и до голяма степен от там тръгват много проблеми. И двете страни са с травми и си ги проектират един върху друг. Ако престанеш да се виждаш като жертва на майка си, на фалшивите приятели и на кофти гаджетата, все ще се събираш с подобни, защото малко или много ги търсиш точно такива - като теб с разни дефицити, защото на теб това ти е познатия модел на поведение.
Може да тръгнеш на психолог да ги отработите тия неща, аз също се боря с това, от другата година ще почна да ходя, вече съм си избрала къде. Успех!

О, има една поговорка на английски!
Нещастието обича компанията, а щастието може и само.

Според мен е добре да останеш сама в момента и да се научиш да се обичаш
Всичко друго ще си дойде по местата, и приятели и приятел... Но докато не се концентрираш върху себе си, всичко ще е по стария модел. Попътувай малко из България, намери си хоби. Аз например почнах да бродирам и изключително много ми помага и успокоява. Всеки си намира нещо, което да му помага, намери и ти своето Не казвам, че хобито ще ти реши проблемите, но ще е нещо лично твое, което ще ти помогне да се изправиш след всички тези кофти изживявания.
Успех!

Според мен това което ти трябва е психолог или психятър, като не го казвам в лош смисъл, аз самата си посещавам психиатър. Тези хора са за това, може да споделяш с тях всичко което те мъчи, а и ще ти дадат адекватен съвет. Успех!

Благодаря за отзива.Аз съм наясно,че си имам неща набити в главата ми още от дете и точно теи неща ми пречат много за да развия потенциала си или по-точно да го използвам за себе си, а не както до сега за други хора.
Истината е,че това вече ми е станало навик- имам предвид,че въобще не ми минава през главата да помисля за себе си, а винаги поставям отсрещния човек на пиедестал.Там е проблема, винаги си замаълчавам, все си казвам - ами карай, той/тя някой ден ще се осъзнае, но това така и никога не става.Хем знам за тия неща и хем и по навик пак така правя.
Но честно да си кажа, и самотата си е теглило. От друга страна единствените хора, които биха били до теб на всяка цена са близките и от там идва проблема при мен. И аз съм човек и аз имам нужда да споделя, дали за хубаво дали за лошо.А много се напатих точно от това. Имам чувството,че хората само събират информация и всичко, което споделиш рано или късно е използвано срещу мен по някаква причина.А да си го държиш в теб, ок но не може всичко, то си те напира отвътре и за да ти олекне, трябва да си кажеш, или може би аз съм от този тип хора, които не умеят да си го държат в себе си.Не живея като жертва, но няма какво да с лъжем - на 10 останах сирак и до сега съм използвана и подтискана от много хора,Да не споменавам обидите, побоя, унижението и срама от майка ми.Въпреки всичко почти 20 год. не съм се оплаквала, имах мечти и стремежи, но от последните събития последните 2г. захвърлих всичко.Иска ми се пак да съм като преди и да искам нещо си, но не, много неща загубиха значение за мен след като си отворих очите  видях къде съм аз и къде са повечето хора- имам предвид обичани от родителите и какви спомени имат.Разликата е огромна.

Ако искаш да поговориш с някого аз съм насреща.
Ако искаш ми пиши ЛС.

Напълно съм съгласна с теб за проекциите, наясно съм с тези неща, затова и съм изчела доста материали.
Да, предпочитам хора с трудно минало, но такива като мен които са осъзнали проблемите си и се опитват да си стъпят на краката. Истината е, че човек, който не е преживял такова нещо няма как да ме разбере а ако не се разбираме няма и как да бъдем толерантни един към друг.Аз например траех моят бивш защото от миналото му ми беше съвършено чсно,че той има много натрупан гняв, самота и това го беше превърнало в зъл човек, който нямаше уважение и съпричастност към другите хора, защото самият тпй не ги беше получил.Исках да му покажа.че има и добри хора, които им пука за него без да искат нещо в замяна - а той никога не беше доволен и си имах чувството,че сякаш си правеше експеримент колко ще изтрая.
Написах тази тема, не за да се оплаквам, а просто да споделя и може би да разбера дали някой има подобен опит в живота.Не се изкарвам жертва, просто съм обяснила с някои подробности  за какво става въпрос, иначе как хората ще могат да си дадт мнението?

В мига в който спреш да се изживяваше като жертва на обстоятелствата и обикнеш себе си, всичко ще се промени. Никой не ти е длъжен и всичко зависи от теб самата.

Там където ти се чувстваш по - добре.

Първото и най-важно нещо- потърси лекарска помощ. Имаш нужда от психолог, с когото да споделиш тези тежки мисли, които изобщо не са за подценяване. Ако си в състояние на депресия, само специалист би помогнал. Много хора, които са страдали от подобни заболявания, дълги години не са знаели какво се е случвало с тях и са се лутали, докато не са потърсили помощ. Мисля, че след като предприемеш тази стъпка, всичко останало ще се нареди.
P.S - искрено се надявам, че не си някакъв залупен тинейджър, без хобита, който си губи времето в БГ мама и ни занимава с тъпотии

Олеле,много бързо скaчaш с бутонките..
Последно,преди 16,не ти вземaше пaрите,сaмо те биеше,после спря дa те бие,но почнa дa те крaде или дa я издържaш.. ?

Как се спестяват пари за обучение в чужбина - не знаех че е толкова лесно. Деца с двама работещи родители пак не съумяват без кредити и прочее, а ти..... не знам.

То в България е трудно да работиш и учиш, ако нямаш подкрепа, какво остава за чужбина.  Да не говорим и, че там таксите са убийствени, освен ако не си много, много умен  да си с пълна стипендия, което пък е супер трудно поради голямата конкуренция.

Ми то само билетите до там са непосилни...поне бяха де, сега вече има нискотарифни...обаче тя говори за преди....

Прави ми впечатление, че имаш една не лоша самооценка, а именно добра, умна, честна, пестелива, борбена (ако приемем, че сама си се мотивирала да събираш пари, да учиш и т.н. то това те прави борбен човек) Много рядко хора, които са малтретирани и унижавани вкъщи ( колкото и грозно да звуча ..това са твоите думи) имат така доста добро мнение за себе си.
Нищо не казвам. Ако е така браво на теб. Просто леко ме съмнява.

Всички знаем как се спестява в БГ...

Не мисля, че някой те подтиска защото нямаш подкрепа. Сама го предизвикваш по някакъв начин. Помисли си дали не мрънкаш прекалено много

Що така нападнахте момичето?
Изобщо не е изключено да е умно, честно и справящо се, въпреки кофти живота си. Други са липсващите звена при такова минало и те са налице-  самота, липса на подкрепа, приятели и токсични връзки.
Имам чувството, че в тоя форум се дава съчувствие и то фалшиво само на някакви пълни глупендерки или женени за мангали, или пренебрегващи децата си, докато някой ги бие, а появи ли се човек с проблем, който все пак има някакви дадености и постижения, веднага бива смлян още. Рядко вкарвам точно тоя аргумент, но това си е баш злобичка.

Има си начини да финансираш нещо, ако имаш акъл. Не е нужно мама и тате да теглят кредити, нито да бачкаш като сервитьорка и да те пощипват по задника.

Авторката мирише на жертва, а и на практика е. Няма какво да се лъжем с хай формулировки. Затова я надушват идиоти и използвачи. Не мисля, че е мрънкало, а че е смачкана.
И нещо важно- не всички хора с травми са зли, с насъбран гняв. Зависи от човека специално това.

Като е влязла във форума, трябва да е готова да чуе мнения и от двете страни. В момента, в който момата прочете неща, които не ѝ харесват, започна да се зъби.
И, да, има начини за финансиране на обучение в чужбина, но, както казах и по-горе, тези начини са много трудни за достигане, понеже има много умни деца и конкуренцията е голяма. Честно казано не вярвам момиче, тормозено от майка си, което няма пари за ядене, да успее да спечели стипендия за учене в чужбина. Както и да е. Тук я попитаха кой и как я е поддържал, отговор не се получи. То си е нейна работа, разбира се...обаче начина, по който реагира, е груб и арогантен. След като темата е са самотата ѝ, начинът ѝ на изразяване и реакциите ѝ обясняват доста от дадената ситуация.


Извинявай, ама аз в темата не разбрах какви точно постижения има автораката, за които пък чак толкоз да ѝ завидим?!?!
....освен писането на шльокавица и трудното изразяване.

Бъркаш злоба и завист.
Точно това визирам, което и ти си написала. Не ти се вярва човек в такава токсична обстановка да може да се справи на другите фронтове. Ами, за нейната възраст, за тогава, си е постижение.
Аз не видях груби и арогантни отговори, но ще се върна, да видя, щом казваш.

Щом на някакво лигаво и глуповато човече му се радват родителите, че е влязло в университета с 4 и 50 (масов случай) и черпят насам- натам, защо едно бито и тормозено момиче, което е се е стегнало и е направило нещо, да не е постижение? Или в темата за айфоните- нечие чеденце  изкарало 5 и 6 в 6ти клас, щото е много трудно, затова мисли, че заслужава еди- какво си. И очите на майчицата се напълнили от сълзи от мнимите "постижения". Та така, аз на това му викам "на кьорав с едното око, да му извадиш и другото".

Подразних се от неглижирането, в случай, че темата е истинска.

Ами, честно казано, наистина не ми се вярва. И не от злоба или завист, нито злобея, нито завиждам....Просто мисля, че или темата е пързалка, или момичето нещо послъгва.
Просто има нещо, наречено основни потребности, които, ако не са задоволени, не можеш да мислиш за другите. С две думи, когато нямаш хляб на масата, не мислиш за образование.
Човек може и да постигне много с лишения, така е. Затова я попитаха много пъти как точно е отишла да учи, как се е справяла логистично и финансово. Не, че ѝ завиждат, просто това е доста трудно постижимо.
Познавам хора, учили в Кеймбридж. Единият се отказа заради непосилните такси /родителите ги плащаха, имаха бизнес, но им е било супер трудно/.
Друг е с пълна стипендия, но това е много, много години труд, олимпиади, състезания, учене, учене, учене.....нещо, което не можеш да направиш, ако майка ти те тормози и трябва на 16 г. да работиш.

Честно казано, ми е все тая дали авторката е учила или не в чужбина, в България или където и да е....дано да е, ако така - поздравления!

Не мисля, че някой я напада, даже си е съвсем нормален разговор, като изключим нейните включвания....
Просто е тъпо да прочетеш някакво мнение и да изригнеш по този начин, освен всичко неграмотно написано.

Действително авторката дава противоречиви сведения.И аз не вярвам,че  дете принудено да работи от 14-16години,може да завърши в чужбина без подкрепа.Ако е пълнолетна,пътя е ясен-намиране на работа,прекъсване или ограничаване на връзките с отровния родител и посещения при психолог.Ако се чувства много зле да почне първо с психолога.

Тя твърди, че първо е завършила в БГ.
Но по-скоро не ми се вярва, защото агресивността, лошият правопис и писането на латиница са по-скоро "качества",  характерни за скучаещ пубертет, отколкото за млада дама с 2 висши образования.

На всяка/всеки позволил си да дава нареждания, кой къде да пише,бих отвърнала по същия начин.

п.п.Тя първо работила,та издръжала майка си,после спряла да я издържа,щото майка ѝ почнала да я  пребива,та момето последством боя пък на свой ред,почнало да си събира пари и накрая ,видиш ли събрало достатъчно за да отиде да учи в чужбина..И тва на 16/17 годишна възраст?!?
Ти вярваш ли на подобни простотии?Щото аз не.

Напротив, прочети мненията и забележи, че почти всички нападат и обвиняват.Аз какво печеля ако лъжа, от тия дето не им се вярва само защото те не могат да направят това, което аз съм направила, нека ми кажат, че не мога да сетя защо ми е да лъжа и след като смятат така, защо въобще пишат коментари.Хора, търсих подкрепа, получих линч.То и онлайн подкрепа не отких, тия дето ме плюете и ме обвинявате, че лъжа, бихте ли ме посъветвали къде бих могла да потърся 1 блага дума.Ако ми кажете хайде ще ви платя, белким се почувствате по-добре.

Силвия, аз подкрепа се опитах да ти дам, но ти каза, че не си искала да чатиш, а да говориш. След като сама отказваш и малкото, което ти се предлага, не знам какво повече очакваш.

Мии...Явно си изтеглила късата клечка още с раждането си.
Ти -идеална и прекрасна.Целия свят,барабар с родната ти майка-гаден,противен и неспособен да те разбере.Свиквай.

п.п.Права си.На 16 годишна възраст,повечето от нас са били напълно неспособни да  издържат родители,че и да спестят доволно пари за учение в чужбина.Как се постига такъв "еволюционен прогрес",не искам и да знам..
А за другото,не ни мисли..Пази си  кинтите за психиатър.Някой ден ще ти се наложи.

Явно си наясно със себе си и отношенията си с другите. Какви съвети търсиш?

Силвия, аз съм дете отгледано от баба си, баща ми почти не ме е поглеждал, майка ми работеше в друг град, за да ме издържа. И с мъжка и с женска работа сме се оправяли три жени вкъщи и с всякакви проблеми. Детството ми не е било цвете, приятели са ме предавали и роднини и гаджета са ми забивали ножа в гърба. Но знаеш ли, винаги съм живяла с една максима- че никой в тоя живот бе ми е длъжен и че взели си има своята причина да действа по определен начин. Знам, че винаги е имало по някой предател, но и винаги е имало кой да ми подаде ръка, може и напълно непознат човек. Гледам на всички негативи,включително и на болестите като на изпитания и уроци, вярвам, че когато една малка врата се затваря пред мен, то е за да ми се отвори порта някъде другаде!
Някой не ме търси, не иска да общува с мен, отбягва ме...знаеш ли кой е първият въпрос, който си задавам- какво направих АЗ, за да се държи този човек така. Дали не бях груба, отхвърляща, дали не му досаждам или го дразня с нещо. Опитвам се да видя гредата в собственото си око, не само в това на другия. Учих, работих, вървях напред. Не съм се разкъсвана от гняв за това, че родителите ми са разведени, че баща ми е безотговорен, че майка ми е доста деспотична, че съм имала трудно детство. Това е минало, не мога да го променя, мога само да се абстрахирам от него и сама да си изградят собствен път и собствени критерии за нещата. А ако някога отново се почувствам сама, неразбрана и объркана, би ме трогнало предложение на напълно непозната потребителка, да си отдели от времвто, за да разговаря с мен на лични... Честно, изуми ме твоята реакция-чата не бил твоя начин...ами то какво очакваш, жената да ти позвъни на вратата и да ти държи ръката ли? Хората ти дават съвети, ти ги обиждаш с глупави изказвания, че ще им дадеш пари, за да са доволни! Как очакваш някой да иска да е близък с теб, с тези твои нелепи реакции?!

уважавам миналото ти и борбата, която си водила в живота и ти желая успех за напред.Благодарих съвсем учтиво на момичето и не мисля, че съм била груба с нея, просто чат не ми помага а исках някой да се свърже в скайп или друга медия за разговор, което се случи и съм благодарна за това.Чатове не са за мен и те ми помагат, но все пак благодарих на момичето, което имаше желание да помогне по неин си начин.А за това, че предложих пари на някои хубостници, на които им бише по-интесно ама как съм завършила и от къде съм взела пари отколкото как се чувствам им предложих да им дам малко пари, за да разберат, че това не е най-важното.По-важно е когато човек споделя обикновенно търси подкрепа а не укор или обвинения а най-малко е важно ама как бил постигнал това ама как било възможно.А също се ядосах и на хора, които ме обвиниха в лъжа, след трънливия път, който съм минала ми дойде прекрасно и това обвинение.В крайна сметка така и не разбрах, ако смяташ, че някой лъже защо ще си хабиш времето да пишеш коментар?Оползотвори си го като четеш друга тема и намери начин да бъдеш полезен на друг, който според теб не е лъжец.Тава е моята логика.