Имало едно време в Чукурова | ВВ, Кьосем - исторически и костюмни драми №12

Лучия, мислим подобно.
Да, има разлика между развода за мъжа и този за жената. И това е валидно до днес, а разликата е толкова по-голяма, колкото по-назад се отива във времето.
Аз също не знам как точно се е гледало на развода в Истанбул по това време, но и не мисля, че е било с леко око. Защото разводът има различни аспекти. В романи съм чела за развод по това време; гостенката на Хюнкяр от Истанбул разказа за сина си, а Хюнкяр изтъкна за причина, че той изневерявал; също Вели каза, че се е развел. Реакцията на Зюлейха за развод на Сабахеттин също ми говори, че най-малкото тя допуска разводът за възможен, защото така е чувала в Истанбул.
Докато чухме как Шермин говори защо не иска да се разведе, въпреки, че е нещастна в брака си. Тя много пъти каза какво негативно ще мислят в Чукурова за нея. Иначе чухме от адвокатката на Сабахеттин, че разводът в Чукурова също ще може да стане, но и тя го попита какво ще каже Демир Яман.
Пред Сабахеттин Демир разсъждава от гледната точка на мъж от рода Яман, който отговаря за дъщерята на покойния си чичо и прави обобщение за това как ще гледат на жените от рода, ако разводът се състои: ще говорят зад гърба им.
В разликата при развод за мъжа и жената, според мен, е обяснението защо разведеният Демир иска да запази брака на братовчедка си и не позволява развод на Сабахеттин. Демир е фокусиран върху Шермин, не върху Сабахеттин.
От тези факти, за които се сещам, имаме картината за това време на двете места.
Иначе правната процедура е еднаква и в Истанбул, и в Чукурова. 
За развода с Филиз Демир само каза, че е бил възможен, защото не са имали дете. Докато Хюнкяр изтъкна като причина, че Филиз не се е грижила достатъчно за семейството, нещо такова. Като причина за развода отсъствието на дете остава между редовете и по-скоро другите го изтъкват като причина в ежедневните си разговори. Правната аргументация сигурно е нещо подобно на „несходство в характерите“.

Нещо в този кръг от мисли е смисълът от публичното ръкостискане между Хюнкяр и Фекели. Само преди няколко епизода, както знаем, Фекели щеше да бъде отнесен от взрива заради отмъщението на сина, а сега майката потушава ситуацията с ръкостискане. Но въпросите, които Демир вече е събрал към Хюнкяр по отношение на Фекели, тепърва ще се поставят.

Добро утро!
Да си кажа, че когато споменах двата диалога на Демир, имах предвид, че по отношение на двамата свободолюбиви в семейството Демир демонстрира едни и същи качества (между другото, бързо се смирява пред майка си  , т.е. авторитарният модел на Хюнкян се е проектирал върху Демир по отношение на всички останали). Сабахатин стана от масата с думите, че му е писнало от лицемерието на Яманови и това е истината. Няма култура, която да поставя лицемерието като ценност за човека. Затова и Яман се боят от разголване на лицето им пред обществото, и задушават всяка опасност тайните да излязат наяве (а тайни явно има много и не са за пред хората, по никакъв начин няма да защитят честта на името Яман - затова намекна и Фекели). И това, ми се струва, е линията на поведение на Фекели, която се опитва да внуши и на Йълмаз. Не отмъщение, а разкриване на истинското лице на рода Яман - съперничеството в икономически план, същото в личен план. Редят се предизвикателства към Хюнкян и Демир, и те все повече изпускат нервите си публично. Фрази от рода на: Как си позволяваш да говориш по този начин с мен (Хюнкян към Зюлейха), или стрелбите на Демир след всяка среща с Йълмаз показват напрежение, което нараства и което не могат да облекат с благоприличие. Така че, ако трябва да се прогнозира бъдещето, според мен то ще е трагично за тези двамата. Отвън и отвътре вече се е зародила съпротива, която те все повече не могат да контролират, а контролът над хората е основна линия на поведението им.
Между другото, финалната сцена с Йълмаз на търга впечатлява с устремения поглед на Зюлейха, впития в нея поглед на Йълмаз с притвореното ляво око, под което един нерв издайнически трепери. За насядалите там от "обществото" няма как да не се промъкне съмнение в истинските отношения на този триъгълник, още повече се случва за втори път. В търга най-вероятно като финал ще се намесят или Хюнкян, или Дженго. Иначе нещата несвоевременно ще излязат от контрол.

Ето ги. Много хубав момент и много изразителни и двамата наистина. Само потрепването на нерва липсва тук.  



А отвъд разбирането, разговорът Демир-Сабахаттин, е показателен не толкова за проблема "развод", а въобще за манталитета на Демир Яман. Което може за Демир (развод с Филиз), е изключено за Сабахаттин (развод с Шермин). И за едното, и за другото, естествено, аргументите са железни … като името Демир.
И не знам дали ще е трагично бъдещето на Хюнкар и Демир, но и двамата заслужват по един хубав провал (или една звучна символична плесница) в манията да управляват/направляват чуждия живот. Но не ми се коментират сега доводите на Демир от сцената със Сабахаттин един по един, и двойния аршин зад тях.

А У. Гюнеш е споделил носталгично клип от "Isimsizler". Сигурно и на него му иде да изпразни един пълнител, като Демир и Дженгавер.  
https://www.instagram.com/p/Br9vADKnRx_/

И поредно днешно интервю с Керем Алашък но изглежда той не е интересен на рускините за превод:
Kendi devrimini kendi yapan bir adamım



И една огнена "Санийе" благодари на зрителите на "Чукурова" за подкрепата за сериала през последните седмици:
https://www.instagram.com/p/Br7Cq17AgVH/




Saniiiiyeee   - https://www.instagram.com/p/Br-VECghdEm/



П.П. Коментираше се тия дни кой как се отнася към възможен финал. Така както водят филмовия разказ, аз някак не усещам перспектива за двойката Зюлейха-Йълмаз. Двойката Зюлейха-Демир пък на самия финал и след това - колкото реално, толкова и банално /за мен/.
И преди писах, че някак не я виждам Зюлейха на финала нито с единия, нито с другия. И в тоя смисъл се приближавам до Пипилота, която не очаква "хепи-енд" …
А що се отнася до евентуални послания на създателите на сериала чрез финала - резервирана съм и към тях (не излючвам известна конюктурност - с оглед на телевизията, по която се излъчва).  

Привет!

Мнението ми може да се изтълкува като несъгласие с някои от споделените тук мнения, но ще си го кажа. Досега никой не ни е дал факти от миналото за авторитарното, високомерно и егоистично отношение на Хюнкяр и Демир. Не отричам фактите от настоящето, те определено говорят за наличието на авторитарност, желание за контрол и прочие. Но то не е задължително да е с отрицателен знак. Убедените във визията си хора често са целенасочени и устремени, резултат от визионерския им поглед. За другите това може да е авторитарност и високомерие.

Когато Фадик беше премазана от трактора, сам Демир помогна да я вдигнат. Когато е нужна реална човещина, Демир я показва. Но не може да се очаква от него да прави социална революция, ако условията го устройват. Йълмаз прави социалната революция в Чукурова, защото идва от средите на работниците и може да се постави на тяхно място.

Реакцията на Демир за развода на Сабахаттин е остра, но е нормална с оглед на отговорността, която Демир изпитва към семейството си. Считам, че след острата реакция ще настъпи просветление.

Разводът не ми изглежда абсолютно табу в онези времена, но като всяко друго нещо, което говори за социален статус, и разводът говори за статус. Разведен означава "необичан, изоставен, неоценен". Според мен това мотивира Демир да се противопоставя на развода.

С две думи, единствено в настоящето, по отношение на Зю и Йълмаз аз имам факти, които ме карат да се ядосвам на Демир, но за мен те не са неговата душевна характеристика,  по-скоро ги приемам като моментно падение от естественото душевно състояние на Демир, което е предприемчивост, решителност, далновидност, амбициозност, визионерство. Чакам завръщането на този Демир, когото Зюлейха уби.

Правя уговорката, че гледам сериала предимно на турски, без превод и фини нюанси със сигурност ми се губят. Ако съм твърде снизходителна към Демир, моля да ми простите.

Ще кажа също, че и наемането на бавачка от страна на Демир е много правилна и логична постъпка. Освобождава жена си от нормални задължения, вместо да ѝ ги вменява. По-добре ли щеше да бъде да го чуем да казва "Жена си, друга работа нямаш, ще си гледаш детето." Няма за какво да се извинява, защото не е направил нищо лошо. Зюлейха била казала, че не иска бавачка. Ама ще трябва да ни докажат, че няма нужда от такава, защото Аднанчо постоянно си лежи сам в леглото. Никой не стои до него. Това гледане на дете ли е? Напълно нелогично е показано отглеждането на детето. Никой, ама никой не е посветен на него 24/7. Когато Зю се разхожда, баба му Хюнкяр си кара работата, слугините си готвят, Аднан като кукла си лежи в леглото без да каже гък, така че евала на Демир за хубавата постъпка.

Всичко казано вече не означава, че искам Зю да се влюби в него. Демир е много по-добре без нея. 

Два пъти разведен дали ще го преживее.

Е, може и да не е разведен, само необичан.

Запазване на статуквото. Малко му е.  

Това ми хареса!

Здравейте! 
Катя, много ми беше интересен поста ти. Кара ме да премислям всичко и да видя как аз мисля по отделните въпроси, които ти си засегнала. Мислих, мислих, но докато започна да пиша, са писали Дани и Таня. Затова, момичета, приемете това надолу не като мои отговори на вашите текстове или някакъв спор, а като моите мисли сама към себе си, които искам да сложа в ред. И докато това се случи, те са ей-такива объркани и разхвърляни. Наистина, не е еднозначно и лесно да се мисли върху тази история.

Съгласна съм, че основно звено е авторитарният модел на Хюнкяр, който е проектиран върху Демир. Това трябва да е станало още приживе на бащата, защото след смъртта му Демир е отсъствал доста години, а ние го виждаме вече завършен в развитието. Засега не знаем защо двамата, майка и син, са такива.
Но Демир не е статичен образ. В професионалната му сфера виждаме, че авторитета е вече наполовина разделен с друг. Демир се бунтува, но това е вече обективно и той е принуден да го приеме. Истинското професионално състезание, според мен, все още не е започнало. Двамата противника или сега по-правилно състезатели, все още се заявяват и подреждат на старта. В публичното двойката Демир – Хюнкяр, сега е заменена от Демир – Зюлейха, а Хюнкяр е вече третият човек. Това е видимият публичен разпад на авторитарния „връх“ към някаква нормалност.
След като прочетох текста на Дани, се присъединявам към нейното мнение за това как трябва да се гледа на това, което ние най-общо подвеждаме под „авторитарност“. Казвам го лично, защото имам Демировци с велики идеи наблизо до мен и никой от тях не бих сложила в графа „отрицателен“. И в живота ги харесвам. Как са изглеждали нашите герои в миналото не знаем, защото разказите за това минало са фрагментарни и идват от заинтересовани днес.
Такъв процес върви и в конака. аз поне така разбирам „лекциите“ на Зюлейха. В началото на съвместния им живот, давам го само като пример,  Демир и избираше и купуваше дрехите. Докато преди тя само мълчеше, сега Зюлейха говори по този въпрос; виждаме я, че и сама пазарува, без да отхвърля и неговите избори. Докато я държеше заключена, сега Демир и подари кола. Това са големи разлики. Демир се променя, а връзката със Зюлейха смалява его-то в него. Струва ми се, че Зюлейха съзнава това и затова действа по този начин: тя използва неговата любов, за да го променя. Каква е целта и, не знам. Но тя съзнава и използва като инструмент своето въздействие върху него.
Не беше ли такъв случаят и с отказа от отмъщението.

Ние още не знаем какви са тайните от миналото. Чуваме противоречиви неща. Засега ми се струва, че нито Фекели, нито Демир знаят истината; или поне, не я знаят докрай; всеки има своя гледна точка. Докато събитията от миналото не се изяснят, за мен всички герои с отношение към него, остават с въпросителна. Миналото, и това преди 20 години, и другото – на тези 20 години, може много да  изненада днешните герои, а и нас в нашите преценки. Само когато разбера какво е станало тогава, ще разбера и тази странна формула да се отмъщава на цял един род. Не на отделен човек, а на род.

От всичко дотук разбирам, че Шермин и Сабахеттин са се оженили преди убийството на Аднан, докато братът е бил жив – за да е бил против брака им, и следователно като лекар Сабахеттин е свидетел и на старите, и на новите истории. Интересно ми е, след като той коментира лицемерието на Яман, защо се съгласи детето на Йълмаз да стане дете на Яман? Ако той беше открит, смел и свободолюбив, не трябваше ли тогава след раждането да каже на Хюнкяр, че той знае, че детето не е на Демир? От друга страна, нали е приятел с Демир, не трябваше ли на него да му каже, че майка му го заблуждава? Не е ли това истинската свобода да говориш нещата, когато трябва, а не когато стане късно и на друго място? Имам симпатия към Сабахеттин, особено с тази жена, но нещо в него не ми и точно. Тази мисъл, напр., че Демир ще спре издръжката на Бетюл, не говори добре за него. Демир сам е решил да прави това за племенницата си, плаща всичките глупости на жена му, търси я като родственица за помощ, доверява и се, докато от другата страна получава само разочарования. Шермин не я интересува абсолютно нищо. И Сабахеттин знае това. И вместо да вкарва Демир в реалността, той е съучастник – и професионално, и като приятел, в акцията на Хюнкяр зад гърба му. Разбирам защо Демир не позволява развода за Шермин, но не разбирам самия Сабахеттин.

За изпускането на нервите:
В последно време много повече и по-сериозно виждам това да прави Йълмаз. Тук също забелязвам процес, който не ми изглежда безобиден. "Моят финал"  стъпва върху това.

За наемането на бавачка:
Зюлейха се сърди, доколкото аз разбрах, на това, че първо Демир не се съобрази с нейното желание да няма бавачка, а след това, че си направи избора сам. И аз щях да се сърдя за това, Демир трябваше да доуговори въпроса със Зюлейха, защото по принцип той е прав, а после двамата трябваше да изслушват кандидатките заедно.
Важното е, че той не се опъва, а се учи. Има такива, които на нищо не се учат.

Днес Аднан не е жив и не може да говори.
Говори само Фекели.

Е, колко повече? Веднъж - като подгони Демир и Зюлейха с колата и катастрофира, втори път - след избора на председател на Промишлената палата ... А Демир си изпуска нервите по два пъти на серия.  
Е, хайде изплюй камъчето, какъв по-точно е този финал?  

Ваня, би ли казала нещо по-конкретно за положителните демировци около теб. Манипулативни? Обсебващо влюбени? Нападащи съперника с пистолет или юмрук? Нещо друго и "по демировски" възвишено?  

За бавачката отново. Проблемът на Зюлейха е много по-дълбок отколкото факта, че остана извън намирането на бавачка. За мен това е собственическо отношение към Аднанчо и точно във връзка със сина си тя няма да позволи никакъв едноличен контрол от страна на Демир. Иначе спокойно можеше да види в действията му загриженост, а не незачитане на правото ѝ да бъде жена, да има мнение.

И може би се страхува, че това е опит на Демир да ограничи свободното ѝ движение с Аднанчо - няма да има оправдание защо го взима със себе си, нали има бавачка вече.

И си търси повод (що-годе основателен), за да превъзпита Демир, или по-скоро да го сложи на мястото му.

Защо ме дразни това в Зюлейха? Защото тя сключи сделка с Демирови за живота на Йълмаз. Ще трябва да носи последствията от сделката си с тях.

Когато Демир ѝ купува кола - супер, когато Демир иска бавачка за сина си - не може. Зю няма от какво да се оплаква на този етап. С разговор не се е опитала да стигне до Демир, само с манипулации.

Таня, за финала, така както в този момент мога да видя нещо от него, съм казала достатъчно.
Само това, което съм казала, и ако тръгнеш от него, можеш да ме разбереш. Аз говоря принципно какво виждам. Другото кой ще умре, кой ще живее, кой с кого ще се обича и дали, са абсолютно невидими от днешния момент неща. Сега виждаме, без да сме сигурни в трайността им, само тенденциите.
Ти нима не виждаш Йълмаз, който два пъти губи присъствие на духа, единия път щеше да загине.
И аз не го сравнявам в това отношение с Демир, а със самия него от началото на сериала.

За положителното в Демир и Демировци съм казала също всичко, което съм счела за необходимо.
Няма нужда да го повтарям два поста по-надолу.  
Моите виждания за действията на Демир, воден от любовта, до умопомрачение съм излагала дотук, за да го правя пак.
Имаме различна оценка за решението на Демир да се ожени за Зюлейха.
Оттук тръгват разлики в мисленето ни, които няма да могат да бъдат изгладени до финала.
Това е, което мога да ти кажа.  

Здравейте момичета,
Благодаря за коментарите ви!
Лучия
Момичета, не съм гледала епизода с превод, защото не ми остава време, а и се мотая, заради това, че ще имаме три седмици почивка със сериала. Но, много ми харесаха разсъжденията ви по темата за развода.
И аз да драсна нещо: аз също мисля, че разводи е имало, както в Истанбул, така и в Чукурова, но на тях се е гледало с лошо око и са били обсъждани причините и одумвани както мъжът, така и жената. Може би в Истанбул е било, все пак, по-различно заради това, че първо е културна столица, а и големината на града си казва думата, доколкото Адана по онова време е бил много по-малък град и висшето общество е било, също така доста затворено и малобройно. Виждаме как имат един ресторант и може би една наистина красива зала за събития и там ходят и се събират висшите кръгове или т.нар. хай-лайф . Явявайки се видни представители на богаташката класа, дори и водещи в тази среда, семейство Яман на моменти дават тон на събитията и случващото се там. Още от начало видяхме, че Демир е винаги в средата на масата, има почетно място, всички говорят с него с изключително уважителен тон, той е лидерът на елита в Адана и господарят на Чукурова. По същия начин и Хюнкяр - виждаме, че тя е на чело на женското общество, тя говори, тя коментира, всички други жени по-скоро се съгласяват с нея и мнението й. Имайки предвид всичко това, семейство Яман са в центъра на "прожекторите" и основен въпрос за тях е престижът им в това висше общество и лидерските им позиции. За Яман е много важно какво мислят за тях другите, какво ще кажат за тях. За Яман всичко различно от установените правила, традиции и заявени от тях позиции за подражание би било пагубно. Демир се е развел с Филиз, защото са нямали деца, било е по-лесно, а и той явно не я е обичал. Отделно, самата Филиз е била притискана от Хюнкяр за деца, била е водена по лекари и унижавана в самия конак. Това го каза самата Филиз точно в разговор с Хюнкяр и тогава Хюнкяр нервно се позасмя, опитвайки се да промени темата на разговор, което действие вече ни е познато, когато тя е неспокойна. От нейната реакция, аз лично си правя извод, че наистина Филиз е била под натиск и към нея е имало огромни очаквания, както от семейството, така и и от женското общество на Адана - подпитвания, въпроси, намеци и т.н. Филиз е била набедена за бездетна и така нещата се уталожват...има причина за развода и традицията го одобрява. Но Филиз се връща бременна от друг мъж и тук Хюнкяр изпадан в паника, защото престижът им и мъжествеността на Демир са застрашени. Отделно, ако Фелиз беше родила дете на Демир, то тя би останала в този конак, независимо от случващото се. Бидейки мъж и собственик на чифлика, както и бидейки в собствения си дом и при майка си, Демир би търпял много по-малко негативи при един нещастен брак, отколкото жената.
Относно брака Саббахатин-Шермин...Демир ясно изказа съображенията си и те са логични, но и тези на Саббахатин са такива. Съображенията на Демир са основно насочени към запазване на престижа на семейство Яман и на самия Демир като глава на семейството, а тези на Саббахатин са насочени към запазване на щастието и прекратяване на един психически терор, чиято жертва се усеща Саббахатин в този брак. Единственият изход от брака е самият Саббахатин да се съгласи да се очерни честта му, изкарвайки, че има любовница.
Демир не може да разбере и да приеме чисто човешката страна на ситуацията, малко го интересуват чувствата, емоциите и желанието на Саббахатин, защото Демир е възпитан в неглижиране на всякакви чувства и права в името на статуквото и в името на това как изглежда репутацията на Яман пред хората. Престижът на фамилията стои на първо място. Такава е Хюнкяр, такъв е и Демир. Неудобните истини се крият, неудобните хора са заставяни да мълчат по различни начини, неудобните ситуации се замитат и прикриват. На повърхността Яман са престижни, но под тази повърхност се виждат гнили неща и Саббахатин е прав да споменава лицемерието на Яман в случая. Саббахатин знае много неща за миналото, знае и сегашната ситуация и ясно преценя, че Яман имат "две лица" - за пред хората и истинско такова, което крият. Много семейства са в подобна ситуация, но аз лично виждам едно горделиво поведение и от Хюнкяр и от Демир, което не съответства на реалната ситуация и нещата, които те самите са извършили. Те оправдават своите престъпления по всякакъв начин, но заклеймяват подобно поведение у други. И за да бъда по-точна, например, Демир непрекъснато тръби, че Фекели е убиец, убиецът на баща му, но самият Демир щеше да стане такъв и имаше желание да убива. Защо тогава е тази поза на благовъзпитан и безгрешен човек?! Нужно ли е да "скача" всеки път като види Фекели и да го сочи, като убиец, какъвто щеше да стане самият той. Хюнкяр също не се свени да поучава и морализира, но има доста "нечистотии", които удобно прикрива и за които избягва да мисли.
Тоест, някои притеснения и страхове са повече в главата на човека, отколкото действителна заплаха. И оттук - дали Хюнкяр не е преиграла в собственото си съзнание това, че Демир ще бъде низвергнат от хай-лайфа в Чукурова само, защото няма деца. Дали, самата Филиз е била изтормозена точно от Хюнкяр с това желание за дете и това да е разтрогнало и връзката между младите. Виждаме, че Дженго и Нихал си съжителстват добре, без любов и деца, а Филиз и Демир са били уж влюбени, не е бил нагласен брак. Питам се, дали нервността и хъса на Хюнкяр не са изиграли негативна роля в много от аспектите на живота на Демир...и оттам превръщайки го в същия нахъсан и нервен човек, прекалено зависим от престижа и това, какво ще кажат хората.
 
П.П. Охооо, писали сте, мили дами. Отивам да ви чета. И аз да кажа, като Ваня ...моя пост не е отговор на вашите последни коментари.

Ваня, нима не виждаш, че и двата пъти съм ги цитирала в поста си. Точно за да избегна подобен въпрос.  
Но понеже каза, че "твоят" финал "стъпва върху това" - т.е. процеса на по-сериозно изпускане на нервите от страна на Йълмаз, не стана много ясно какво се има предвид, оттам и уточняващият ми въпрос. Но може и без отговор.

Различно виждам не само натрапеното решение на Демир да се ожени за Зюлейха. За мен и бракът на Зюлейха не беше чак такава висша саможертва, каквато е за някои. Плод на манипулации и лековерност - да. Но при съпоставими обстоятелства различни хора намират различен изход. Една "Санийе", или по-скоро жена от типа на Санийе, почти със сигурност би намерила друг. Колкото и да са условни такива хипотези.