Случи ми се нещо странно XIX

Jojo7, каква пък е тази твоя мания за заключване на теми.
Не вярвам да заключат темата. Няма причина. Баш на място си е Благословената. Хем е странна, хем странно говори(пише), хем странни неща и се случват.
А най странното е, че останалите и се вързваме и не само я четем, ами я и коментираме.

Ох, днес ме развеселихте в тази тема.

На мен пък странно ми е, че вече от няколко страници се говори за извънземни, конспирации и т.н. Темата съвсем промени същността си 🤦‍♀️

Направо изплиска легена тази тема.

Аз ще споделя пък нещо, което се случи преди няколко дни на ММ.
Баща му почина през ноември 2017.
ММ сънувал, че баща му го вика по име. Събудил се е и го е видял и продължил да го вика. Аз смятам, че е било нещо като сън в съня и само си е мислел, че е буден. Но той твърди, че дори е станал до тоалетната. На следващия ден отиде до гробищата. Отдавам го на това, че отдавна не бяхме ходили.
Иначе в началото казваше, че го вижда в огледалото в банята.
А кучето се държеше странно, когато влезе в стаята, която някога е била на баща му. Дори понякога все едно играеше с някого.

Аз пак с моите бързи предвиждания от преди малко...в съзнанието ми се появи мисъл и картина и след малко се случи...не с мен,а с човек от семейството и непознат....дълго е за обяснение и няма да е интересно,но ми е странно и започвам да се плаша леко

Doli, на мен също ми се случват такива неща. Рядко, но все пак.
Например преди 20-тина дни свалях количката по стълбите и някак в съзнанието ми виждах как някой ден ще падна. Следобяд ми се случи, наложи се гипсиране на крака и лежане...

Е,лошо предчувствие...от такива неща се страхувам
Бързо възстановяване

Но може би такива предчувствия идват, за да сме внимателни. Не бива да ги подценяваме.

Не помня дали съм го разказвала в тази тема, но преди 2 години почина моята любима съседка от коварен рак. Около седмица преди това вече знаехме, че скоро ще се случи, отидохме да я видим, да поговорим.
Както и да е. Един следобед стоях с баща ми на верандата (живеем във вилна зона) и усетих силен мирис на тамян за около 30 сек. След 2-3 часа мъжът ѝ се обади, че е починала общо взето тогава, когато усетих миризмата. След този случай в мен остана някакво чувство на вина, че съм усетила едва ли не смъртта ѝ и съм си замълчала или че съм направила тази асоциация преди да знам каква е истината.

Друг необясним за мен случай - бях на около 12 години може би, в компанията с още няколко момичета седяхме на площадката на първия етаж във входа на едно от тях. Няколко дни по-рано беше починал един дядо от по-горните етажи. Както си стояхме, от асаньора слезе неговата съпруга и се поздравихме. След това веднага асансьорът се качи отново нагоре и при следващото слизане, от него отново слезе същата жена, но този път не каза нищо, даже не ни погледна. Спогледахме се. Така и не разбрахме какво се случи всъщност. Стояхме точно до асаньора, няма как да сме я пропуснали. Години по-късно сме си го припомняли, но не намерихме логично обяснение.

Близначка или близка роднина да не е била?

Със сигурност не.

Аз много обичам да си визуализирам всякакви глупости, и ето една случка:
Сутрин, не ми се става от леглото и си фантазирам следното: В болничната стая съм и си мисля: сега ще ме оперират и ще ми сложат пълна упойка и аз няма да мога да изляза от нея и затова за целта в стаята ми ще трябва да има включен телевизор на висок глас, за да мога да се върна по електромагнитните вълни в нашето измерение. И след няколко месеца ме приеха за една много проста интервенция, но за която се изискваше пълна упойка. И какво са ми сложили, не знам, съседките по стая ми казаха, че съм крещяла все едно раждам. Крещяла съм през всичките тия 15 минути на операцията 😃 Когато вече в съзнание, се разгледах, видях че са ми слагали още инжекции, като една в рамото.
Около пет часа идвах в съзнание и единственото, което чувах от реалния свят, бе надутият до дупка телевизор, който после видях, че е точно над моето легло.
Правили са ми операция на кракът под пълна упойка, но такова нещо не помня. Съвзех се още по пътя към стаята и за час вече бях на себе си.
А тук сякаш духът ми се пръсна на мънички частици без никаква информация за нищо. Не знаех коя съм, какво съм. Виждах се На Края, пред една ситна сива мрежа, а отвъд черна, необятна пустота. И стоя там една частица без памет и единственото, което знам, е че нямам никаква енергия да премина през мрежата.
И започнах да се връщам..и само чувах, или просто го осъзнах: трябва да се върнеш във физическото тяло, трябва да се върнеш във физическото тяло..осъзнавах, че съм много далеч от това физическо тяло. И все още не знаех какво съм. И вече идвайки на себе си видях тялото ми как започва да се материализира: беше спираловидно и едноизмерно.. постепенно спиралата се стегна във формите на тяло и то започна да добива плътност. Всичко това ставаше в съзнанието ми бавно и мъчително. Осъзнах, че се мъча да се помръдна, за да се събудя и отново да бъда себе си.. чувството да не знаеш кой си, какво си в безмерното празно пространство, е ужасяващо.. беше ми изключително тежко.
Жените в стаята ми казаха, че в момента, в който са влезли докторката и сестрата аз съм се изправила на леглото и съм изкрещяла: това са хората от лабораторията за правене на хора! 😁
После ме гледаха странно по коридора..добре, че останах само един ден.

HumbleDrumble, разсмя ме.
Беше забавно.Но това не значи, че не ти вярвам. Супер е!

Ако имах такъв успех с визуализациите, бих се видяла на плажа как пия коктейлчета и плувам в кристално чиста вода А също - как живея в свят без войни и бездомни и страдащи хора и животни.

Но относно упойките - преди време претърпях интервенция, заради която ми сложиха местна упойка, обаче ме замая силно. И по време на операцията виждах лекарите и си мислех, че са извънемни и правят опити с мен Даже им го казах и после умрях от срам.

StarBright може да е била роднина, която не познавате. Баба ми почина преди 11г, тя има братовчедка с която много си приличаха, но докато беше жива не обръщах толкова внимание на това, аз ги различавах. Баба все се боядисваше червено- кестеняво, а братовчедка и русо-сиво. Правихме помен на 9тата година (преди 2г) и знам че ще дойде братовчедка и, обаче последно съм я виждала на погребението. Дошла жената и седят с другитв роднини в хола, аз бях хванала да пренасям чинии към масата. Влизам в стаята поглеждам към нея и изпуснах чиниите. Може би защото баба почина отдавна и вече не я помня толкова детайлно или идея си нямам, но все едно беше тя... Даже с кестенява коса