Разведена с нов мъж

  • 12 623
  • 230
# 210
Ами, Яна, трябва да го приемеш с този му недъг. Въпрос на твоя лична нагласа е дали това е нещо, с което би могла да живееш , или не. Ако другите му качества са такива, че този недостатък да го "преглъщаш", свикваш, че ще живееш в несигурност и така. Аз не бих могла. Ето, че реакцията ти за сърденето си е адекватна. Явно са ти се натрупали събития от подобен характер и ти е накипяло. Той поне да ти го беше поднесъл по друг начин това, а не така лигаво.
Пет месеца са кратък срок да опознаеш човека. Особено когато зависите и двамата от ангажиментите към децата. А може би това е катализатор, не зная.
Виж целия пост
# 211
Добре де, Яна, какво има да разсъждаваме над това? Човекът или е гъвкав, или разсъждава на глас, без окончателно решение, или си сменя често мнението. Това е черта на характера и ние няма как да ти помогнем. Това си е твоят мъж - можеш ли да живееш с него или не можеш? Има ли какво да компенсира този недостатък или няма? За важните решения също ли си променя мнението, или не? Ти си дай сметка за тези неща, преди да заживявате или да се жените - после една раздяла ще е трагедия не само за вас, но и за няколко деца.

Запри се малко и го наблюдавай, без манипулации, критика и цупене. Можеш ясно да му кажеш или покажеш какво би искала ти и от тогава само да наблюдаваш неговото поведение. И да го подкрепяш в добрите му решения.

Мога да допусна, че той е нерешителен, но и ти не си самата невинност, щом вдигна всичко във въздуха заради решението му за детето.

Както писах в първия пост - нещо те яде. Нямаш му доверие, че утре ще е с теб. Може интуиция да е, може мнителност. Аз също съм мнителна, но единствения начин да научиш истината е да спреш да контролираш нещата.
Виж целия пост
# 212
Може да си живеете чудесно, ако не искаш веднага стабилно семейство и ново бебе. Изчакай, виж го и го опознай добре.
Виж целия пост
# 213
Ами направи му "тейк ит иизи" теста и виж как са нещата. Остави нещата в негови ръце, дай си някакъв срок и така.
Ето че  всички сме писали подобни по същество неща като препоръка за бъдещето.
Виж целия пост
# 214
казва едно, а после се отмята от думите си. И това го прави често и за важни неща. Примерно първо говори да направим ремонт...после променя и казва абе може и да не правим. Първо казва да отидем на екскурзия...после решава да не ходим. Ей такива неща. Които не са като да си промени мнението какво да ядем на вечеря.

Щом си го забелязала, значи е редно да си направиш извода: човекът ти е такъв. И да свалиш очакванията. Включително тези за щастливо семейство, докато смъртта ви раздели. Или дори за постоянно съвместно живеене.

Това обаче не пречи да си прекарвате времето добре заедно - с въпросното едно на ум. И стига да контролираш емоциите си и да не надаваш много-много ухо относно обещания за бъдещето. Възможно ли е това за теб? Ти решаваш.
Виж целия пост
# 215
Ами ние мисля доста добре се разбираме и досега нямаме проблеми и разногласия.
Това някакси не се връзва с последния ти пост. Ти също се луташ и изглеждаш несигурна - разбирате се прекрасно, ама той си сменя решенията постоянно и естествено това не ти харесва. Попитах те и по-нагоре, защо той решава. Твоето мнение къде е в картинката и защо липсва - нямаш такова, свикнала си друг да води (странно за разведена жена) или те е страх да го споделиш с него и да го отстояваш? Ами ако планирате екскурзия и той се отметне без причина, казваш,че ти се ходи и отивате с децата.  За ремонт в твоята къща, кога и какъв да бъде, последната дума имаш ти. Твоята визия каква е, сподели ли му я, той как реагира?  Последната случка е общо взето дребна, ако е единична, но сега става по-ясно защо те обижда. При това "клатушкане" и на двамата, защо форсираш нещата?  
Виж целия пост
# 216
Ами направи му "тейк ит иизи" теста и виж как са нещата. Остави нещата в негови ръце, дай си някакъв срок и така.
Ето че  всички сме писали подобни по същество неща като препоръка за бъдещето.


Ами, тя го написа черно на бяло- той е този, който решава какво да се прави, кога да се прави, кога да отиде при нея да спи, кога да се прибере вкъщи и колко дни да не се появява.
И случката, която бистрим е плод на неговото решение, не на нейното предложение или изискване.

Всъщност, дотук тя не е инициирала нищо друго, освен поканата към него да се нанесе.
Виж целия пост
# 217
Ама те наистина нямат проблеми. Само тя има проблеми.
Самият факт, че толкова дни води този разговор с форума, а не с мъжа си, е достатъчен.
Виж целия пост
# 218
Много бъркате да знаете...изобщо проблема ми не беше в това,че е предпочел детето си пред мен...а в това, че казва едно, а после се отмята от думите си. И това го прави често и за важни неща. Примерно първо говори да направим ремонт...после променя и казва абе може и да не правим. Първо казва да отидем на екскурзия...после решава да не ходим. Ей такива неща. Които не са като да си промени мнението какво да ядем на вечеря.

Доста хора те разбрахме, Яна, не се ядосвай. И аз не обичам такова иди-ми доди-ми и те разбирам чудесно. Това, за което съм съгласна с "другата страна" във форумния ни спор е, че той очевидно е такъв и ти трябва да помислиш и да прецениш дали можеш да преглътнеш този недостатък или не. Ако в много други отношения е чудесен - защо не?
Моят прекрасен съпруг, който много обичам и с когото живеем чудесно, действа с бавна скорост, която ме влудява. Особено в началото, побърквах се, аз съм такъв бързак в тоя живот! Обаче всичко останало е страхотно, така че съм избрала за себе си да приема това му качество. Аз леко забавих темпото си, той леко забърза своето, още не можем да се срещнем по средата, но някакси като знам колко време му трябва, се научих да си планирам по-добре.

Та така и ти, мисли, преценявай, бърза работа нямаш. Пожелавам ти успех Simple Smile
Виж целия пост
# 219
Ми... аз не бих живяла така, но това съм аз. Но разбирам и жените с не толкова силно изразена индивидуалност и склонност да се "водят" по другия и затова го карам по-леко със съветите, че то...
И да, АбсурТ, права си, може пък човекът да има други много добри страни, които компенсират колебливостта му.
Виж целия пост
# 220
Принципно е подозрително цялото това бързане с планове за бъдещето в такъв кратък срок. Като цяло такива приказки на едро се чуват от хора, които лесно ги хвърлят и по-рядко ги реализират. Но има и един малък шанс наистина да виждат ясно целите си още от самото начало и да ги преследват до тяхното изпълнение.
Относно отмятането - има две опции: или то е действително след твърдо взети решения и човекът е "иди ми - дойди ми", или е въображаемо на авторката, която просто чува неговите неокончателни разсъждения на глас избирателно.

Ако става дума за нерешителен човек, който е склонен да го бутат външни сили насам-натам, това е нож с две остриета. От една страна авторката, ако е достатъчно властна и целенасочена и умее да манипулира, би могла да поеме контрол върху него и да си го насочва, накъдето си иска, включително да го ожени за себе си. От друга страна обаче не е сигурно кой в бъдеще ще поеме волана - включително като някакъв акт на бунт от страна на управлявания елемент.

Много е сложно - ако човек вземе да се замисля сериозно за всички рискове и опции, май най-добре да си стои в сам пещерата....или да си подсигури план Б в материален план, пък да наблегне на хедонистичното възприятие за живота.


Виж целия пост
# 221
Защо приемате за факт, че той решава всичко?
А ако тя просто не може да казва НЕ?
Той я е питал за мнението и. Не става ясно дали той наистина не е зачел волята и или просто е приел съгласието.
Как би постъпил, ако му беше казала - "Вече имаме планове, държа да не ги променяме."?
Защо не си напълно откровена към себе си и към него?
Никога не би го спряла да се вижда с детето си, но му се цупиш и го наказваш емоционално? Напротив, би го спряла! Приеми се такава, каквато си. Ако не ти харесва - промени се.
Виж целия пост
# 222
Приключвам с темата и обсъждането...благодаря на всички включили се! Аз за себе си си направих изводите и разсъжденията.
Приятен уикенд! Simple Smile
Виж целия пост
# 223
Много бъркате да знаете...изобщо проблема ми не беше в това,че е предпочел детето си пред мен...а в това, че казва едно, а после се отмята от думите си. И това го прави често и за важни неща. Примерно първо говори да направим ремонт...после променя и казва абе може и да не правим. Първо казва да отидем на екскурзия...после решава да не ходим. Ей такива неща. Които не са като да си промени мнението какво да ядем на вечеря.
Изглежда на бившата ѝ е писнало той да си променя мнението и 'плановете' и е решила да си намери някой не толкова променлив от днес за вчера.
Виж целия пост
# 224

Ами, тя го написа черно на бяло- той е този, който решава какво да се прави, кога да се прави, кога да отиде при нея да спи, кога да се прибере вкъщи и колко дни да не се появява.


Всъщност, дотук тя не е инициирала нищо друго, освен поканата към него да се нанесе.

Добре де, кой според вас трябва да решава на негово място за болднатото?

Съгласна с Миа-Софи - и аз това се опитах да кажа.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия