♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Безжизнени ~♡ Сблъсък ~♡ Гарван~♡Тема 75

Глава 39

Неделя бе ден за почивка.
Исо заведе Суде в дома на майстор Садри. Искаше да провери какво е положението там и да се увери с очите си, че всичко е наред. А и бе обещал да държи майстора в течение за всяко нещо, случващо се в ателието, а такива работи не се вършеха по телефона.
Прекараха доста време със семейството на Садри, забавлявайки се с вълнението, с което всички се подготвяха за появяването на малката принцеса. Мели, снахата на майстора, бе влязла вече в деветия месец и макар според лекарите да имаше още поне две седмици до големия ден, а може би дори три, къщата вече бе под пара. Стаята на малката тук, защото дядо ѝ нямаше да приеме нищо по- малко, вече бе готова. Бурак се бе погрижил тази да е почти същата като стаята, която бяха подготвили вкъщи, за да е по- лесно за детето, което явно доста често щеше да се налага да се мести. Младият мъж въобще не се заблуждаваше, че вълнението на баща му ще премине с раждането на внучка му и вече си представяше как с бебето ще живеят два дена тук и три дни в техния дом.
Суде бе като омагьосана, когато ръцете ѝ допряха огромния корем на Мели. Младата госпожица бе активно бебе и макар майка ѝ да бе свикнала вече, за Суде това бе съвсем ново като усещане. Не можеше да се нарадва на малките ритници, които усещаха дланите ѝ, докато двете с Мели говореха и се смееха, обсъждайки всички радости и трудности, през които бе преминала бъдещата майка за последните няколко месеца и тези, които тепърва я очакваха.
Исо пък бе запленен от емоциите, преминаващи като буря през лицето на годеницата му. Суде бе като дете, открило най- голямата тайна на света. И докато слушаше Бурак, говорещ колко е щастлив от очакваното събитие, брака и живота си като цяло, Исмаил осъзна, че това е, което иска и той. Не се бе замислял сериозно никога до сега, но в момента единственото, за което можеше да мисли, бе бременната с неговото дете Суде. Тази мечта се заби като треска в ума му и Исо реши още довечера да поговори с нея по този въпрос.

До сватбата оставаше малко повече от месец. Подробностите бяха уговорени, проблемите- решени засега. Ясемин не можеше да се нарадва, че всичко бе приключило и вече може спокойно да се радва на щастието си. Убеди Синан, че са си заслужили почивка и в неделя рано сутринта двамата седнаха в колата и заминаха. Единственото, което Дерия знаеше, е че ще са извън града.
Алп и Шебнем ги посрещнаха с искрена радост. Обаждането на Синан снощи ги бе изненадало, но не им трябваше повече от минута, за да се съгласят с плана му. Малкото бягство в гората бе нещо, на което никой не можеше да устои.
Вилата на Алп, отдалечена от града и всички проблеми, две бутилки вино от специалната резерва на домакина и приятната компания бяха идеалното решение за сваляне на стреса. Думи като работа, сватба, проблеми и тем подобни бяха строго забранени. Ясемин дори бе предупредила годеника си да не споменава и дума за Йомер и Дефне, защото отвореха ли тази тема, всичко щеше да отиде по дяволите. Алп се задоволи с думите, че с приятелят им всичко е наред и не задълба с въпроси, усетил, че не всичко е толкова лесно за обяснение. Вместо това Синан и Алп се впуснаха в спомени, надпреварвайки се кой може да изложи повече другия пред любимата му. Смях огласяше къщата през целия ден и неусетно планираното за тази вечер тръгване остана за утре сутринта. Дори това, че трябваше да станат преди изгрев, не бе проблем.

Йомер и Дефне прекараха деня в разговори. Тя не спираше да бърбори, сменяйки тема след тема, задавайки въпрос след въпрос, понякога без дори да дочака отговора му. Йомер се забавляваше, слушайки историите ѝ за малкия Исо, за Есра, за кафенето на Сердар. Също както и всички останали, бе шокиран от новината за връзката на Исо и Суде, както и от истината, че братовчедка му е била до Дефне през всичките тези месеци. Спомни си последният път, когато видя малката вещица. За него тя бе поредната предателка, въртяла интриги зад гърба му и той ѝ го бе показал съвсем ясно.
-   Суде се разкая за всичко, което направи! Наистина!- Дефне се бе загледала в играта на огъня в камината. Пламъците обгръщаха цепениците така, както ръцете на Йомер нея.- Не е вече онова разглезено и капризно момиче. Исо, а може би по- точно любовта им, успяха напълно да я променят. Също както и Ясемин навремето. Любовта прави хората по- добри.
-   Като мен! Ти ме промени! Любовта ти!- Притисна брадичка в рамото ѝ, целувайки я леко.
-   Нашата любов! Ако ти не ме обичаше, нищо нямаше да се получи!- Дланта ѝ покри бузата му, галейки я.- И двамата имахме рани, които успяхме да заличим, защото сме заедно!
-   Но си причинихме и много други!
-   Любовта идва заедно с болката. Обяснявах ти веднъж, помниш ли? Страхът и страданието са част от всичко! Не можеш да обичаш, без да се страхуваш!
-   Не искам да е така! Не искам с мен да изпитваш какъвто и да е страх!
-   Невъзможно е, любими! Страхът, че мога да те загубя! Страхът, че нещо може да се случи и да ни раздели! Че нещо ще се случи с мен и ти отново ще останеш сам! Този страх ще е винаги с мен! И е съвсем естествено да е така!
-   Няма да те пусна! Никога и за нищо! Няма да пусна ръката ти отново!
Преплети пръстите им и целуна нейните, докато тя тъжно се усмихваше. Понякога не всичко зависеше от тях. Съдбата им вече бе написана и щяха да преживеят това, което трябва. Независимо дали го искат, или не!
Следобедът излязоха да се разходят, обличайки се топло. Вятърът бе много студен и Йомер я прегърна през раменете, притискайки я плътно до себе си. Сгушена под ръката му и облегнала глава на рамото му, Дефне си припомняше предишното си идване. Колко щастливи бяха при пристигането си и колко разбити след това. Щастието и мъката наистина вървяха ръка за ръка.
-   Защо тук?- Попита замислено Дефне.
-   Мхм?
-   Защо ме доведе тук? А не в другата къща?
-   В нашия дом ли?- Уточни Йомер.- Защото предположих, че не си готова за това! Исках, когато отидем там, да си спокойна. Да сме наистина сигурни, че вече сме си у дома!
-   Разбирам!
Несигурността ѝ го колебаеше и тя наистина го разбираше. До вчера самата тя не бе осъзнала какво точно се случва и той го бе усетил. Както сега знаеше и за колебанията за семейството ѝ, макар да не бяха говорили подробно по темата, защото тя не смееше да озвучи страховете си. Но Йомер я познаваше много по- добре, отколкото се познаваше тя самата, и за пореден път ѝ го доказваше.
Бяха премръзнали, когато влязоха. Котето Дефне първо се мушна между краката им, настанявайки се срещу камината. Къпеше се, когато двамата успяха да стигнат до там, доволно греейки се на все още тлеещите въглени. Йомер хвърли няколко дървета, докато любимата му изчезна в кухнята.
-   Какво правиш?- Застана до входа ѝ той.
-   Горещ шоколад! Трябва ни нещо топло, за да се сгреем!- Невинно отвърна тя.
-   След час трябва да тръгваме, нали знаеш?- Също така небрежно попита Йомер, заставайки зад нея и навивайки кичур от косата ѝ около пръста си.
-   И какво общо има това?! Готова съм за десет минути!- Кимна тя към котлона, на който се топеше шоколада.- Ще успеем!
-   Не съм толкова сигурен!
Дефне проследи като в транс палеца му, потапящ се в гъстата течност и очертаващ след това бавно устните ѝ. Дори не бе усетила кога я е завъртял! След секунда устните му бяха върху нейните, леко опитвайки ги, хапейки и близвайки. Отдръпнаха се, след това отново се върнаха, този път по- настойчиви. Тя се топеше също като шоколада в купата, но не можеше да направи нищо, за да го спре. Йомер изключи котлона и завъртайки я още веднъж, допря гърба е в масата зад нея. Устните му опустошаваха нейните, изпиваха дъха ѝ, а ръцете му буквално палеха пожари по тялото ѝ.
-   Още ли ти е студено?!- Попита в секундата, необходима на устата му, за да премине от нейната към шията ѝ.
Но Дефне не можеше да му отговори. Умът ѝ бе блокирал и единственото, за което можеше да мисли, бе той. Целувките и ласките му, близостта на тялото му и желанието, което те разпалваха в нея. Сръчните му пръсти вече повдигаха блузата ѝ и след малко тя бе издърпана над главата ѝ.
-   Така е много по- добре!
Пръстите му се плъзнаха от шията към гърдите ѝ, карайки я да се задъхва. Погалиха хълмчетата, слизайки надолу. Обгърнаха талията ѝ, повдигайки я, за да седне на ръба на масата. Дефне имаше чувството, че сънува. Но целувките му, следвайки ръцете, не можеха да бъдат плод на фантазията ѝ.
 Собствените ѝ ръце, висели досега безволево до нея, се плъзнаха под неговия пуловер. Погали корема му, усещайки как се стегнаха мускулите. Премина нагоре, усмихвайки се на стоновете му, без да осъзнава, че тя издава същите. Усети ръцете му върху своите, докато ѝ помагаше да го съблече.
След това бе ред на сутиена ѝ, но Дефне дори не усети липсата му. Ръцете на Йомер бяха заели мястото му почти веднага, галейки с нежни движения гърдите ѝ, докато устните му отново целуваха нейните. Езикът му изучаваше устата ѝ настойчиво и Дефне се предаде напълно. Обвила ръце около врата му и заровила пръсти в гъстата черна коприна, беше като парцалена кукла в неговите.
Осъзна какво наистина се случва, едва когато усети пръстите му, разкопчаващи джинсите ѝ. Само представата за това я накара да се изчерви и бързо да отблъсне ръцете му, но опитите ѝ бяха просто безсмислени. Протестите ѝ бяха заглушени от нова целувка, докато дланите му се плъзнаха под нея, повдигайки я и оставяйки я напълно гола, седнала все още на ръба.
-   Не можем! Йомер!
Но устните му, покрили гърдите ѝ, както и пръстите, галещи корема ѝ, не можеха да бъдат спрени. Дефне гореше, затворила очи и отдавайки се на усещанията, превзели цялото ѝ тяло. Пръстите ѝ сами се протегнаха, търсещи колана му. Без да разбира какво прави, тя го разкопча, а след него и копчето на дънките му. Щеше да продължи, но дланта му обхвана нейните две, спирайки я.
-   По- добре сам!
Дефне се изчерви, осъзнала какво бе направила. Собствената ѝ смелост я изненада, но нямаше време да мисли за това сега. Йомер отново я целуна, жадно и дълбоко, разпалвайки кръвта ѝ до край. Дефне сама го привлече към себе си, обвивайки ръце около раменете и галейки гърба му. Йомер леко разтвори с ръце бедрата ѝ, обвивайки краката ѝ около ханша си. Бавно навлезе в нея, неотделяйки поглед от очите ѝ. Дефне не издържа и скри лице в рамото му, едновременно с това обвивайки по- силно крака около него. Йомер се отдръпна, след което отново потъна в нея. Бавният му ритъм я побъркваше и тя се размърда насреща, но ръцете му, обхванали кръста ѝ, я задържаха на място.
Напрежението в нея се трупаше, с всеки следваш тласък все повече и повече. Хапеше рамото му, опитвайки да заглуши стоновете си, докато той безмилостно продължаваше да я измъчва. Тялото му бе каменно и тя знаеше, че за него е също толкова трудно, колкото и за нея, и не разбираше защо го прави. Бавните и дълбоки тласъци, устните му, играещи си с ухото ѝ. Сякаш искаше да я подлуди.
-   Моля те!
Сякаш ток премина през Йомер. Шепотът ѝ бе като катализатор и поглеждайки я в очите ѝ, той я целуна страстно, забравяйки досегашната нежност. Движенията му станаха по- бързи и резки, също като устните и езика, завладели нейните. Дефне усещаше вълната, надигаща се в нея и заливаща я с такова удоволствие, че сигурно щеше да умре. Йомер я последва, потъвайки за последно в нея, и застина, неспособен да помръдне, дори живота му да зависеше от това.
Тежестта ѝ бе това, което го върна на земята. Дефне бе почти изцяло в ръцете му, едва допирайки се до ръба на масата, прегърнала го здраво през раменете и заровила лице във врата му. Тежкото ѝ дишане му подсказваше, че все още не е дошла на себе си. Усмихнат, той си заповяда да се събере и несмело пристъпи назад, опитвайки дали тялото му ще издържи на движението. Слава Богу, успя. Направи няколко големи крачки и се настани на дивана, все още с Дефне на себе си. Осъзнала се, или почти, тя вдигна глава и го погледна със замъглен поглед. Ленивата ѝ усмивката бе достатъчна, за да го накара да я целуне отново.
-   Стопли ли се?- Попита лукаво, преминавайки към шията ѝ.
-   Изгорях!- Засмя се тя притеснено.
-   Мисля, че все още си цяла! И все още моя!
Ръцете му отново се плъзнаха по нея и тя невярващо го погледна. Йомер обаче просто ѝ намигна, преди отново да покрие устните ѝ със своите. Както бе казал, днес явно щяха да закъснеят.
Пристигнаха в Истанбул по тъмно. Първо се отбиха до дома на Йомер, защото имаше нужда да си вземе още дрехи, а и някои от нещата на котето, които явно щяха да са им необходими. Дефне реши да влезе, но остана в хола, докато той събере необходимите вещи. Спомените я заляха, приятни и не толкова, докато се оглеждаше в толкова познатата ѝ обстановка. Колко време бе минало от първия ден, в който бе пристъпила прага на този дом? Колко пъти се бе смяла и колко бе плакала тук?
-   Готово! Какво ти е?- Йомер пристъпи към нея, оставяйки куфара.
-   Нищо. Спомени!- Прегърна го, поемайки от топлината му.- Каквото и да се е случило, не съжалявам за нито един ден, прекаран с теб! Всеки един миг от онова време е безценен, просто защото ти бе до мен! Дори и тъжните!
-   Не искам да се разстройваш! Не се измъчвай с това!
-   Това е нашата история, с добрите и лошите си страни! Трябвало е да преживеем всичко, за да оценим какво имаме! Не бих променила нищо, дори да можех, Йомер!
-   Дори и началото?
-   Не и ако това ще означава никога да не те опозная!
Увереността ѝ го удиви. Той не бе толкова сигурен. Но нямаше да ѝ разкаже това сега.
-   Хайде, стана късно! Да се прибираме!
-   Утре ни очаква тежък ден!
В апартамента Дефне освободи място в шкафовете и гардероба си, за да може Йомер да се настани спокойно. Засега явно щяха да останат тук и тя искаше той да се чувства като у дома си. Дефне ги наблюдаваше любопитно от високия стол, на който се бе настанила, докато местеха купчините с дрехи от едно място на друго, опитвайки да използват максимално тясното пространство.
-   Колкото по- малко, толкова по- уютно!- Шегуваше се Дефне в опит за извинение.
-   Щом ти си до мен, нищо друго няма значение!
Вечеряха, седнали на леглото и загледани в звездите, проблясващи зад прозореца. Хранеха се в тишина, всеки потънал в своите мисли- Дефне, за следобеда днес, а Йомер- за бъдещето.
-   Падаща звезда! Падаща звезда!- Подскочи тя.
-   Къде? Пожелай си нещо!
-   Ето още една!- Дефне бе като дете, забравяйки яденето и залепяйки нос за стъклото.- Явно днес е такъв ден! А аз се чудех защо са толкова много!
-   Значи ще имаш право на мнооого желания!- Пошегува се Йомер.- Намислила ли си ги?
-   Вече имам всичко, което мога да искам!
Ако го беше извикала, нямаше да прозвучи толкова силно. Продължи да гледа навън, докато той остави своята чиния и обви с ръце талията ѝ, притискайки се към гърба ѝ. Устните му я целунаха по врата, отмятайки водопада от къдрици.
Постояха загледани още известно време, след което Йомер обяви, че вече е късно. Разчисти бързо, докато тя се приготви за сън и се настаниха доволни в леглото. Но мислите за утре не позволяваха на Дефне да заспи. Дори присъствието на Йомер не можеше да изтика от ума ѝ налудничавото лице на Дениз Транба, докато съзнанието ѝ рисуваше какви ли не неща, на които той е способен.
-   Той вече не е част от нашия живот! Утре ще го видим за последно! Обещавам!
Сякаш бе прочел мислите ѝ, Йомер я прегърна и шепнейки успокоителни думи, успя да я накара да се отпусне. Самият той се унесе малко след нея, заклевайки се, че думите му ще бъдат истина. Каквото и да се случеше, утре щеше да е последният ден, в който Транба щеше да ги притеснява. След делото щяха да забравят дори името му, оставяйки в миналото всичко, което им бе причинил. Психиатрията, затвора- за Йомер нямаше никакво значение. Можеха да го затворят където искат. Но Дениз нямаше да доближи Дефне повече в живота си. Той щеше да се погрижи затова.

Здравейте!

Какво ви става? Никой не е влизал в темата. Не гледахте ли серията. Много очаквах да си коментираме.
За мен тази серия бе малко скучновата, но без превод това ми е усещането. Сигурна съм, че с превод мислите ми ще се прояснят. Имаше много силни моменти, особено срещата между майка и син, между двамата братя в много странна ситуация. Но това което разбрах е, че в момента между всички участници се разбъркаха ситуациите и това ми дава повод да мисля, че разбъркване ще дава много развръзки в бъдеще. Слоевете се разместват и статуквото
на  бащата на Дила ще започне да се пропуква, защото Козгун вече отиде при най-главния. Тук ще има ситуацията "разделяй и владей".

Здравейте!

Какво ви става? Никой не е влизал в темата. Не гледахте ли серията. Много очаквах да си коментираме.