♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Безжизнени ~♡ Сблъсък ~♡ Гарван~♡Тема 75

  • 99 325
  • 737
# 390


#върнахсе

Виж целия пост
# 391




https://vk.com/video-132999259_456242619?list=47f3a62bb0b0f5c10b … l-168745886_14545 - интервюто с руски субтитри  Peace
Виж целия пост
# 392
Здравейте!

Какво ви става? Никой не е влизал в темата. Не гледахте ли серията. Много очаквах да си коментираме.
За мен тази серия бе малко скучновата, но без превод това ми е усещането. Сигурна съм, че с превод мислите ми ще се прояснят. Имаше много силни моменти, особено срещата между майка и син, между двамата братя в много странна ситуация. Но това, което разбрах е, че в момента между всички участници се разбъркаха ситуациите и това ми дава повод да мисля, че разбъркването ще дава много развръзки в бъдеще. Слоевете се разместват и статуквото на  бащата на Дила ще започне да се пропуква, защото Козгун вече отиде при най-главния. Тук ще има ситуацията "разделяй и владей".
Виж целия пост
# 393
НАШАТА ИСТОРИЯ

Глава 39

Неделя бе ден за почивка.
Исо заведе Суде в дома на майстор Садри. Искаше да провери какво е положението там и да се увери с очите си, че всичко е наред. А и бе обещал да държи майстора в течение за всяко нещо, случващо се в ателието, а такива работи не се вършеха по телефона.
Прекараха доста време със семейството на Садри, забавлявайки се с вълнението, с което всички се подготвяха за появяването на малката принцеса. Мели, снахата на майстора, бе влязла вече в деветия месец и макар според лекарите да имаше още поне две седмици до големия ден, а може би дори три, къщата вече бе под пара. Стаята на малката тук, защото дядо ѝ нямаше да приеме нищо по- малко, вече бе готова. Бурак се бе погрижил тази да е почти същата като стаята, която бяха подготвили вкъщи, за да е по- лесно за детето, което явно доста често щеше да се налага да се мести. Младият мъж въобще не се заблуждаваше, че вълнението на баща му ще премине с раждането на внучка му и вече си представяше как с бебето ще живеят два дена тук и три дни в техния дом.
Суде бе като омагьосана, когато ръцете ѝ допряха огромния корем на Мели. Младата госпожица бе активно бебе и макар майка ѝ да бе свикнала вече, за Суде това бе съвсем ново като усещане. Не можеше да се нарадва на малките ритници, които усещаха дланите ѝ, докато двете с Мели говореха и се смееха, обсъждайки всички радости и трудности, през които бе преминала бъдещата майка за последните няколко месеца и тези, които тепърва я очакваха.
Исо пък бе запленен от емоциите, преминаващи като буря през лицето на годеницата му. Суде бе като дете, открило най- голямата тайна на света. И докато слушаше Бурак, говорещ колко е щастлив от очакваното събитие, брака и живота си като цяло, Исмаил осъзна, че това е, което иска и той. Не се бе замислял сериозно никога до сега, но в момента единственото, за което можеше да мисли, бе бременната с неговото дете Суде. Тази мечта се заби като треска в ума му и Исо реши още довечера да поговори с нея по този въпрос.

До сватбата оставаше малко повече от месец. Подробностите бяха уговорени, проблемите- решени засега. Ясемин не можеше да се нарадва, че всичко бе приключило и вече може спокойно да се радва на щастието си. Убеди Синан, че са си заслужили почивка и в неделя рано сутринта двамата седнаха в колата и заминаха. Единственото, което Дерия знаеше, е че ще са извън града.
Алп и Шебнем ги посрещнаха с искрена радост. Обаждането на Синан снощи ги бе изненадало, но не им трябваше повече от минута, за да се съгласят с плана му. Малкото бягство в гората бе нещо, на което никой не можеше да устои.
Вилата на Алп, отдалечена от града и всички проблеми, две бутилки вино от специалната резерва на домакина и приятната компания бяха идеалното решение за сваляне на стреса. Думи като работа, сватба, проблеми и тем подобни бяха строго забранени. Ясемин дори бе предупредила годеника си да не споменава и дума за Йомер и Дефне, защото отвореха ли тази тема, всичко щеше да отиде по дяволите. Алп се задоволи с думите, че с приятелят им всичко е наред и не задълба с въпроси, усетил, че не всичко е толкова лесно за обяснение. Вместо това Синан и Алп се впуснаха в спомени, надпреварвайки се кой може да изложи повече другия пред любимата му. Смях огласяше къщата през целия ден и неусетно планираното за тази вечер тръгване остана за утре сутринта. Дори това, че трябваше да станат преди изгрев, не бе проблем.

Йомер и Дефне прекараха деня в разговори. Тя не спираше да бърбори, сменяйки тема след тема, задавайки въпрос след въпрос, понякога без дори да дочака отговора му. Йомер се забавляваше, слушайки историите ѝ за малкия Исо, за Есра, за кафенето на Сердар. Също както и всички останали, бе шокиран от новината за връзката на Исо и Суде, както и от истината, че братовчедка му е била до Дефне през всичките тези месеци. Спомни си последният път, когато видя малката вещица. За него тя бе поредната предателка, въртяла интриги зад гърба му и той ѝ го бе показал съвсем ясно.
-   Суде се разкая за всичко, което направи! Наистина!- Дефне се бе загледала в играта на огъня в камината. Пламъците обгръщаха цепениците така, както ръцете на Йомер нея.- Не е вече онова разглезено и капризно момиче. Исо, а може би по- точно любовта им, успяха напълно да я променят. Също както и Ясемин навремето. Любовта прави хората по- добри.
-   Като мен! Ти ме промени! Любовта ти!- Притисна брадичка в рамото ѝ, целувайки я леко.
-   Нашата любов! Ако ти не ме обичаше, нищо нямаше да се получи!- Дланта ѝ покри бузата му, галейки я.- И двамата имахме рани, които успяхме да заличим, защото сме заедно!
-   Но си причинихме и много други!
-   Любовта идва заедно с болката. Обяснявах ти веднъж, помниш ли? Страхът и страданието са част от всичко! Не можеш да обичаш, без да се страхуваш!
-   Не искам да е така! Не искам с мен да изпитваш какъвто и да е страх!
-   Невъзможно е, любими! Страхът, че мога да те загубя! Страхът, че нещо може да се случи и да ни раздели! Че нещо ще се случи с мен и ти отново ще останеш сам! Този страх ще е винаги с мен! И е съвсем естествено да е така!
-   Няма да те пусна! Никога и за нищо! Няма да пусна ръката ти отново!
Преплети пръстите им и целуна нейните, докато тя тъжно се усмихваше. Понякога не всичко зависеше от тях. Съдбата им вече бе написана и щяха да преживеят това, което трябва. Независимо дали го искат, или не!
Следобедът излязоха да се разходят, обличайки се топло. Вятърът бе много студен и Йомер я прегърна през раменете, притискайки я плътно до себе си. Сгушена под ръката му и облегнала глава на рамото му, Дефне си припомняше предишното си идване. Колко щастливи бяха при пристигането си и колко разбити след това. Щастието и мъката наистина вървяха ръка за ръка.
-   Защо тук?- Попита замислено Дефне.
-   Мхм?
-   Защо ме доведе тук? А не в другата къща?
-   В нашия дом ли?- Уточни Йомер.- Защото предположих, че не си готова за това! Исках, когато отидем там, да си спокойна. Да сме наистина сигурни, че вече сме си у дома!
-   Разбирам!
Несигурността ѝ го колебаеше и тя наистина го разбираше. До вчера самата тя не бе осъзнала какво точно се случва и той го бе усетил. Както сега знаеше и за колебанията за семейството ѝ, макар да не бяха говорили подробно по темата, защото тя не смееше да озвучи страховете си. Но Йомер я познаваше много по- добре, отколкото се познаваше тя самата, и за пореден път ѝ го доказваше.
Бяха премръзнали, когато влязоха. Котето Дефне първо се мушна между краката им, настанявайки се срещу камината. Къпеше се, когато двамата успяха да стигнат до там, доволно греейки се на все още тлеещите въглени. Йомер хвърли няколко дървета, докато любимата му изчезна в кухнята.
-   Какво правиш?- Застана до входа ѝ той.
-   Горещ шоколад! Трябва ни нещо топло, за да се сгреем!- Невинно отвърна тя.
-   След час трябва да тръгваме, нали знаеш?- Също така небрежно попита Йомер, заставайки зад нея и навивайки кичур от косата ѝ около пръста си.
-   И какво общо има това?! Готова съм за десет минути!- Кимна тя към котлона, на който се топеше шоколада.- Ще успеем!
-   Не съм толкова сигурен!
Дефне проследи като в транс палеца му, потапящ се в гъстата течност и очертаващ след това бавно устните ѝ. Дори не бе усетила кога я е завъртял! След секунда устните му бяха върху нейните, леко опитвайки ги, хапейки и близвайки. Отдръпнаха се, след това отново се върнаха, този път по- настойчиви. Тя се топеше също като шоколада в купата, но не можеше да направи нищо, за да го спре. Йомер изключи котлона и завъртайки я още веднъж, допря гърба е в масата зад нея. Устните му опустошаваха нейните, изпиваха дъха ѝ, а ръцете му буквално палеха пожари по тялото ѝ.
-   Още ли ти е студено?!- Попита в секундата, необходима на устата му, за да премине от нейната към шията ѝ.
Но Дефне не можеше да му отговори. Умът ѝ бе блокирал и единственото, за което можеше да мисли, бе той. Целувките и ласките му, близостта на тялото му и желанието, което те разпалваха в нея. Сръчните му пръсти вече повдигаха блузата ѝ и след малко тя бе издърпана над главата ѝ.
-   Така е много по- добре!
Пръстите му се плъзнаха от шията към гърдите ѝ, карайки я да се задъхва. Погалиха хълмчетата, слизайки надолу. Обгърнаха талията ѝ, повдигайки я, за да седне на ръба на масата. Дефне имаше чувството, че сънува. Но целувките му, следвайки ръцете, не можеха да бъдат плод на фантазията ѝ.
 Собствените ѝ ръце, висели досега безволево до нея, се плъзнаха под неговия пуловер. Погали корема му, усещайки как се стегнаха мускулите. Премина нагоре, усмихвайки се на стоновете му, без да осъзнава, че тя издава същите. Усети ръцете му върху своите, докато ѝ помагаше да го съблече.
След това бе ред на сутиена ѝ, но Дефне дори не усети липсата му. Ръцете на Йомер бяха заели мястото му почти веднага, галейки с нежни движения гърдите ѝ, докато устните му отново целуваха нейните. Езикът му изучаваше устата ѝ настойчиво и Дефне се предаде напълно. Обвила ръце около врата му и заровила пръсти в гъстата черна коприна, беше като парцалена кукла в неговите.
Осъзна какво наистина се случва, едва когато усети пръстите му, разкопчаващи джинсите ѝ. Само представата за това я накара да се изчерви и бързо да отблъсне ръцете му, но опитите ѝ бяха просто безсмислени. Протестите ѝ бяха заглушени от нова целувка, докато дланите му се плъзнаха под нея, повдигайки я и оставяйки я напълно гола, седнала все още на ръба.
-   Не можем! Йомер!
Но устните му, покрили гърдите ѝ, както и пръстите, галещи корема ѝ, не можеха да бъдат спрени. Дефне гореше, затворила очи и отдавайки се на усещанията, превзели цялото ѝ тяло. Пръстите ѝ сами се протегнаха, търсещи колана му. Без да разбира какво прави, тя го разкопча, а след него и копчето на дънките му. Щеше да продължи, но дланта му обхвана нейните две, спирайки я.
-   По- добре сам!
Дефне се изчерви, осъзнала какво бе направила. Собствената ѝ смелост я изненада, но нямаше време да мисли за това сега. Йомер отново я целуна, жадно и дълбоко, разпалвайки кръвта ѝ до край. Дефне сама го привлече към себе си, обвивайки ръце около раменете и галейки гърба му. Йомер леко разтвори с ръце бедрата ѝ, обвивайки краката ѝ около ханша си. Бавно навлезе в нея, неотделяйки поглед от очите ѝ. Дефне не издържа и скри лице в рамото му, едновременно с това обвивайки по- силно крака около него. Йомер се отдръпна, след което отново потъна в нея. Бавният му ритъм я побъркваше и тя се размърда насреща, но ръцете му, обхванали кръста ѝ, я задържаха на място.
Напрежението в нея се трупаше, с всеки следваш тласък все повече и повече. Хапеше рамото му, опитвайки да заглуши стоновете си, докато той безмилостно продължаваше да я измъчва. Тялото му бе каменно и тя знаеше, че за него е също толкова трудно, колкото и за нея, и не разбираше защо го прави. Бавните и дълбоки тласъци, устните му, играещи си с ухото ѝ. Сякаш искаше да я подлуди.
-   Моля те!
Сякаш ток премина през Йомер. Шепотът ѝ бе като катализатор и поглеждайки я в очите ѝ, той я целуна страстно, забравяйки досегашната нежност. Движенията му станаха по- бързи и резки, също като устните и езика, завладели нейните. Дефне усещаше вълната, надигаща се в нея и заливаща я с такова удоволствие, че сигурно щеше да умре. Йомер я последва, потъвайки за последно в нея, и застина, неспособен да помръдне, дори живота му да зависеше от това.
Тежестта ѝ бе това, което го върна на земята. Дефне бе почти изцяло в ръцете му, едва допирайки се до ръба на масата, прегърнала го здраво през раменете и заровила лице във врата му. Тежкото ѝ дишане му подсказваше, че все още не е дошла на себе си. Усмихнат, той си заповяда да се събере и несмело пристъпи назад, опитвайки дали тялото му ще издържи на движението. Слава Богу, успя. Направи няколко големи крачки и се настани на дивана, все още с Дефне на себе си. Осъзнала се, или почти, тя вдигна глава и го погледна със замъглен поглед. Ленивата ѝ усмивката бе достатъчна, за да го накара да я целуне отново.
-   Стопли ли се?- Попита лукаво, преминавайки към шията ѝ.
-   Изгорях!- Засмя се тя притеснено.
-   Мисля, че все още си цяла! И все още моя!
Ръцете му отново се плъзнаха по нея и тя невярващо го погледна. Йомер обаче просто ѝ намигна, преди отново да покрие устните ѝ със своите. Както бе казал, днес явно щяха да закъснеят.
Пристигнаха в Истанбул по тъмно. Първо се отбиха до дома на Йомер, защото имаше нужда да си вземе още дрехи, а и някои от нещата на котето, които явно щяха да са им необходими. Дефне реши да влезе, но остана в хола, докато той събере необходимите вещи. Спомените я заляха, приятни и не толкова, докато се оглеждаше в толкова познатата ѝ обстановка. Колко време бе минало от първия ден, в който бе пристъпила прага на този дом? Колко пъти се бе смяла и колко бе плакала тук?
-   Готово! Какво ти е?- Йомер пристъпи към нея, оставяйки куфара.
-   Нищо. Спомени!- Прегърна го, поемайки от топлината му.- Каквото и да се е случило, не съжалявам за нито един ден, прекаран с теб! Всеки един миг от онова време е безценен, просто защото ти бе до мен! Дори и тъжните!
-   Не искам да се разстройваш! Не се измъчвай с това!
-   Това е нашата история, с добрите и лошите си страни! Трябвало е да преживеем всичко, за да оценим какво имаме! Не бих променила нищо, дори да можех, Йомер!
-   Дори и началото?
-   Не и ако това ще означава никога да не те опозная!
Увереността ѝ го удиви. Той не бе толкова сигурен. Но нямаше да ѝ разкаже това сега.
-   Хайде, стана късно! Да се прибираме!
-   Утре ни очаква тежък ден!
В апартамента Дефне освободи място в шкафовете и гардероба си, за да може Йомер да се настани спокойно. Засега явно щяха да останат тук и тя искаше той да се чувства като у дома си. Дефне ги наблюдаваше любопитно от високия стол, на който се бе настанила, докато местеха купчините с дрехи от едно място на друго, опитвайки да използват максимално тясното пространство.
-   Колкото по- малко, толкова по- уютно!- Шегуваше се Дефне в опит за извинение.
-   Щом ти си до мен, нищо друго няма значение!
Вечеряха, седнали на леглото и загледани в звездите, проблясващи зад прозореца. Хранеха се в тишина, всеки потънал в своите мисли- Дефне, за следобеда днес, а Йомер- за бъдещето.
-   Падаща звезда! Падаща звезда!- Подскочи тя.
-   Къде? Пожелай си нещо!
-   Ето още една!- Дефне бе като дете, забравяйки яденето и залепяйки нос за стъклото.- Явно днес е такъв ден! А аз се чудех защо са толкова много!
-   Значи ще имаш право на мнооого желания!- Пошегува се Йомер.- Намислила ли си ги?
-   Вече имам всичко, което мога да искам!
Ако го беше извикала, нямаше да прозвучи толкова силно. Продължи да гледа навън, докато той остави своята чиния и обви с ръце талията ѝ, притискайки се към гърба ѝ. Устните му я целунаха по врата, отмятайки водопада от къдрици.
Постояха загледани още известно време, след което Йомер обяви, че вече е късно. Разчисти бързо, докато тя се приготви за сън и се настаниха доволни в леглото. Но мислите за утре не позволяваха на Дефне да заспи. Дори присъствието на Йомер не можеше да изтика от ума ѝ налудничавото лице на Дениз Транба, докато съзнанието ѝ рисуваше какви ли не неща, на които той е способен.
-   Той вече не е част от нашия живот! Утре ще го видим за последно! Обещавам!
Сякаш бе прочел мислите ѝ, Йомер я прегърна и шепнейки успокоителни думи, успя да я накара да се отпусне. Самият той се унесе малко след нея, заклевайки се, че думите му ще бъдат истина. Каквото и да се случеше, утре щеше да е последният ден, в който Транба щеше да ги притеснява. След делото щяха да забравят дори името му, оставяйки в миналото всичко, което им бе причинил. Психиатрията, затвора- за Йомер нямаше никакво значение. Можеха да го затворят където искат. Но Дениз нямаше да доближи Дефне повече в живота си. Той щеше да се погрижи затова.
Темпи, благодаря ти за вълнуващите моменти, които ни даряваш! Прекрасна Приказка, както винаги!
Виж целия пост
# 394
Здравейте!

Какво ви става? Никой не е влизал в темата. Не гледахте ли серията. Много очаквах да си коментираме.
За мен тази серия бе малко скучновата, но без превод това ми е усещането. Сигурна съм, че с превод мислите ми ще се прояснят. Имаше много силни моменти, особено срещата между майка и син, между двамата братя в много странна ситуация. Но това което разбрах е, че в момента между всички участници се разбъркаха ситуациите и това ми дава повод да мисля, че разбъркване ще дава много развръзки в бъдеще. Слоевете се разместват и статуквото
на  бащата на Дила ще започне да се пропуква, защото Козгун вече отиде при най-главния. Тук ще има ситуацията "разделяй и владей".
Диме, аз чакам епизода с бг субтитри. Не мога, да усетя напълно емоциите, без да разбирам нищо от това, което говорят. Още веднъж, да благодаря на преводачите, за огромния им труд!
Виж целия пост
# 395
Гарванът 3. Епизод - Sneak Peek - Бг Субтитри

Виж целия пост
# 396

Благодаря от сърце!
Виж целия пост
# 397
Здравейте!

Какво ви става? Никой не е влизал в темата. Не гледахте ли серията. Много очаквах да си коментираме.

Тука е така, затова и бях спряла да пиша, май пак натам отиват нещата... Сама цял ден сама да си пиша- смисъл йок...
Виж целия пост
# 398
Здравейте!

Хубавата новина е, че рейтингът на Кузгун се е качил Party
Total 5.05 - 6 място ( +1.51)🔺
AB 4.95 - 4 място (+1.23)🔺
Като за отбелязване е, че хитът от миналия сезон Карадениз в АВ е на 10 място с рейтинг 3.49. Сериалът се движи много добре, демек Party

Не бих коментирала тук сериала, само поради една причина - не харесвам играта на Баръш Ардуч. Коментарите ми едва ли ще се харесат на феновете му... Но сериалът ми харесва, историята ми харесва, останалият актьорски състав начело с децата много ми харесва. Особено историята... Защото в нея невинните са единици, но дори и те правят грешки, за да докажат, че не са ангели. Много утежниха миналото на Кузгун, невъзможно е да не му съчувства човек и да не оправдава някои от действията му. А това момиче - Дила, не знам как е живяла, знаейки, осъзнавайки какво е причинила на невинни хора. Но пък има смелост да пита и разпитва Кузгун, той да й разкаже. Защо? Не мисля, че ще й стане по-добре, ако чуе от неговите уста истината.
Виж целия пост
# 399
 Привет, привет!!!
 Благодаря за споделеното
 и превода на "Кузгун"!!!
 Диманка, за съжаление тук е така.
 Много трудно си пробива път толерантността
 сред многото заглавия в темата.
 За обективност изобщо не може да става дума.
 Според мен, акцентът би трябвало да е "Кузгун",
 но всеки гледа по всякакъв начин,
 да  избута напред своята история.
 Всеки дърпа чергата и накрая се вайка, че е съдрана.
 Гледах серията и ми хареса.
 Синан, благодаря за превода на откъса!!!
 Както и очаквах рейтингът се е вдигнал.
 Да допълня  и младежката група >>>
 20+ABC1 - 4 място - 5.25 (1,23) ^
 Още много малко трябва и ще стане.
 Историята на "Кузгун" интересно събира
 доста от досегашните истории, които съм гледала.
 Освен Баръш и Бурджу, и другите познати артисти
 ми харесват в новите роли!!!
 Всички ги виждам различни и по-добри от преди!!!





Виж целия пост
# 400
Дива, може би си права, че за “Кузгун”, например, трябва да има отделна тема. Така може и повече интерес да се привлече, повече хора да пишат, не знам...
Виж целия пост
# 401
Здравейте!
Не знам дали ще прочете някой поста ми ,но пиша заради трафика.Аз също съжалявам ,че не се коментира,мислех си защото няма нови проекти ,но...май не е затова.Reni.BG според мен темата не се казва Баръш Ардуч и не се пише само за него.Колкото до това,че феновете ще се сърдят-не мисля така.Аз съм му фен,но той не ми е роднина,че да се сърдя.И точно от тук ми се изясни защо не може да има ELBAR-за кръчмарския интерес на Баръш,за музикалните му предпочитания и др. Мислех си ,че хубавите ябълки/ Баръш/прасетата/Кака/ги ядът,но колко е хубава ябълката в живота не се знае LaughingИначе сериала ще го гледам ,дано да има и занапред кой да го поства,но аз чакам бг.превод. Историята е добра актьорският състав също-така,че има какво да се пише.Може пишещите тук да следят и др.теми,но би било добре дори и с поздрав и 1-2 изречения да се разписват за да не приспим хубавата тема./зависи от свободното време на всеки и желанието ,разбира се/
Благодаря на екипа,който превежда и тези,които качват двата сериала тук!
Хубав ден на всички!
Виж целия пост
# 402
Варна, ти може и да не се разсърдиш, но със сигурност ще има засегати. Предпочитам да си спестя тези емоции.
Виж целия пост
# 403
Здравейте момичета,
Аз не съм гледала филма все още, но съм го свалила еп. 1 Simple Smile. Благодарение на коментарите ви съм запозната и при първа възможност ще го изгледам, а и си чакам БГ буквички...
Благодаря за превода на Синан
(  не следя много теми, нямам идея къде другаде се коментира, следя тук  и ви чета с интерес)
Виж целия пост
# 404
Здравейте  wavey wavey wavey
Момичета чета ви от доста време ,но до сега не съм писала ,защото е нямало за какво."Любов под наем" го даваха и го дават все още по тивито ,но там вече всичко е казано и обсъдено и няма какво ново да се добави ,"Сблъсък"се обсъжда в темата на Къванч ,вампирския сериал на Елчинка мина и замина ,а "Гарванът" се надявам да събере повече фенове и да се коментира защото сериала си заслужава.Аз съм чисто ,прясно новичка в темата и да се включвам по въпроса за нова тема не е много гот ,но все пак да си кажа ,че може би не е лошо като идея обаче дали ще се съберат хора за обсъждане не знам,защото в заглавието на темата го има и "Гарванът" което означава ,че е ясно ,че в темата се обсъжда и той .Не знам може би сериала още не набрал скорост и хората  не са му обърнали внимание или пък не се харесва и затова не се обсъжда  newsm78Както и да е каквото решите това ще бъде .а аз да се изкажа по темата за която влезнах ,а именно за "Гарванът".Ще си сложа мислите обаче в спойлер ,защото виждам ,че някои от вас ще гледат с бг превод и може би не искат да четат мнения преди да са гледали ,та така ще си скрия коментара ,а на който му е интересно да го отвори . smile3521
Скрит текст:
Втора серия на "Гарванът" ми хареса много и докато първата беше леко мудна може би заради встъплението което трябваше да бъде направено ,за да се запознаем с историята и героите ,то сега вече действието тръгна и стана интересно.Баръш също в 1 епизод беше малко по-вял в някои сцени ,но сега вече влезна и той в крачка и му се получават добре нещата.Всъщност в предишната серия единствено не ми хареса сцената на гроба на бащата на Кузгун и там не успях много ,много да му разбера какви са му емоциите на героя иначе другите сцени му се получиха добре ,а сега във втори епизод са още по-добре нещата.
Малкия Кузгун направо ми напълни очите със сълзи докато го гледах в сцената в болницата.Миличкото какво е трябвало да преживее и едва да оцелее след като са му взели бъбрека и са го захвърлили като боклук  smile3511Беше толкова тъжно детето полицая като го пита защо се е доверил на непознат човек и то вика ами чичото хранеше кучето и аз си помислих ,че човек ,който храни животните ще е добър човек  smile3518.
Актрисата която играе майката на Кузгун мноого ми хареса.Снощи тая жена се наигра здраво,напълно и повярвах и на страданието и на радостта и на тъгата.Имаше няколко силни сцени с нея.1.Когато се уплаши ,че е почнала да забравя лицето на Кузгун ,2-ро в сцената в която  Картал се спаси при пожара,3-то в сцената с Кузгун когато го позна и на края когато каза на Картал и Кумру ,че брат им се е върнал ,тогава беше толкова радостна ,през сълзи казваше ,че Кузгун си е дошъл без изобщо даже и да си спомня как той само преди малко и каза ,че се е върнал ,но не заради нея и ,че тя има само две деца да си вдигне главата-в смисъл да не се срамува ,че го е изоставила ,да си приеме действията  и да иде при децата ,които е избрала.Не знам как ще и прости Кузгун  newsm78 така като го гледам е решил да отмъщава и толкова ,нооо от друга страна кръвта си е кръв и виждайки всекидневно и майка си  и брат си и сестра си предполагам ,че ще му бъде все по трудно сърденето и ще и прости надявам се скоро.Кузгун е прав да се сърди ,но и вече е голям мъж и трябва да разбере защо майка му е постъпила така и да си даде сметка ,че тя посочвайки него не го е направила защото не го обича ,а защото той като най-голям ще се справи вероятно по-добре от другите ,а и жената със сигурност не е предполага ,че ще изгуби сина си за 20 години . Тя си е мислила ,че нещата ще се наредят ,но то не стана така  за съжаление.
Всъщност Кузгун и майка му доста си приличат,защото така както той обвинява нея  за нещо за което тя просто нямаше как по друг начин да постъпи ,така и Мерием обвинява Дила за това което тя като малка е направила ,а Дила го направи защото баща и я изманипулира и защото изобщо нито знаеше какво подхвърля нито пък даже и предполагаше какви ще да последствията от действията и.Истинските виновници са единствено и само  Ръфат  и оня другия чичак баш мафиота и те трябва единствено да бъдат наказани .
Между Кузгун и Дила също сцените са много хубави.Баръш и Бурджу си подхождат и добре седят един до друг.Дила ми е много миличка ,все иска да научи нещо за Кузгун ,да му помогне ,да се реваншира обаче той хиич не се дава и все я обижда ,но да видим до кога ще продължава така .
Такааа ами за сега май това е ,е то има и още много друго което мога да кажа де ама стига толкова да не ви досадя като за първи път  hahaha hahaha hahaha hahaha hahaha
Гледам и "Сблъсък",Елчин се справя чудесно с ролята си на майка и на борбена жена.Харесвам и Алперин и Мелиса ,големи са сладури техните Керем и Джемре с тая тяхна прясна ,прясна любов . smile3521Онур С ,като лошия Вели също се справя блестящо и ако в 1 серия не беше ударил толкова силно Зейно ,че да я просне на земята щях даже и малко да му симпатизирам обаче сега никаква симпатия за мръсника fight дано да го хванат и да затворят до живот в затвора в една тясна килия да седи и да си лудува там сам самичък  smile3511





Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия