Национална стратегия за детето- стъпка към цивилизована Европа или български вариант на Барневерн

На тебе понятието вероятност говори ли ти нещо?

След като 68% от българите одобряват телесното наказание, вероятността да се използва такова е точно 68%. Приемните семейства изключени ли са от тази вероятност?

Попитах те изрично, как се установява, дали приемното семейство няма да прилага физ. наказание на децата. Не ми отговори.

Изразът с терорист е пример от въпроси, които ти задаваш, когато влизаш в САЩ. Има въпрос за това, дали си терорист. Това е аналогия с установяването на онези, които биха използвали физ. наказание, за да се справят с палаво дете.

---

Риталин се изписва масово на деца с хиперактивност! Това е медикаментът, Мари. Не ме интересува, какви хора познаваш. Това лекарство се приема от децата на Европа. Факт! Неоспорим!

Вейпор, приемните семейства изобщо не са толкова много, колкото си мислите. Всеки регион си има определена мрежа от такива, която е според потребностите. Едно време са имали дом "Майка и дете" с персонал, ДДЛРГ с персонал, а сега това е раздробено на много по-малки клетки, които да предлагат по-топла и близка до семейната среда условия.

ПС Добавям, току що погледнах отгоре-отгоре - според новините (внимавай какви новини четеш, подбирай си добри реномирани източници) не достигат приемните семейства. Особено за деца с увреждания, които биват изоставени още в родилното, както и в райони с много големи цигански махали.

Нека не плюем по хората, които правят това. Тия хора не забогатяват от това. А само те си знаят как се живее с детенце, чиято съдба е поверена на теб.

А в интерес на трудовия пазар, а и на пенсионното осигуряване, в интерес на бизнеса, който страда от глад за кадри, в интерес на данъчната хазна е - ДА, млади, прави, здрави жени и мъже да ходят на работа, след като децата им са готови за детска градина.

Елеонора, успокой се, момиче. Почвам да се чудя защо си толкова наясно с медикаментите за хиперкативни хора.
Че е медикамент - медикамент е. Но дали се изписва МАСОВО - аз бих проверила за другата гледна точка. На Една Жена Каза няма да се връзвам.
Не съм си говорила надълго и нашироко с приемните семейства. Предполагам, че не влизат в тия статистики. Предполагам, че в договора им пише, че нямат право на физически наказания и че са един вид учители в ясла или детска градина, които нямат право на същото също. Предполагам, че службите, отговорни за приемните семейства си имат други статистики, в които отчитат кое семейство се е справило добре и кое зле. Най-вероятно договорите им зависят от това. Това са всичкото предположения, а не твърдения. Ако искаш да си в прожектора на светлините - хайде, направи репортаж. Нали ти беше тази, която искаше пропаганда? Хващай екип, камера, прави анкети, събери инфо, пък ни го представи. Аз лично ВЯРВАМ в професионализма на хората, които са учили за това.

Сугестии ли правиш?

Ето ти, чети чети чети:

https://www.adhs-deutschland.de/Portaldata/1/Resources/PDF/4_8_4 … ng_(Englisch).pdf

В този документ ясно е написано въпросното лекарство!

Хората в цял свят говорят за медикаментите за ADHD. Май само ти не си чула, за какво става въпрос.

Фармацефтичните компании явно ги произвеждат тия лекарства, защото не се изписват на децата, нали?

Чак не ми се вярва, че човек живеещ в чужбина не е наясно, че на децата с "хипер-активност" им се дават лекарства.

Не знам какви източници си подбираш. Според БНР, цитиращо Агенцията за социално подпомагане,  са 2176, като за една четвърт от тях няма деца.

http://bnr.bg/horizont/post/101075845/vav-vsako-chetvarto-semeis … ma-nastaneni-deca

И, да, сигурна съм, че не забогатяват от това - осигуряват си един повече от скромен поминък. Но интересно колко от тях биха могли да си го осигурят по друг начин? Ако не биха могли, това ли са хората, които са най-подходящи да поемат отговорност за гледането на деца? Гледам какви пари получават и ми е силно съмнително, че могат да осигурят с тези средства зъболекарски грижи и качествено образование.

Имаме ли доказано добра работеща развита система срещу злоупотреби?  Също е интересно.

ПП Аз малко бавно загрявам, но това наистина е безумен призив насред цялата тази тема.

Дотук бяха плюти основно родителите на собствени деца, въпреки че те пък съвсем  "не забогатяват от това. А само те си знаят как се живее с детенце, чиято съдба е поверена на теб". Или биологичните родители са особена категория хора, на които не им е поверена съдбата на децата им? Или семейната среда трябва не само да се равнопостави, но и да се съди по-други критерии отколкото "близката до семейна", защото родителите нямат сключени договори с държавата за критериите, по които да отглеждат бъдещия й трудов потенциал?

На децата с хиперактивност не им се дават лекарства. Дава им се СПОРТ, здраве, разбиране, родител, който тича с тях и рита топка. Правят ги спортисти.

Децата с ADHD се водят на консултации с лекари, не само с джипи, а със специалисти, дава им план, който включва и ДРУГИ терапии, примерно сензорни, развиване на емоционалността и изразяването, дава им се период на наблюдение и чак тогава е лечение с медикаменти за тяхното здравно състояние.

Моля, не намесвай едното с другото!!!

Не набивай тук като радиоуредба, че едва ли не всяко дете, което е ревнало на майка си на улицата, е тъпкано с лекарства в чужбина. Това е поредната измишльотина.

Аз те питам произведените медикаменти кой точно ги пие, но ти не ми отговори на този въпрос.

Отричаш неоспорими факти. А е факт, че на децата им се дават лекарства!

Къде сте защитниците на децата в тези случаи?

Вейпор, този път ти си с по-добрата информация. Аз погледнах отгоре само и мернах по БНТ инфо, че не достигат, но то е от март 2018. А твоето инфо е съвсем прясно - от януари тази година. Веднага се съгласявам с това инфо и си поставям въпроса - какво се е променило. Явно е имало кампания да се наберат нови семейства. Не знам, не мога да коментирам. Задавай въпросите си на институциите, те трябва да излязат с обяснение. Не мога да коментирам и тяхната възрастова структура, май имаше някакво правило да са под 60 годишни. Двата случая (моята позната и тази на майка ми) са на 55 + и на 45 +. Нека не забравяме, че за да СТИГНЕ ЕДНО ДЕТЕ до приемно семейство - липсва бащата, липсват семейството на майката и семейството на бащата. След като ги няма първите 3 възможности, чак тогава се стига до приемно семейство. Зъболекарски и медицински грижи ще получи детето според това, което се полага на всеки по здравна каса. За качествено образование едва ли може да става дума. Става дума за образование, въобще. Защото явно майката и това не е усвоила, когато й е било времето, нито пък може да го даде на детето си поради а, б, в причини. Аз не знам защо си мисли някой, че животът при приемни родители трябва да е цветя, рози, лукс. Не те взима милионерско семейство, а те взимат едни обикновени, но надеждни хорица - които ще те нахранят, ще те приспят, ще те пратят на училище, ще те заведат на лекар като си болен. Плюсовете като да ти се радват, да те обичат, да те накарат да се чувстваш прекрасно, да ти вдъхнат кураж - ами който успее да го постигне, хвала на такива хора. Майката се е изпортила във всичко това. Налага се чуждите хора да го правят.

Майчинството в споменатите от мен държави е между  16 и 20 седмици, в които се включват 3-4 седмици преди раждането, така че не се надявай на 2 години. В Белгия има май една врътка за 4 седмици повече, но мисля че е възможна само ако майката вече има постоянна работа. Целта е след 2 до 3 , макс 4 години  майката да е интегрирана в обществото и после постепенно помощта спира.   Майката има повод и причина да се старае заради детето.  Ако детето се вземе от ден 1 и майката се остави сама на себе си  ще се плаща на приемните родители до 18 год., майката  ще получава помощи за да не умре от глад .  Евтиното понякога излиза доста скъпо не само в монетарен, но и в социален план. 

В Дания майчинството е 6 месеца. От 7-мия месец може да ходи на ясла.
На майката й се намира работа - ниско-квалифицирана, високо-квалифицирана ... кой каквото може. Не знам, дали й дават нещо допълнително, ако не печели достатъчно, но в общия случай парите би трябвало да стигат.

Но в Дания хората са и много семейно-ориентирани. Баби, дядовци, лели, чичовци ще помагат, ако е необходимо в отглеждането. Фамилито там е на първо място.

Ами ето. Ти си приела шамарите за нещо нормално. А те не са.

Не, никой няма право да ти бие шамар да те отрезвява. Ако си пияна и вършиш глупости, трябва да те спрат да не се нараниш и да не нараниш други, но не с шамари.
Не, никой няма право да шляпне 3-4 пъти, даже и 1, дете, което иска да скочи на улицата, където карат коли. Според възрастта или го държиш за ръката, или го държиш в близост до теб. Ако искаш да го научиш да не скача на улица с движение на коли, му говориш с думи. Обясняваш му защо е опасно. Ако е много малко и не разбира от тези обяснения, просто го държиш за ръката и му казваш ''не''. Шамари, плясвания по дупето и други такива здравословни леки корекции са абсолютно недопустими.

Човек със здрав разум никога не би приел да бие друг човек освен при директна самозащита.

И отново поздравления на Мари.

Сиренке, как можа. Fenris има рецептори за думата с Ш. Как можа да я кажеш. Тамън се беше успокоила. Ей сега ще се надъха и не мож я спря.

Мари, прочети Стратегията, която защитаваш така пламенно. Даже прочети и забележките към нея. Предлагат се патронажни услуги, които дублират личния лекар, вместо тези средства да се насочат към разширяване на обсега на медицински услуги /които са близки до нулеви/ Откъде това приемно семейство с нищожно заплащане ще взима пари за лекарства /ако, не дай боже, им се наложи/- не са държавен детски дом, за да имат бюджет за такива нужди.  Цел номер 2 е достъп до КАЧЕСТВЕНО образование / като качествено явно придобива новият смисъл на /задължително?/ включване от едва ли нулева възраст в система със съмнителна  практическа ефективност/. Цел 4 е повишаване на стандарта на децата с точки
- Осигуряване на достъп до подобрени жилищни условия за децата.
- Намаляване на броя на децата, живеещи в пренаселени жилища,
Какви обикновени, но надеждни /?/ хорица?
Плюсове като да "ти се радват, да те обичат, да те накарат да се чувстваш прекрасно" в стратегията не фигурират. Това е субективен критерий, на който е твърде вероятно да може да се радваш и у дома си, в пренаселеното жилище на биологичните си родители, които в основната си част се стараят да ти осигурят качествено образование и се сърдят на лошите ти постижения /по Янка Такева/  - ако и да са ти завъртяли един шамар, ако си се изскубнал и си хукнал на платното. А Fenris да се уточни с Мари въпросният шамар все пак допустима последна мярка ли е или е недопустима, преди да тръгнем да криминализираме наред .

Умишлено се поставя знак за равенство между насилие и насилие. Дали насилието ще се нарича лека корективна мярка, за да се оправдае пред съвестта на родителите и пред другите, няма значение. Насилието е насилие независимо кой го прилага и срещу кого. Родителите нямат право да прилагат насилие върху децата си. Възрастните нямат право да прилагат насилие един върху друг, освен при самозащита.Това е цялата същност на проблема и това е, което аз и няколко други се опитваме да обясним на мнозинството. Ако родителите не знаят как да възпитават децата си без насилие, да потърсят помощ и да се научат. Ако не искат, по-добре децата да растат при други хора, които няма да упражняват насилие върху тях. Насилието не е част от възпитателния процес. За изчерпателност ще кажа, че има и много специални конкретни случаи, когато употребата на насилие се позволява, но там става дума за агресивни хора с множествени увреждания, които представляват опасност за себе си и околните. Тогава по съответния ред се разрешава употребата на насилствени мерки (и тук не става дума за бой, а например задържане на ръката, за да не те удари) в ситуации с агресия, свързани с този човек. Не знам българското законодателство как е оформило точно този проблем и дали е разрешено тогава, но в норвежкото е помислено за това.

   В коментарите след изявлението на "Поход за семейството" ми направи впечатление един , в който се   казва, че шамарът е крайна мярка да се очертаят граници на детето и да му се покаже йерархията в семейството . Сравняваше го с мерките на държавата по време на протести - като не може да овладее положението по друг начин на нея и е разрешено да използва насилие - доста по-сериозно от шамар при това. И тази корективна мярка не одобрявам , но държавата не се интересува от мнението ми в този случай. Ще си отгледам дзен детето, ще го пусна в градската джунгла, където и ако изрази несъгласие с нещо, ще го отупа полицията за сефте. И  отговорни тогава няма - битият бит.
  

Аз съм съгласна за търсенето на помощ и научаването. Проблемът е, че домашното възпитание, лишено от всякаква форма на насилие е твърде нова концепция, за да има някакви доказали се във времето ефективни и ползотворни мерки.
Между другото, не знам норвежки, открих някакъв английски превод на наказателния им кодекс и виждам, че има един член 282, който предвижда наказание за "сериозен и систематичен" тормоз и един член 271 Physical assault, но ми е трудно да му намеря дефиниция. Не откривам никаква криминализация на тъй оспорвания възпитателен шамар, който според Мари, ако не е системен - нямало да доведе до отнемане на деца, според теб би трябвало, а според тепърва формулиращата се стратегия - ще видим.