Национална стратегия за детето- стъпка към цивилизована Европа или български вариант на Барневерн
- Публикувана: 20 ян. 2019, 22:20 ч.
- Последно мнение: 20 март 2019, 00:13 ч.
# 1 395
2 март 2019, 22:10 ч.
Аз например искам в някои аспекти да не се налага да съм толерантна - искам си общество с хора като мен в максимална степен. Не искам да се смесвам. Мисля, че би трябвало да е мое право. Елитите с новите идеи също не се смесват и живеят зад високи огради и с охрана. Ама обикновените трябва да се смесваме.
Кои са тези аспекти и кой те пита дали искаш да си толерантна? Всъщност ти си доста приказлива, но можеш ли с две думи само да кажеш какво според теб значи да си толерантна и кой и кога някога те е питал за твоя толеранс? Също и как виждаш в обозримо бъдеще някой да те попита.
Във въпроса няма нищо лично.
Виж целия пост
Аз например искам в някои аспекти да не се налага да съм толерантна - искам си общество с хора като мен в максимална степен. Не искам да се смесвам. Мисля, че би трябвало да е мое право. Елитите с новите идеи също не се смесват и живеят зад високи огради и с охрана. Ама обикновените трябва да се смесваме.
Кои са тези аспекти и кой те пита дали искаш да си толерантна? Всъщност ти си доста приказлива, но можеш ли с две думи само да кажеш какво според теб значи да си толерантна и кой и кога някога те е питал за твоя толеранс? Също и как виждаш в обозримо бъдеще някой да те попита.
Във въпроса няма нищо лично.
# 1 396
2 март 2019, 22:18 ч.
Да съм толерантна значи примерно класът на дъщерите ми да се напълни с момчета-ранозрейки от специфични етноси или от други държави, а аз да си мълча, ако ми закачат дъщерите.
А иначе би следвало да ме питат - демокрация е, все пак имам някакво право да заявя позиция.
Коментирам повдигането на въпроса, че проповядването на толерантност се смята за нещо лошо в БГ. Опитвам се да покажа защо някои хора го смятат за лошо.
И мисля, че все пак някой трябва да ни пита искаме ли аджеба тия ценности и в крайна сметка в демокрация ли живеем, или нов тоталитаризъм, в който никой не те пита...
Виж целия пост
А иначе би следвало да ме питат - демокрация е, все пак имам някакво право да заявя позиция.
Коментирам повдигането на въпроса, че проповядването на толерантност се смята за нещо лошо в БГ. Опитвам се да покажа защо някои хора го смятат за лошо.
И мисля, че все пак някой трябва да ни пита искаме ли аджеба тия ценности и в крайна сметка в демокрация ли живеем, или нов тоталитаризъм, в който никой не те пита...
# 1 397
2 март 2019, 22:28 ч.
Едно е да се напълни класа на дъщеря ти с каквото там казваш, друго е да са от определени (от кого?) държави и трето е да я закачат (само те ли?). Ти за кое от всичкото не си толерантна? За последното е ясно, но много ти е мътен толерансът. И не, в демокрацията не горят на клада заради нехаресване от скучаещи домакини. Това са го правили по-рано.
Да, и аз смятам проповядването на толерантност за глупаво, при положение, че нищо което не е престъпление не се нуждае от ничие снизхождение. Изобщо не се изисква да си толерантна дори според българските закони. Само ти се налага да не постъпваш по начин, който е дискриминационен към някого, което ти очевидно считаш за проява на толерантност, ама то не е.
Виж целия пост
Да съм толерантна значи примерно класът на дъщерите ми да се напълни с момчета-ранозрейки от специфични етноси или от други държави, а аз да си мълча, ако ми закачат дъщерите.
Едно е да се напълни класа на дъщеря ти с каквото там казваш, друго е да са от определени (от кого?) държави и трето е да я закачат (само те ли?). Ти за кое от всичкото не си толерантна? За последното е ясно, но много ти е мътен толерансът. И не, в демокрацията не горят на клада заради нехаресване от скучаещи домакини. Това са го правили по-рано.
Да, и аз смятам проповядването на толерантност за глупаво, при положение, че нищо което не е престъпление не се нуждае от ничие снизхождение. Изобщо не се изисква да си толерантна дори според българските закони. Само ти се налага да не постъпваш по начин, който е дискриминационен към някого, което ти очевидно считаш за проява на толерантност, ама то не е.
# 1 398
2 март 2019, 22:45 ч.
Моята теория е, че навсякъде дисциплинарните физически мерки са се използвали у дома и в училище. Но в България в никакъв случай не им отделяна особена роля в образованието. При нас може да има 40 процента подкрепа за плясването в къщи, в други страни толкова е за връщането в училищата - знаеш езици, търси.
Моите родители са българи от предвоенното поколение и не са бити в училище. Първият ми съпруг е англичанин от първото следвоенно поколение, учил е в добри училища с телесно наказание. Това е косвено/личният ми сблъсък с традициите.
О, попаднах на доклада за Франция - 2007 . 72% са шляпвали по лицето. 87 са пошляпвали дупета, 32 за завъртали звучен шамар. 85 % смятат, че физическото наказание трябва да се използва възможно най-рядко. Повече изследвания не са дадени, явно е "срамота".
http://www.endcorporalpunishment.org/wp-content/uploads/country- … eports/France.pdf
Виж целия пост
Напротив. Шамарената фабрика е била много оборотна в България и преди, и по и след комунистическия период. Неудобно е да се признае, срамно е, но не е тайна. И моите родители са ми разказвали разни работи, лека им пръст, за щастие на мен ми се размина този вид възпитание. Забравени ли са вече учителите с пръчките... Ето един линк на английски, за който владее достатъчно добре езика, с пдф файл с много интересна информация не в полза на твоята теория за съжаление. www.endcorporalpunishment.org/wp-content/uploads/country-reports/Bulgaria.pdf Информацията е последно обновена през 2017. Не препоръчвам на хора със слаби познания по езика, че ще се объркат. Средно 40 процента подкрепят шамарите с възпитателна цел. Процентите варират с малко през годините, но се държат стабилно. Много по-голям процент е на свидетелите на деца, които са подложени на телесни наказания и на тези, които сами са прилагали метода. На теория може да е едно, но на практика - съвсем друго. То иначе е забранено, де.
Моята теория е, че навсякъде дисциплинарните физически мерки са се използвали у дома и в училище. Но в България в никакъв случай не им отделяна особена роля в образованието. При нас може да има 40 процента подкрепа за плясването в къщи, в други страни толкова е за връщането в училищата - знаеш езици, търси.
Моите родители са българи от предвоенното поколение и не са бити в училище. Първият ми съпруг е англичанин от първото следвоенно поколение, учил е в добри училища с телесно наказание. Това е косвено/личният ми сблъсък с традициите.
О, попаднах на доклада за Франция - 2007 . 72% са шляпвали по лицето. 87 са пошляпвали дупета, 32 за завъртали звучен шамар. 85 % смятат, че физическото наказание трябва да се използва възможно най-рядко. Повече изследвания не са дадени, явно е "срамота".
http://www.endcorporalpunishment.org/wp-content/uploads/country- … eports/France.pdf
# 1 399
3 март 2019, 00:44 ч.
Моята теория е, че навсякъде дисциплинарните физически мерки са се използвали у дома и в училище. Но в България в никакъв случай не им отделяна особена роля в образованието. При нас може да има 40 процента подкрепа за плясването в къщи, в други страни толкова е за връщането в училищата - знаеш езици, търси.
Моите родители са българи от предвоенното поколение и не са бити в училище. Първият ми съпруг е англичанин от първото следвоенно поколение, учил е в добри училища с телесно наказание. Това е косвено/личният ми сблъсък с традициите.
О, попаднах на доклада за Франция - 2007 . 72% са шляпвали по лицето. 87 са пошляпвали дупета, 32 за завъртали звучен шамар. 85 % смятат, че физическото наказание трябва да се използва възможно най-рядко. Повече изследвания не са дадени, явно е "срамота".
http://www.endcorporalpunishment.org/wp-content/uploads/country- … eports/France.pdf
Не става дума за законово заложени физически наказания (не знам дали е имало такива закони преди, затова не коментирам тази част), а за традиции, за нещо обичайно, широко разпространено, общоприето и за съжаление все още неизкоренено. И не става дума непременно за побой така, че цялото тяло да е насинено, а за съвсем невинното, леко корективно шамарче, плесника, дръпването на уши, удара с пръчка от страна на учителя. Един личен пример от началното училище в България, когато в час учителката зашлеви толкова звучен шамар на една съученичка, че момичето падна на земята. Причината? Защото момичето й каза ''не те интересува'' в отговор на въпроса защо е закъсняла за час. Това беше първия път, когато видях някой да бъде удрян, и образът още ми е запечатан в съзнанието. След много години успях да се свържа с въпросната учителка, само за да й кажа, че помня шамарът, който удари на съученичката ми и че го смятам за абсолютно недопустимо. Тя запелтечи по телефона и ми каза, че не помнела такъв случай, но аз го помня. И съм сигурна, че не само в България културата на шамаросването като възпитателна мярка е била разпространена. В Норвегия, където живях по-голямата част от живота ми, също е било обичайно с дисциплиниращите шамари, но поне от две поколения е друго. И съм убедена, че няма да намеря тамошен форум, в който съвсем явно и открито да се защитава физическото наказание над деца така, както се прави тук. За мен поне беше шокиращо да прочета.
Виж целия пост
Напротив. Шамарената фабрика е била много оборотна в България и преди, и по и след комунистическия период. Неудобно е да се признае, срамно е, но не е тайна. И моите родители са ми разказвали разни работи, лека им пръст, за щастие на мен ми се размина този вид възпитание. Забравени ли са вече учителите с пръчките... Ето един линк на английски, за който владее достатъчно добре езика, с пдф файл с много интересна информация не в полза на твоята теория за съжаление. www.endcorporalpunishment.org/wp-content/uploads/country-reports/Bulgaria.pdf Информацията е последно обновена през 2017. Не препоръчвам на хора със слаби познания по езика, че ще се объркат. Средно 40 процента подкрепят шамарите с възпитателна цел. Процентите варират с малко през годините, но се държат стабилно. Много по-голям процент е на свидетелите на деца, които са подложени на телесни наказания и на тези, които сами са прилагали метода. На теория може да е едно, но на практика - съвсем друго. То иначе е забранено, де.
Моята теория е, че навсякъде дисциплинарните физически мерки са се използвали у дома и в училище. Но в България в никакъв случай не им отделяна особена роля в образованието. При нас може да има 40 процента подкрепа за плясването в къщи, в други страни толкова е за връщането в училищата - знаеш езици, търси.
Моите родители са българи от предвоенното поколение и не са бити в училище. Първият ми съпруг е англичанин от първото следвоенно поколение, учил е в добри училища с телесно наказание. Това е косвено/личният ми сблъсък с традициите.
О, попаднах на доклада за Франция - 2007 . 72% са шляпвали по лицето. 87 са пошляпвали дупета, 32 за завъртали звучен шамар. 85 % смятат, че физическото наказание трябва да се използва възможно най-рядко. Повече изследвания не са дадени, явно е "срамота".
http://www.endcorporalpunishment.org/wp-content/uploads/country- … eports/France.pdf
Не става дума за законово заложени физически наказания (не знам дали е имало такива закони преди, затова не коментирам тази част), а за традиции, за нещо обичайно, широко разпространено, общоприето и за съжаление все още неизкоренено. И не става дума непременно за побой така, че цялото тяло да е насинено, а за съвсем невинното, леко корективно шамарче, плесника, дръпването на уши, удара с пръчка от страна на учителя. Един личен пример от началното училище в България, когато в час учителката зашлеви толкова звучен шамар на една съученичка, че момичето падна на земята. Причината? Защото момичето й каза ''не те интересува'' в отговор на въпроса защо е закъсняла за час. Това беше първия път, когато видях някой да бъде удрян, и образът още ми е запечатан в съзнанието. След много години успях да се свържа с въпросната учителка, само за да й кажа, че помня шамарът, който удари на съученичката ми и че го смятам за абсолютно недопустимо. Тя запелтечи по телефона и ми каза, че не помнела такъв случай, но аз го помня. И съм сигурна, че не само в България културата на шамаросването като възпитателна мярка е била разпространена. В Норвегия, където живях по-голямата част от живота ми, също е било обичайно с дисциплиниращите шамари, но поне от две поколения е друго. И съм убедена, че няма да намеря тамошен форум, в който съвсем явно и открито да се защитава физическото наказание над деца така, както се прави тук. За мен поне беше шокиращо да прочета.
# 1 400
3 март 2019, 00:49 ч.
Нямам представа за Норвегия, не знам езика. В английски форуми може да го срещнеш явно и открито. Изобщо не мисля, че Норвегия е за пример. Да, има някакво хрумване в световен мащаб да се опита по този начин, до какво ще доведе не е ясно. Дали това е правилният път във възпитанието никой не може да ти каже. Няма спор, че Норвегия е напреднала по този път, може би след 100-тина години ще си проличи ефектът.
Между другото, интересно е да прочетеш тези доклади по страни. Наистина в Норвегия, Швеция тези идеи явно са прегърнати по-усърдно. В останалите настройките са горе-долу еднакви.
Виж целия пост
В Норвегия, където живях по-голямата част от живота ми, също е било обичайно с дисциплиниращите шамари, но поне от две поколения е друго. И съм убедена, че няма да намеря тамошен форум, в който съвсем явно и открито да се защитава физическото наказание над деца така, както се прави тук. За мен поне беше шокиращо да прочета.
Нямам представа за Норвегия, не знам езика. В английски форуми може да го срещнеш явно и открито. Изобщо не мисля, че Норвегия е за пример. Да, има някакво хрумване в световен мащаб да се опита по този начин, до какво ще доведе не е ясно. Дали това е правилният път във възпитанието никой не може да ти каже. Няма спор, че Норвегия е напреднала по този път, може би след 100-тина години ще си проличи ефектът.
Между другото, интересно е да прочетеш тези доклади по страни. Наистина в Норвегия, Швеция тези идеи явно са прегърнати по-усърдно. В останалите настройките са горе-долу еднакви.
# 1 401
3 март 2019, 07:12 ч.
Много ама много внимателно изгледайте този клип, платени НПО-та. Тук на прост български ви се обяснява https://m.facebook.com/story.php?story_fbid=1154202291413108& … d=263196533847026
Виж целия пост
# 1 402
3 март 2019, 13:35 ч.
Ох, не се отваря. Иска регистрация.
Виж целия пост
Много ама много внимателно изгледайте този клип, платени НПО-та. Тук на прост български ви се обяснява https://m.facebook.com/story.php?story_fbid=1154202291413108& … d=263196533847026
# 1 403
3 март 2019, 22:40 ч.
Пробвай от тук- същият клип е (пост 1320 на стр. 89)
https://www.facebook.com/kaloyan.georgiev.varna/videos/288668768470810/
Виж целия пост
Ох, не се отваря. Иска регистрация.
https://www.facebook.com/kaloyan.georgiev.varna/videos/288668768470810/
# 1 405
3 март 2019, 23:02 ч.
Ами, Вейпър, пред алтернативата бой, унижение и обиди, предпочитам определено за себе си възпитание с уважение към личността. Което изключва горните три метода. Шведските безобразия и крайности във феминизма, имиграцията от третия свят и очевидно (не)възпитанието на децата, не трябва да са пример за подражание.
Виж целия пост
# 1 406
3 март 2019, 23:43 ч.
Не съм видяла някой да защитава възпитание чрез бой, унижение и обиди, но те разбирам. България е със сходни нагласи като болшинството европейски държави но скандинавските страни явно са различни. Вероятно, излизайки от такава, е културен шок да се сблъскаш с другите и си по-склонен да възприемаш нещата драматично.
Виж целия пост
Ами, Вейпър, пред алтернативата бой, унижение и обиди, предпочитам определено за себе си възпитание с уважение към личността. Което изключва горните три метода. Шведските безобразия и крайности във феминизма, имиграцията от третия свят и очевидно (не)възпитанието на децата, не трябва да са пример за подражание.
Не съм видяла някой да защитава възпитание чрез бой, унижение и обиди, но те разбирам. България е със сходни нагласи като болшинството европейски държави но скандинавските страни явно са различни. Вероятно, излизайки от такава, е културен шок да се сблъскаш с другите и си по-склонен да възприемаш нещата драматично.
# 1 407
4 март 2019, 13:31 ч.
Постовете може би още стоят назад в темата за здравословните шамари, леките корективни мерки и дисциплиниращата мярка, че в някои случаи се налага, че е човещинка и разбираемо. А може и да са се усетили потребителките и да са ги изтрили, знам ли. Защитата е явна и наистина изпитах културен шок в тази тема. Наивно мислех, че и България е вървяла в такт със скандинавските страни по отношение на насилието към децата, но явно процесите там стават много по-бавно.
Виж целия пост
# 1 408
4 март 2019, 14:15 ч.
Моля не ни давайте за пример точно скандинавските страни,особено когато се касае за насилие над деца.
Защото точно там издевателствата над децата станаха толкова много,че половината свят пише и говори за това.
.
Виж целия пост
Защото точно там издевателствата над децата станаха толкова много,че половината свят пише и говори за това.
.
# 1 409
4 март 2019, 14:21 ч.
Не, май може би само Германия върви донейде в такт със скандинавските страни откъм нагласи, но иначе те наистина доста се отличават от останалите /съдейки по тези проучвания/. Не знам дали е редно да са ни за пример. Да изчакаме да видим до какво ще доведе.
Бой /физическо наказание с цел причиняване на болка/, унижение и обиди не е равнозначно на лека физическа корективна мярка, не оставяща следи, приложена в краен случай с цел дисциплина. Затова и в повечето страни това не е криминализирано.
Виж целия пост
Постовете може би още стоят назад в темата за здравословните шамари, леките корективни мерки и дисциплиниращата мярка, че в някои случаи се налага, че е човещинка и разбираемо. А може и да са се усетили потребителките и да са ги изтрили, знам ли. Защитата е явна и наистина изпитах културен шок в тази тема. Наивно мислех, че и България е вървяла в такт със скандинавските страни по отношение на насилието към децата, но явно процесите там стават много по-бавно.
Не, май може би само Германия върви донейде в такт със скандинавските страни откъм нагласи, но иначе те наистина доста се отличават от останалите /съдейки по тези проучвания/. Не знам дали е редно да са ни за пример. Да изчакаме да видим до какво ще доведе.
Бой /физическо наказание с цел причиняване на болка/, унижение и обиди не е равнозначно на лека физическа корективна мярка, не оставяща следи, приложена в краен случай с цел дисциплина. Затова и в повечето страни това не е криминализирано.
Препоръчани теми