Национална стратегия за детето- стъпка към цивилизована Европа или български вариант на Барневерн
- Публикувана: 20 ян. 2019, 22:20 ч.
- Последно мнение: 20 март 2019, 00:13 ч.
# 1 410
4 март 2019, 18:48 ч.
Не, май може би само Германия върви донейде в такт със скандинавските страни откъм нагласи, но иначе те наистина доста се отличават от останалите /съдейки по тези проучвания/. Не знам дали е редно да са ни за пример. Да изчакаме да видим до какво ще доведе.
Бой /физическо наказание с цел причиняване на болка/, унижение и обиди не е равнозначно на лека физическа корективна мярка, не оставяща следи, приложена в краен случай с цел дисциплина. Затова и в повечето страни това не е криминализирано.
Оставените следи са най-вече психически и те се заличават много по-трудно от избледнелия след малко време отпечатък на майчината, бащината или учителската длан. Затова и в повечето страни е забранена всяка форма на физическо наказание. Поне държавите, които са приели съответните международни документи за защита на децата, включително и България. Точно тук идва неразбирането. Българинът не разбира, че всяка форма значи всяка форма, а извинява собствените плесници с неоставящи следи, дисциплинарни мерки. Остават следи и то дълбоки.
Злодеида, остави параноята настрана. Някой друг те е докладвал, аз даже не знам за кой пост говориш. Почти не съм била онлайн днес и не съм чела.
Виж целия пост
Постовете може би още стоят назад в темата за здравословните шамари, леките корективни мерки и дисциплиниращата мярка, че в някои случаи се налага, че е човещинка и разбираемо. А може и да са се усетили потребителките и да са ги изтрили, знам ли. Защитата е явна и наистина изпитах културен шок в тази тема. Наивно мислех, че и България е вървяла в такт със скандинавските страни по отношение на насилието към децата, но явно процесите там стават много по-бавно.
Не, май може би само Германия върви донейде в такт със скандинавските страни откъм нагласи, но иначе те наистина доста се отличават от останалите /съдейки по тези проучвания/. Не знам дали е редно да са ни за пример. Да изчакаме да видим до какво ще доведе.
Бой /физическо наказание с цел причиняване на болка/, унижение и обиди не е равнозначно на лека физическа корективна мярка, не оставяща следи, приложена в краен случай с цел дисциплина. Затова и в повечето страни това не е криминализирано.
Оставените следи са най-вече психически и те се заличават много по-трудно от избледнелия след малко време отпечатък на майчината, бащината или учителската длан. Затова и в повечето страни е забранена всяка форма на физическо наказание. Поне държавите, които са приели съответните международни документи за защита на децата, включително и България. Точно тук идва неразбирането. Българинът не разбира, че всяка форма значи всяка форма, а извинява собствените плесници с неоставящи следи, дисциплинарни мерки. Остават следи и то дълбоки.
Злодеида, остави параноята настрана. Някой друг те е докладвал, аз даже не знам за кой пост говориш. Почти не съм била онлайн днес и не съм чела.
# 1 411
4 март 2019, 18:50 ч.
Интересното е, че колкото повече се самоанализираш и се вглеждаш, толкова по-дълбоки са следите. А ако животът ти е наред, шамарът ще е забравен. Съвременното общество не е наред и накрая пак майката е виновна за екзистенциалните кризи. Не цялостния хаос, а онова плясване по дупето на три годинки, е прецакало цяла една човешка психика до пълна грешка на адаптацията...да-бе-да...
Виж целия пост
# 1 412
4 март 2019, 18:55 ч.
Оставените следи са най-вече психически и те се заличават много по-трудно от избледнелия след малко време отпечатък на майчината, бащината или учителската длан. Затова и в повечето страни е забранена всяка форма на физическо наказание. Поне държавите, които са приели съответните международни документи за защита на децата, включително и България. Точно тук идва неразбирането. Българинът не разбира, че всяка форма значи всяка форма, а извинява собствените плесници с неоставящи следи, дисциплинарни мерки. Остават следи и то дълбоки.
Не българинът - а масовият европеец. И понеже това е крайна мярка, тя е забранена. Но не е криминализирана безусловно и в повечето страни има дефиниция за приемливо наказание / с отворена ръка, без да оставя следа/ или както е казано в документите на Комисията за закрила на детето "минимална сила приложена за минимално време". Разбирам, че е на скандинавците им се иска всички да последват примера, но не е лесно, а и по-добре, защото резултатът е неизвестен. Разумно е да видим докъде ще докарат с експериментите.
Виж целия пост
Оставените следи са най-вече психически и те се заличават много по-трудно от избледнелия след малко време отпечатък на майчината, бащината или учителската длан. Затова и в повечето страни е забранена всяка форма на физическо наказание. Поне държавите, които са приели съответните международни документи за защита на децата, включително и България. Точно тук идва неразбирането. Българинът не разбира, че всяка форма значи всяка форма, а извинява собствените плесници с неоставящи следи, дисциплинарни мерки. Остават следи и то дълбоки.
Не българинът - а масовият европеец. И понеже това е крайна мярка, тя е забранена. Но не е криминализирана безусловно и в повечето страни има дефиниция за приемливо наказание / с отворена ръка, без да оставя следа/ или както е казано в документите на Комисията за закрила на детето "минимална сила приложена за минимално време". Разбирам, че е на скандинавците им се иска всички да последват примера, но не е лесно, а и по-добре, защото резултатът е неизвестен. Разумно е да видим докъде ще докарат с експериментите.
# 1 413
4 март 2019, 19:10 ч.
Оставените следи са най-вече психически и те се заличават много по-трудно от избледнелия след малко време отпечатък на майчината, бащината или учителската длан. Затова и в повечето страни е забранена всяка форма на физическо наказание. Поне държавите, които са приели съответните международни документи за защита на децата, включително и България. Точно тук идва неразбирането. Българинът не разбира, че всяка форма значи всяка форма, а извинява собствените плесници с неоставящи следи, дисциплинарни мерки. Остават следи и то дълбоки.
Не българинът - а масовият европеец. И понеже това е крайна мярка, тя е забранена. Но не е криминализирана безусловно и в повечето страни има дефиниция за приемливо наказание / с отворена ръка, без да оставя следа/ или както е казано в документите на Комисията за закрила на детето "минимална сила приложена за минимално време". Разбирам, че е на скандинавците им се иска всички да последват примера, но не е лесно, а и по-добре, защото резултатът е неизвестен. Разумно е да видим докъде ще докарат с експериментите.
Тоест законодателствата масово в Европа не са съобразени с Конвенцията за правата на детето, която иначе държавите са се съгласили да бъде част от вътрешното законодателство? Много интересно. Да цитирам чл.19 точка 1 от въпросната Конвенция:
Член 19
1. Държавите - страни по Конвенцията, предприемат всички необходими законодателни, административни, социални и образователни мерки за закрила на детето от всички форми на физическо или умствено насилие, посегателство или злоупотреба, липса на грижи или небрежно отношение, малтретиране или експлоатация, включително сексуални престъпления, докато то е под грижите на родителите си или на единия от тях, на законния си настойник или на всяко друго лице, на което то е поверено.
Не виждам изключения за сила и време. Това е безумие, ако наистина съществуват ситуации, в които е позволено физическото наказание на деца.
Виж целия пост
Оставените следи са най-вече психически и те се заличават много по-трудно от избледнелия след малко време отпечатък на майчината, бащината или учителската длан. Затова и в повечето страни е забранена всяка форма на физическо наказание. Поне държавите, които са приели съответните международни документи за защита на децата, включително и България. Точно тук идва неразбирането. Българинът не разбира, че всяка форма значи всяка форма, а извинява собствените плесници с неоставящи следи, дисциплинарни мерки. Остават следи и то дълбоки.
Не българинът - а масовият европеец. И понеже това е крайна мярка, тя е забранена. Но не е криминализирана безусловно и в повечето страни има дефиниция за приемливо наказание / с отворена ръка, без да оставя следа/ или както е казано в документите на Комисията за закрила на детето "минимална сила приложена за минимално време". Разбирам, че е на скандинавците им се иска всички да последват примера, но не е лесно, а и по-добре, защото резултатът е неизвестен. Разумно е да видим докъде ще докарат с експериментите.
Тоест законодателствата масово в Европа не са съобразени с Конвенцията за правата на детето, която иначе държавите са се съгласили да бъде част от вътрешното законодателство? Много интересно. Да цитирам чл.19 точка 1 от въпросната Конвенция:
Член 19
1. Държавите - страни по Конвенцията, предприемат всички необходими законодателни, административни, социални и образователни мерки за закрила на детето от всички форми на физическо или умствено насилие, посегателство или злоупотреба, липса на грижи или небрежно отношение, малтретиране или експлоатация, включително сексуални престъпления, докато то е под грижите на родителите си или на единия от тях, на законния си настойник или на всяко друго лице, на което то е поверено.
Не виждам изключения за сила и време. Това е безумие, ако наистина съществуват ситуации, в които е позволено физическото наказание на деца.
# 1 414
4 март 2019, 19:37 ч.
Не мога в момента да намеря коментарите на Комисията за закрила на детето, където се тълкуваше този въпрос, но в общи линии поради силната съпротива на страните /мисля, че най-вече на ОК, или поне те бяха цитирани/, нямаше изрично позволение /напротив/, но имаше позоваване именно на тази "минимална необходима сила за минимално време" и довод, че подобно приложение като крайна мярка няма да се разглежда от закона на принципа de minimis non curat lex - /законът не се занимава с дреболии/.
Общо-взето търсят някакъв консенсус, защото е ясно, че повечето страни като нагласа не приемат дисциплинарната мярка като насилие и тормоз.
Виж целия пост
Не виждам изключения за сила и време. Това е безумие, ако наистина съществуват ситуации, в които е позволено физическото наказание на деца.
Не мога в момента да намеря коментарите на Комисията за закрила на детето, където се тълкуваше този въпрос, но в общи линии поради силната съпротива на страните /мисля, че най-вече на ОК, или поне те бяха цитирани/, нямаше изрично позволение /напротив/, но имаше позоваване именно на тази "минимална необходима сила за минимално време" и довод, че подобно приложение като крайна мярка няма да се разглежда от закона на принципа de minimis non curat lex - /законът не се занимава с дреболии/.
Общо-взето търсят някакъв консенсус, защото е ясно, че повечето страни като нагласа не приемат дисциплинарната мярка като насилие и тормоз.
# 1 415
4 март 2019, 20:07 ч.
Не мога в момента да намеря коментарите на Комисията за закрила на детето, където се тълкуваше този въпрос, но в общи линии поради силната съпротива на страните /мисля, че най-вече на ОК, или поне те бяха цитирани/, нямаше изрично позволение /напротив/, но имаше позоваване именно на тази "минимална необходима сила за минимално време" и довод, че подобно приложение като крайна мярка няма да се разглежда от закона на принципа de minimis non curat lex - /законът не се занимава с дреболии/.
Общо-взето търсят някакъв консенсус, защото е ясно, че повечето страни като нагласа не приемат дисциплинарната мярка като насилие и тормоз.
Ако написаното от теб е вярно, а нямам основание да вярвам, че не е, то тази Конвенция е с дълбоко пожелателен характер и всеки си я тълкува според съвестта и културните разбирания. То тогава и формулировката е безсмислена щом държавите могат да си въвеждат изключения.
Виж целия пост
Не виждам изключения за сила и време. Това е безумие, ако наистина съществуват ситуации, в които е позволено физическото наказание на деца.
Не мога в момента да намеря коментарите на Комисията за закрила на детето, където се тълкуваше този въпрос, но в общи линии поради силната съпротива на страните /мисля, че най-вече на ОК, или поне те бяха цитирани/, нямаше изрично позволение /напротив/, но имаше позоваване именно на тази "минимална необходима сила за минимално време" и довод, че подобно приложение като крайна мярка няма да се разглежда от закона на принципа de minimis non curat lex - /законът не се занимава с дреболии/.
Общо-взето търсят някакъв консенсус, защото е ясно, че повечето страни като нагласа не приемат дисциплинарната мярка като насилие и тормоз.
Ако написаното от теб е вярно, а нямам основание да вярвам, че не е, то тази Конвенция е с дълбоко пожелателен характер и всеки си я тълкува според съвестта и културните разбирания. То тогава и формулировката е безсмислена щом държавите могат да си въвеждат изключения.
# 1 416
4 март 2019, 20:25 ч.
Не става дума за изключения, става дума за това, че не може всяко шляпване да се тълкува като насилие, което да е наказуемо и/или да води до отнемане на деца - въпреки че на създателите на Конвенцията много им се иска да е безусловно и то личи в целия коментар, все пак и те отчитат, че се прави разлика.
Тук съм извадила точките, които дават условност по принцип, а вече как ще ги тълкуват страните - по-тясно или по-либерално, си е до местно законодателство.
Тук е цялото
https://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:rSOM0n5ZQW … ct=clnk&gl=bg
Виж целия пост
Ако написаното от теб е вярно, а нямам основание да вярвам, че не е, то тази Конвенция е с дълбоко пожелателен характер и всеки си я тълкува според съвестта и културните разбирания. То тогава и формулировката е безсмислена щом държавите могат да си въвеждат изключения.
Не става дума за изключения, става дума за това, че не може всяко шляпване да се тълкува като насилие, което да е наказуемо и/или да води до отнемане на деца - въпреки че на създателите на Конвенцията много им се иска да е безусловно и то личи в целия коментар, все пак и те отчитат, че се прави разлика.
Тук съм извадила точките, които дават условност по принцип, а вече как ще ги тълкуват страните - по-тясно или по-либерално, си е до местно законодателство.
Скрит текст:
III.
15. The Committee recognizes that there are exceptional circumstances in which teachers and others, e.g. those working with children in institutions and with children in conflict with the law, may be confronted by dangerous behaviour which justifies the use of reasonable restraint to control it. Here too there is a clear distinction between the use of force motivated by the need to protect a child or others and the use of force to punish. The principle of the minimum necessary use of force for the shortest necessary period of time must always apply. Detailed guidance and training is also required, both to minimize the necessity to use restraint and to ensure that any methods used are safe and proportionate to the situation and do not involve the deliberate infliction of pain as a form of control.
V. 2
40. The principle of equal protection of children and adults from assault, including within the family, does not mean that all cases of corporal punishment of children by their parents that come to light should lead to prosecution of parents. The de minimis principle - that the law does not concern itself with trivial matters - ensures that minor assaults between adults only come to court in very exceptional circumstances; the same will be true of minor assaults on children. States need to develop effective reporting and referral mechanisms. While all reports of violence against children should be appropriately investigated and their protection from significant harm assured, the aim should be to stop parents from using violent or other cruel or degrading punishments through supportive and educational, not punitive, interventions.
41. Children’s dependent status and the unique intimacy of family relations demand that decisions to prosecute parents, or to formally intervene in the family in other ways, should be taken with very great care. Prosecuting parents is in most cases unlikely to be in their children’s best interests. It is the Committee’s view that prosecution and other formal interventions (for example, to remove the child or remove the perpetrator) should only proceed when they are regarded both as necessary to protect the child from significant harm and as being in the best interests of the affected child. The affected child’s views should be given due weight, according to his or her age and maturity.
15. The Committee recognizes that there are exceptional circumstances in which teachers and others, e.g. those working with children in institutions and with children in conflict with the law, may be confronted by dangerous behaviour which justifies the use of reasonable restraint to control it. Here too there is a clear distinction between the use of force motivated by the need to protect a child or others and the use of force to punish. The principle of the minimum necessary use of force for the shortest necessary period of time must always apply. Detailed guidance and training is also required, both to minimize the necessity to use restraint and to ensure that any methods used are safe and proportionate to the situation and do not involve the deliberate infliction of pain as a form of control.
V. 2
40. The principle of equal protection of children and adults from assault, including within the family, does not mean that all cases of corporal punishment of children by their parents that come to light should lead to prosecution of parents. The de minimis principle - that the law does not concern itself with trivial matters - ensures that minor assaults between adults only come to court in very exceptional circumstances; the same will be true of minor assaults on children. States need to develop effective reporting and referral mechanisms. While all reports of violence against children should be appropriately investigated and their protection from significant harm assured, the aim should be to stop parents from using violent or other cruel or degrading punishments through supportive and educational, not punitive, interventions.
41. Children’s dependent status and the unique intimacy of family relations demand that decisions to prosecute parents, or to formally intervene in the family in other ways, should be taken with very great care. Prosecuting parents is in most cases unlikely to be in their children’s best interests. It is the Committee’s view that prosecution and other formal interventions (for example, to remove the child or remove the perpetrator) should only proceed when they are regarded both as necessary to protect the child from significant harm and as being in the best interests of the affected child. The affected child’s views should be given due weight, according to his or her age and maturity.
Тук е цялото
https://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:rSOM0n5ZQW … ct=clnk&gl=bg
# 1 417
4 март 2019, 20:47 ч.
Благодаря за цитата. То е написано ясно и по никакъв начин не оправдава физическото насилие в стандартния случай. Има изключения за деца в институции, например деца с когнитивно изоставане, когато трябва да се употреби сила например да ги задържат така, че да не се наранят и да не наранят други. Деца, които нямат капацитета да разберат от дума и чиито диагнози и състояния прави невъзможно стандартното възпитание. Това не е с цел възпитание, нито коригиращо, нито дисциплиниращо, нито пък става дума за разрешение на бой, а за Here too there is a clear distinction between the use of force motivated by the need to protect a child or others and the use of force to punish. Изобщо не става дума за дисциплинираща мярка на възпитание в обикновеното семейство с функционално здрави деца. Това е например за институциите, където има деца с умствено изоставане, както и за полицията, когато трябва да задържи буйстващо дете и да го предпази от самонараняване и нараняване на трети лица.
Във втората точка е споменато точно това, което и аз многократно съм писала, но също толкова многократно се изопачава. За един шамар не се влиза в затвор, както на някои тук им се привижда, но се прилагат други мерки, за да се научат родителите да не упражняват насилие като възпитателна мярка. Затворът е крайната мярка.
Последната точка също е абсолютно в духа на практиката вече. Съдебно преследване в тежките случаи, когато сигурността на децата е застрашена и другите мерки не са дали резултат.
В цитираните от теб три коментара не виждам никакво позволяване на нормални родители да прилагат леки корективни възпитателни и дисциплиниращи мерки тип шамар, дърпане на ухо, и т.н.
Виж целия пост
Във втората точка е споменато точно това, което и аз многократно съм писала, но също толкова многократно се изопачава. За един шамар не се влиза в затвор, както на някои тук им се привижда, но се прилагат други мерки, за да се научат родителите да не упражняват насилие като възпитателна мярка. Затворът е крайната мярка.
Последната точка също е абсолютно в духа на практиката вече. Съдебно преследване в тежките случаи, когато сигурността на децата е застрашена и другите мерки не са дали резултат.
В цитираните от теб три коментара не виждам никакво позволяване на нормални родители да прилагат леки корективни възпитателни и дисциплиниращи мерки тип шамар, дърпане на ухо, и т.н.
# 1 418
4 март 2019, 20:52 ч.
Надявам се да не виждаш и безусловна забрана и преследване на нормални родители, които прилагат като корективна мярка minor assault /тип шамар, дърпане на ухо/ без significant harm. И затворът за такова нещо не е никаква мярка.
Т.е. кое местното законодателство ще приеме за престъпно насилие и кое за дисциплинираща мярка, приложена в краен случай си остава въпрос на тълкуване.
Виж целия пост
В цитираните от теб три коментара не виждам никакво позволяване на нормални родители да прилагат леки корективни възпитателни и дисциплиниращи мерки тип шамар, дърпане на ухо, и т.н.
Надявам се да не виждаш и безусловна забрана и преследване на нормални родители, които прилагат като корективна мярка minor assault /тип шамар, дърпане на ухо/ без significant harm. И затворът за такова нещо не е никаква мярка.
Т.е. кое местното законодателство ще приеме за престъпно насилие и кое за дисциплинираща мярка, приложена в краен случай си остава въпрос на тълкуване.
# 1 419
4 март 2019, 21:01 ч.
Надявам се да не виждаш и безусловна забрана и преследване на нормални родители, които прилагат като корективна мярка minor assault /тип шамар, дърпане на ухо/ без significant harm. И затворът за такова нещо не е никаква мярка.
Т.е. кое местното законодателство ще приеме за престъпно насилие и кое за дисциплинираща мярка, приложена в краен случай си остава въпрос на тълкуване.
Виж какво написах в предния пост относно затвора. Стигне ли човек до съдебно преследване и затвор, очевидно не е ''нормален родител''.
Виж целия пост
В цитираните от теб три коментара не виждам никакво позволяване на нормални родители да прилагат леки корективни възпитателни и дисциплиниращи мерки тип шамар, дърпане на ухо, и т.н.
Надявам се да не виждаш и безусловна забрана и преследване на нормални родители, които прилагат като корективна мярка minor assault /тип шамар, дърпане на ухо/ без significant harm. И затворът за такова нещо не е никаква мярка.
Т.е. кое местното законодателство ще приеме за престъпно насилие и кое за дисциплинираща мярка, приложена в краен случай си остава въпрос на тълкуване.
Виж какво написах в предния пост относно затвора. Стигне ли човек до съдебно преследване и затвор, очевидно не е ''нормален родител''.
# 1 420
4 март 2019, 21:08 ч.
Разбира се, въпросът е, че нормалните родители, които в краен случай прилагат дисциплиниращи мерки, разновидности на minor assault, без да причиняват сериозна вреда, не са за затвора и това не е насилие, което подлежи на криминализиране или на други наказателни мерки, като отнемане на деца.
Нали затова говорим през цялото време? Че никой не защитава насилието, боя, унижението, обидите, а леките корективни физически мерки, прилагани в краен случай. Говорим изключително за дисциплинарни мерки, не за самоцелно причиняване на болка.
Надявам се не твърдиш, че в изследването за България, което беше цитирала, изречението "40% supported slapping children as a disciplinary measure " означава "40% процента одобряват систематичния бой като единствена дисциплинарна мярка всички случаи". Същото и за изследванията в останали страни.
Виж целия пост
Виж какво написах в предния пост относно затвора. Стигне ли човек до съдебно преследване и затвор, очевидно не е ''нормален родител''.
Разбира се, въпросът е, че нормалните родители, които в краен случай прилагат дисциплиниращи мерки, разновидности на minor assault, без да причиняват сериозна вреда, не са за затвора и това не е насилие, което подлежи на криминализиране или на други наказателни мерки, като отнемане на деца.
Нали затова говорим през цялото време? Че никой не защитава насилието, боя, унижението, обидите, а леките корективни физически мерки, прилагани в краен случай. Говорим изключително за дисциплинарни мерки, не за самоцелно причиняване на болка.
Надявам се не твърдиш, че в изследването за България, което беше цитирала, изречението "40% supported slapping children as a disciplinary measure " означава "40% процента одобряват систематичния бой като единствена дисциплинарна мярка всички случаи". Същото и за изследванията в останали страни.
# 1 421
4 март 2019, 21:17 ч.
Разбира се, въпросът е, че нормалните родители, които в краен случай прилагат дисциплиниращи мерки, разновидности на minor assault, без да причиняват сериозна вреда, не са за затвора и това не е насилие, което подлежи на криминализиране или на други наказателни мерки, като отнемане на деца.
Нали затова говорим през цялото време? Че никой не защитава насилието, боя, унижението, обидите, а леките корективни физически мерки, прилагани в краен случай.
Вече написах следното: За един шамар не се влиза в затвор, както на някои тук им се привижда, но се прилагат други мерки, за да се научат родителите да не упражняват насилие като възпитателна мярка. Затворът е крайната мярка.
В тази тема има (ако не са изтрити, не съм се връщала да ги търся) постове, които защитават и оправдават прилагането на насилие върху деца, обясняват го с необходимост, човещинка, дисциплиниране, леко коригиране, и т.н. Аз точно срещу това негодувам и точно това ми беше културния шок. Едно е да кажеш, че има деца с когнитивно изоставане, при които понякога се налага да се употреби насилие от типа задържане, за да не се наранят или да наранят други, съвсем друго е да се дадат примерите, които се даваха в тази тема със съвсем нормално функциониращи деца. Тоест шамарът от родителско безсилие не е в групата на необходимите мерки за предпазване на дете с диагноза в институция от нараняване. На последно споменатите деца също не е позволено да се бият шамари, разбира се.
Виж целия пост
Виж какво написах в предния пост относно затвора. Стигне ли човек до съдебно преследване и затвор, очевидно не е ''нормален родител''.
Разбира се, въпросът е, че нормалните родители, които в краен случай прилагат дисциплиниращи мерки, разновидности на minor assault, без да причиняват сериозна вреда, не са за затвора и това не е насилие, което подлежи на криминализиране или на други наказателни мерки, като отнемане на деца.
Нали затова говорим през цялото време? Че никой не защитава насилието, боя, унижението, обидите, а леките корективни физически мерки, прилагани в краен случай.
Вече написах следното: За един шамар не се влиза в затвор, както на някои тук им се привижда, но се прилагат други мерки, за да се научат родителите да не упражняват насилие като възпитателна мярка. Затворът е крайната мярка.
В тази тема има (ако не са изтрити, не съм се връщала да ги търся) постове, които защитават и оправдават прилагането на насилие върху деца, обясняват го с необходимост, човещинка, дисциплиниране, леко коригиране, и т.н. Аз точно срещу това негодувам и точно това ми беше културния шок. Едно е да кажеш, че има деца с когнитивно изоставане, при които понякога се налага да се употреби насилие от типа задържане, за да не се наранят или да наранят други, съвсем друго е да се дадат примерите, които се даваха в тази тема със съвсем нормално функциониращи деца. Тоест шамарът от родителско безсилие не е в групата на необходимите мерки за предпазване на дете с диагноза в институция от нараняване. На последно споменатите деца също не е позволено да се бият шамари, разбира се.
# 1 422
4 март 2019, 21:25 ч.
Не знам къде видя в параграфа за minor assault,че става дума за деца с когнитивно изоставане. Става дума за това, че това са допустими мерки при децата изобщо - нормално функциониращи и не - естествено, че с цел дисциплиниране, леко коригиране, и т.н.. Защо иначе биха били приложен?
А какво си написала ти за шамара и затвора в Норвегия няма никакво значение - защото предложението в тази Стратегия беше да се криминализира насилието - без на стратегическо ниво да се залага постановката, че minor assault /плясване, лек шамар, дърпане на ухото/ няма да влиза в тези рамки.
Всъщност законът трябва да елиминира именно различния прочит - защото за теб шамарът и дърпането на ухото са abuse/cruely/violence, за мен са minor assault.
Виж целия пост
Вече написах следното: За един шамар не се влиза в затвор, както на някои тук им се привижда, но се прилагат други мерки, за да се научат родителите да не упражняват насилие като възпитателна мярка. Затворът е крайната мярка.
В тази тема има (ако не са изтрити, не съм се връщала да ги търся) постове, които защитават и оправдават прилагането на насилие върху деца, обясняват го с необходимост, човещинка, дисциплиниране, леко коригиране, и т.н. Аз точно срещу това негодувам и точно това ми беше културния шок.
В тази тема има (ако не са изтрити, не съм се връщала да ги търся) постове, които защитават и оправдават прилагането на насилие върху деца, обясняват го с необходимост, човещинка, дисциплиниране, леко коригиране, и т.н. Аз точно срещу това негодувам и точно това ми беше културния шок.
Не знам къде видя в параграфа за minor assault,че става дума за деца с когнитивно изоставане. Става дума за това, че това са допустими мерки при децата изобщо - нормално функциониращи и не - естествено, че с цел дисциплиниране, леко коригиране, и т.н.. Защо иначе биха били приложен?
А какво си написала ти за шамара и затвора в Норвегия няма никакво значение - защото предложението в тази Стратегия беше да се криминализира насилието - без на стратегическо ниво да се залага постановката, че minor assault /плясване, лек шамар, дърпане на ухото/ няма да влиза в тези рамки.
Всъщност законът трябва да елиминира именно различния прочит - защото за теб шамарът и дърпането на ухото са abuse/cruely/violence, за мен са minor assault.
# 1 423
4 март 2019, 21:40 ч.
Не знам къде видя в параграфа за minor assault,че става дума за деца с когнитивно изоставане. Става дума за това, че това са допустими мерки при децата изобщо - нормално функциониращи и не - естествено, че с цел дисциплиниране, леко коригиране, и т.н.. Защо иначе биха били приложен?
А какво си написала ти за шамара и затвора в Норвегия няма никакво значение - защото предложението в тази Стратегия беше да се криминализира насилието - без на стратегическо ниво да се залага постановката, че minor assault /плясване, лек шамар, дърпане на ухото/ няма да влиза в тези рамки.
От твоя цитат: The Committee recognizes that there are exceptional circumstances in which teachers and others, e.g. those working with children in institutions and with children in conflict with the law, may be confronted by dangerous behaviour which justifies the use of reasonable restraint to control it.
Деца в институции и деца в конфликт със закона. Учителите и други, които работят с такива деца, включително полицаи, могат да бъдат изправени пред опасно поведение, което оправдава употребата на разумно задържане да го контролира. Това описва точно работата на лицата в институции (домове на български) с деца с опасно поведение, каквото например децата с когнитивно изоставане имат. Да дам пак за пример Норвегия, защото от там са ми наблюденията, областният управител може изрично да издаде документ, с който се разрешава употребата на сила (за задържане, точно си е упоменато и в твоя линк) на деца и възрастни с диагнози, които предразполагат поведение, което е опасно за самите тях и за тези, които работят с тях. Много трудно се вади такъв документ, но основанието за него е описано много точно в твоя цитат, и родители и настойници задействат процедурата в случаите, когато детето или възрастния е агресивен заради диагнозата си. Член на семейството ми работеше в такава институция с деца с когнитивни увреждания и знам малко повече за процедурите там. Нямат право да задържат ръката, която посяга да ги удари, без да имат този документ от обл.управител. Просто трябва да се местят, за да избегнат удара. Ако задържат ръката, за да предотвратят удар по собственото си тяло, се води насилие над детето, пише се рапорт, съобщава се като отклонение, и т.н.
В Стратегията никъде не пише, че автоматично се влиза в затвор за един шамар. Щом е правена по западен тертип, каквито са твърденията на противниците й поне.
Виж целия пост
Вече написах следното: За един шамар не се влиза в затвор, както на някои тук им се привижда, но се прилагат други мерки, за да се научат родителите да не упражняват насилие като възпитателна мярка. Затворът е крайната мярка.
В тази тема има (ако не са изтрити, не съм се връщала да ги търся) постове, които защитават и оправдават прилагането на насилие върху деца, обясняват го с необходимост, човещинка, дисциплиниране, леко коригиране, и т.н. Аз точно срещу това негодувам и точно това ми беше културния шок.
В тази тема има (ако не са изтрити, не съм се връщала да ги търся) постове, които защитават и оправдават прилагането на насилие върху деца, обясняват го с необходимост, човещинка, дисциплиниране, леко коригиране, и т.н. Аз точно срещу това негодувам и точно това ми беше културния шок.
Не знам къде видя в параграфа за minor assault,че става дума за деца с когнитивно изоставане. Става дума за това, че това са допустими мерки при децата изобщо - нормално функциониращи и не - естествено, че с цел дисциплиниране, леко коригиране, и т.н.. Защо иначе биха били приложен?
А какво си написала ти за шамара и затвора в Норвегия няма никакво значение - защото предложението в тази Стратегия беше да се криминализира насилието - без на стратегическо ниво да се залага постановката, че minor assault /плясване, лек шамар, дърпане на ухото/ няма да влиза в тези рамки.
От твоя цитат: The Committee recognizes that there are exceptional circumstances in which teachers and others, e.g. those working with children in institutions and with children in conflict with the law, may be confronted by dangerous behaviour which justifies the use of reasonable restraint to control it.
Деца в институции и деца в конфликт със закона. Учителите и други, които работят с такива деца, включително полицаи, могат да бъдат изправени пред опасно поведение, което оправдава употребата на разумно задържане да го контролира. Това описва точно работата на лицата в институции (домове на български) с деца с опасно поведение, каквото например децата с когнитивно изоставане имат. Да дам пак за пример Норвегия, защото от там са ми наблюденията, областният управител може изрично да издаде документ, с който се разрешава употребата на сила (за задържане, точно си е упоменато и в твоя линк) на деца и възрастни с диагнози, които предразполагат поведение, което е опасно за самите тях и за тези, които работят с тях. Много трудно се вади такъв документ, но основанието за него е описано много точно в твоя цитат, и родители и настойници задействат процедурата в случаите, когато детето или възрастния е агресивен заради диагнозата си. Член на семейството ми работеше в такава институция с деца с когнитивни увреждания и знам малко повече за процедурите там. Нямат право да задържат ръката, която посяга да ги удари, без да имат този документ от обл.управител. Просто трябва да се местят, за да избегнат удара. Ако задържат ръката, за да предотвратят удар по собственото си тяло, се води насилие над детето, пише се рапорт, съобщава се като отклонение, и т.н.
В Стратегията никъде не пише, че автоматично се влиза в затвор за един шамар. Щом е правена по западен тертип, каквито са твърденията на противниците й поне.
# 1 424
4 март 2019, 21:49 ч.
Fenris, "параграфът за minor assault", за който питах, e 40, а не 15. В този, които си цитирала, това понятие изобщо не се споменава. Както между другото не се споменава и че визира само учители, работещи с деца в институции / ако се вгледаш, това по-скоро е уточнение към others/, а учителите са изобщо учители.
А в Стратегията ясно беше поставена целта да се криминализира насилието - дадох ти сега съществуващата дефиниция на насилието, която ти хареса и която включва и това, което може да се окачестви като minor assault. Трябва ли да приемем на юнашко доверие, че ще я променят и ще дефинират minor assault щом не е залегнало на стратегическо ниво? Мисля, че не.
Това не е западен тертип - това е рамката, заложена от Конвенцията - тя не забранява изрично да криминализираш всичко. Значи трябва да се постараем някой наистина да не го направи - умишлено или от безхаберие.
Виж целия пост
От твоя цитат: The Committee recognizes that there are exceptional circumstances in which teachers and others, e.g. those working with children in institutions and with children in conflict with the law, may be confronted by dangerous behaviour which justifies the use of reasonable restraint to control it.
...
В Стратегията никъде не пише, че автоматично се влиза в затвор за един шамар. Щом е правена по западен тертип, каквито са твърденията на противниците й поне.
...
В Стратегията никъде не пише, че автоматично се влиза в затвор за един шамар. Щом е правена по западен тертип, каквито са твърденията на противниците й поне.
Fenris, "параграфът за minor assault", за който питах, e 40, а не 15. В този, които си цитирала, това понятие изобщо не се споменава. Както между другото не се споменава и че визира само учители, работещи с деца в институции / ако се вгледаш, това по-скоро е уточнение към others/, а учителите са изобщо учители.
А в Стратегията ясно беше поставена целта да се криминализира насилието - дадох ти сега съществуващата дефиниция на насилието, която ти хареса и която включва и това, което може да се окачестви като minor assault. Трябва ли да приемем на юнашко доверие, че ще я променят и ще дефинират minor assault щом не е залегнало на стратегическо ниво? Мисля, че не.
Това не е западен тертип - това е рамката, заложена от Конвенцията - тя не забранява изрично да криминализираш всичко. Значи трябва да се постараем някой наистина да не го направи - умишлено или от безхаберие.
Препоръчани теми