С какво ви дразнят свекървите - тема 105

Малко офтопик, но покрай домашните любимци се присетих. Кучето пазеше сина ми като бебе от баща му

Да бе, защото не си виждала моята свеки. Веднъж се опита да я замъкне в другата стая, а детето пищеше за мен. Тя си беше необщителна като бебе. Ами не позволих. Да я гушка и носи но нека ме вижда детето и така ще е спокойно.
Майка ми никога не е постъпвала така. Даже се правеше, че не забелязва внучка си, за да не плаче. В един момент на детето му става любопитно и само отива да потърси контакт.

Точно такава игра играхме ,правим се че не ги виждаме докато привикнат с нас ,иначе рев и мръщене ,загубено време.Насила не става и  трябва да си темерут да насилваш дете заради егото си да го държиш.Те са хора и не обичат, освен когато са на кеф за игра.И се изхлузват от ръце в първия момент на досада.
Аз съм такава ,не обичам да ме пипат и до сега, та разбирам.Докосването само при желание.
Понякога не съм ги вземала никак, като са идвали, за часове наистина но не искат.

Боряна, така е, но трябва наистина и бабите/дядовците да се съобразят и да не се сърдят. При едно гостуване при нашите на слизане от колата дадох бебето на баща ми да я прибере вътре, че духа, а тя беше потна. За 5 Мин беше с него. И като ревна това дете - 3 часа. Къпах я, гушках я, сами в стаята стояхме. Ами реве. След 3 часа рев се успокои и взе да гука. Майка каза, че тъкмо смятала вече да ни предложи да си ходим, ако не се успокои. Много се бяха стресирали те.

Имах бебе, което от ден първи мразеше да е гушкано, галено, мачкано, и дори навлизане в личното пространство караше дребното да надава вой.
Да, свекърва ми не схвана обяснението от мен, не схвана директна реплика от сина си, и въпреки постоянното врешене на бебето, не спря да го пипа и мачка. Съответно беше отрязана лошо, пък ти го брой за ревност, щом те радва.

Умирам от яд, че си губих времето и силите да обяснявам тази тактика на определени хора. И за капак, на мен ми се сърдиха, за дето сега хлапето ходи при леля ми с огромен кеф, все едно аз съм виновна че леля имаше рационалното мислене да играе като тебе. Повече баби като тебе трябват, Боряна...

Ама той моя няма майка, така ли? Него мащеха го е раждала? Ти понеже си ми вкъщи и знаеш кой е пич и кой какъв ми се пада.

Този пост ще бъде доста дълъг, за което се извинявам, но трябва да си излея душата.. С моя приятел не сме женени, но очакваме първото си бебче съвсем скоро. Принципно живеем двамата плюс неговия брат, а майка му ни посещава когато има свободно време, което е горе-долу от 2 до 3 пъти месечно, а по празниците се задържа за по-дълго. С брат му не сме особено комуникативни като хора и това никак не ми пречи, че не сме близки и не си общуваме, а единствено се поздравяваме когато се засечем, я в кухнята, я в коридора . А, майка му винаги се е държала мило с мен, обаче никога не съм се чувствала комфортно в компанията ѝ, но никога не съм оставала безразлична, и преди да дойде и винаги съм се старала да ѝ е оправено, да има нещо за хапване. Първо, защото аз няма да се чувствам добре от това чужд човек (да, за мен тя е чужд човек) да ми мие чиниите и да ми пуска прането и второ защото аз си имам свои начин за домакинстване и не обичам да ми се нарушава.. Но всичко спираше до там да се грижа за уюта на мен и приятеля ми, брат му е достатъчно възрастен сам да се оправя все пак... Когато ѝ съобщихме новината, че съм бременна, тя едва не колабира от щастие и ме заля с прегръдки и целувки, всичко беше чудесно нали..  На следващото си посещение (вече бях в 5ти месец), в деня преди да дойде аз бях пуснала пералня и дрехите ни (моите и на приятеля ми)  ги бях простряла на вътрешен разгъваем простор в хола, където тя спи, защото пък брат му ползва външния. На сутринта, реших да ги прибера, но уви, тя беше преместила половината от моите неща навън къде що намерила място заедно с на брат му дрехите. Мен това адски много ме издразни и разстрои, може да се каже че бях пред нервна криза.. не мога да виня хормоните и тнт, защото дори сега като си го помисля се изнервям. Помолих я съвсем учтиво, повече да не ми пипа бельото и като цяло дрехите и ако нещо ѝ пречи, да ме извика или мен или сина си, за да се избягват подобни забележки. В момента, в който излязох от стаята, я чух как започна да се оплаква от мен на приятеля ми, за това как не съм била изчистила коридора и не съм била купила олио, и не съм сменила сапуна, и не съм си измила чашата от кафето и как не съм я била посрещнала подобаващо и нищо не съм била направила и  всякакви такива абсурдни неща, за които може да се сети човек. Разбира се, моя приятел застана на моя страна, и ме защити след като знае какво преживявам и карам не особено лека бременност, но въпреки това се старая да поддържам апартамента в ред до колкото мога без негова или помощ от страна на брат му. При влизането ми обратно в стаята директно ме нападна в негово присъствие с това как си мисли, че пуша (принципно съм пушач) и как и миришело на цигари и как запалката еди къде си била преместена дали искам дете инвалид и още куп грозни неща, при положение, че знае колко безкомпромисно против е моят приятел, и ако пуша това ще доведе до големи скандали и разправии между мен и него. Но отново застана на моя страна за щастие и този опит да доведе нещата до конфликт помежду ни не се получи... Както и да е, прибрах се в моя дом, и на следващият ден ми се обади, извини ми се и не забрави да спомене как ''съм много млада и е нормално да не правя нещата, както тя би искала, и имало време да се науча и всичко което е казала, е защото се притеснява понеже, цитирам ''носиш нашето дете'' и естествено ''била оправдавала синовете си че не се занимават с домакинската работа, защото разбираш ли били мъже и работели..'' Отново съвсем учтиво ѝ обясних, че в моето семейство, домакинската работа не е само женска, и аз имам само един мъж, не съм длъжна да се грижа и за по-малкия ѝ син, който сигурно според нея левитира през коридора и за 2 години един път не го е изчистил... И дребнаво от моя страна, но я питах кога ѝ се е налагало, да ми мие на мен посудата, но тя реши да се измъкне, с това че не иска да ''задълбава''. Както и да е... От тогава гледам да си седя в апартамента на родителите ми, докато тя е на посещение при синовете си, защото ме напряга присъствието ѝ, но естествено това не остава неизкоментирано от нейна страна. И последно време ми звъни, за да пита как е синът ѝ, и как имал нужда да поспива и почива повече, а пък аз трябва да се разхождам, което го чувам почти всеки път когато се обади или се засечем.. И как била купила дрехи и работи които разбираш ли щели да влязат в употреба, а не като нещата които моята майка и сестра са купили за бебчето. Това не е всичко, но ще спра до тук, защото стана прекалено дълго... Та не знам дали си въобразявам, но тази жена според мен се опитва да ме изкарва извън нерви и не само това, ами иска и съжителството със сина ѝ да стане невъзможно наговаряйки го против мен.. Със сигурност не съм перфектната снаха в очите ѝ, но не смятам, че тя има правото да се бърка в отношенията ни, особено на този етап.. и не знам как да реагирам и да действам занапред,..

Въобще не си снаха, а съквартирантка, деляща апартамента с двамата ѝ сина.

Не те ли научиха родителите ти, че семейството е от двама души, които живеят отделно от разни роднини, че и брак сключват, преди да си правят бебчета?

Беше замряла тази тема.Явно сте в нейното, семейното,жилище, или по-точно построеното с любов за децата.И тя както всички останали  си мисли, че е стопанката и другите трябва да се съобразяват.Не сте се разбрали.
Чудя се каква работа имат такива три пъти месечно че и да се застояват,  след като има ново семейство там.Или му дават вятъра, или те си дават вятъра и не се навъртат.Няма да е лесно.Четете преди да се вържете, поне има къде да се чете за разни истории, за нас нямаше.Не съм умряла от намеси ,но  не бих си ги причинила с този акъл.Отделно в свое жилище пък било под наем.Идея нямаш като се роди "тяхното" бебче какво те чака.

Бракът не е задължителен елемент от едно семейство в наши дни. Много семейства, сключили брак са гнили и нещастни, това не е гаранция. И защо да е съквартирантка? Дете чакат, това не се случва между съквартиранти...
Авторке, разбирам защо се дразниш, имаш причини, но и хормоните си оказват влияние, колкото и да не мислиш така в момента. Слагай свека на място при всеки удобен случай и гледай да е пред мъжа ти, за да има по-голям ефект. Споделяй с него и търси неговата подкрепа, тя е много важна.

Не е съквартирантка, ами е гледачка на порасналите момчета на мама и инкубатор на "тяхното" дете.  Не ми се мисли, като се роди бебето, какво ще става. Подозирам, че ще е яко слугуване, щото нали си е вкъщи по цял ден. А мъжете работели били, горките, и се уморявали. За намесата на любящата баба в гледането на детето, по-добре да не отварям дума, тя отсега се е провъзгласила за Главна баба.

Аман от истерични бабички инцестърки. (емоционални, споко). Детето е твое и на мъжа ти. Тя е никоя.

Ако от сега не поставиш нещата на масата и не поговориш с мъжа ти да сведете посещенията и намесата ѝ до минимум, по- натам те чакат проблеми. Мъжът ти, като му дойде нанагорно с бебето, в един момент ще започне да се съгласява с нея и тогава на теб ще ти е повече от нанагорно. Поставяй границите, докато е сравнително рано.

Не, не са хормоните ти.

Myrmecophila, и аз съветвам за добра комуникация с мъжа ти, и игнорирай каквото не ти изнася от свеки. И аз имах интересни моменти с роднини около важни моменти за семейството ни, и признавам си, ако не се опитвах да си държа нервите (разбирай да си премълчавам някои неща), накрая нямаше да избухна толкова сериозно. Не си струва нервите, нито усилията. Дръж нещата с мъжа ти да са ясни и открити, останалите може да ходят да пасат

Напълно те разбирам и съчувствам. При мен положението е подобно, но ние живеем сами. Скоро ми правиха лапароскопия и откакто са ме изписали бъдещото свеки звъни през ден да пита дали сина й има какво да яде и дали да дойде да ни чисти, че той да не се занимава с такива неща (все едно е сакат и една прахусмукачка не може да пусне или да направи нещо за ядене набързо). Такива майка просто не могат да приемат че синовете й порастват и стават мъже, които нямат нужда от мама. Те са свикнали да ги гледат като малки деца и изведнъж като се отделят не знаят какво да правят и обвиняват нас, едва ли не че сме им откраднали децата, според мен.

Не мисля, че родителите ми са отговорни за това как протича животът ми в момента. И бракът според мен не е належащ, за да има човек семейство. Бебчето не беше планувано точно за сега, но и двамата сме коментирали и обсъждали, че искаме да създадем семейство, след някаква последователност от стъпки разбира се. Само че в живота не всичко се стича по план и бебето изпревари някои от тези стъпки, като да се преместим. А, за жалост в момента това ни е непосилно. Ясно ми е, че нещата със сигурност няма да стават по-розови, докато не настъпи момента в който да намерим и не заживеем в  самостоятелно жилище. Но не знам как точно да процедирам така, че да не излизам лошата в картинката. За момента моята половинка ме подкрепя, но е ясно че никога няма да застане срещу майка си, което е нормално - все пак му е майка. Той ме убеждава, че взимам всичко прекалено на сериозно,  да не ѝ обръщам толкова внимание и в същото време я оправдава че била стара, била досадна и нямало да спре с тези си изказвания. Отделно ме насърчава да ѝ казвам нещата направо, малко 50/50 противоречиво се изказва, и го разбирам, неговата позиция е между чука и наковалнята. И не знам дали, ако реша деликатно да и обясня как, какво и защо, това не би довело до някакви конфликти в отношенията ми с него, защото думите лесно могат да се преиначат. Отделно, аз не се възприемам като гледачка или слугиня, и определено има поставена граница между нас и брат му, всичко от моите действия в този апартамент се свежда до там, на мен и него да ни е комфортно и уютно, а третият човек - да се оправя, той чака майка си да дойде.
 Относно свижданията от нейна страна, нито аз, нито той има силата да ги обсъжда, понеже тя си има ключ, и едва ли ще ѝ го изтръгне от ръцете. Е поне преди да идва предупреждава за сега..