Занимания на мама-пенсионерка!

Аз ще се присъединя към мненията по-горе. Забавянето на ритъма не значи апатия задължително. Ако цял живот си е мечтала да си напазарува хубави продукти и да сготви нещо, което й е кеф, или например е гледала в някое предаване - това реално също е хоби. Пазаруване+готвене могат да са невероятно разтоварващи и зареждащи дейности, особено ако го правиш за себе си и за удоволствие, а не защото вкъщи има няколко гърла за хранене.
Курс по език - не е лоша идея, никога не е късно да научи човек нещо ново, но ако тя не желае, няма нужда от принуда и пришпорване.
В крайна сметка ако няма признаци на депресия - по-добре е жената да си почива и да прави каквото я влече, ако и това да е готвене.

Майка ми си живееше по описания начин около 20 години преди да се пенсионира Не работеше. Баща ми отсъстваше по работа с месеци и тя си живееше точно така. Винаги е била много щастлива и доволна от живота си, не е искала никакви курсове и никакви разширявания на кръг познати, и никакви пътувания и екскурзии с приятели.

Авторката сама трябва да насърчи майка си към разнообразен живот. Описаното скучно битие дори е вредно.Майка Ви има нужда от движение и контакти и от здравословна гледна точка.Идете заедно на екскурзия.Вземете билети за театър,кино,концерт. Канете я тактично и перманентно,ще се съгласи. Моята също не желаеше, когато загуби син,съпруг.Не е пенсионерка,но с моя помощ пребори депресия и рутината.Има го и този глупав аргумент"Какво ще кажат хората"....
Баща ми обожаваше гласа и. Обясних и,че би се радвал тя да продължи да пее(участва в хор).Водих я на екскурзии.Сега самата тя изявява желание и интерес за концерти,театрални постановки.Често и подарявам книги. Имаме си традиция веднъж в месеца да сме извън града,сред природа.Добре е че сте загрижена за майка си.Знам колко много самотни и изоставени възрастни хора водят рутинен,нещастен живот.За мен не е нормално родителя да се игнорира(да си живее живота).Връзката майка-дете е сакрална,до смъртта.Моята майка беше в критично състояние на моменти.Не лекари,а грижата и любовта ми я спасиха.Постепенно тя си промени начина на живот, дори режима на хранене.С моята помощ и инициатива.Срещам я с млади хора,зарежда се позитивно. Позволих си да  и "забраня"да гледа просташки, турски сериали, а на приятелките и -теми за болести и скръб.Заявих им го с чувство за хумор.Голям зор видях да я заведа на спа процедури и терапии.Шоу си беше и опита да я вкарам в морето.,при леко вълнение.Сега си имаме лична традиция да гледаме заедно филм, музика от нейната младост или нови, исторически,биографични.Наскоро я запознах  с жена,фен на орхидеи.Ново,полезно приятелство.Цветята са и хоби.Отделете си един ден само за вас двете -целунете я,поговорете на чаша кафе и любимия и десерт.Споделете и, че нейното щастие е ваш приоритет и би Ви доставило щастие да посетите заедно даден концерт.Не зная какви са интересите на майка Ви,тя ще  ги сподели.Посещавайте я с малко подаръче,специално за нея.Нека ценим майките се сега,не когато ги загубим завинаги....

Вивиана 91, случаят ти е различен. Майка ти е изгубила сина и съпруга си и най-вероятно е била наистина в депресия. Тук говорим за пенсиониране, което много хора чакат с нетърпение и което не е задължително да има такава последица.
Има си хора интроверти, за които е мъка пък общуването и ходенето насам-татам.
Има хора наистина изморени от дългите години работа, особено ако е била тежка, на смени, с кофти колектив и т.н.
Всякакви хора има. И те имат най-разнообразни нужди.
Не може просто така да се копира решение в единия случай и да се приложи в друг. Особено когато другият въобще не ни е познат.
Не съм сигурна и че майката на авторката е игнорирана. Ето, хората я търсят, комуникират близките й с нея. Но няма как да организират битието й от 24 часа на ден.

Вивиана, има голяма разлика между човек в депресия, който дори не е пенсионер, и човек, който се е скапал от Н години трудов стаж ... и който се е отдал на здравословен мързел!

Ми аз още не мога да се нарадвам (почти година вече!) на свободата си да избирам дали да си остана по пижама целия ден, или да се разхождам безцелно, или да си чета книжката ден и нощ, докато я свърша ... А най-много се радвах на телефона, който не ми звъни!!!

Как ли пък няма да се поддам да ме включват в курс, или да ме запознават с любители на орхидеи ...

Тоя уикенд си говорихме с майка ми, тя няма търпение да се пенсионира, а и остават още 5 години
Та тя ми каза за разговор със своя колежка, на която споделила, че иска да се пенсионира вече. Колежката била много учудена: "Ама какво ще правиш по цял ден?", а майка ми отвърнала: "Каквото си искам!".  Та така

А не допускаш ли, че майка ти е чакала с нетърпение да се пенсионира, за да се отдаде на това?Не може ли готвенето да й е хоби?
И защо трябва да иска същото, което вълнува и интересува теб?
Не допускаш ли, че може да е и поуморена от будния и деен живот преди пенсионирането?
Ако е болна, депресирана, затворена, ако с дни не излиза и не общува с никого, разбирам да се притесняваш и да търсиш решение.
Но, така описана, явно на нея й харесва начина на живот, който има.
Остави я да бъде себе си и да живее както иска.

Баща ми е същият
Остават му 2 години до пенсия и с голям кеф обяснява как ще се отдаде на нищоправене, гледане на мачове и четене не книги. Хич не е апатичен даже.

Jydu,Lucia,принципно сте прави. АЗ визирах отношението и комуникация,спрямо родителя.Отбелязах и че всеки има различни интереси и потребности.Познавам дама на 84г.,която има фирма за строителство,друга-на 77г. изкарала онлайн курс, трети практикува йога и т.н.Тези хора,с млад дух контрастират, спрямо мнозинството пенсионери.Отличават се в позитивен план.Комуникацията им е различна.Притежават умерен позитивизъм,житейска мъдрост и толеранс към новото и младите..Лекари препоръчват разнообразно битие, движение и нови хобита като превенция срещу дегенерацията на мозъка. Не всеки се примирява със скучен живот.Някои осъществяват желания от младостта си.На майка ми и предстои пенсиониране.Мотивирам я и я подкрепям да планира и изживява пълноценно живота си.

Досега си мислех, че е много лошо да си дете на свръхамбициозни родители. Ама то и да си родител на свръхамбициозно дете не било лесна работа... 

Може би трябва да общува с повече хора.
Съседки,братовчедки,бивши колежки....
Майка ми също е пенсионерка.Но тя си има цяла компания-6 жени са.Събират се ,всеки ден пият кафе навън.Ходят на екскурзии,на гости,през лятото на разходки,на концерти...

Това е цитат на авторката от първия пост. Специално за Viviana91. Обърни внимание, че авторката вече е опитала почти всичко, което си предложила и си направила за твоята майка, но нейната отказва предложенията. Тогава какво? Насила ли да я води? Може жената сега да й е добре така, а след 1 г. отново да се заинтерисува от други неща.

А мама като се пенсионира от перфектна домакиня, стана разпиляна, спяща до късно, неготвеща жена...
Срещи с приятелки, на по кафе и клюки....
Ама като я видя колко млада изглежда и усмихната, не смея гък да кажа 😂
Ние чакахме да се превъплъти в обгрижваща, гледаща внуци баба, със супичка и мекици да посреща внуците /и нас/, а тя - на живот го удари.
Писва им цял живот да правят това, което се очаква от тях, и най-накрая живеят както са искали.
Просто за нас е шок, щото не сме го виждали в тая светлина.

На майка ми й трябваха години.
Беше учителка. Активна, търсена, занимания от сутрин до вечер в училището с групи, кръжоци.
Отдаден изцяло живот на училището и учениците. Дори като малка страдах, че не ни обръща внимание колкото на учениците си. Вечно нямаше време за нас.
Пенсионира се и се срути. Дълго време не излизаше от къщи. Почуствала се е изведнъж ненужна на целия свят. Ние с брат ми далеч, само баща ми в къщи, но доколкото го познавам, той по-скоро й е вгорчавал дните още повече, отколкото да опита да я успокои и приласкае.
Поне 5 години минаха докато видя майка си долу-горе приличаща на предишната мама.

При някои е тежко, да. Не всички са радостни да се пенсионират.
Така че - прави каквото можеш, но ученето на чужд език не е от първите неща, с които бих започнала.
Понякога театър, концерт, кино, разходка в парка с теб и внука - ей такива простички неща.

А на rosy_bosy да кажа, че ужасно сладко прозвуча написаното от нея 
Когато се пенсионирам не знам какви ще ги творя, но съм сигурна само в едно - ще спя до късно