Здравейте ,пиша тази тема свързана със семейството и роднините , защото дълго време преживявам едно нещо и бих искала да чуя вашите мнения и проблеми относно роднините.
От 7месеца не си говоря с баба ми.
Всяко лято и ходих на гости понеже е в друг град,но последното лято се случиха много неща.Поради загубата на единия и син (чичо ми) тя много страда и психиката и се размести,а и от възрастта също.Започна много странно да се държи.Усещах едно студено държание .Чувах как ме обсъжда по телефона с другите си приятелки и говореше тихо,за да не я чуя.Чувах такива неща за себе си и то от баба ми.Относно приятелите ми,говореше много грозно понеже ги познава ,ставаше ми отвратително.И друго което - Много стиснат човек.Мрънкаше за храната как свършвала за нула време,ако ме види в кухнята веднага идваше да провери дали ям нещо или там каквото правя. Но както и да е на това не обръщах голямо внимание.Основната причина беше ,че ме излъга за наследство.А посредством разбрах от съседите.Почувстах се предадена и то от собствената ми баба,която много обичах.Изобщо не мислих за парите,а не можех да проумея ,че ме е излъгала.След няколко дена се скарахме ,тя спря да ми говори,буквално се подминавахме вкъщи и когато дойде време да тръгвам ,събрах си багажа и казах ,че на сутринта тръгвам в отговор нищо.На сутринта отидох при нея уж за довиждане -каза ми чао и отиде в другата стая и затвори вратата. След това вече наистина ме нарани и не и се обадих,както и тя на мен.И така вече от лятото.Истината е че много я уважавах и обичах , затова чувствам вина ,но има нещо което ме спира , просто чувствам ,че не мога да и се обадя , просто не ми стиска особено след толкова време .Знам че темата може да не е за тук ,но тъй като имам много познати които са прекъснали връзки с близки роднини завинаги, реших да споделя , да ми изкажете мнението си по този въпрос с отношенията с роднини
Виж целия пост
От 7месеца не си говоря с баба ми.
Всяко лято и ходих на гости понеже е в друг град,но последното лято се случиха много неща.Поради загубата на единия и син (чичо ми) тя много страда и психиката и се размести,а и от възрастта също.Започна много странно да се държи.Усещах едно студено държание .Чувах как ме обсъжда по телефона с другите си приятелки и говореше тихо,за да не я чуя.Чувах такива неща за себе си и то от баба ми.Относно приятелите ми,говореше много грозно понеже ги познава ,ставаше ми отвратително.И друго което - Много стиснат човек.Мрънкаше за храната как свършвала за нула време,ако ме види в кухнята веднага идваше да провери дали ям нещо или там каквото правя. Но както и да е на това не обръщах голямо внимание.Основната причина беше ,че ме излъга за наследство.А посредством разбрах от съседите.Почувстах се предадена и то от собствената ми баба,която много обичах.Изобщо не мислих за парите,а не можех да проумея ,че ме е излъгала.След няколко дена се скарахме ,тя спря да ми говори,буквално се подминавахме вкъщи и когато дойде време да тръгвам ,събрах си багажа и казах ,че на сутринта тръгвам в отговор нищо.На сутринта отидох при нея уж за довиждане -каза ми чао и отиде в другата стая и затвори вратата. След това вече наистина ме нарани и не и се обадих,както и тя на мен.И така вече от лятото.Истината е че много я уважавах и обичах , затова чувствам вина ,но има нещо което ме спира , просто чувствам ,че не мога да и се обадя , просто не ми стиска особено след толкова време .Знам че темата може да не е за тук ,но тъй като имам много познати които са прекъснали връзки с близки роднини завинаги, реших да споделя , да ми изкажете мнението си по този въпрос с отношенията с роднини
