Здравейте на всички ! Държа да отбележа, че от доста години посещавам форума и ви чета редовно, но едва сега изпитах нужда да се включа и аз. Мисля, че преди много време е имало подобна тема, ще ме извините ако много се повтарям и ако сметнете за нужно, няма да имам против да я изтриете. Та по същество.
С моят приятел сме на по 26 години и сме заедно от 8. Около 6 години имах постоянна работа, от които вадих много хубави пари и за всичките тези години, моята заплата винаги е била по- висока от неговата. Той сменяше доста често работите и никога не е стигал напълно моето ниво, дори е имало период, в който е бил безработен. Никога не съм имала против, винаги парите са били общи, нямало е мое и твое. Още тогава част от семейството ми ме обвиняваха, че никога хубавата ми заплата не е отивала напълно за мен, а все за двамата и че едва ли не никога не съм си правила кефа да изляза и да си я похарча за дрешки за гримчета, абе изцяло за мен, а че храня две гърла. Добрее.. много се дразних, много им се опъвах, макар и да ги разбирах до някаква степен, те буквално прекаляваха във всеки удобен момент, още повече, че просто обстоятелствата бяха такива и бях наясно, че приятелят ми не чака на мен. И така дойдоха различни времена, колелото се завъртя и в момента ситуацията е такава, че той си отвори малък бизнес в Германия. Не вади коой знае колко много пари, но достатъчно, че да си позволи да настоява да напусна работа. Та аз от почти 2 години, съм безработна. И по цял ден си почивам, излизам тук там с приятелки, ходя му на гости от време на време. Сега купи жилище и съотвено съвсем скоро, ще се изнеса при него, но той продължава да настоява да не работя. Искам да подчертая, че с парите, които изкарва дори и аз да не работя можем да си позволим много добър стандарт на живот. Иска да си стоя вкъщи, да се грижа за себе си, а след време и евентуално за детето ни живот и здраве. Иска да си почивам и това е един вид като знак на благодарност, че толкова години наред съм изтърпяла не високите му заплати и т.н., а и по принцип винаги е казвал, че иска да осигури добър живот и за двама ни и да си седя вкъщи и да се грижа за дома ни. Сега пък проблема със семейството ми е друг. Ма как така няма да работя ? Ми не може да не работя, че какво е това нещо ? Не мога да му лежа на гърба, по цял ден нищо не правя, не е хубаво това. Това отново ми се повтаря почти всеки ден. Отделно всички мои приятелки работещи, също са против. Това било арабски начин на живот, ма как така няма да работя, ма това живот ли е, така съм си пропилявала времето и всякакви други подобни неща. Хора, побърквам се. Наистина. Въпреки, че това е уговорка изцяло между нас двамата и сме си направили сметките с бюджета, всички тези приказки ме карат да се чувствам виновна по някакъв начин. Моля ви нуждая се от малко странични мнения. Вече започвам да се срамувам от това ми положение и да крия от непознати хора, че не работя. А защо до сега все си мислех, че всяка жена би искала да чуе това от мъжа си, не знам.. Значи семейството ми и в двете ситуации ме упреква, приятелките ми пък направо от време на време имам чувството, че злобеят. Нормално ли е според вас да ми казват "Ма не се ли чувстваш нагла, а ? " .... По този начин ме карат да се чувствам отвратително и да обяснявам на всеки за силната връзка между мен и приятелят ми и че това не е само мое решение, карат ме да се връщам в годините и буквално да им давам отчет какво и как е било. Май доста се поувлякох и стана дългичко. Не търся съвет или съчувствие. Искам да чуя вашата гледна точка, искам да разбера проблема в мен ли е или в обкръжението ми. А сред вас има ли безработни по собствено желание и срещали ли сте чак такива упреци..
Виж целия пост
С моят приятел сме на по 26 години и сме заедно от 8. Около 6 години имах постоянна работа, от които вадих много хубави пари и за всичките тези години, моята заплата винаги е била по- висока от неговата. Той сменяше доста често работите и никога не е стигал напълно моето ниво, дори е имало период, в който е бил безработен. Никога не съм имала против, винаги парите са били общи, нямало е мое и твое. Още тогава част от семейството ми ме обвиняваха, че никога хубавата ми заплата не е отивала напълно за мен, а все за двамата и че едва ли не никога не съм си правила кефа да изляза и да си я похарча за дрешки за гримчета, абе изцяло за мен, а че храня две гърла. Добрее.. много се дразних, много им се опъвах, макар и да ги разбирах до някаква степен, те буквално прекаляваха във всеки удобен момент, още повече, че просто обстоятелствата бяха такива и бях наясно, че приятелят ми не чака на мен. И така дойдоха различни времена, колелото се завъртя и в момента ситуацията е такава, че той си отвори малък бизнес в Германия. Не вади коой знае колко много пари, но достатъчно, че да си позволи да настоява да напусна работа. Та аз от почти 2 години, съм безработна. И по цял ден си почивам, излизам тук там с приятелки, ходя му на гости от време на време. Сега купи жилище и съотвено съвсем скоро, ще се изнеса при него, но той продължава да настоява да не работя. Искам да подчертая, че с парите, които изкарва дори и аз да не работя можем да си позволим много добър стандарт на живот. Иска да си стоя вкъщи, да се грижа за себе си, а след време и евентуално за детето ни живот и здраве. Иска да си почивам и това е един вид като знак на благодарност, че толкова години наред съм изтърпяла не високите му заплати и т.н., а и по принцип винаги е казвал, че иска да осигури добър живот и за двама ни и да си седя вкъщи и да се грижа за дома ни. Сега пък проблема със семейството ми е друг. Ма как така няма да работя ? Ми не може да не работя, че какво е това нещо ? Не мога да му лежа на гърба, по цял ден нищо не правя, не е хубаво това. Това отново ми се повтаря почти всеки ден. Отделно всички мои приятелки работещи, също са против. Това било арабски начин на живот, ма как така няма да работя, ма това живот ли е, така съм си пропилявала времето и всякакви други подобни неща. Хора, побърквам се. Наистина. Въпреки, че това е уговорка изцяло между нас двамата и сме си направили сметките с бюджета, всички тези приказки ме карат да се чувствам виновна по някакъв начин. Моля ви нуждая се от малко странични мнения. Вече започвам да се срамувам от това ми положение и да крия от непознати хора, че не работя. А защо до сега все си мислех, че всяка жена би искала да чуе това от мъжа си, не знам.. Значи семейството ми и в двете ситуации ме упреква, приятелките ми пък направо от време на време имам чувството, че злобеят. Нормално ли е според вас да ми казват "Ма не се ли чувстваш нагла, а ? " .... По този начин ме карат да се чувствам отвратително и да обяснявам на всеки за силната връзка между мен и приятелят ми и че това не е само мое решение, карат ме да се връщам в годините и буквално да им давам отчет какво и как е било. Май доста се поувлякох и стана дългичко. Не търся съвет или съчувствие. Искам да чуя вашата гледна точка, искам да разбера проблема в мен ли е или в обкръжението ми. А сред вас има ли безработни по собствено желание и срещали ли сте чак такива упреци..
